Българският Ерос има особена съдба. Поради вековната ни социална несвобода и културна изолация интимният живот дълго е бил недостъпен за публично обсъждане, оставал е скрит зад високите зидове на дома и твърде рядко е попадал в обектива на литературата и изкуството. Нашите писатели дълги години проявяват свенливост към еротичното изображение, за да не разгневяват „непокварената“ общественост и морализаторската критика.
„Невинността на порока” е сборник, представящ подбор на автори и творби от литературното ни наследство, интерпретиращи вечната тема за Ероса... Любовта се отърсва от патриархалния „комплекс”, за да се разгърне в цялата си палитра: от моминската чистота и привличане през изгарящи душевно-плътски страсти до покварата и безумната убиваща сласт, от първичната невинност до стихията на сексуалната фантазия, превърната във фетиш. Включените в този сборник сюжети възбуждат интереса на читателя с това, което казват, но най-вече с това, което не доизказват.
Антон Тодоров Страшимиров /1872-1937/ е български писател, драматург, публицист и политик. Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал" върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития. Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.
Не знам какво са очаквали повечето хора, за да е оценена толкова ниско тази книга. Може би съвременната представа за еротика и булевардните романи с детайно описани секс сцени са предопределили нагласата и очакванията на повечето читатели и скромната свенливост на българската еротика се е оказала недостатъчно "секси" за тях.
Погледната като антологията, която е, книгата всъщност е много ценна, защото дава поглед на една тема табу, която толкова рядко се засяга, когато се говори за българска литература, култура и история изобщо.
Не мога да кажа, че всички разкази ми харесаха, нито че всички бяха еднакво добре написани и интересни. Но това не намалява стойността на самата книга, напротив. Мисля, че дори още по-добре показва колко трудно е било да пишеш за нещата, за който никой не говори, въпреки че се случват. За онези трепети на душата, които всички изживяват, но, изречени на глас, водят до масово възмущение и изблици на ожесточена порядъчност.
И всъщност е хубаво да се види, че извън войните и болката, живота на нивите, мъките на селския човек, интелектуалните дръзновения на поетите и терзанията на българската душа, е имало и откраднати целувки, танци и лекомислие.
Защото, както се казва в единия от разказите: "Ако не беше лекомислието, щяхме да умрем от сериозност."
От 18 разказа 11 ми допаднаха наистина. За почитателите на старовремската, романтична душа, запазена сред страниците на творбите на Юго, Дюма, Пушкин, този сборник е добър избор. Еротиката остава някъде замряла във времето измежду лепкава смесица от готиката на Стара София и Варна от началото на XX век, и скандала на откритото приветстване на модерните плътски желания, нехарактерни за тогавашното българско градско общество.... С други думи, скандалното в еротиката на разказа, от гледна точка на днешния читател го няма, но пък готическата обстановка на Стара София като сцената за разгръщане на така наречените скандални еротични сюжети, за мен като читател, беше много приятна за изживяване.
Особено впечатлена съм от разказа на Елин Пелин. Там наистина има дъх на селски скандал и проличава геният на автора да разказва история по начин, който да ти въздейства емоционално, дори скептичната ти душа да не иска. Първият разказ на Антон Страшимиров беше също много силен, почти по Хамлетовски страшен.
Други разкази, които ми харесаха са: Съновидения Непознатата Лида Друганова Сонора На моста Заразена кръв На залез Беба Среща