What do you think?
Rate this book
La carroza carmesí
En el Budapest de principios de siglo. Klara y Silzvia. dos jóvenes actrices de provincia. se instalan en un vetusto edificio de Pest. Una de ellas es bonita pero carece de talento. la otra está ansiosa por encontrar un caballero y ambas han sido expulsadas de Buda por judías y provocadoras al dedicarse a espiar a las parejas de amantes clandestinos de Pest que cruzaban el Danubio hacia Buda. Las dos amigas. junto a la riquísima tía de una de ellas. saldrán al encuentro de la vida social y artística de la ciudad donde bulle una multitud de artistas. intelectuales fracasados y aristócratas excéntricos y en extinción.Un viaje nostálgico entre lo real y lo imaginario que dibuja un retablo vívido del viejo Budapest. El autor sigue con finura e ironía las pasiones y los sueños de sus personajes. incapaces de sobrevivir en un nuevo mundo.
- GenresHungarian Literature
192 pages, Paperback
First published January 1, 1913
3 people are currently reading
74 people want to read
About the author
Gyula Krúdy
131 books57 followersGyula Krúdy was a Hungarian writer and journalist.
Gyula Krúdy was born in Nyíregyháza, Hungary. His father was a lawyer and his mother was a maid working for the aristocratic Krúdy family. His parents did not marry until Gyula was 17 years old. In his teens, Gyula published newspaper pieces and began writing short stories. Although his father wanted him to become a lawyer, Gyula worked as an editor at a newspaper for several years, then moved to Budapest. He was disinherited, but supported his wife (also a writer) and children through the publication of two collections of short stories. Sinbad's Youth, published in 1911, proved a success, and Krudy used the character, a man who shared the name of the hero of the Arabian Nights, many times throughout his career.
Krúdy's novels about Budapest were popular during the First World War and the Hungarian Revolution, but he was often broke due to excessive drinking, gambling and philandering. His first marriage fell apart. In the late 1920s and early 1930s, Krúdy's health declined and his readership dwindled. In the years after his death, his works were largely forgotten until 1940, when Hungarian novelist Sándor Márai published Sinbad Comes Home, a fictionalized account of Krúdy's last day. This book's success brought Krúdy's works back to the Hungarian public.
He was called "a Hungarian Proust" by critic Charles Champlin in The New York Times.
Gyula Krúdy was born in Nyíregyháza, Hungary. His father was a lawyer and his mother was a maid working for the aristocratic Krúdy family. His parents did not marry until Gyula was 17 years old. In his teens, Gyula published newspaper pieces and began writing short stories. Although his father wanted him to become a lawyer, Gyula worked as an editor at a newspaper for several years, then moved to Budapest. He was disinherited, but supported his wife (also a writer) and children through the publication of two collections of short stories. Sinbad's Youth, published in 1911, proved a success, and Krudy used the character, a man who shared the name of the hero of the Arabian Nights, many times throughout his career.
Krúdy's novels about Budapest were popular during the First World War and the Hungarian Revolution, but he was often broke due to excessive drinking, gambling and philandering. His first marriage fell apart. In the late 1920s and early 1930s, Krúdy's health declined and his readership dwindled. In the years after his death, his works were largely forgotten until 1940, when Hungarian novelist Sándor Márai published Sinbad Comes Home, a fictionalized account of Krúdy's last day. This book's success brought Krúdy's works back to the Hungarian public.
He was called "a Hungarian Proust" by critic Charles Champlin in The New York Times.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
August 11, 2025
Авторите на романи са бардове както на съвремието ни, така и на отдавна отминали времена и епохи.
А в този роман Буда и Пеща още дишат и живеят самостоятелно, в магически реализъм останал далечен спомен, с капка вълшебство за разкош…
Хареса ми как пише Гюла Круди, ниже думите като поет и дарява света с красотата, илюзиите и отблясъците на миналото, на една Унгария незагърбила още имперското си минало и все пак, гледаща в бъдещето.
Единственото, което липсва по страниците на тази книга е любовта.
