Подготвил съм ти разни нещица, Верни читателю – ето ги, подредени под лунната светлина. Момент! Преди да разгледаш изработените собственоръчно от мен съкровища, изложени за продан, нека си поговорим за тях, става ли? Няма да ти губя времето. Ела, седни до мен. Хайде де, приближи се, аз не хапя. Само дето… с теб сме стари познайници и май си наясно, че това не е съвсем вярно. Нали? Тази нощ предлагам по малко от всичко, но предпочитам да започна продажбата, когато другите търговци отдавна са се прибрали по домовете си: улиците вече пустеят и равнодушната луна плавно се носи над каньоните на града. Тъкмо тогава разстилам одеялото и подреждам моите стоки. Е, стига приказки. Може би ще си купиш нещо, а? Макар да обичам всичките си творби, на драго сърце ще ти ги продам, защото ги сътворих специално за теб. Разглеждай ги колкото искаш, но имай едно на ум и внимавай. Най-хубавите са зъбати.
Stephen Edwin King was born the second son of Donald and Nellie Ruth Pillsbury King. After his father left them when Stephen was two, he and his older brother, David, were raised by his mother. Parts of his childhood were spent in Fort Wayne, Indiana, where his father's family was at the time, and in Stratford, Connecticut. When Stephen was eleven, his mother brought her children back to Durham, Maine, for good. Her parents, Guy and Nellie Pillsbury, had become incapacitated with old age, and Ruth King was persuaded by her sisters to take over the physical care of them. Other family members provided a small house in Durham and financial support. After Stephen's grandparents passed away, Mrs. King found work in the kitchens of Pineland, a nearby residential facility for the mentally challenged.
Stephen attended the grammar school in Durham and Lisbon Falls High School, graduating in 1966. From his sophomore year at the University of Maine at Orono, he wrote a weekly column for the school newspaper, THE MAINE CAMPUS. He was also active in student politics, serving as a member of the Student Senate. He came to support the anti-war movement on the Orono campus, arriving at his stance from a conservative view that the war in Vietnam was unconstitutional. He graduated in 1970, with a B.A. in English and qualified to teach on the high school level. A draft board examination immediately post-graduation found him 4-F on grounds of high blood pressure, limited vision, flat feet, and punctured eardrums.
He met Tabitha Spruce in the stacks of the Fogler Library at the University, where they both worked as students; they married in January of 1971. As Stephen was unable to find placement as a teacher immediately, the Kings lived on his earnings as a laborer at an industrial laundry, and her student loan and savings, with an occasional boost from a short story sale to men's magazines.
Stephen made his first professional short story sale ("The Glass Floor") to Startling Mystery Stories in 1967. Throughout the early years of his marriage, he continued to sell stories to men's magazines. Many were gathered into the Night Shift collection or appeared in other anthologies.
In the fall of 1971, Stephen began teaching English at Hampden Academy, the public high school in Hampden, Maine. Writing in the evenings and on the weekends, he continued to produce short stories and to work on novels.
13. „Ур“ - ааа, да си дойдем на думата! Ей така обичам! Университетски преподавател по литература си купува киндъл, който вместо да е бял, е розов и има много, много специални функции... Феновете на Тъмната кула ще останат доволни. 14. „Били блокадата“ - чудесен разказ, макар и на спортна тематика, по-точно бейзбол. Кинг е прекрасен разказвач. 15. „Господин Съблазън“ - нелош разказ за двама пенсионери в старчески дом и... Какво всъщност е Г-н Съблазън? 16. „Малкият зелен бог на жестоката болка“ - дебелия пембен амсалак на аналния сърбеж! При положение, че е излизал на български цял хорър сборник с ето такова заглавие, как можа разказа да го кръстиш тъй? Иначе, творбата си е чук отвсякъде. 17. „Онзи автобус е друг свят“ - блудкавинеж. Не ми допадна. 18. „Некролози“ - сила! Млад неудачник завършва и се хваща журналист за мизерни кинти в жълт таблоиден парцал, ала открива, че притежава специални... умения. От най-тъмните. 19. „Пияни фойерверки“ - хахаха, е това беше забавно! На всеки 4 юли вечерта млад пияница сяда на брега на езерото с дебелата си майка, вади пиячка от лятната им вила и се натряскват, докато пускат фойерверки по случай националния празник. От другата страна на езерото обаче има богаташка къща, откъдето също пускат. Започва една дива надпревара, но до какво ли ще доведе? 20. „Летен гръм“ - хубав разказ, но тъжен и неприятен. В близко бъдеще сме успели да се скараме чудничко в планетарен мащаб и да се замеряме с атоми, ама не от мирните във всеки дом. Направи ми впечатление, че в сборника има бая разкази, където главните герои са старци, болни или умиращи. Явно факта, че догодина Стив чуква 70 го кара да мисли по въпроса, знам ли.
Разбирам защо не се харесва на някои читатели, но пък... на мен всеки един от разказите ми харесва. Кинг е прекрасен, сладкодумен разказвач и дори Били Блокадата и този спорт, който не разбирам и още по-малко харесвам, ме заплениха!
