Героите в тези пиеси са алпинисти, които мечтаят за истински планини, докато размахват четките и чистят прозорците на високите сгради; медицински сестри в старчески дом, които са се научили да се смеят и да оцеляват в свят без надежда, както и хора, които имат нужда да споделят провалите си на висок глас, за да продължат напред. Оля Стоянова внимава за малките жестове и обича да наблюдава как назряват конфликтите. Обича смесването на жанровете и историите на ръба. Обича, когато за драматичните неща се говори с ирония.
"Шест пиеси на Оля Стоянова – поетеса, писателка, журналистка, са включени в този сборник. Писани са в периода между 2011 и 2014 г., получили награди в различни театрални конкурси. Три от тях – „Малки ритуали за сбогуване”, „Взлом” и „Покана за вечеря”, са поставяни и на сцена. Последната пиеса печели и „Аскеер” за съвременна българска драматургия през 2014 г." Катя Атанасова
Включени са и пиесите „Високо“, „Свободна позиция“ и „Страх за опитомяване“.
Оля Стоянова е родена на 17.09.1977 г. в София, завършва Журналистика, а след това и Културология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на четири книги - три стихосбирки "Фотографии" (200 г.) и "Проза" (2002 г.) и "Пътна карта" (2003 г.), както и на един роман - "Лични географии" (2005 г.). Печелила е куп награди за поезия, проза и журналистика. Текстовете ѝ са превеждани на английски, руски, италиански, чешки, словашки и полски.
Някакви сцена, някакви хора си говорят, доста лежерно, нормални неща, посподелят лични, болезнени истини, подхвърлят емоционални коментари... И накрая бум-тряс, дори не разбираш откъде ти е дошло. Оля Стоянова брилянтно ни бие шамари и ни оставя зашеметени след всяка кратка пиеса.