What do you think?
Rate this book
Пенчо Семов. Успехът
Пенчо Семов осигурява през 30-те години на миналия век препитание на 15 000 работници в ръководените от него фабрики и дружества в страната. Сумата на неговите активи по баланси на акционерните дружества е над 1 млрд. лева. Стойността на направените от него дарения е 55 млн. лв. За социалната си и благотворителна дейност през 1936 г. централният печат го нарича “Българският Рокфелер”. Това са само част от фактите – познати и непознати, свързани с живота и делото на един от най-видните индустриалци на Нова България – габровецът Пенчо Семов. Такова широко и обстойно изследване до сега не е правено не само в Габрово, но и в България. Автор на труда за него е главният уредник в Историческия музей Красимира Чолакова. В книгата тя уточнява годината на раждане на Пенчо Семов:
“До сега в научната литература битуваха няколко спорни години – едната е 1872, другата е 1875 година. Аз намерих три официални документа, сред които негова лична карта, които ясно показват, че рождената му година е 1873”, твърди авторът. През 2008 г. се навършиха 135 години от неговото рождение. Той е бил главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които три банки и две застрахователни компании. След смъртта си той оставя основни капитали на стойност 1 милиард и 100 милиона лева. През 30-те години той е определен за символ на модерна България и за най-социалния индустриалец на Балканите.
Цонка Христова
“До сега в научната литература битуваха няколко спорни години – едната е 1872, другата е 1875 година. Аз намерих три официални документа, сред които негова лична карта, които ясно показват, че рождената му година е 1873”, твърди авторът. През 2008 г. се навършиха 135 години от неговото рождение. Той е бил главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които три банки и две застрахователни компании. След смъртта си той оставя основни капитали на стойност 1 милиард и 100 милиона лева. През 30-те години той е определен за символ на модерна България и за най-социалния индустриалец на Балканите.
Цонка Христова
240 pages, Hardcover
Published January 1, 2008
2 people are currently reading
36 people want to read
About the author
Красимира Чолакова
1 book1 followerВъзпитаник на Априловската гимназия в Габрово. Завършва висше образование, специалност история във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”.
Работи 28 години в областта на музейното дело, последователно преминава от длъжността екскурзовод до главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово.
Автор и съавтор на книгите:
“Барутна фабрика Еловица”- 1996 г.
“Храм Успение Богородично – Габрово” – 1998 г.; 2001 г.
“Доктор Атанас Москов – време е раят да слезе на земята” – 1998 г.
“Църква Света Троица- Габрово” – 2001 г.
Съставител на сборниците: “Православно-християнски традиции в Габровско” – 2000 г. ; “Модерният музей – модели за адаптация” – 2003 г.; “Модернизацията на България и Габрово” – 2007 г.
Автор е на музейната експозиция “Църква Св. Богоявление” – АЕК – Етър и десетки изложби в РИМ – Габрово.
Работи 28 години в областта на музейното дело, последователно преминава от длъжността екскурзовод до главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово.
Автор и съавтор на книгите:
“Барутна фабрика Еловица”- 1996 г.
“Храм Успение Богородично – Габрово” – 1998 г.; 2001 г.
“Доктор Атанас Москов – време е раят да слезе на земята” – 1998 г.
“Църква Света Троица- Габрово” – 2001 г.
Съставител на сборниците: “Православно-християнски традиции в Габровско” – 2000 г. ; “Модерният музей – модели за адаптация” – 2003 г.; “Модернизацията на България и Габрово” – 2007 г.
Автор е на музейната експозиция “Църква Св. Богоявление” – АЕК – Етър и десетки изложби в РИМ – Габрово.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 31, 2021
Книгата „Пенчо Семов. Успехът“ на Красимира Чолакова трябва да се преиздаде, защото Пенчо Семов е малко познат на обществото ни, а всички настоящи и бъдещи предприемачи трябва да се учат от такива като него, трябва да се изучава опитът им. Днес се прекланяме на предприемачи като Джобс, Мъск, Тесла и други като тях, и има защо.