Цитати:
"По-голяма от низостта на мъжете е само женската подлост."
"Пролетно време смъртта кръстосва надлъж и шир своето владение, за да натори с човешки трупове поля и ливади, та върху тях да поникнат красивите цветя на приближаващото лято."
P.S. Унгарската парична единица се е казвала пенгьо - това е световната валута ударена най-силно от хиперинфлация някога, имало е банкнота с номинал от 1 трилион! 😄
А в този роман Буда и Пеща още дишат и живеят самостоятелно, в магически реализъм останал далечен спомен, с капка вълшебство за разкош…
Хареса ми как пише Гюла Круди, ниже думите като поет и дарява света с красотата, илюзиите и отблясъците на миналото, на една Унгария незагърбила още имперското си минало и все пак, гледаща в бъдещето.
Единственото, което липсва по страниците на тази книга е любовта.
Цитати:
"По-голяма от низостта на мъжете е само женската подлост."
"Пролетно време смъртта кръстосва надлъж и шир своето владение, за да натори с човешки трупове поля и ливади, та върху тях да поникнат красивите цветя на приближаващото лято."
P.S. Унгарската парична единица се е казвала пенгьо - това е световната валута ударена най-силно от хиперинфлация някога, имало е банкнота с номинал от 1 трилион! 😄
June 18, 2020
Били ли сте в Будапеща? Стоиш си на пещенския бряг на Дунав и Буда тайнствена и невъзмутима те примамва отсреща с разкошните барокови форми на Будайската крепост и причудливия, съставен от множество разноцветни плочици покрив на църквата „Свети Матиаш“. Малко по-нататък се кипрят седемте Рибарски кули, които изглеждат като излезли от приказка. Не съм сигурна защо се наричат точно така, но определено не е защото рибарите някога имали навика да скачат от там и да се давят, както беше предположила В.
Съзерцавате си вие Буда, но не ви стига да се възхищавате отдалеч и се упътвате да ѝ се нагледате отблизо, да се загубите в нея, да вдишате аромата ѝ. Измамно близо ви е изглеждала, всъщност от Пеща та чак до хълма Гелерт не се стига толкова бързо. „Червеният дилижанс“ ще ви разходи по множество потайни кътчета на Будапеща, видени през очите на две пещенски кокотки и един будайски несретен журналист. Гюла Круди е успял да улови една доста меланхолична Будапеща на страниците на своята „повест за два града“ – Буда и Пеща наистина са толкова различни като да не са напълно едно цяло – и да направи дъхав хербарий в сепия. Персонажите трескаво се разхождат из Буда, търсят и те не знаят какво (любов, всички винаги търсим любов) и сами не познават изцяло града, в който живеят. Прагматичните жители на Пеща си устройват потайни срещи из кокетната ѝ близначка, после бързат да се върнат към монотонните си животи като че в някакъв съвсем различен свят. И ги терзаят толкова човешки мисли. Дали ще напишат във вестника, че Силвия има най-хубавите крака в цяла Унгария? А дали богатата хърватска леля ще я удостои с посещение (Силвия, не Унгария)? Загадъчният потомък на татарските ханове с несметните богатства ще се влюби ли в Клара? А ще стане ли така, че на приема, устроен от „последната романтичка в Пеща“, да се случи едно съдбоносно запознанство?
Денят посърва и слънцето хвърля седефени отблясъци по горделивата розовееща фасада на Будайската крепост. Ако решите да последвате тракането на колелетата на червения дилижанс, ще се разтворите в пролетната напереност и есенното униние на една чаровно овехтяла Будапеща от началото на двадесети век. Ще повъздишате и по призрачните очертания на красавици, които имате смелостта да докосвате само насън, и по някакъв неуловимо прекрасен живот някъде, някога, с някого. Нищо не може да ви накара да се помечтаете така, както малките старинни улички на един романтичен град. Позволете на Будапеща да отвори портичката към градината на фантазиите.
