What do you think?
Rate this book
Ритуалът
Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното.
Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище.
Кой е Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище?
В „Ритуалът” Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище.
Кой е Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище?
В „Ритуалът” Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
508 pages, Paperback
Published June 15, 2016
19 people are currently reading
423 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 67 reviews
August 9, 2025
Грамотно написана, но твърде скучна за моя читателски вкус иманярска история. Участващите в нея Бг Инди и Бг Лара Крофт не ѝ помагат по никакъв начин.
Няма смисъл да я дочета, но ще прегледам друга книга на автора, ако ми попадне!
Няма смисъл да я дочета, но ще прегледам друга книга на автора, ако ми попадне!
August 14, 2016
Боряна и Петър - Индиана Джоунс и Джейсън Борн ако Индиана Джоунс беше скучен, безполезен археолог вместо як човек с камшик и Джейсън Борн не помнеше какво е да си войник, но помнеше всичко останало...
Сериозно не мога да проумея как за 500 страници нищо не стана в тази книга. Финалът беше ужасен и не се усети като финал даже, страничните истории бяха приключени или ужасно или въобще бяха изоставен (визирам теб, докор Генчев) и единствената добра част от книгата се превърна в "Ха, сега те хванах" "Не, ха! сега аз те хванах" "Ама не, ха! сега аз наистина те хванах!" момент между Славея и Венци, което някак си успя да приключи наникъде, също като тази книга. Като цяло ако ви се четат 500 страници за издиравне на купички от траките без никакво действие през повечето време и разочароващ край, не мога да ви спра. Аз лично не бих го направил отново.
Сериозно не мога да проумея как за 500 страници нищо не стана в тази книга. Финалът беше ужасен и не се усети като финал даже, страничните истории бяха приключени или ужасно или въобще бяха изоставен (визирам теб, докор Генчев) и единствената добра част от книгата се превърна в "Ха, сега те хванах" "Не, ха! сега аз те хванах" "Ама не, ха! сега аз наистина те хванах!" момент между Славея и Венци, което някак си успя да приключи наникъде, също като тази книга. Като цяло ако ви се четат 500 страници за издиравне на купички от траките без никакво действие през повечето време и разочароващ край, не мога да ви спра. Аз лично не бих го направил отново.
September 14, 2016
Тайни и мистерии из българските земи
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Преди години, когато настървено прочитах почти всички трилъри и приключенски книги с герои археолози и с тайни от Историята, не си представях, че по нашите земи могат да се развият подобни сюжети. Приключенският трилър като жанр не е български патент, а и не влиза в разбиранията ни за българска литература, което предполага, че интересите на местните писатели са насочени в друга посока. Обаче интересът на читателите у нас към жанра е голям, като се има предвид колко много чужди автори имат преведени по пет, десет, че и петнайсет книги на български език. Дан Браун е вече рекламно клише, но вижте как се справят Джеймс Ролинс, Джак дю Брул, Къслър, Скот Мариани, Стив Бери, Жозе Родригеш душ Сантуш, Дъглас Престън, Линкълн Чайлд и останалите със загадките от историята. Това е литература, която си има собствен облик и привлича именно със запълването на пропуските, направени от учените, археолозите и криптолозите, макар и доста често те да преминават в зоната на конспиративните теории. Лъчът надежда е в сериозните проучвания, които всеки автор прави, за да е напълно наясно с материята, с която борави. За тази работа си трябва търпение и много четене на специализирана литература. Особено много помагат разговорите с баш специалистите в съответната област. Ние може и да смятаме този жанр за лековат, дори простоват, но я се опитай да предложиш на читателите есенции вместо оригинал. Няма как да се получи. „Ритуалът“ на Радко Пенев („Сиела“, 2016) влиза съвсем спокойно в категорията на добре балансираните творби, като фактите и фикцията си помагат взаимно, без да звучат неестествено. Героите му също са интересни образи, не рядко взети направо от натуралните български типажи, с които се срещаме непрекъснато в живота и четем за тях в новините. Малко нагарча това, че не са особено „обременени“ с шантав героизъм, но това ги прави по-естествени. Като добавим и малко приключения, романът отива в категорията „абсолютни изненади от български писатели“. Самата корица е нещо изумително красиво за мен – абсолютно се припокрива с написаното в книгата и я праща в орбита.