През 962 г. папата коронясва германския крал Отон I Велики за римски император и германската държава, обхващаща цяла днешна Централна Европа, Холандия, Северна и Централна Италия и части от Франция, става официално Римска империя за следващите 900 години. Десет години по-късно Отон I, най-могъщият владетел на Европа, замисля династичен брак за своя вече пораснал син. Избраницата е дъщерята на византийския император Ана. Но вместо нея византиецът изпраща друга принцеса - племенницата си Теофания. Отон I, след като вижда красивата девойка и може би... нейната невероятна зестра от скъпоценни предмети, преглъща обидата. Така Теофания става владетелка на могъщата държава. Но не само по повелята на имперския дълг. Запленен от хубостта, дръзкия характер, културата и ума на своята млада съпруга, Отон II се влюбва дълбоко и завинаги, а тя му отвръща със също толкова силна любов. Следват години на борби, на победи и разочарования, на вярност и предателство... Години, през които императрицата налага своя стил, донесен от една силно развита в културно отношение страна, въвежда дворцовия церемониал, внедрява дори вилицата сред хранещите се все още с ръце благородници, въвежда празничните традиции около Никулден, станали впоследствие коледни обичаи и продължаващи до днес...
Историята на една впечатляваща жена, оставила диря в културата и бита не само на огромната германска държава, но и на цяла Европа.
Юношеска книга, приятно написана, набляга основно на любовните трепети на Теофания и отношенията със съпруга и и със свекърва и. Очаквах да науча повече за кралицата Теофания и промените в двора, които въвежда, но тази важна тема изобщо не е засегната. Все пак има какво да се научи в исторически план, въпреки че очаквах много повече.
Книгата проследява по изключително интересен начин житейския път на една силна жена - Теофания, племенница на Византийския император Йоан Цимисхий, която се омъжва за сина на императора на Свещената Римска империя Отон I и впоследствие, заедно със съпруга си Отон II, а по-късно и като регент на сина си, управлява Римската Империя. Макар и художествена измислица, книгата е преплетена с реални исторически факти, които я правят още по-ценна. Вярно е, че и много исторически факти са пренебрегнати, но това не намалява стойността ѝ. Безспорно, авторката успява да прикове вниманието и за завладее читателя, повдигайки завесата към интересната съдба на тази влиятелна жена, оставила следа в историята на Европа.
Проследява живота на Теофания, императрица на свещената римска империя и съпруга на Отон II. Отон I решава да сключи съюз с Византия като ожени сина за някоя от византийските принцеси. Теофания е само племенница на Йоан Цимиски, но вероятно красотата й и богатата й зестра накланят везните в нейна полза и макар да не е желаната принцеса, през 972 г. е венчана за Отон II в Рим. Като византийка тя е приета трудно от германските благородници. Но успява да остави траен отпечатък в една чужда империя - управлява като регент след смъртта на съпруга си 7 години. Жалко е, че тя и Отон са имали интересен живот, но и двамата умират твърде млади.
Много добра - написана увлекателно с уникален похват, преплетена с исторически факти. Притежа от всичко - драма, роматика, стратегии и интриги, борба за чест, власт и любов. Теофания е била възхитителна жена, не само в романа, а и в световната история - велика жена, майка и съпруга ! Сегашния свят има нужда от нея !! Страхотна книга !
Определено очаквах повече. Теофания е изключително интересна личност, с голямо влияние върху културата на Европа, останало дори до днес. Това обаче не се разбира от книгата. Авторката най-вече акцентира върху любовните отношение на Теофания и нейния съпруг Отон II, както и в последствие на борбата й за престола. Книгата е интересна, но елементарна.
Добре измислен исторически роман, но с някои забележки, които трябва да спомена... Очаквах да се обърне повече внимание на историческите факти и събития, уви този роман беше повече романтичен отколкото исторически. В началото до горе-долу средата, основно се говори за любовната история на Теофания и Ото II, което за начало ми остави доста отрицателно първо впечатление... Имаше много време отделено на споровете със свекървата на Теофания, Аделхайд, което в един момент се изтърка и почна да става досадно. Въпреки всичко, в края беше много по-политически насочено, което, според мен, беше най-интересната част от цялата книга. В края автора признава, че повечето дати са сменени, важни събития изпуснати, години разместени, което ми стана ясно дори по време на моето четене на книгата, защото преди това бях наясно с хронологията на събитията. Дори да имам доста лоша оценка за книгата в историческата и перспектива, давам и 4 звезди, затова че е интересно написана и много лесна за четене. На моменти обаче превода от английски много прозираше с някои изпъкващи странни фрази и изречения. Препоръчвам я за всякакъв тип читатели.
Въпреки изобилието от "да бе, да" и "абе", книгата беше много атмосферична и ме пренесе в X-и век. Историята беше умерено динамична и ми поддържаше интереса през цялото време. Бих казала, че образът на Теофания беше едновременно непоследователен и много привличащ- хем й се чудиш на акъла как взима решенията едно след друго, хем ти е интересно после как ще се развият нещата. Хареса ми и това, че и тя, и Отон имаха недостатъци и не бяха обрисувани като скучни и праволинейни. Общо взето бих чела и друго от авторката, без да очаквам 100% автентичност на текста.
Ich fand den historischen Aspekt ganz interessant, die machtpolitischen Spielchen, die Diplomatie der Zeit. Der fiktionale Teil, die Beschreibung der Interaktionen und vor allem die Dialoge sind eher unterdurchschnittlich. War eher enttäuscht.