Съзерцавате си вие Буда, но не ви стига да се възхищавате отдалеч и се упътвате да ѝ се нагледате отблизо, да се загубите в нея, да вдишате аромата ѝ. Измамно близо ви е изглеждала, всъщност от Пеща та чак до хълма Гелерт не се стига толкова бързо. „Червеният дилижанс“ ще ви разходи по множество потайни кътчета на Будапеща, видени през очите на две пещенски кокотки и един будайски несретен журналист. Гюла Круди е успял да улови една доста меланхолична Будапеща на страниците на своята „повест за два града“ – Буда и Пеща наистина са толкова различни като да не са напълно едно цяло – и да направи дъхав хербарий в сепия. Персонажите трескаво се разхождат из Буда, търсят и те не знаят какво (любов, всички винаги търсим любов) и сами не познават изцяло града, в който живеят. Прагматичните жители на Пеща си устройват потайни срещи из кокетната ѝ близначка, после бързат да се върнат към монотонните си животи като че в някакъв съвсем различен свят. И ги терзаят толкова човешки мисли. Дали ще напишат във вестника, че Силвия има най-хубавите крака в цяла Унгария? А дали богатата хърватска леля ще я удостои с посещение (Силвия, не Унгария)? Загадъчният потомък на татарските ханове с несметните богатства ще се влюби ли в Клара? А ще стане ли така, че на приема, устроен от „последната романтичка в Пеща“, да се случи едно съдбоносно запознанство?
Денят посърва и слънцето хвърля седефени отблясъци по горделивата розовееща фасада на Будайската крепост. Ако решите да последвате тракането на колелетата на червения дилижанс, ще се разтворите в пролетната напереност и есенното униние на една чаровно овехтяла Будапеща от началото на двадесети век. Ще повъздишате и по призрачните очертания на красавици, които имате смелостта да докосвате само насън, и по някакъв неуловимо прекрасен живот някъде, някога, с някого. Нищо не може да ви накара да се помечтаете така, както малките старинни улички на един романтичен град. Позволете на Будапеща да отвори портичката към градината на фантазиите.
June 30, 2020
Pikapeale sai teos läbi - ja pikapeale täitsa armusin sellesse kummalisse autorisse. Raamat algab juba eepiliselt - ""Ma imestan, kuidas mehed saavad üldse abielluda, kui mina olen ainus korralik naine Budapestis," ütles ükskord [...] armastusest tagasitõmbunud proua, kelle ametiks oli just nimelt armastust külvata ja lõigata."
"Punane postitõld" kõnetas mind veidi vähem, aga peatun sellel, kuna tegu oli teosega, mis oli täis värviküllaseid analooge, rikkaid viiteid ungari kirjanikele ja muudele kunstitegelastele (millest pea kõik läksid minust mööda, pean tunnistama) ning pani mind mõtlema, et teos on vist...armastusest? Kuid armastusest, millega mul endal on vähe kontakti olnud - seda tüüpi, kus oma armastatu tähelepanu püüdmiseks järgneb enesetapukatse relvaga, mille järel aitab armastatu sel õnnetukesel tagasi täie tervise juurde saada, misjärel nad abielluvad! Ning kui see tundub veider viis, kuidas naituda, siis tegelikult järgneb sellele veel seiklusrohke abielu, mille jooksul kas mees või naine matab maha nii mõnegi abikaasa - sõltuvalt kes kelle varem hulluks oskab ajada. Igatahes lõi see suurepärase sissejuhatuse "Päevalillele"!
"Päevalilles" on lugu lihtsamini jälgitav - tegelasi on vähe ja keegi ei refereeri suurtele ja väiksematele ungari kunstiinimestele. Peategelastest avaldatakse mitte vaid nende endi olek hetkes, vaid räägitakse ka lugu nende vanematest ja esivanematest - lisab lõpuks huvitava lisadimensiooni sellele, kuhu tegelased välja jõuavad. Jällegi ma tahaks öelda, et tegemist on teosega, mis räägib armastusest - kuid mitmed küsimärgid järgnevad ka sellele väitele. Selles teoses laseb autor oma analoogiaoskusel särada - mõnes kohas on iga teise lause teine pool analoogia. Pean mõned võrratumad näiteid tooma: "See vali toon oli tema südamele hea nagu abielurikkujale naisele kodus peks." (Lemmiknäide on kaduma läinud, kuid seal oli ta võrrelnud mingit tunnet sellega, mis tekib mehel vahetult pärast kirehoos oma armastatud imeilusa naise kogemata mõrvamist - nagu see oleks igapäevane nähtus!)