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Преди години, когато настървено прочитах почти всички трилъри и приключенски книги с герои археолози и с тайни от Историята, не си представях, че по нашите земи могат да се развият подобни сюжети. Приключенският трилър като жанр не е български патент, а и не влиза в разбиранията ни за българска литература, което предполага, че интересите на местните писатели са насочени в друга посока. Обаче интересът на читателите у нас към жанра е голям, като се има предвид колко много чужди автори имат преведени по пет, десет, че и петнайсет книги на български език. Дан Браун е вече рекламно клише, но вижте как се справят Джеймс Ролинс, Джак дю Брул, Къслър, Скот Мариани, Стив Бери, Жозе Родригеш душ Сантуш, Дъглас Престън, Линкълн Чайлд и останалите със загадките от историята. Това е литература, която си има собствен облик и привлича именно със запълването на пропуските, направени от учените, археолозите и криптолозите, макар и доста често те да преминават в зоната на конспиративните теории. Лъчът надежда е в сериозните проучвания, които всеки автор прави, за да е напълно наясно с материята, с която борави. За тази работа си трябва търпение и много четене на специализирана литература. Особено много помагат разговорите с баш специалистите в съответната област. Ние може и да смятаме този жанр за лековат, дори простоват, но я се опитай да предложиш на читателите есенции вместо оригинал. Няма как да се получи. „Ритуалът“ на Радко Пенев („Сиела“, 2016) влиза съвсем спокойно в категорията на добре балансираните творби, като фактите и фикцията си помагат взаимно, без да звучат неестествено. Героите му също са интересни образи, не рядко взети направо от натуралните български типажи, с които се срещаме непрекъснато в живота и четем за тях в новините. Малко нагарча това, че не са особено „обременени“ с шантав героизъм, но това ги прави по-естествени. Като добавим и малко приключения, романът отива в категорията „абсолютни изненади от български писатели“. Самата корица е нещо изумително красиво за мен – абсолютно се припокрива с написаното в книгата и я праща в орбита.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
July 7, 2016
Време беше да се появи добър български трилър.
...
Затова се зарадвах изключително много, когато прочетох „Ритуалът“ на Радко Пенев.
Подробно тук:
http://www.jenatadnes.com/chitatelski...
...
Затова се зарадвах изключително много, когато прочетох „Ритуалът“ на Радко Пенев.
Подробно тук:
http://www.jenatadnes.com/chitatelski...
April 23, 2017
Ако сте любители на трилърите с щипка мистика, това е вашата книга. Ако не сте - пробвайте я пак, за да дадете шанс на един роден автор, който спокойно "дели мегдан" със знайните и незнайни представители на жанровата ниша, прокарана от Том Егеланд и Дан Браун. Разбира се, "Ритуалът" има своите недостатъци - може би още малко редакторска намеса - някои абзаци ме придразваха с откровена тавтология..., твърде праволинейни, черно-бели, схематични герои... НО от друга страна акцентът при тези четива е поставен върху динамичното действие, "екшъна" дет се вика, а не върху психологията и характерите на действащите лица, пък и десетки чужди заглавия в секция "Кралете на трилъра" на ИК "Бард" ("Маската на Атрей", "Бележникът на Микеланджело", "Изгубената армия на Камбиз"... сещате се за кои книжлета говоря нали?) бяха в пъти по-слаби от книгата на Радко Пенев, та ще закръгля окончателната си оценка нагоре и ще му дам петте звезди.
December 31, 2020
История – 2/10
Идея – 5/10
Изпълнение – 1/10
Интрига/Темпо – 4/10
Герои – 1/10
Стил на писане (За жанра) – 2/10
Eлементи на изненада – 3/10
Емоционален заряд – 1/10
Теми за размисъл – 1/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 1/10
Няма по лошо нещо за един трилър от това да не държи вниманието. Много исках да харесм тази книга, но не намерих едно нещо за което да се хвана.
Идея – 5/10
Изпълнение – 1/10
Интрига/Темпо – 4/10
Герои – 1/10
Стил на писане (За жанра) – 2/10
Eлементи на изненада – 3/10
Емоционален заряд – 1/10
Теми за размисъл – 1/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 1/10
Няма по лошо нещо за един трилър от това да не държи вниманието. Много исках да харесм тази книга, но не намерих едно нещо за което да се хвана.
December 9, 2020
Преди 15 години сигурно щях да погледна дрогояче на "Ритуалът".
