What do you think?
Rate this book
Анна и Алената глутница
"Анна и Алената глутница" е една приказка за личността срещу социалистическата действителност. Авторката неслучайно я е посветила на младите хора. Това е от онези книги, които могат да отгледат свое поколение млади и четящи хора.
Борис Глушков
Червеното се простира открай-докрай. Желязната завеса е спусната и БКП е новият БОГ. Единственият грях е да се родиш и живееш по това време. Едно момиче е в кулминационната точка на живота си, разкъсвано от ревност, омраза, болка и любов. Книга за ужаса на комунизма и за любовта, която се превръща в проклятие. История, която задейства своята сила и набира бясна скорост до самия финал, оставящ усещането на свеж полъх след бомбардировка и вярата, че всичко започва начисто.
Ирен Петрова
Борис Глушков
Червеното се простира открай-докрай. Желязната завеса е спусната и БКП е новият БОГ. Единственият грях е да се родиш и живееш по това време. Едно момиче е в кулминационната точка на живота си, разкъсвано от ревност, омраза, болка и любов. Книга за ужаса на комунизма и за любовта, която се превръща в проклятие. История, която задейства своята сила и набира бясна скорост до самия финал, оставящ усещането на свеж полъх след бомбардировка и вярата, че всичко започва начисто.
Ирен Петрова
148 pages, Paperback
First published January 1, 2016
7 people want to read
About the author
Мила Искренова
3 books1 followerРодена е на 6 февруари 1960 в София. През 1979 г. завършва Държавното хореографски училище в София, а през 1981 г. завършва Института за музикални и хореографски кадри със специалност „Балетна педагогика“. По-късно специализира в Лятната балетна академия в Кьолн, в Палука шуле, Дрезден, и балетна режисура в Лабан данс център в Лондон.
В периода 1981–1983 г. работи като хоноруван преподавател по класически балет в Държавното хореогравско училище, а после в ДМА „Панчо Владигеров“, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, балетмайстор е в БНТ. От 1989 г. е назначена като хореограф в Българска национална телевизия. През 1991 г. е преподавател по модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“. От 1996 г. е преподавател по класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия. През 1999 г. е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. През 2001 е назначена като педагог и хореограф в Балет "Арабеск".
Автор на балетни постановки и съвместни международни проекти предимно в областта на модерния танцов театър.
Работи по хореографските решения за драматични постановки: „Любовни булеварди“ – Стефан Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж“ – Бертолд Брехт (реж. Крикор Азарян), „Йонадав“ – П. Шафър (реж. Здравко Митков), „Ритъм“ – авторски спектакъл на Андрей Баташов, „Синята стая“ – Д. Хеър (реж. Снежина Танковска), „Фигури при влюбен полет“ – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др.
Автор е на хореографски телевизионни постановки.
Награждавана е с многобройни национални и международни награди, включително с наградата „Кристална лира“.
В периода 1981–1983 г. работи като хоноруван преподавател по класически балет в Държавното хореогравско училище, а после в ДМА „Панчо Владигеров“, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, балетмайстор е в БНТ. От 1989 г. е назначена като хореограф в Българска национална телевизия. През 1991 г. е преподавател по модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“. От 1996 г. е преподавател по класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия. През 1999 г. е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. През 2001 е назначена като педагог и хореограф в Балет "Арабеск".
Автор на балетни постановки и съвместни международни проекти предимно в областта на модерния танцов театър.
Работи по хореографските решения за драматични постановки: „Любовни булеварди“ – Стефан Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж“ – Бертолд Брехт (реж. Крикор Азарян), „Йонадав“ – П. Шафър (реж. Здравко Митков), „Ритъм“ – авторски спектакъл на Андрей Баташов, „Синята стая“ – Д. Хеър (реж. Снежина Танковска), „Фигури при влюбен полет“ – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др.
Автор е на хореографски телевизионни постановки.
Награждавана е с многобройни национални и международни награди, включително с наградата „Кристална лира“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
July 5, 2016
Едната звезда е само заради корицата. Това, реално, е най-доброто от книгата.
