What do you think?
Rate this book
Ами ако? България на три морета
Ами ако? Въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности – всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема „Какво щеше да стане, ако...“.
• Ами ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла?
• Ами ако нямаше комунизъм?
• Aми ако имаше социални медии преди 1300 години?
• Ами ако Меси и Роналдо бяха българи?
• Ами ако имаше жълта преса преди 100 години?
Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта.
В тази книга авторът Христо Раянов насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти.
„Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“
Стефан Цанев
„Закачлив поглед към историята и дремещия в нея българин, хумор, в който няма злоба и злободневие, а уважение към търсенето на истината, независимо от положителните или отрицателните емоции, които тя буди в нас.“
Боян Биолчев
• Ами ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла?
• Ами ако нямаше комунизъм?
• Aми ако имаше социални медии преди 1300 години?
• Ами ако Меси и Роналдо бяха българи?
• Ами ако имаше жълта преса преди 100 години?
Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта.
В тази книга авторът Христо Раянов насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти.
„Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“
Стефан Цанев
„Закачлив поглед към историята и дремещия в нея българин, хумор, в който няма злоба и злободневие, а уважение към търсенето на истината, независимо от положителните или отрицателните емоции, които тя буди в нас.“
Боян Биолчев
128 pages, Paperback
First published May 24, 2016
2 people are currently reading
86 people want to read
About the author
Христо Раянов
6 books13 followersХристо Раянов е писател и сценарист. Доктор по филология към СУ "Св. Климент Охридски".
Носител на национални награди за литература. Негови разкази са превеждани на хърватски език.
Носител на национални награди за литература. Негови разкази са превеждани на хърватски език.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
May 18, 2016
Историята такава, каквато можеше да бъде: http://knigolandia.info/book-review/a...
Няма да ви преразказвам какви щуротии ги е насътворил Раянов, но ще спомена някои от най-сполучливите според мен хрумки – “Ами ако преди 100 години имаше жълта преса” (точно от него са двата цитата по-горе), в който са намесени и извънземни, и Дънов, представете си; “Ами ако България на три морета се беше запазила” – о, да, проблемът си е всъщност пресериозен, далеч повече от факта, че повечето патриотари не могат да изброят тия лелеяни три морета, но нейсе; “Ами ако България беше католическа държава” – ще подшушна само, че щяхме да имаме колонии, но щяхме да ги загубим и това да доведе до по-голяма национална катастрофа и травма от сегашните; “Ами ако социалните мрежи съществуваха от 680 година” – дрязгите между владетелите са далеч по-забавни в чат, отколкото в рат; “Ами ако глаголицата и кирилицата не бяха създадени” – спокойно, пак ще има за какво да се караме онлайн; “Ами ако Хари Потър” беше написан от български възрожденски автор” – ей това ми е любимият текст в книгата, само вижте малък откъс:
"Единайсетгодишното момче Христофор Петрович живее при своите роднини – семейството на чорбаджи Вътю в Панагюрище. От малък знае, че е нещо по-окомуш, но всички в града го отбягват, като да е чумав. Навръх рождения си ден обаче го навестява великанът Хрельо, който му открива голямата тайна. Христофор е вещер."
Софтпрес
http://knigolandia.info/book-review/a...
Няма да ви преразказвам какви щуротии ги е насътворил Раянов, но ще спомена някои от най-сполучливите според мен хрумки – “Ами ако преди 100 години имаше жълта преса” (точно от него са двата цитата по-горе), в който са намесени и извънземни, и Дънов, представете си; “Ами ако България на три морета се беше запазила” – о, да, проблемът си е всъщност пресериозен, далеч повече от факта, че повечето патриотари не могат да изброят тия лелеяни три морета, но нейсе; “Ами ако България беше католическа държава” – ще подшушна само, че щяхме да имаме колонии, но щяхме да ги загубим и това да доведе до по-голяма национална катастрофа и травма от сегашните; “Ами ако социалните мрежи съществуваха от 680 година” – дрязгите между владетелите са далеч по-забавни в чат, отколкото в рат; “Ами ако глаголицата и кирилицата не бяха създадени” – спокойно, пак ще има за какво да се караме онлайн; “Ами ако Хари Потър” беше написан от български възрожденски автор” – ей това ми е любимият текст в книгата, само вижте малък откъс:
"Единайсетгодишното момче Христофор Петрович живее при своите роднини – семейството на чорбаджи Вътю в Панагюрище. От малък знае, че е нещо по-окомуш, но всички в града го отбягват, като да е чумав. Навръх рождения си ден обаче го навестява великанът Хрельо, който му открива голямата тайна. Христофор е вещер."