Сега успях да стигна до към 70-80 стр. и всичко ми се струва наивно, клиширано, с една дума - неистинско. От красивата археоложка, до боса иманяр. Впрочем, само като пример, когато жертва на разпит умре, няма начин босът да го разбере случайно от близък на загиналия, а не от човека, който е пратил да свърши работата. Какво, мутрата бияч се връща при шефа си и му разказва какво е научил от разпита, но не споменава, че разптваният не е издържал на разпита и е умрял? Или аз нещо не разбрах от сценката "нямаше нужда да го убивате", или просто нещата не се случват така в истинския живот. Като поведение на хората имам предвид.
"Струни" определено е много, много по-зряла книга. И на ниво идея и на ниво изпълнение.
Сега успях да стигна до към 70-80 стр. и всичко ми се струва наивно, клиширано, с една дума - неистинско. От красивата археоложка, до боса иманяр. Впрочем, само като пример, когато жертва на разпит умре, няма начин босът да го разбере случайно от близък на загиналия, а не от човека, който е пратил да свърши работата. Какво, мутрата бияч се връща при шефа си и му разказва какво е научил от разпита, но не споменава, че разптваният не е издържал на разпита и е умрял? Или аз нещо не разбрах от сценката "нямаше нужда да го убивате", или просто нещата не се случват така в истинския живот. Като поведение на хората имам предвид.
"Струни" определено е много, много по-зряла книга. И на ниво идея и на ниво изпълнение.
September 6, 2016
Лично аз бих направила филм по тази книга.
Както очаквах, романът породи у мен любопитство и желание да обиколя България от край до край, да не остане неразгледан сантиметър от територията ѝ. Елементите тип "Индиана Джоунс" (изгубено/разпръснато съкровище, нужно за древен ритуал и последиците от него) го направиха още по-интересен и завладяващ за мен.
Едно уточнение (и може би note to self): Май без да съм го планирала предварително си спретнах месец на български автори. :D
Както очаквах, романът породи у мен любопитство и желание да обиколя България от край до край, да не остане неразгледан сантиметър от територията ѝ. Елементите тип "Индиана Джоунс" (изгубено/разпръснато съкровище, нужно за древен ритуал и последиците от него) го направиха още по-интересен и завладяващ за мен.
Едно уточнение (и може би note to self): Май без да съм го планирала предварително си спретнах месец на български автори. :D
May 29, 2018
Лично аз бях приятно изненадана от тази книга. Не знам какви очаквания съм имала, може би нямах никакви и затова така ме увлече сюжета. Чете се бързо и леко, човек няма търпение да разбере какво приключение ще изживеят героите. А това, че действието се развива в България е бонус към всичко. Мистерии, тайнства, съкровища, непознати братства, иманярска мафия са само част от изненадите в този роман. И това, че действието се развиваше на много места едновременно и кадрите се сменяха толкова бързо, че дъх да не можеш да си поемеш също допринасят за положителната оценка на този роман.
Боряна и Петър съвсем случайно тръгват по следите на нещо, за което нямат представа до къде ще ги отведе, колко човека са замесени и колко живота ще бъдат погубени. Те търсят тракийско съкровище и попадат на чудни места, които ако едновременно се следят с гугъл и се гледат снимки ще бъде още по-разтърсващо. По петите им са както полицията, така и мафията, но също и трета страна, за която никой не подозира, че съществува. Кой ще успее да се добере първи до знаците, да ги разшифрова и да проследи техните следи - това е въпросът, който постоянно съпътства книгата от първата до последната страница.
Боряна и Петър съвсем случайно тръгват по следите на нещо, за което нямат представа до къде ще ги отведе, колко човека са замесени и колко живота ще бъдат погубени. Те търсят тракийско съкровище и попадат на чудни места, които ако едновременно се следят с гугъл и се гледат снимки ще бъде още по-разтърсващо. По петите им са както полицията, така и мафията, но също и трета страна, за която никой не подозира, че съществува. Кой ще успее да се добере първи до знаците, да ги разшифрова и да проследи техните следи - това е въпросът, който постоянно съпътства книгата от първата до последната страница.
