What do you think?
Rate this book
Нека да е лято
Миряна Башева - градска, хулиганстваща и ранима, е осъдена на неизбежно присъствие в поезията ни. Песните по нейни стихотворения остават в главите като незаглъхващо ехо на истинската, космическа нежност, за която земята е твърде неприветливо място, но без която все пак бихме почнали да се гризем като абсолютно безнадежден случай. И понеже често говорим с нейни думи, без дори да си даваме сметка, нека продължим:
Не тъгувай, моя обич, първа и последна - компетентните поколения се напъват да ни научат - ако до всяко добро същество застане поне още едно...
Миряна Башева застана на стража край словесността като богиня-воин, макар че смени арсенала. Тежката артилерия на публицистиката й разби не един дебелокож бункер на гьонсуратлъка от страниците на вестник „Сега". Затова почитателите на поезията й са в правото да кажат: Шампионското сърце на Миряна е нейният истински медал.
Прочее убедете се още веднъж сами - доказателствата са вътре.
Не тъгувай, моя обич, първа и последна - компетентните поколения се напъват да ни научат - ако до всяко добро същество застане поне още едно...
Миряна Башева застана на стража край словесността като богиня-воин, макар че смени арсенала. Тежката артилерия на публицистиката й разби не един дебелокож бункер на гьонсуратлъка от страниците на вестник „Сега". Затова почитателите на поезията й са в правото да кажат: Шампионското сърце на Миряна е нейният истински медал.
Прочее убедете се още веднъж сами - доказателствата са вътре.
- GenresPoetry
Unknown Binding
Published January 1, 2002
10 people want to read
About the author
Миряна Башева
9 books4 followersПоетесата Миряна Башева е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно - след 23-та си година. Първата ѝ стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете ѝ са популярни песни - “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев... Работила е като сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
January 20, 2023
СУТРИН
Къде бях тази нощ? И в чии ръце?
Помня устните само до мойто
сърце.
Помня дланите-дебнещи,
нежни и зли.
Помня: "Още! Всичко да те
боли!"
Помня как по гърба ми се
стичаше дъжд.
(Не беше друго: не плачеше мъж)
Помня дълго прощаване, помня
краткия път.
И заспах като котка, самотна
до смърт.
Къде бях тази нощ? И в чии ръце?
Помня устните само до мойто
сърце.
Помня дланите-дебнещи,
нежни и зли.
Помня: "Още! Всичко да те
боли!"
Помня как по гърба ми се
стичаше дъжд.
(Не беше друго: не плачеше мъж)
Помня дълго прощаване, помня
краткия път.
И заспах като котка, самотна
до смърт.
July 13, 2020
Страхотна поезия!
July 13, 2021
ЛЯТО
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.
* * *
БАЛАДА ЗА МРАЧНОТО КАФЕНЕ
Земята тежко се въртеше.
Валяха слепи дъждове.
Незнаен облак се косеше
по стихналите ветрове.
Не беше зима, нито есен,
а дявол знае кой сезон -
дошъл безсрочен, безадресен,
и той отчаян ветрогон.
Сновяха мокри минувачи,
ревяха спънати коли...
Въпрос от левите мигачи:
"И в дясно ли така вали?"
И нямаше да има слънце,
ни нищо мило на света.
А щастие и рози? Грънци.
Измислица и суета.
Тогава, точно в пет без десет,
едно чевръсто цигане
домъкна вечерната преса
в разкиснатото кафене,
намигна с дяволска зеница,
разнесе дъх на влажен звяр,
а сервитьорката-чистница
го погна с крясък и шамар.
И то се втурна към вратите,
разсипа вестници и смях.
За миг му мернахме петите
през ситния дъждовен прах.
На мене впрочем ми се стори
(през мировата ми тъга),
че то се спря и се престори
на малка шарена дъга.
Във всеки случай - духна вятър
и под дъгата се провря.
И стана ясно, че е лято,
и облакът си отлетя.
И слънцето дъжда метеше
с разперените си метли...
А кафенето се косеше:
"Тъй светло е, та чак боли!"
* * *
ЕСЕНЩИНА
Проходил я мимо - сердцу все равно.
Просто захотелось заглянуть в окно.
Есенин
Извинете,
че влизам неканена
като някакъв
нощен нахал.
Поетът
е без възпитание.
И за никой
не му е жал.
Бях наблизо,
и тъй, на минаване
ще приседна
до вас - по палто.
Знаете ли,
навън зазорява.
Вие не спите.
Защо?
Аз и друг път
из вашата улица
съм хвърчала
по разни дела.
Не с очите си спомням.
а с пулса -
и най-стръмните
стъпала.
Но защо ли
не ми се е случвало
да се спъна
пред вашия вход?
Знам.
Отвън ми оставяхте ключа
и чакахте.
Цял живот.
Трябва мярка
Във всяко очакване.
Ето - вие
прекалихте с това.
Впрочем,
всичките сте еднакви.
Така ме боли
глава...
Късно е.
Идва утрото сприхаво.
с шизофренната
суета.
Ще се видим пак.
В някои стихове,
ако
ви ги посветя.
И простете,
влязох неканена,
като някакъв
глупав нахал.
Но не ми е
до възпитание,
а за себе си
ми е жал...
* * *
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
* * *
ОТСЪСТВИЕ
Може с мен да ти е тъжно. Даже страшно.
Или просто
да е
пусто.
