Нямам достатъчно думи в речника си да опиша колко много ми хареса тази поредица!
Постоянен екшън, не можеш да спреш да четеш. В същото време, описанието на събитията е достатъчно обстойно, без да е прекалено - дава ти точно толкова, колкото ти трябва, за да разбереш какво иска да каже авторът, но оставя възможност на въображението да се развихри и да видиш всичко в своята глава.
Толкова завладяващо е всичко, че вечер сънувах неща, свързани с книгата и отново преживявах приключенията на Гарет, Еграсса, Миралисса, Фенерджията, Медения, милорд Алистан, Кли Кли... При всяка смърт на човек (въпреки че това не е най-точната дума) от отряда си казвах "Не! Само той не! Не може да продължи историята без него!" и го преживявах доста тежко.
Поредица, която у��пя силно да ме впечатли, да ме разсмее, разплаче, плени.
Сещате ли се за онова кофти чувство, което те обвзема, когато прочетеш наистина добра книга? Как не искаш да започваш друга? Една буца е заседнала на гърлото, защото знаеш, че книгата е свършила? Е, тук това чувство ви е гарантирано...
Искрено се надявам Алексей Пехов да напише още нещо за света на Сиала!!!