January 19, 2021
Чувствам се леко подлъган от тази корица и заглавието. Проблемът не е в това, че аз мислех “Ритуалът” за фентъзи книга, а се оказа история за иманяри, в която губех интерес много често. Определено НЕ препоръчвам книгата да се слуша, защото няма разделение на глави, а историята се рязказва от няколко гледни точки и това действа объркващо още повече. Не беше моята история, но мисля да хвърля око и на другите книги на автора...
July 20, 2016
Давам максимална оценка, защото смятам, че когато излезе хубав български роман (независимо дали е комерсиална проза) той трябва да бъде подкрепен и популяризиран. "Ритуалът" е много приятно четиво, което бих препоръчала на почти всеки. Недостатъците на творбата не могат да засенчат достойнствата, най-впечатляващо от които е ненатрапчивостта, с която завладява.
August 15, 2016
Чудесна творба. Динамична, увличаща история, талантливо и интелигентно написана. Иска ми се да имаше продължение :) отдавна не бях чела нещо толкова добро от български автор.
Препоръчвам.
Препоръчвам.
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 8, 2016
Давам четвъртата звездичка, защото книгата е от български автор и темата ми е много интересна. Поощрителна е така да се каже. Иначе си е за три звезди според мен
September 11, 2016
Приятна и непретенциозна книга, много добре изпипана откъм детайли (което й печели една точка, иначе щеше да има две звездички при мен). Като цяло е добре написана - или по-скоро добре СГЛОБЕНА - и следва утъпкани и клиширани пътеки, но в българска обстановка и, общо-взето, достоверна българска действителност. До Дан Браун-българин не го докарва, но книгата е напълно прилична и даже бих казала "свежа" в рамките на иначе постната ни откъм трилър и екшън "съвременна литература".
За мое голямо съжаление (минус една звездичка от пет възможни), книгата не просто е пълна с утвърдени клишета и й липсват симпатични герои, с които да ги преглътнеш: по-лошо, тя е по холивудски кинематографична, и не го казвам в добрия смисъл.
Втора звездичка от петте задрасквам заради недоработения потенциал. Колко разкошни възможности за сюжетни врътки и за разгръщане дава например конспирацията! Охохохо! И колко ужасно излиза, че най-прекрасната част на прилично дебелата книга е разговорът в колата с "предводителя", където се намекват сочни завръзки... вратичка за продължение, несъмнено? А каква недоработена възможност остава старецът! А полицейската сюжетна нишка...
И третата звездичка рязко си отива заради героите. Те не просто не са симпатични, а са чисто безлични и май излиза, че най-готиният е Динко. Не се отличават едни от други, плитки и плоски са като чинийка за саксия - добрите, лошите... все тая... - и това дори не е резултат от кинематографичността на книгата, нито пък може да бъде извинено с оправдание, че историята е на пръв план, защото и едното, и другото страдат от недоизпипаните герои.
Накратко: приятно написана, пълна със скоростен екшън книга, идеална да си изкараш няколко часа в рейса или да убиеш един-два следобеда и пътем да научиш едно-друго в исторически план. Надявам се искрено вторият опит на същия автор да бъде значително по-добър. Ще чакам с интерес.
И не мога да не кажа "копче" за корицата: Разкошна, невероятна, многопластова корица на Живко Петров, даже само заради нея книгата си струва!!!
Edit: няколко дни по-късно
Продължавам да мисля от време на време за тази книга и да сравнявам с други попадения и провали на български автори. Това, че е българска и е достойна да се сравнява с морето от преводни книги в жанра си, всъщност е похвално, а това, че сравнението е в полза на "Ритуалът" в над половината случаи... си струва прочита.
За мое голямо съжаление (минус една звездичка от пет възможни), книгата не просто е пълна с утвърдени клишета и й липсват симпатични герои, с които да ги преглътнеш: по-лошо, тя е по холивудски кинематографична, и не го казвам в добрия смисъл.
Втора звездичка от петте задрасквам заради недоработения потенциал. Колко разкошни възможности за сюжетни врътки и за разгръщане дава например конспирацията! Охохохо! И колко ужасно излиза, че най-прекрасната част на прилично дебелата книга е разговорът в колата с "предводителя", където се намекват сочни завръзки... вратичка за продължение, несъмнено? А каква недоработена възможност остава старецът! А полицейската сюжетна нишка...