Olen ka varem lugenud vanemat kirjandust ja mõtisklenud selle kombe üle, mis vanematel meesterahvastel on kui nad endast palju nooremale tublile neiule kosja lähevad - nad teevad end korralikult maha, ei küsi naiselt armastust vaid lihtsalt, et nad elaksid nendega ühes majas, ei küsi sageli isegi truudust, kuigi ise vannuvad seda heameelega kuna neil endil vist niikuinii valikut ei ole. Krúdy viib selle kombe uuele tasemele, kui tema meespeategelane peab sarnast nutukõnet ning lisab juurde kuidas mees armastab, vihkab ja põlgab neiut, kuidas ta on teda nii "libude kui nunnade hulgast" otsinud, mainib isegi, et ta peaks tänavalt noorema mehe majja kutsuma samal ajal kui ta ise kõrvaltoas nuuksub, et naisele abielukohustuste täitmist lubada saaks. Selle peale vastab naine "vaeseke" ja läheb teise mehe käte vahele (esialgu).
Lõpetuseks illustreeriv näide kuidas noor neiu üritab veenda vanemat meesterahvast, kes on ühe naise matnud ja kolm vist hullumajja saanud, et neiu teda tõepoolest armastab:
"Kas ma ei kutsunud teid vaiksesse uinuvasse aeda?" "Et ära kägistada." "Aga enne ma oleksin suudelnud."
Vaimustavalt värvikas teos, avab armastuses ja inimsuhetes tahke, mida teisiti ei oleks osanud kuskilt otsimagi hakata!
"Punane postitõld" kõnetas mind veidi vähem, aga peatun sellel, kuna tegu oli teosega, mis oli täis värviküllaseid analooge, rikkaid viiteid ungari kirjanikele ja muudele kunstitegelastele (millest pea kõik läksid minust mööda, pean tunnistama) ning pani mind mõtlema, et teos on vist...armastusest? Kuid armastusest, millega mul endal on vähe kontakti olnud - seda tüüpi, kus oma armastatu tähelepanu püüdmiseks järgneb enesetapukatse relvaga, mille järel aitab armastatu sel õnnetukesel tagasi täie tervise juurde saada, misjärel nad abielluvad! Ning kui see tundub veider viis, kuidas naituda, siis tegelikult järgneb sellele veel seiklusrohke abielu, mille jooksul kas mees või naine matab maha nii mõnegi abikaasa - sõltuvalt kes kelle varem hulluks oskab ajada. Igatahes lõi see suurepärase sissejuhatuse "Päevalillele"!
"Päevalilles" on lugu lihtsamini jälgitav - tegelasi on vähe ja keegi ei refereeri suurtele ja väiksematele ungari kunstiinimestele. Peategelastest avaldatakse mitte vaid nende endi olek hetkes, vaid räägitakse ka lugu nende vanematest ja esivanematest - lisab lõpuks huvitava lisadimensiooni sellele, kuhu tegelased välja jõuavad. Jällegi ma tahaks öelda, et tegemist on teosega, mis räägib armastusest - kuid mitmed küsimärgid järgnevad ka sellele väitele. Selles teoses laseb autor oma analoogiaoskusel särada - mõnes kohas on iga teise lause teine pool analoogia. Pean mõned võrratumad näiteid tooma: "See vali toon oli tema südamele hea nagu abielurikkujale naisele kodus peks." (Lemmiknäide on kaduma läinud, kuid seal oli ta võrrelnud mingit tunnet sellega, mis tekib mehel vahetult pärast kirehoos oma armastatud imeilusa naise kogemata mõrvamist - nagu see oleks igapäevane nähtus!)