Авторката е човек на изкуството, но не е писател. Това си личи по формите, които използва в развитието на действието. От този текст би станал чудесен сценарий - и за филм, и за танц и за неща, в които образът и движението са важни. Когато четеш книга, обаче, където са важни само думите нещата не са се получили съвсем.
Не бих нарекъл това роман, няма никакво развитие на героите. Главната героиня влиза като разглезена (и доста кръшкаща) студентка и така и завършва книгата, без никакво развитие на характера си, само с едно лудо блъскане - ама как ще живеят децата ми в тази страна!
Книгата е една добра картина на животът през 80-те (не се пише 1980-те, не знам къде е гледала редакторката!) И то в артистичните среди в София. Но все пак е нещо, защото за по-младите това са непознати времена и текат едни романтични спомени за тях.
Доста от нещата са силно митологизирани. Примерно - вездесъщото присъствие навсякъде на ДС. Не сме ГДР, където на всеки 4 човека се падаше служител на ЩАЗИ. Тук нещата, особено извън София бяха по-различни. Но, да, усещаше се невидимата ръка на партията-държава. Има и много неща, особено за по-ранния етап на социализма (50-60 години), които са по-скоро "една жена ми разказва", отколкото реалност. Всъщност основната част от интелегенцията е изчистена още от Народния съд. В Белене (повече в лагера в Ловеч) всъщност по-скоро са били превъзпитавани тия, които са били нужни на властта.
Авторката не е успяла да избяга от биографичния елемент. Дали личен или спомени/наблюдения на познати, но си личи че това не са литературни герои, а реални личности и е сложно да се направи някакво обобщение.
Накратко - ако сте под 25 и за вас социализЪма е нещо непознато и даже не знаете защо го пиша с Ъ - прочетете тази книга, ще придобиете доста реална представа (абе тия студенти на бригади не ходеха ли или само провинциалистите ходехме?). Ако сте по-възрастен се пригответе да четете една приказка. И не сравнявайте спомени!
Авторката е човек на изкуството, но не е писател. Това си личи по формите, които използва в развитието на действието. От този текст би станал чудесен сценарий - и за филм, и за танц и за неща, в които образът и движението са важни. Когато четеш книга, обаче, където са важни само думите нещата не са се получили съвсем.
Не бих нарекъл това роман, няма никакво развитие на героите. Главната героиня влиза като разглезена (и доста кръшкаща) студентка и така и завършва книгата, без никакво развитие на характера си, само с едно лудо блъскане - ама как ще живеят децата ми в тази страна!
Книгата е една добра картина на животът през 80-те (не се пише 1980-те, не знам къде е гледала редакторката!) И то в артистичните среди в София. Но все пак е нещо, защото за по-младите това са непознати времена и текат едни романтични спомени за тях.
Доста от нещата са силно митологизирани. Примерно - вездесъщото присъствие навсякъде на ДС. Не сме ГДР, където на всеки 4 човека се падаше служител на ЩАЗИ. Тук нещата, особено извън София бяха по-различни. Но, да, усещаше се невидимата ръка на партията-държава. Има и много неща, особено за по-ранния етап на социализма (50-60 години), които са по-скоро "една жена ми разказва", отколкото реалност. Всъщност основната част от интелегенцията е изчистена още от Народния съд. В Белене (повече в лагера в Ловеч) всъщност по-скоро са били превъзпитавани тия, които са били нужни на властта.
Авторката не е успяла да избяга от биографичния елемент. Дали личен или спомени/наблюдения на познати, но си личи че това не са литературни герои, а реални личности и е сложно да се направи някакво обобщение.
Накратко - ако сте под 25 и за вас социализЪма е нещо непознато и даже не знаете защо го пиша с Ъ - прочетете тази книга, ще придобиете доста реална представа (абе тия студенти на бригади не ходеха ли или само провинциалистите ходехме?). Ако сте по-възрастен се пригответе да четете една приказка. И не сравнявайте спомени!
Displaying 1 of 1 review