И третата звездичка рязко си отива заради героите. Те не просто не са симпатични, а са чисто безлични и май излиза, че най-готиният е Динко. Не се отличават едни от други, плитки и плоски са като чинийка за саксия - добрите, лошите... все тая... - и това дори не е резултат от кинематографичността на книгата, нито пък може да бъде извинено с оправдание, че историята е на пръв план, защото и едното, и другото страдат от недоизпипаните герои.
Накратко: приятно написана, пълна със скоростен екшън книга, идеална да си изкараш няколко часа в рейса или да убиеш един-два следобеда и пътем да научиш едно-друго в исторически план. Надявам се искрено вторият опит на същия автор да бъде значително по-добър. Ще чакам с интерес.
И не мога да не кажа "копче" за корицата: Разкошна, невероятна, многопластова корица на Живко Петров, даже само заради нея книгата си струва!!!
Edit: няколко дни по-късно
Продължавам да мисля от време на време за тази книга и да сравнявам с други попадения и провали на български автори. Това, че е българска и е достойна да се сравнява с морето от преводни книги в жанра си, всъщност е похвално, а това, че сравнението е в полза на "Ритуалът" в над половината случаи... си струва прочита.
July 10, 2020
Много интересна, заплетена и пълна с мистерии книга. Човек поглъща страниците с нетърпение и непрекъснато се чуди кое е измислица и кое реалност. Радко Пенев отново доказва способността си да разказва история увлекателно по начин, по който да държи читателя на нокти от началото до самия край. А дълго пазена тайна, още от времето на траките, е на път да бъде разкрита...
November 10, 2020
Обожавам приключенските трилъри, а "Ритуалът" прочетох за много кратко време.
Доста ми беше трудно да приема,че действието се развива в България,а героите са Боряна и Петър,но вниманието към детайла - фактология, която да придаде логичност и усещане за достоверност- задържаха вниманието ми. Възхищавам се на авторите,които правят сериозни проучвания, за да изглежда историята им жива и случаят е точно такъв.
Ако сте прочели анотацията остава само да кажа,че романът е прекрасно изграден и развит, действието е динамично и стабилно от началото до финала. Описанията на места, събития, хора не са досадни, а нужни и премерени. Героите са добре развити и някак истински, имат свои характер и вибрация, не са създадени само,за да обслужат действието.. Диалозите също са доста естествени,а това се среща все по-рядко. Стилът на автора е лек и приятен. Т.е. всички показатели, за да определя един роман като прекрасен са покрити.
Доста ми беше трудно да приема,че действието се развива в България,а героите са Боряна и Петър,но вниманието към детайла - фактология, която да придаде логичност и усещане за достоверност- задържаха вниманието ми. Възхищавам се на авторите,които правят сериозни проучвания, за да изглежда историята им жива и случаят е точно такъв.
Ако сте прочели анотацията остава само да кажа,че романът е прекрасно изграден и развит, действието е динамично и стабилно от началото до финала. Описанията на места, събития, хора не са досадни, а нужни и премерени. Героите са добре развити и някак истински, имат свои характер и вибрация, не са създадени само,за да обслужат действието.. Диалозите също са доста естествени,а това се среща все по-рядко. Стилът на автора е лек и приятен. Т.е. всички показатели, за да определя един роман като прекрасен са покрити.
August 25, 2018
Няма секс!
През цялото време се описва красива, млада, стройна жена, с руса коса и лешникови очи, а няма секс. Не само секс, никаква химия няма между Борето и Петето и докато за археоложката е ясно защо се бори да разкрие мистериите, мотивацията на Петър, след първоначалната завръзка е тотално неясна. За какво минава през всичко това?
Неясна завръзка, силно неубедителна причина как ритона и плочата е попаднала при дядото на Петър и още хиляди неща.
Разкошен образ на Славея, може би най-плътен от всички.
Останалото е двуизмерно.
Авторът е чел много за траките и това си личи. Лично аз научих неща, които не знаех.
Но книгата не е попаднала на професионален редактор, който да му помогне да уплътни образите и изчисти сюжетните линии.
Ганка си е коректор и до там и стигат хоризонтите.
Не мога да отрека едно - книгата е четивна и определено по-добра от другите две касови заглавия на Сиела - "Хавра" и "Софийски магьосници".
Ако с автора беше работено професионално, това можеше да стана много добра книга. Имаме нужда от осветяване на тази част от историята ни.
Но се е получила една еднодневка.
На Сиела не им върви с новите автори... досега една качествена книга не са извадили...