Olen ka varem lugenud vanemat kirjandust ja mõtisklenud selle kombe üle, mis vanematel meesterahvastel on kui nad endast palju nooremale tublile neiule kosja lähevad - nad teevad end korralikult maha, ei küsi naiselt armastust vaid lihtsalt, et nad elaksid nendega ühes majas, ei küsi sageli isegi truudust, kuigi ise vannuvad seda heameelega kuna neil endil vist niikuinii valikut ei ole. Krúdy viib selle kombe uuele tasemele, kui tema meespeategelane peab sarnast nutukõnet ning lisab juurde kuidas mees armastab, vihkab ja põlgab neiut, kuidas ta on teda nii "libude kui nunnade hulgast" otsinud, mainib isegi, et ta peaks tänavalt noorema mehe majja kutsuma samal ajal kui ta ise kõrvaltoas nuuksub, et naisele abielukohustuste täitmist lubada saaks. Selle peale vastab naine "vaeseke" ja läheb teise mehe käte vahele (esialgu).
Lõpetuseks illustreeriv näide kuidas noor neiu üritab veenda vanemat meesterahvast, kes on ühe naise matnud ja kolm vist hullumajja saanud, et neiu teda tõepoolest armastab:
"Kas ma ei kutsunud teid vaiksesse uinuvasse aeda?" "Et ära kägistada." "Aga enne ma oleksin suudelnud."
Vaimustavalt värvikas teos, avab armastuses ja inimsuhetes tahke, mida teisiti ei oleks osanud kuskilt otsimagi hakata!
August 21, 2020
Будапеща от началото на двадесети век. Или поне такава, каквато би трябвало да бъде. Сякаш излязла от приказка на Андерсен или на Хофман. Романтична, старинна, тайствена, обвита в лек синкав здрач, и изпълнена със загадъчни и мечтателни герои.
Сюжетът изобилства от очарователни места, които виждаме през погледите на персонажите. Сякаш те ни повеждат на разходка из най-съкровените си тайни. Дали ще е малкото апартаментче на Клара и Силвия, две актриси и главни героини на романа, или някое от безбройните кафета и ресторанти, където те се срещат с приятелите и любовниците си? А може би старинна вила в покрайнините на Будапеща, където все още се разхожда призрачна двойка, облечена за сватбения си ден? Или на гости на гадателката, която със сигурност ще ни предскаже какво ни предстои? А защо не по някоя от многото омаини, тесни, будапещенски улички, явили се като че ли от някоя старинна легенда? Всяко едно от тези места безвъзвратно въвлича в атмосферата и ме привързава към този град, който дори не съм виждала наживо.
Сюжетът изобилства от очарователни места, които виждаме през погледите на персонажите. Сякаш те ни повеждат на разходка из най-съкровените си тайни. Дали ще е малкото апартаментче на Клара и Силвия, две актриси и главни героини на романа, или някое от безбройните кафета и ресторанти, където те се срещат с приятелите и любовниците си? А може би старинна вила в покрайнините на Будапеща, където все още се разхожда призрачна двойка, облечена за сватбения си ден? Или на гости на гадателката, която със сигурност ще ни предскаже какво ни предстои? А защо не по някоя от многото омаини, тесни, будапещенски улички, явили се като че ли от някоя старинна легенда? Всяко едно от тези места безвъзвратно въвлича в атмосферата и ме привързава към този град, който дори не съм виждала наживо.
December 23, 2019
Un libro impresindible para los amantes de Sandor Marai, escrito por su mentor Gyula Krudy
June 23, 2017
Tiene sus altos y bajos. Merece aguantar para llegar al capítulo IX. "Mandaba libros, y señalaba los pasajes que ella más había disfrutado: marcaba las hojas con un pelo de su cabello o subrayaba las líneas importantes con un lápiz (...)". "(...) donde las viviendas tenían jardín y las ventanas se dejaban abiertas por las noches".
September 11, 2024
Lírai a szöveg, de a történet felejthető. Also mi lett Szilviával?
Displaying 1 - 7 of 7 reviews