My Experience: Пореден много силен сборник от Краля на хоръра. Има няколко феноменално добри разказа и няколко пълнежа, които меко казано не ми допаднаха. Тук определено са събрани по-дори разкази от тези в първата част, но и тук има разкази пълнеж. Според мен ако се махнат една трета от разказите от двата тома, ще се получи антология трепач. Но явно това е основна болест при сборниците с разкази – не може всички истории да се харесат еднакво на читателя, а авторите държат да си пробутат всички графомански напъни. Позволявам си да съм толкова критичен с Кинг, защото той е доказал класата си и е изключителна рядкост да ми попадне негово произведение, което да не ми хареса. А тук имаше няколко. (Е, аз съм толкова голям негов фен, че ще прочета всичко, което се издаде под негово име, пък било то и „Наръчник за гей оргии“ примерно).
Личи си също, че преводите са правени от различни преводачи (някои са доста слаби). Финансовото оскъпяване от безсмисленото разделяне на сборника на две пък въобще няма да коментирам… Не на последно място съм силно впечатлен от раздела „Няколко думи от автора“ (който е така характерен за неговите книги). Тук, преди всеки разказ, Кинг споделя по няколко думи от кухнята на създаването на всяко произведение. С огромно удоволствие четях тези мини предговори и смея да твърдя, че се вдъхнових доволно. Ето и впечатленията ми от разказите: 1. „Ур“ – 5/5 – Провинционален учител решава да си вземе един от все по-популярните сред учениците му електронен четец “Kindle“ (разказът е писан по поръчка на Амазон). В ръцете му попада един по специален екземпляр, който му разрешава достъп до различен УР (нещо като паралелни хипотетични светове), от които може да чете книги от любимите си автори, които никога не са написали в днешния свят. Докато проучва уровете от бъдещето(четейки пресата), той разбира, че любовта на живота му предстои да умре… Ако като мен сте любители на един от последните романи на Кинг „22 11 63“, няма начин да не харесате „Ур“. Да, залогът не толкова грандиозен като предотвратяването на убийството на Кенеди, но тръпката все пак я има. В този разказ Кинг се опитва да се прави на пророк, като прогнозира, че бъдещия президент на САЩ, ще е Хилъри Клинтън. Сега ме е яд че не прочетох този разказ няколко седмици по-рано. Със сигурност щях да се филмирам порядъчно. 2. „Били блокадата“ – 3/5 – Темата за типично американския спорт бейзбол е характерна за творчеството на Кинг, може да я срещнем в доста негови произведения. Това е един от малкото спортове, които не разбирам и въобще не мога да усетя емоцията, която чичо Стиви очевидно е заложил в този разказ. Финалът обаче е оригинален и осмисля целия иначе скучноват разказ. 3. „Господин Съблазън“ – 2/5 – Разказ за нагона, който ни тласка към неща, които не сме подозирани, че сме способни да извършим. История за гейове, СПИН…, абе, да се чуди човек, какво го вдъхновило Краля да напише такъв разказ. 4. „Малкият зелен бог на жестоката болка“ – 5/5 – Класически монстър хорър мистерия за непосилната болката и нейната персонификация. Истински шедьовър. 5. „Онзи автобус е друг свят“ – 5/5 – История за онези моменти, в които бързаш и сякаш целия свят е срещу теб и се опитва да те забави на всяка крачка… 6. „Некролози“ – 4/5 – Много оригинална мистерия за журналист списващ рубрика за подигравателни некролози в онлайн вестник, който един ден решава да напише некролог за още живата си шефка и тя взима, че се гътва… Любимия ми разказ в цялата антология. 7. „Пияни фойерверки“ – 3/5 – Още един разказ с типично американска история. Състезание с фоерверки за Деня на Независимостта. Стивън Кинг е умел разказвач, който е способен и от една такава „никаква“ тема да създаде четима история. 8. „Летен гръм“ – 4/5 – Сборникът завършва с постапокалиптична история за последните оцелели от ядрена война. Типичен Кинг.
Чудесна половина от сборника! Най-слабият разказ май е този за "Малкият зелен бог" :), а особено ми харесаха тези за Господин Съблазън и за фойерверките. Бейзболният разказ кърти също кърти мивки! Накратко - Кинг си е Кинг и четенето си струва.
втората половина на книгата , която тук е разделена на 2 части, за да източи повече пари от купувача е по-приятна за четене. Единствено разказа за бейзбола не ме хвана, но всичко друго ми хареса
Лично на мен "втората част" на сборника ми хареса повече.Най-малко рисунката на корицата е мноооого по-добра ;) Разказите са добри,но определено за нивото на Кинг не са нищо особено.Все пак са издавани доста по-добри сборници от този. Ако наистина книгата беше издадена като една (няма да коментирам издателството,в кройна сметка те са преценили да разбият книгата на две и те си носят плюсовете/минусите от това решение),както е в оригинал,може би цялостното впечатление щеше да е по-добро,защото тогава по-слабите разкази щяха по-лесно да се "слеят" с по-добрите. Но всичко е въпрос на вкус,ако някой за пръв път чете нещо на Стивън Кинг може и по-висока оценка да даде.
"Ур" - дай да добавим нишка от Тъмната кула за всеки случай! Иначе новелата си е силна. "Били Блокадата" - новелизация на епизод от Зоната на здрача с променен финал. "Господин Съблазан" - уморените коне си завещават часовника. "Малкия зелен...