През цялото време се описва красива, млада, стройна жена, с руса коса и лешникови очи, а няма секс. Не само секс, никаква химия няма между Борето и Петето и докато за археоложката е ясно защо се бори да разкрие мистериите, мотивацията на Петър, след първоначалната завръзка е тотално неясна. За какво минава през всичко това?
Неясна завръзка, силно неубедителна причина как ритона и плочата е попаднала при дядото на Петър и още хиляди неща.
Разкошен образ на Славея, може би най-плътен от всички.
Останалото е двуизмерно.
Авторът е чел много за траките и това си личи. Лично аз научих неща, които не знаех.
Но книгата не е попаднала на професионален редактор, който да му помогне да уплътни образите и изчисти сюжетните линии.
Ганка си е коректор и до там и стигат хоризонтите.
Не мога да отрека едно - книгата е четивна и определено по-добра от другите две касови заглавия на Сиела - "Хавра" и "Софийски магьосници".
Ако с автора беше работено професионално, това можеше да стана много добра книга. Имаме нужда от осветяване на тази част от историята ни.
Но се е получила една еднодневка.
На Сиела не им върви с новите автори... досега една качествена книга не са извадили...
August 24, 2017
Поредното недоразумение, излязло изпод перото на вманиачен по български реалности списувател. Много грешки, повторения, плоски образи и какво ли още не. За кой ли път „издателството-татко“ доказва, че подборът му на заглавия е, меко казано, неадекватен. Както и че ако някой изкопира успешен западен продукт (било то „Хари Потър“, както се опита да направи друго странно име в каталога на Големия Анал-лизатор, било то „Шифърът на Леонардо“ [или откъдето там е преписвал този тук] и т.н.), резултатът почти винаги се оказва фекална маса.
September 4, 2016
Приятно четиво, изпипано по правилата на трилъра и базирано на информацията, която имаме от историч��ските извори за култа към Залмоксис. Ако не беше "доукрасено" с разни свръхестестествени хватки и ако героите бяха разработени с малко повече дълбочина, щеше да ми хареса значително повече.
April 30, 2021
DNF. Като час по история, но скучно.
April 23, 2021
Замисълът е добър, но при липса на исторически извори и фактология, ме изгуби...
December 27, 2017
„Ритуалът” ще ви очарова със своята лекота, изящество, стил и смелост.
Това е рядко сполучлив опит на български автор да популяризира древната история на траките в литературните рамки на жанр, който често се класифицира като „исторически трилър”, но оставайки изключително верен на фактите и археологията там, където не е било задължително нужно да ги промени за нуждите на романа.
Това обаче не е книга, която ще ви натовари с претенции. Пенев е писал с желанието да ви разкаже една красива история, която да прочетете леко, но и която да ви накара да се замислите и потърсите повече за въпросите, които повдига – археологическите съкровища на българските земи и тяхната стойност, винаги заплашени от пипалата на иманярския октопод, безчинстващ особено безконтролно из тях.
Разбира се, в действието ще са заплетени основните персонажи, които се разпознават лесно като функция и стил в тази литература - младият мъж, физически силен, който ще осигури защита на умната млада жена, докато тя решава загадката. Между двамата съществува определено ниво на физическо привличане, което би могло да се превърне в нещо повече спрямо нагласите на всеки писател, но в "Ритуалът" е останал само на загатване, разчитащо на въображението на всеки от нас.
Но не трябва да се прави грешката една такава книга да се сравнява с книга от (съвременната) класика. На нея трябва да се гледа честно, безпристрастно и да се види такава, каквато е наистина – един много добър опит в развлекателните жанрове, с развити и сполучливи персонажи, отличен декор и второстепенни герои, без обаче претенции за висока литература.
Всъщност книгата е като хубава класна жена. Тя не се натрапва, не претендира за сериозност, нито за вашето внимание, след като сте я прочели. Тя просто влиза в живота ви, подарява ви няколко много красиви часове, обогатява ви с това, което ви носи и това, което ви подтиква да научите и ви оставя. Усмихнала ви е, държала ви е в напрежение, научила ви е на нещо, а след това просто си тръгва.
А вие оставате да чакате следващата! :)
Това е рядко сполучлив опит на български автор да популяризира древната история на траките в литературните рамки на жанр, който често се класифицира като „исторически трилър”, но оставайки изключително верен на фактите и археологията там, където не е било задължително нужно да ги промени за нуждите на романа.
