Лиценз за щастие

by Ajahn Brahm, Аджан Брам

Един мъдрец имал дванайсет ученици и дъщеря, която всички те харесвали. Един ден обявил, че има два проблема: да реши кой от тях ще бъде най-добър съпруг и как да плати за пищна сватба. Ето защо обявил състезание. Учениците трябвало да се промъкнат в селото през нощта и да откраднат каквото могат, без никой да ги види. Който откраднел най-много, щял да спечели дъщеря му.

През следващите дни учениците се промъквали в селото и открадвали каквото могли. В края на седмицата той ги събрал, за да обяви резултата.

- Всички откраднахте много, с изключение на едного, който не е донесъл нищо. Защо?

- Трябваше да следвам указанията ви, учителю – отговорил младежът. – Казахте ни да крадем, стига никой да не ни види. Аз влязох в много къщи, докато всички спяха. Но всеки път, щом се наканех да взема нещо, усещах, че някой ме гледа. Затова си тръгвах с празни ръце.

- Щом всички са спели, кой тогава те е наблюдавал? – попитал учителят.

- Аз се наблюдавах. Виждах как се каня да открадна. Ето защо не взех нищо.

- Много добре! – възкликнал учителят. – Имам поне един мъдър ученик, който ме е слушал през годините. Всички останали, глупаци такива, вземете откраднатите вещи и ги върнете обратно. И помнете, каквото и неморално деяние да извършите, някой винаги ще ви види. Този някой сте самите вие. Понеже го виждате, ще се чувствате зле и ще страдате.

Genres: Personal Development

288 pages, Paperback

Published January 1, 2016

About the author

Ajahn Brahmavamso Mahathera (lovingly known to most as Ajahn Brahm) was born Peter Betts in London, United Kingdom in August 7, 1951. He came from a working-class background, and won a scholarship to study Theoretical Physics at Cambridge University in the late 1960s. After graduating from Cambridge he taught in high school for one year before travelling to Thailand to become a monk and train with the Venerable Ajahn Chah Bodhinyana Mahathera.

Whilst still in his years as a junior monk, he was asked to undertake the compilation of an English-language guide to the Buddhist monastic code - the Vinaya - which later became the basis for monastic discipline in many Theravadan monasteries in Western countries.

Reviews

[Radostina · Rating 5 out of 5]

Препоръчвам книгата, всеки може да открие нещо важно и положително за себе си в нея. Има истории, които се повтарят в доста подобни книги, но всеки автор има свой начин да ги представи на читателите.

[Petya · Rating 5 out of 5]

Great book. Full with wisdom and inspiration.

[Mariya Uliverova · Rating 2 out of 5]

Честно казано очаквах много повече от тази книга. Винаги съм харесвала истории с поука, които те карат да се замислиш. Но историите в тази книжка някак не успяха да ме грабнат. Да, определено имаше доста добри идеи, но много слабо развити. Авторът е много лош разказвач. Историите са написани в стил "вестникарска новина във възможно най-съкратен вариант, за да се побере във вестникарската колонка". Сякаш авторът просто е решил да "съобщи" тези истории вместо да ги разкаже, влагайки чувство и емоции. Да, точно емоция е това, което не ми достигна.

[Miroslav Nikolov · Rating 4 out of 5]

Общодостъпни мъдрости, фино чувство за хумор и такт. Популярен будизъм.

[Ivelina · Rating 5 out of 5]

Любима книга!

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 3 out of 5]

Четях тези кратички истории сутрин и вечер във влака, с който ходя и се връщам от работа. Приказки и притчи, разказани от будист с чувство за хумор. Не е книга за самопомощ, няма да станете и будист от нея, но кратичките истории ще ви накарат да се усмихнете и да се огледате наоколо.

Как да не вярваш на автор, който определя стила си така:
“развлекателно, което да разруши копнежа за постижения, да изобличи мошеничеството на онези, които открито твърдят, че са просветлени, и да изтрие трупания с векове културен прах, покрил просветлението до степен на пълно помрачение.”

[Seniha Mihtarska · Rating 1 out of 5]

Не успях да прочета тази толкова добре изглеждаща книжка.Не мога даже да повярвам какво голямо разочарование беше.По принцип когато става въпрос за книги пълни с позитивни истории и самоусъвършенстване човек не може да сгреши /в повечето случай/ но тази определено беше ``проба-грешка``.
Част от приказките се повтарят от други книги;
Друга част носят много грешно послание а останалите са пълни със самохвалството на самият автор.Той е големият герой в голяма част от историите си без никакво скромност и смиреност.
Особено силно отрицателно впечатление ми направи историята му за посредствените неща в живота и как не трябва да се стремим към съвършенство а да се примиряваме с подхвърлените ни трохи като примера беше не се женете за красива жена за да не ревнувате вземете си по грозничка.
Разбирам че самата книга е съставена от неговите истории и неща които той е преживял но високото му мнение за него самия е наистина непривлекателно за читателя.