Софтпрес
http://knigolandia.info/book-review/a...
June 9, 2016
Ееех, като я захванем приказката…
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
В България се приказва по много и за всичко, въпреки че това не променя настоящата ситуация, особено когато става въпрос за недоволство. Това е вид спорт – за повдигане на самочувствието или точно обратното, както е в приказката за казана и българите в него. Такава ни е историята, такъв ни е народът. Това е. Може би някъде, в някое паралелно пространство, извън всякаква логика и въпреки естествената линия на времето, съществуват алтернативни вселени, в които всяко събитие се е развило по друг сценарий. Не, не е нещо сложно за възприемане, нито чак толкова шантаво, че да не може се обсъди на ракийка в кръчмата (то така и става обикновено). Само трябва да си зададете един почти философски въпрос: Ами ако…? Допълнете с каквото ви хрумне и се отпуснете, за да не ви пресекне въображението. Доста интересно се получава, нали? И понеже няма ограничения, които да спъват плавната мисъл, отговорите се оказват твърде интересни.
Това се е опитал да направи и Христо Раянов в „Ами ако? България на три морета“ („Софтпрес“, 2016), заедно с един от най-известните ни карикатуристи – Христо Комарницки. И макар такава обширна тема („Ами ако…“) да не предлага ограничения, Раянов се е спрял на едни от най-невралгичните събития от нашата история, които са ни направили такива, каквито сме към ден днешен.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
В България се приказва по много и за всичко, въпреки че това не променя настоящата ситуация, особено когато става въпрос за недоволство. Това е вид спорт – за повдигане на самочувствието или точно обратното, както е в приказката за казана и българите в него. Такава ни е историята, такъв ни е народът. Това е. Може би някъде, в някое паралелно пространство, извън всякаква логика и въпреки естествената линия на времето, съществуват алтернативни вселени, в които всяко събитие се е развило по друг сценарий. Не, не е нещо сложно за възприемане, нито чак толкова шантаво, че да не може се обсъди на ракийка в кръчмата (то така и става обикновено). Само трябва да си зададете един почти философски въпрос: Ами ако…? Допълнете с каквото ви хрумне и се отпуснете, за да не ви пресекне въображението. Доста интересно се получава, нали? И понеже няма ограничения, които да спъват плавната мисъл, отговорите се оказват твърде интересни.
Това се е опитал да направи и Христо Раянов в „Ами ако? България на три морета“ („Софтпрес“, 2016), заедно с един от най-известните ни карикатуристи – Христо Комарницки. И макар такава обширна тема („Ами ако…“) да не предлага ограничения, Раянов се е спрял на едни от най-невралгичните събития от нашата история, които са ни направили такива, каквито сме към ден днешен.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Read
May 27, 2016Смях, смях през сълзи - това е книгата на Христо Раянов. Смях, но и доста замисляне, защото много често след предположението "ами ако" във всичките му варианти, изводът е, че дори и онова "ами ако" да се беше случило, пак всичко щеше да си е същото. По-лошо - че ние пак щяхме да сме си същите. Защото нас много ни бива да даваме акъл на другите, но най-често самите ние така и не успяваме да си направим правилните изводи. И да действаме според тях.
September 2, 2018
http://www.writingis.fun/%D0%B0%D0%BC...
Книгата на Христо Раянов беше една от покупките ми на книжния панаир в София тази година. Вече бях видяла хубави мнения за нея из интернет и тъй като изпитвах сериозна нужда от доза смях - преборих големите тълпи хора на щанда на Софтпрес, за да я докопам.
Хората от щанда ме известиха, че следващия ден писателят ще дойде на панаира и ще раздава автографи на щанда. За жалост аз трябваше да си тръгвам по-късно същия ден и пропуснах.
Книгата на Христо Раянов беше една от покупките ми на книжния панаир в София тази година. Вече бях видяла хубави мнения за нея из интернет и тъй като изпитвах сериозна нужда от доза смях - преборих големите тълпи хора на щанда на Софтпрес, за да я докопам.