Мога не една и две горчиви чаши
да ти слагам
сутрин
на
закуска.
В тишината или в грамофона
нещо важно
да се
скъса;
и от други грижи, строги и законни,
за поправка
вечно
да е
късно.
Затова ме няма. Няма да ме има.
Или само
през
съня ти
тихо ще минава Някоя без име -
както аз
сънувам
Непознатия.
* * *
КРЪСТ
Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв
от добре изтлели мощи?
А аз вървях.
Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна
от потънала гемия?
А аз седях.
Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен
от това четиристишие?
А аз разбрах.
Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.
* * *
БАЛАДА ЗА МРАЧНОТО КАФЕНЕ
Земята тежко се въртеше.
Валяха слепи дъждове.
Незнаен облак се косеше
по стихналите ветрове.
Не беше зима, нито есен,
а дявол знае кой сезон -
дошъл безсрочен, безадресен,
и той отчаян ветрогон.
Сновяха мокри минувачи,
ревяха спънати коли...
Въпрос от левите мигачи:
"И в дясно ли така вали?"
И нямаше да има слънце,
ни нищо мило на света.
А щастие и рози? Грънци.
Измислица и суета.
Тогава, точно в пет без десет,
едно чевръсто цигане
домъкна вечерната преса
в разкиснатото кафене,
намигна с дяволска зеница,
разнесе дъх на влажен звяр,
а сервитьорката-чистница
го погна с крясък и шамар.
И то се втурна към вратите,
разсипа вестници и смях.
За миг му мернахме петите
през ситния дъждовен прах.
На мене впрочем ми се стори
(през мировата ми тъга),
че то се спря и се престори
на малка шарена дъга.
Във всеки случай - духна вятър
и под дъгата се провря.
И стана ясно, че е лято,
и облакът си отлетя.
И слънцето дъжда метеше
с разперените си метли...
А кафенето се косеше:
"Тъй светло е, та чак боли!"
* * *
ЕСЕНЩИНА
Проходил я мимо - сердцу все равно.
Просто захотелось заглянуть в окно.
Есенин
Извинете,
че влизам неканена
като някакъв
нощен нахал.
Поетът
е без възпитание.
И за никой
не му е жал.
Бях наблизо,
и тъй, на минаване
ще приседна
до вас - по палто.
Знаете ли,
навън зазорява.
Вие не спите.
Защо?
Аз и друг път
из вашата улица
съм хвърчала
по разни дела.
Не с очите си спомням.
а с пулса -
и най-стръмните
стъпала.
Но защо ли
не ми се е случвало
да се спъна
пред вашия вход?
Знам.
Отвън ми оставяхте ключа
и чакахте.
Цял живот.
Трябва мярка
Във всяко очакване.
Ето - вие
прекалихте с това.
Впрочем,
всичките сте еднакви.
Така ме боли
глава...
Късно е.
Идва утрото сприхаво.
с шизофренната
суета.
Ще се видим пак.
В някои стихове,
ако
ви ги посветя.
И простете,
влязох неканена,
като някакъв
глупав нахал.
Но не ми е
до възпитание,
а за себе си
ми е жал...
* * *
ТЕЖЪК ХАРАКТЕР
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
* * *
ОТСЪСТВИЕ
Може с мен да ти е тъжно. Даже страшно.
Или просто
да е
пусто.
Мога не една и две горчиви чаши
да ти слагам
сутрин
на
закуска.
В тишината или в грамофона
нещо важно
да се
скъса;
и от други грижи, строги и законни,
за поправка
вечно
да е
късно.
Затова ме няма. Няма да ме има.
Или само
през
съня ти
тихо ще минава Някоя без име -
както аз
сънувам
Непознатия.
* * *
КРЪСТ
Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв
от добре изтлели мощи?
А аз вървях.
Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна
от потънала гемия?
А аз седях.
Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен
от това четиристишие?
А аз разбрах.
Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.
August 5, 2023
МЪЛЧАНИЯ
(кошмар)
С традиционно буйна грива
очаквам вятър - за из път.
А ветровете се разсмиват
или невярващо мълчат.
С порой от упреци-надежди
нахлувам в нечий тъмен кът.
И жителите се споглеждат,
но като пънове мълчат.
С любовни стихове и клетви
държа за шията плача.
А ти - другарски ме съветваш
да се науча
да мълча...
***
МАЙСТОРА И МАРГАРИТА
Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?
(кошмар)
С традиционно буйна грива
очаквам вятър - за из път.
А ветровете се разсмиват
или невярващо мълчат.
С порой от упреци-надежди
нахлувам в нечий тъмен кът.
И жителите се споглеждат,
но като пънове мълчат.
С любовни стихове и клетви
държа за шията плача.
А ти - другарски ме съветваш
да се науча
да мълча...
***
МАЙСТОРА И МАРГАРИТА
Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?
July 24, 2023
Ами все още я обичам. Мисля, че по-голямата част от стиховете тук ги има и в "Почти пълно", която четох миналата година по това време горе долу. Много обичам поезия с ритъм. Разбира се е безумно трудно да кажеш точно това, което искаш да кажеш и то да е хем в ритъм, хем в рима, но смятам, че тя го постига и то доста успешно. Напълно наивно постъпих (въпреки, че съм запозната с поезията на Миряна Башева) да подхвана "Нека да е лято", като развлекателно, плажно четиво. Но въобще не съобразих, че Миряна не пише просто стихчета. И може би точно затова я обичам.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews