Наричат те Манануива и от деня на раждането ти са минали точно седемнадесет дъждовни сезона. Време е да спазиш традицията на племето си и да поемеш на пътешествие, което да бъде твоят ритуал за съзряване.
Пирогата ти ще те отведе до тайнствен атол, където мистериозно племе може да те насочи в твоето търсене. Но готова ли си да платиш цената за това знание?
"Сред обръч от пясък и вода” на Ромен Бодри може би е почти незабележима, ако не се оглеждате специално за нея в книжарницата. Тъничката книжка е под 100 страници, форматът й е малък (този, който на запад се нарича digest size), а корицата прилича повече на поетична пощенска картичка от морски плаж, от колкото на обещание за екшън и приключения, за каквито обикновено са жадни феновете на книгите-игри. Факт обаче, че това може би леко невзрачно наглед книжле крие в себе си няколко доста приятни изненади. Прочетете пълното ревю на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Книжката несъмнено е насочена към аудитория в ранна тийнейджърска възраст, но въпреки това ми беше забавно да я прочета и ми се стори изключително добре балансирана, свежа и развлекателна.
Приятна книга-игра с различни варианти за победа. Харесва ми, че част от информацията е подвеждаща, не може да се обиколи навсякъде и дори и никъде да не се ходи, пак има шанс да се спечели.
Преди час и половина отворих кашончето с 16 чисто нови книги-игри (не обичам да чакам специални дни, за да си правя подаръци - с какво този ноемврийски вторник е по-лош от 25-ти декемри, да речем?), и ето, че вече пиша ревю на първата прочетена от тях! Започнах с нея, понеже е най-малката - 128 епизода във формат не много по-голям от А6. Гланцирана корица, екзотична илюстрация и даже мярнах карта сред страниците - и ето ме сред солените води на Полинезия, греба си с кануто към нов остров за разглеждане, о - също така съм момиче! Докато обмислям дали да взимам решенията по презумпцията, че съм жена, или да действам логично, стигам до острова и се срещам с местните. След което губя безброй пъти. Да, като всяка малка книга-игра - и тази страда от безмилостна линейност. Признавам, че е доста оригинална и потапяща в атмосферата си, и оценявам изброените все повече с времето (за изминалите пет минути, в които пиша), но не мога да простя колко подразнен бях от лишените от логика избори. Е, да - ако всички бяха логични, щеше да е прекалено лесна и незапомняща се, но не мога да давам високи оценки само заради оправданието за малкият обем.
Ромен Бодри е успял да направи история в една шепа епизоди, която е трудна. Някои от представителите на новата вълна книги-игри ме удивяват със сложността си, прикрита сред привидната простота на действието.