Хората от щанда ме известиха, че следващия ден писателят ще дойде на панаира и ще раздава автографи на щанда. За жалост аз трябваше да си тръгвам по-късно същия ден и пропуснах.
August 12, 2016
Ами ако... тази книга не беше писана
Ами ако... не я бях чел
-щях да съм по-щастлив
Ами ако... не я бях чел
-щях да съм по-щастлив
July 1, 2020
Книгата, освен, че е безкрайно забавна, провокира и то по един много внимателен и обигран начин. Христо Раянов стъпва по тънък лед като си играе с въображението на читателя, спекулирайки и предлагайки на нашето внимание какви ли не чудновати теории започващи с питанката „Ами ако?“.
July 12, 2016
Книга, която със сигурност заслужава 5 от 5 звезди! Авторът по забавен начин показва много интересни български черти. Карикатурите към книгата и текста се допълват взаимно, постигнат е страхотен ефект. "Ами ако? България на три морета" със сигурност се превърна в една от любимите ми книги. Ако искате нещо, което да ви разсее от работата и да напълни очите ви със сълзи от смях, то тази книга е за вас!
September 9, 2016
Прекрасно чувство за хумор, самоирония и сарказъм! Искрено се насладих на книгата :)
March 6, 2022
Доста малоумен опит за "хумористичен" прочит на моменти от българската история. Ако сте фен на хумора на "Комиците", може да умрете от смях. Иначе - от тъпота.
June 28, 2016
Вместо да предизвика усмивка, тази книга предизвика повече тъга и раздразнение. В опита да се изтъкне сериозната част на нещата, забавната се губи и размива. Христо Раянов много точно е напипал и описал характерни черти на нашата народопсихопатя - вечното мрънкане и недоволство, безконечното ни национално самочуствие и горделивост, лековерието и липсата на всякаква лична отговорност, чуждопоклонничеството и завистта, нуждата ни на всяка цена да бъдем значими. Проблемът е, че в опита си да осмее всички тези недостатъци самия той проявява един друг осоновен недостатъчк за част от българите - соченето с пръст, коментирането от позицията на по-осъзнатия, пренебрегване на всички достойнства, които ние като народ притежаваме. Може би това е търсен ефект, но на мен определено не ми допада назидателното отношение.
Има няколко свежи идеи, но като цяло повечето глави ми звучаха доста клиширано и изтъркано като посредствен анекдот от 90те, в който се опитваме да побългарим този или онзи спортист или известен човек. Макар и не толкова вулгарна и цинична като изказ, книгата ми напомни за част от творчеството на Иво Сиромахов, но е далеч не толова забавна и оригинална.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
Има няколко свежи идеи, но като цяло повечето глави ми звучаха доста клиширано и изтъркано като посредствен анекдот от 90те, в който се опитваме да побългарим този или онзи спортист или известен човек. Макар и не толкова вулгарна и цинична като изказ, книгата ми напомни за част от творчеството на Иво Сиромахов, но е далеч не толова забавна и оригинална.
https://prezprozoreca.wordpress.com/2...
August 5, 2016
Реших да дам шанс на съвременен български автор. С две думи - лошо решение.
С малко повече от две думи - книгата е пълна с плоски шеги, клишета и толкова много повторения. В последните няколко глави имах чувството, че чета едно и също нещо.
С малко повече от две думи - книгата е пълна с плоски шеги, клишета и толкова много повторения. В последните няколко глави имах чувството, че чета едно и също нещо.
September 10, 2017
С едни неща, свързани с "народопсихопатията" ни бях съгласна, с други - не особено. Имаше някои забавни моменти (най-вече частта за социалните медии). Малко ме е яд обаче, че книгата не е написана през 2017-та, за да може авторът да даде мнението си за творчество на Сузанита, а не само на Криско и Гери-Никол. Но както той многократно заявява в текста, можем само да си мечтаем...
May 1, 2020
Да се върнем преди две годни, когато мислех, че книгата е забавна. Ами по-добре да я бях прочела още тогава. Имаше няколко неща, които ми харесаха и ме разсмяха, но едно, две неща на фона на цяла книга не си струват.
August 23, 2017
Забавна и леко тъжна. Съгласна съм, че последните няколко глави са излишни.
