Защо през така наречения Преход, за кратко, някои люде натрупаха огромно състояние, а мнозинството българи стигнаха, кажи-речи, до просешка тояга? Защо мнозина от нявгашната номенклатура и децата им забравиха идеите, на които ужким служеха, и бяха сред първите забогатели бързо-бързо? Защо и те, и другите новобогаташи, в миналото обикновени хора, се превърнаха в хищници, готови на всичко в името на царица-парица? Защо не се намериха сили, които да попречат на тоталното разграбване, понякога с привидно законни средства, а най-често грубо и безцеремонно, на създаденото с потта на народа национално богатство? Тези и много още остри въпроси крещят от страниците на “Стоте ключа”. В центъра на повествованието е фамилията на достолепния човек и хуманист, бившия учител Филип Добрев. Събитията “се случват” в столицата и в митичното село Буката, известно от романа на Никола Статков “Отмъщението”. Подобно на редица други села и то умира: всичките му сто къщи са празни, стоте ключа – непотребни. “Стоте ключа” – един драматичен, един трагичен роман с много въпроси. А отговорите?…
Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. Първият почетен гражданин на град Вършец. Носител на националната наградата за белетристика "Георги Караславов" за 2014 г.