А Пенчо Семов е един от най-големите индустриалци в историята на България и света за времето си. Наричан е българският Рокфелер и с пълно право. Изгражда бизнес империя във всички сфери на икономиката – фабрики за текстил, сапун, розово масло, банково и застрахователно дело, цигари и други. Оставя над един милиард златни лева наследство, което по днешна оценка е може би около 23-24 милиарда лева.
Повратният момент от живота на Пенчо Семов е загубата на съпругата и двете му деца от туберкулоза. Това най-вероятно предопределя бъдещето му на голям филантроп и дарител. На всички писма с молба за каквато и да е помощ, поставял резолюция: „Да се изпълни без да се казва от къде са парите.“ Изгражда много училища, сиропиталища, старопиталища, болници, библиотеки и изучава много българи.
В основите на неговата вила е била изградена изворна чешма, по стените на която и до днес се чете неговият девиз: „Любов, труд, постоянство”. Доста мотивиращо за поколенията след него.
Основното, което го определя като ЧОВЕК, е отношението му към служителите си - освен, че ги праща да се учат на негови разноски, да си строят жилища, подпомага ги при лечение, но и това, че им плаща пенсии, независимо колко време са работили при него.
Пенчо Семов имал мечта да направи корабостроителница в Габрово, която е продиктувана от видяното при работата му в град Манчестър. Ливърпул е ключово пристанище за Великобритания по онова време, а Манчестър е градът, където са текстилните фабрики. Ливърпулските власти решават да се възползват от финансовата криза през 1857 година и увеличават различните такси за пристигащите кораби с памук за манчестърските фабрики. Тогава Манчестър решава да построи канал до града, който да позволи на корабите да стигат възможно най-близо до фабриките. Дългият 58 км канал е отворен на 1 януари 1894 г. С него Манчестър нарушава статуквото и директно заобикаля пристанището на Ливърпул.
Но в Габрово корабостроителница не се изгражда и затова той построил сграда с формата на кораб, която сега е белодробна болница. За „награда“ през 1947 година „народната власт“ конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани пестеливо през целия му живот. Всички негови близки и наследници са по лагерите или оставени на произвола на съдбата.
А Пенчо Семов е един от най-големите индустриалци в историята на България и света за времето си. Наричан е българският Рокфелер и с пълно право. Изгражда бизнес империя във всички сфери на икономиката – фабрики за текстил, сапун, розово масло, банково и застрахователно дело, цигари и други. Оставя над един милиард златни лева наследство, което по днешна оценка е може би около 23-24 милиарда лева.
Повратният момент от живота на Пенчо Семов е загубата на съпругата и двете му деца от туберкулоза. Това най-вероятно предопределя бъдещето му на голям филантроп и дарител. На всички писма с молба за каквато и да е помощ, поставял резолюция: „Да се изпълни без да се казва от къде са парите.“ Изгражда много училища, сиропиталища, старопиталища, болници, библиотеки и изучава много българи.
В основите на неговата вила е била изградена изворна чешма, по стените на която и до днес се чете неговият девиз: „Любов, труд, постоянство”. Доста мотивиращо за поколенията след него.
Основното, което го определя като ЧОВЕК, е отношението му към служителите си - освен, че ги праща да се учат на негови разноски, да си строят жилища, подпомага ги при лечение, но и това, че им плаща пенсии, независимо колко време са работили при него.
Пенчо Семов имал мечта да направи корабостроителница в Габрово, която е продиктувана от видяното при работата му в град Манчестър. Ливърпул е ключово пристанище за Великобритания по онова време, а Манчестър е градът, където са текстилните фабрики. Ливърпулските власти решават да се възползват от финансовата криза през 1857 година и увеличават различните такси за пристигащите кораби с памук за манчестърските фабрики. Тогава Манчестър решава да построи канал до града, който да позволи на корабите да стигат възможно най-близо до фабриките. Дългият 58 км канал е отворен на 1 януари 1894 г. С него Манчестър нарушава статуквото и директно заобикаля пристанището на Ливърпул.
Но в Габрово корабостроителница не се изгражда и затова той построил сграда с формата на кораб, която сега е белодробна болница. За „награда“ през 1947 година „народната власт“ конфискува предприятията, имотите и средствата, събирани пестеливо през целия му живот. Всички негови близки и наследници са по лагерите или оставени на произвола на съдбата.
Displaying 1 of 1 review