"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхистростно и с доверие: като на приятели.
Завършила е основно образование в Попово. Възпитаничка на Английската гимназия в Русе. Завършила е английска филология, преводачески профил, в СУ “Св. Климент Охридски”
Работила е като редактор в БТА, преподавател по английски в ИЧС и на дипломати в чуждестранни посолства в София.
От 1993-2004 работи първо като координатор, а после и като журналист в Радио “Свободна Европа” (по-късно Радио “Нова Европа”).
От април 2004 г. води авторско предаване “Другата преса” по “Нова Европа”, а от юни 2004 г. и второ – всекидневното “Добри познати” – най-позитивното ток-шоу в българските медии. Двете предавания са наградени със специалната награда на журито за „Нетрадиционно жанрово присъствие” на Медийния фестивал „Албена - 2005”.
Превела е над 1000 игрални филма за различни конкурси и фестивали, а за трите национални телевизии много документални, игрални и серийни филми, сред които “Напълно непознати”, “Приятели”, “Женени с деца”, и BBC-сериалите: “Ало! Ало!”, "Старата гвардия", “Да, г-н Министър!”, „Да, г-н Премиер!”, “Само баламите бачкат”, "Абсолютно съвършени", "Палави момчета" и др.
Превежда поезия, проза и драматургия от български и от английски език. Превела е пиесите “Ало! Ало!” на Д. Хейзълдън, “Къде беше снощи?” на Алън Ейкбърн (поставена от Иржи Менцел в Сатиричния театър в София – 2003/04 г.), "Боси в парка" на Нийл Саймън, "Истерия" и "Блондинката на Хичкок" на Тери Джонсън, "Лейтенантът от Инишмор" на Мартин МакДона, "Хъс" на Маргарет Едсън, "Кривите огледала" на Дейвид Линдзи-Ъбер, "Герои" на Жерал Сиблейра, „Жената на алерголога” на Чарлз Буш, „Бах в Лайпциг” на Итамар Моузис, „Когато Айсъдора танцуваше” на...., „Дон Жуан в Сохо” от Патрик Марбър, по Молиер и др.
Нейни са преводът и адаптацията на хитовата пиеса “Ножица-трепач”, която в момента се играе в Театър “Народна армия” с небивал успех, пиесата „Ало, ало, Анхиало!” – пародия по пиесата „Ало, ало!” и черната комедия „Убийство на ул. „Солна” по Паул Потнър (и двете писани специално за поморийския читалищен театър).
Една от най-талантливите български преводачки, номинирана за Наградата на София 03 за превода на сериала “Ало! Ало!” (излъчван 11 пъти) и за Наградата на СПБ за ‘04 г.(от изд. “Труд”) за превода на книгата “Ало! Ало!”
Отдавна не бях се наслаждавала на поезия така! Истинска, красива, трогваща и толкова докосваща!!! Нищо фалшиво, напудрено или римувано, просто истината извираща от сърцето и преживяна! Вече знам че се възхищавам на авторката и на живота, който блика от нея, на мъдростта й и на усмивката й, защото е прекрасна, като творбите й!
Поезията на Златна винаги съм свързвала с хайку. Без излишества, с остро око за детайли и връзки, които на повечето хора убягват. В тази книга виждам и една романтична и уязвима жена. Жена, готова да признае пораженията и страховете си. Но не и да се предаде. Просто ще се трансформира и ще приеме промяната с присъщия си стоицизъм и оптимизъм.