Живот на половини

by Антон Терзиев

Прозата на Антон Терзиев търси проход към други светове в лабиринта на градското ежедневие. Банални наглед случки се превръщат в поводи за неочаквани откровения. Тръгвайки от обикновени ситуации, героите на Терзиев достигат до открития, които променят гледната им точка. Странни приключения на духа, които подканят и читателя да види света по различен начин.

Алек Попов

Всеки свой разказ, макар и пределно кратък, Антон Терзиев може да развие, ако не в роман, то в значително по-масивен текст. Писателят предпочита да предложи концентриран живот. Понякога го приемаш като напитка, утоляваща нещо повече от обикновената жажда, друг път разказаната история засяда на гърлото като труден, дори и невъзможен за преглъщане залък. През цялото време си част от живот, който е твой, и същевременно не е, макар чу не само заради това да запазваш интереса си до последното изречение. Дори когато си съгласен да съпреживееш живота на някой от героите, с който дори автора отказва да се идентифицира, дотолкова независими и странни, сякаш влезли по собствено желание, дори неканени, понякога са тези персонажи.

Метафорите, сравненията, както и другите стилистични фигури, използвани от Антон Терзиев в кратките му разкази, най-точно свидетелстват, че той познава в подробности живота на различни социални нива. Затова съвсем естествено при него от луксозния офис, само след една крачка е възможно да затънеш в тинята на всекидневието, или да предпочетеш съвсем различна посока и като шагаловски персонаж да увиснеш във въздуха, преди да се възнесеш към други божествените селения. И допълнителна особеност: авторът си позволява да навлезе в дълбочини, на които читателят изпитва световъртеж, но не от недостиг на кислород, а защото дишането там е съвсем различно. Свързва се с чувство за споделена опасност, или за преживяно приключение.

В „Половини живот“ авторът предлага съвсем кратки разкази, каквито някога се търсеха за литературните страници на вестниците. Пишеха ги Дончо Цончев, Янко Станоев, Деян Енев, Виктор Пасков и мнозина други писатели. Отдавна вестниците нямат литературни страници. И съответно нямат нужда от такива разкази. Затова усилията на автора са насочени, предполагам, към привилегированото, лично за мене, малцинство ценители на финото изкуство, каквото е писането на кратки разкази.

Героите на Антон Терзиев, обикновено притиснати от обстоятелствата, не се колебаят дали постъпват като добри или не чак толкова добри хора. В желанието си да намерят подходящо място, на което да осигуряват по-нататъшното си съществуване, почти винаги са срещу обичайния поток, ангажирани с всички свои валенции в събитията, тема на разказа. Понякога всекидневието им ги вкарва в заплетени ситуации и отношения, от които отказа, независимо колко героични намерения са имали в началото, е съвсем естествен. Дори тогава поведението им е по-жизнено и убедително, защото винаги са съизмерими с така наречените обикновени хора. Вероятно затова толкова лесно се преминава към следващата не само кратка, но и пределно автентична история.

Палми Ранчев

Живот на половини – в този и онзи свят. В центъра и периферията. Някъде между редовете. Събира образи и търси образа си. Получовек. Полуезик.

Райчо Станев

В своя динамичен, непредвидим и остроумен сборник Антон Терзиев е създал пищна, пъстра бродерия от настроения, нестандартни ситуации и колоритни образи. Разказите сякаш са в движение, задъхват се и се надпреварват да изградят плътни, дишащи герои в рамките на няколко страници. Учудваща е лекотата, с която се чете тази хипнотична амалгама от философия, сатира, литературен импресионизъм и романтична антиромантика. Докато поглъщах жадно редовете, имах чувството, че съм попаднал в галерия от картини и просто преминавам от една завладяваща композиция към следващата. Има някакъв особен, живописен елемент в перото четка на Антон. Усещанията и изводите, към които ще ви отведат неговите разкази картини, са далеч от назиданието и зависят от личната интерпретация и вътрешния свят на всеки човек, попаднал в галерията, наречена “Живот на половини”.