Това обаче не е книга, която ще ви натовари с претенции. Пенев е писал с желанието да ви разкаже една красива история, която да прочетете леко, но и която да ви накара да се замислите и потърсите повече за въпросите, които повдига – археологическите съкровища на българските земи и тяхната стойност, винаги заплашени от пипалата на иманярския октопод, безчинстващ особено безконтролно из тях.
Разбира се, в действието ще са заплетени основните персонажи, които се разпознават лесно като функция и стил в тази литература - младият мъж, физически силен, който ще осигури защита на умната млада жена, докато тя решава загадката. Между двамата съществува определено ниво на физическо привличане, което би могло да се превърне в нещо повече спрямо нагласите на всеки писател, но в "Ритуалът" е останал само на загатване, разчитащо на въображението на всеки от нас.
Но не трябва да се прави грешката една такава книга да се сравнява с книга от (съвременната) класика. На нея трябва да се гледа честно, безпристрастно и да се види такава, каквато е наистина – един много добър опит в развлекателните жанрове, с развити и сполучливи персонажи, отличен декор и второстепенни герои, без обаче претенции за висока литература.
Всъщност книгата е като хубава класна жена. Тя не се натрапва, не претендира за сериозност, нито за вашето внимание, след като сте я прочели. Тя просто влиза в живота ви, подарява ви няколко много красиви часове, обогатява ви с това, което ви носи и това, което ви подтиква да научите и ви оставя. Усмихнала ви е, държала ви е в напрежение, научила ви е на нещо, а след това просто си тръгва.
А вие оставате да чакате следващата! :)
September 3, 2016
Не съм фен на жанра и не ми допада конструкцията мъж и жена търсещи нещо мистериозно, които ще промени света, единият главен злодей беше прекалено фанатичен. Но съм доста заинтересувана от тракийската кулура и археологията като цяло и това надделя.
Структурата е добре изградена, балансирано между историята и поднесените исторически факти. Бакърлъка, Свещари и пещара Утробата са интересни места, които за съжаление не съм посетила все още, но описанието им беше доста изчерпателно. Тракийските съкровища са много красиви, изработени с усет и изящество, интерсен е синкретизмът с гръцката култура, който се забелязва в грънчарството и в изображенията на някои от тези златни съдове, има доста интересни преплитания на образи и характеристики в пантеона на двете култури. Представянето на мистериите в началото е интересно и увлекателно, но идеята на самия ритуал ми е лека прекалено фантасмагорична. Авторът представя пестеливо, без да натоварва излишно с твърде много факт с тракийски царе, гробници, вярвания и обреди, по начин, по който ще искаш да четеш оше за тях.
Въпреки че очаквах, каква ще е развръзката, книгата беше увлекателна и нямах търпения да я прочета докрай.
Структурата е добре изградена, балансирано между историята и поднесените исторически факти. Бакърлъка, Свещари и пещара Утробата са интересни места, които за съжаление не съм посетила все още, но описанието им беше доста изчерпателно. Тракийските съкровища са много красиви, изработени с усет и изящество, интерсен е синкретизмът с гръцката култура, който се забелязва в грънчарството и в изображенията на някои от тези златни съдове, има доста интересни преплитания на образи и характеристики в пантеона на двете култури. Представянето на мистериите в началото е интересно и увлекателно, но идеята на самия ритуал ми е лека прекалено фантасмагорична. Авторът представя пестеливо, без да натоварва излишно с твърде много факт с тракийски царе, гробници, вярвания и обреди, по начин, по който ще искаш да четеш оше за тях.
Въпреки че очаквах, каква ще е развръзката, книгата беше увлекателна и нямах търпения да я прочета докрай.
May 3, 2017
Поредната отлична книга на съвременен български автор, която чета напоследък. Много приятно и увлекателно написан трилър! Действието се развива на наша територия, описани са древни български обичаи, търсят се българските съкровища, не липсва и българската действителност :) Препоръчвам!
February 20, 2022
Много ми се искаше да харесам тази книга, понеже е на български автор. Но вероятно фактът, че я започнах с твърде големи очаквания, завишени от многото добри ревюта, ми изигра лоша шега. В допълнение, мисля, че беше грешка да я слушам. Адски много гледни точки на различните герои, които се сменяха през няколко минути прочит, без никаква индикация в аудиото, че почва нова част. В хартиената книга видях, че са разделени с маркировка, но уви, тук дори нямаше пауза да разбереш, че почва нова гледна точка. Многото герои с имена със сходно звучене правеха проследяването на историята и в кое действие се намирам, още по-трудно.