June 9, 2016
Хумор, сатира и (полу)забава! Горе-долу така може да се опише „Ами ако? България на три морета“ на Христо Раянов. Защо е полу-то при забава? Защото на моменти не е смешно, а направо тъжно. А защо тъжно? Ами, подзаглавието е „Истини за българската народопсихология“, би трябвало да е ясно – на тази тема трудно може да има изцяло весел разговор.
Едно уточнение – имам склонността да завишавам рейтингите си в Goodreads. Не винаги, но се случва, и понякога в последствие съжалявам за което. Тук случаят е особен; през цялото време се колебаех, но накрая се убедих, че по-високият рейтинг е заслужен. Основно заради проникновенията в народопсихологията.
И така, Христо Раянов предлага няколко десетки хумористични интерпретации на класическия пост-азимовски въпрос „Ами ако?“ на тема българска история и не само. Не всички са съвсем сполучливи, но някои са откровени попадения. Като например „Ами ако България беше католическа държава“, „Ами ако социалните мрежи съществуваха от 680 година“, „Ами ако събитията от 9 септември не се бяха случвали“, „Ами ако друга държава ни беше освободила през 1878“, цялата серия „Ами ако Х беше българин“, и разбира се абсолютното попадение „Ами ако политическата коректност съществуваше в българската литература“ с уникалния си завършек. От частта за социалните мрежи е следният епичен цитат, който макар и не особено оригинален, е напълно верен – „Ако се чудите какво е интернет тролът, в никакъв случай не го бъркайте с митологичния трол. Едното е свадливо, грозно и зло същество, което няма никава цел в живота си освен да прави поразии на хората, никога не излиза на светло и разбира единствено и само от бой. А другото е скандинавско митологично същество“. Другият цитат, който силно ми допадна, е „В края на краищата един мечтател струва колкото двадесет скептика“. Имаше и други попадения, но тепърва си създавам навика да вадя цитати от прочетеното.
И като цяло, прочитът си струва – тук се присещам колко се колебах дали да си я взема. Не е трябвало. Забавно, много замислящо, а напълно възможно е и нещо ново да научи човек. Като например каква е историята с „Утрински весник“, която явно съм пропуснал навремето...
Едно уточнение – имам склонността да завишавам рейтингите си в Goodreads. Не винаги, но се случва, и понякога в последствие съжалявам за което. Тук случаят е особен; през цялото време се колебаех, но накрая се убедих, че по-високият рейтинг е заслужен. Основно заради проникновенията в народопсихологията.
И така, Христо Раянов предлага няколко десетки хумористични интерпретации на класическия пост-азимовски въпрос „Ами ако?“ на тема българска история и не само. Не всички са съвсем сполучливи, но някои са откровени попадения. Като например „Ами ако България беше католическа държава“, „Ами ако социалните мрежи съществуваха от 680 година“, „Ами ако събитията от 9 септември не се бяха случвали“, „Ами ако друга държава ни беше освободила през 1878“, цялата серия „Ами ако Х беше българин“, и разбира се абсолютното попадение „Ами ако политическата коректност съществуваше в българската литература“ с уникалния си завършек. От частта за социалните мрежи е следният епичен цитат, който макар и не особено оригинален, е напълно верен – „Ако се чудите какво е интернет тролът, в никакъв случай не го бъркайте с митологичния трол. Едното е свадливо, грозно и зло същество, което няма никава цел в живота си освен да прави поразии на хората, никога не излиза на светло и разбира единствено и само от бой. А другото е скандинавско митологично същество“. Другият цитат, който силно ми допадна, е „В края на краищата един мечтател струва колкото двадесет скептика“. Имаше и други попадения, но тепърва си създавам навика да вадя цитати от прочетеното.
И като цяло, прочитът си струва – тук се присещам колко се колебах дали да си я взема. Не е трябвало. Забавно, много замислящо, а напълно възможно е и нещо ново да научи човек. Като например каква е историята с „Утрински весник“, която явно съм пропуснал навремето...
July 4, 2016
Цялото ревю - http://ekaterinaes.blogspot.bg/2016/0...