Иво Иванов

100 pages, Paperback

First published January 1, 2016

About the author

Емпиричен мечтател, трайно привързан към борбата със синдрома на хроничната умереност. Селектира природата в текст и картина. Избягва офисните магистрали, затова пък пътешества по разбитата физиономия на София. Не поглежда часовника си преди обяд, но обича да обядва навреме. Твърди, че философията на всяко едно поколение е една и съща – да пресуши живота. „Неприятностите идват, когато се случи обратното.”

Автор на книгите:

"Живот на половини", Жанет 45, 2016
„Всичко е включено в цената”, Жанет 45, 2012
"Местни герои”, Сиела, 2010
„Ърбан йога за начинаещи”, Сиела, 2008
„Никакъв портрет за художника“, Жанет 45, 2007

Публикувал в сп. ЛИК, Интро, Едно, Его, Мениджър, МAX, Harsh, Капитал Лайт, Една седмица в София; вестниците Труд, Сега, Литературен вестник, Новинар.

Носител на наградата за българско съвременно изкуство БАЗА, 2010
Включен в 50 International emerging artists на сп. Contemporary, 2006

Reviews

[Антон Терзиев · Rating 5 out of 5]

Имаш ли да ми развалиш един живот?

Едно време са вярвали, че художникът е като красива жена. Няма какво да каже, няма и смисъл да питаш. Важното е да разпръсква изящество до степен на съкращаване на диафрагмата. Вече няма такова нещо, сега изказват мнение по всички въпроси и в каквато им щукне форма и материал. Ако мисълта им няма да се чете лесно във вид на инсталация, се изразява в живопис, четене, писане, звук, каквото се сетиш. Завзели са методите и похватите на всички изкуства, наистина. Един такъв случай в нашата художествена общност е Антон Терзиев – художник и писател или писател и художник, може би ще кажат от литературната общност. Някои от визуалните му проекти залитат към литературата, а в последната му книга „Живот на половини” се появяват идеите за две нереализирани работи. „Знаете ли, че бог е плюшено мече”, по цитат от „По пътя” на Керуак, при нормално функциониращо изложбено производство в София щеше да е инсталация от 3D фреза, гигантско разпятие и постепенно скулптиране на формата на меко мече. Ако искате по-пълно описание, прочетете разказа „Анатомията на Грей” от едноименния сборник. Това произведение, поради своята прекалена „западност” (както и да го погледнеш) съществува само там. Същата книга е и поводът за този текст.
Всъщност положението на Антон Терзиев е малко по-различно от гореспоменатата свобода на изразните средства. Писането (като писател, не като художниците Джоузеф Косут или Лорънс Вийнър) го държи в едно комфортно състояние, в което е на „ти” с другите изкуства. Така и публиката получава повече шанс да получи, каквото й се полага – ако я е страх да се приближи и „зачете” инсталация, която конфигурира триножник за фотоапарат със смъртоносно наточена брадва, може да се довери на заглавието, което цитира Уелбек – „По-широко поле за борбата”. Не казвам, че ще бъде лесно. В този момент някъде някой литературовед може би се мъчи да пише рецензия за работата на Терзиев като художник, но постоянно нещо го тегли към книгите му.
Някой може да каже, че така той изневерява и на двете изкуства, но истината е, че те му се отдават без резерви. Просто историите понякога са буквално артикулирани, друг път визуализирани. В сборника „Живот на половини” има и една акция, която никой графити художник в София не е правил (неизвестно защо всичките се държат много възпитано). Началото на разказа „Спрей”, ако вече не беше жертвано за литературата, можеше да разбие вежливото графити течение. Но какво да се прави, свобода или смърт. Ето как започва: „Излязох с колелото в малките часове на 15 септември, обичаен час за бомбене. Няколко полупълни флакона подрънкваха в раницата на всяко паве. Наумих си да пръсна „Учителите лъжат” и „Мислете, всяка мисъл е нарушение на дисциплината” под прозорците на целия първи етаж в двора. Всичко криво в системата тръгваше от училищата…”

Даниела Радева за egoist.bg/ 16.06.2016