Иначе самият прочит, като актьорска игра беше добър. Но начинът, по който е композирана историята, не я прави удачна за слушане, особено когато е четена само от един актьор.
Като замисъл историята беше не лоша. Имаше и някаква динамика в действието, която беше горе-долу постоянна, но многото исторически и археологически препратки, описани в такива детайли, мен лично ме отегчаваха. Вероятно е правено детайлно проучване за всяко нещо и може би достоверността им е проверена, но на мен ми изглеждаха като много научна информация, която ми звучеше като че ли чета учебник по история. А това ми беше един от най-досадните предмети в училище някога...може би затова и тук ме дразнеха всички тези детайли, докато на някои любители, именно те могат да се сторят интересни.
За мен идеята беше добра, но цялостното изпълнение ми стоеше незавършено. Очаквах всичко да се разплете в един много засукан и впечатляващ финал, но уви, въпреки лекото покачване на оборотите в завършващата част на книгата, като цяло историята ми остана недовършена и с леко разочарование от така написания край.
Иначе самият изказ и разказ не бяха лоши и вероятно ще пробвам и други неща на автора..може би просто тази не беше точно моята. Или вероятно аудиото не беше правилният формат за четене на тази книга в моя случай.
Иначе самият прочит, като актьорска игра беше добър. Но начинът, по който е композирана историята, не я прави удачна за слушане, особено когато е четена само от един актьор.
Като замисъл историята беше не лоша. Имаше и някаква динамика в действието, която беше горе-долу постоянна, но многото исторически и археологически препратки, описани в такива детайли, мен лично ме отегчаваха. Вероятно е правено детайлно проучване за всяко нещо и може би достоверността им е проверена, но на мен ми изглеждаха като много научна информация, която ми звучеше като че ли чета учебник по история. А това ми беше един от най-досадните предмети в училище някога...може би затова и тук ме дразнеха всички тези детайли, докато на някои любители, именно те могат да се сторят интересни.
За мен идеята беше добра, но цялостното изпълнение ми стоеше незавършено. Очаквах всичко да се разплете в един много засукан и впечатляващ финал, но уви, въпреки лекото покачване на оборотите в завършващата част на книгата, като цяло историята ми остана недовършена и с леко разочарование от така написания край.
Иначе самият изказ и разказ не бяха лоши и вероятно ще пробвам и други неща на автора..може би просто тази не беше точно моята. Или вероятно аудиото не беше правилният формат за четене на тази книга в моя случай.
dnf
July 22, 2022Винаги съм гледала скептично на българската съвременна литература. Надявах се, че тази книга ще опровергае очакванията ми, но това не се случи. Бях привлечена от красивата корица и обещанието за добър трилър. За жалост, не успя да задържи интереса ми и не я дочетох. Откривам доста ,,проблеми" в книгата. Като започнем от това, че е разграфена по особен начин на глави, който не ми допадна, губиш представа за времето, в което се случват повечето събития, героите бяха плоски с изключение на няколко, не са посочени мотивите на някои от тях и изавършим с това, че имаше нелогичностти. Освен това на места човек има чувството, че чете учебник по история.
August 9, 2025
Тази история имаше толкова много потенциал... но, уви.
Замисълът на творбата ми хареса и започна обещаващо. Макар че харесвам криминални истории, тази тук ми се стори изключително не на мястото си.
Може би очакванията ми не се припокриха и оттам остана и това негативно чувство у мен - очаквах повече фолклорни мотиви и по-малко иманярство (и дори корупция), което развалиха цялостното ми удоволствие от книгата.
Замисълът на творбата ми хареса и започна обещаващо. Макар че харесвам криминални истории, тази тук ми се стори изключително не на мястото си.
Може би очакванията ми не се припокриха и оттам остана и това негативно чувство у мен - очаквах повече фолклорни мотиви и по-малко иманярство (и дори корупция), което развалиха цялостното ми удоволствие от книгата.
September 11, 2018
Добре написана и приятна за четене.
August 10, 2018
Завладяваща история....
Displaying 1 - 30 of 67 reviews