Нарочно запазих ревюто на тази книга за седмица след прочитането й, макар да е нещо, което се поглъща като шотче в петък вечер. А тя направо си е едно такова шотче, точно за петък вечер със смях, ирония и хумор, леко пиперлив сарказъм и много варианти за въображението, които авторът представя и подстрекава читателите за евентуалното бъдеще, което би сполетяло държавичката ни, но...само ако?
"Ами ако? България на три морета" (Софтпрес, 2016) от Христо Раянов е една от придобивките ми от пролетния панаир тази година, едно заглавие, което веднага ми хвана вниманието с забавната си илюстрация на корицата и така интригуващото заглавие.
За момент заподозрях нещо сходно с "Ако бях морски капитан" на Михаил Вешим, но се оказа коренно различна книга, оставяща обаче сходно чувство и ухилено изражение на лицето.
"Ами ако? България на три морета" е много специфично малко четиво, което би се възприело единствено от хора с искрено и дълбоко чувство за хумор, не твърди и категорични критици, ами от онези, които биха могли да видят през въображението на автора и да вникнат в иронията.
И като за финал - baby, защо, наистина, защо, за бога "бебе", къде е смисълът?! А българското "либе" си е толкова по-хубаво! :)
Нарочно запазих ревюто на тази книга за седмица след прочитането й, макар да е нещо, което се поглъща като шотче в петък вечер. А тя направо си е едно такова шотче, точно за петък вечер със смях, ирония и хумор, леко пиперлив сарказъм и много варианти за въображението, които авторът представя и подстрекава читателите за евентуалното бъдеще, което би сполетяло държавичката ни, но...само ако?
"Ами ако? България на три морета" (Софтпрес, 2016) от Христо Раянов е една от придобивките ми от пролетния панаир тази година, едно заглавие, което веднага ми хвана вниманието с забавната си илюстрация на корицата и така интригуващото заглавие.
За момент заподозрях нещо сходно с "Ако бях морски капитан" на Михаил Вешим, но се оказа коренно различна книга, оставяща обаче сходно чувство и ухилено изражение на лицето.
"Ами ако? България на три морета" е много специфично малко четиво, което би се възприело единствено от хора с искрено и дълбоко чувство за хумор, не твърди и категорични критици, ами от онези, които биха могли да видят през въображението на автора и да вникнат в иронията.
И като за финал - baby, защо, наистина, защо, за бога "бебе", къде е смисълът?! А българското "либе" си е толкова по-хубаво! :)
Read
July 11, 2016Забавно четиво и в същото време леко тъжно, ако се замислиш. Има толкова неща, които искам да цитирам, че не мога да избера едно...
Интересно е да се мисли какво би станало ако... Аспарух бе продължил и спрял другаде - имам колежка, която му е "обидена" за ненавременното спиране ;) Забавно е да четеш постове във фейсбук от името на реално съществуващи исторически личности...
Интересно е да се мисли какво би станало ако... Аспарух бе продължил и спрял другаде - имам колежка, която му е "обидена" за ненавременното спиране ;) Забавно е да четеш постове във фейсбук от името на реално съществуващи исторически личности...
June 19, 2016
За съжаление, на мен не ми беше смешно (с 1-2 изключения). Има добри идеи, но самият сарказъм е плосък и банален. Има твърде много повторения и прекалено много ми напомня на хилядите мрънкачи в интернет срещу държавата, най-вече защото хуморът не е на ниво. А и някои глави сякаш са написани за пълнеж, защото не фигурира нищо по-различно или интересно от останалите.
July 17, 2016
За мен на тази книжка доста й личи, че разказите са събирани от тук, от там - и макар че са забавни, сякаш очаквах повече и от хумора, и от сатирата, и от въображението. В никакъв случай не е лоша, просто е непретенциозна и приятна и нищо особено.
August 27, 2016
Забавна книжка, която със сигурност те кара да се разсмееш. Интересен поглед върху доста типични извинения или печални реалности в българския бит. Надявам се скоро да се появи и втора част на книгата.
May 30, 2016
Ха-ха-ха! Страхотна книга.
June 13, 2016
Посмях се от сърце!!!!!!! :)
May 20, 2020
Книгата става доста предсказуема и разочароваща след 70-80 страници.
Полезна е за изучаване на български език обаче (по-точно на бъдеще време в миналото в условни изречения).
Полезна е за изучаване на български език обаче (по-точно на бъдеще време в миналото в условни изречения).
Displaying 1 - 24 of 24 reviews