Сенки на думи. Мотиви в поезията на Борис Христов

by Иван Станков

В поезията на Борис Христов няма сезони, няма годишни времена. Няма пролети, есени и зими. Няма движение в космическия календар. Няма климатични преходи, няма географски пояси. Няма Антонио Вивалди. Няма акварели. Няма природа. Пейзажите са пометени от пустинните портрети на Човека.

Лирическите персонажи на Борис Христов почти без изключения са закрепени статично към някаква смазваща библейска жега. Преобладават деколорирани фрагменти в сепия, в които пясъкът и пепелта придават плът на вятъра. Горещина, суша, безплодие, неприютност и вглъбеност. Всичко в поезията му е толкова библейско, че самият образ на поета от портретните снимки започва да прилича на пророк.

240 pages, Paperback

First published January 1, 2016

About the author

Иван Станков е роден на 30.11.1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Българска филология" през 1983 г., а от 1985 г. работи в катедра "Българска литература" към същия университет. Защитава докторска дисертация през 1995 г. Автор е на книгите "Скръбният, нежният. Лирическият свят на Асен Разцветников" (1993), "Йовковото творчество" (1995), "Смърт не може да има. В лирическия свят на Борис Христов" (1996), "На пътя на историята - творчеството на Димитър Талев" (2001), "Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм" (2010), както и на многобройни студии, статии, рецензии, публикувани в специализирания печат. Издал е два сборника с разкази: "Спомени за вода. DM" (2014) и "Улици и кораби. GM" (2017). Превел е от румънски език три книги на Мирча Картареску - сборника с разкази "Защо обичаме жените" (2006), сборника с новели "Носталгия" (2007) и романовата трилогия "Ослепително" (2004-2005), както и романа "Червена бабичка съм" от Дан Лунгу.