На завой

by Димитър Талев

"Талев е поискал да напише една съвсем дейна, съвременна книга, да даде отговор - като безпристрастен, благороде ннаблюдател и като носител на жива съвест - на най-парливите обществени и национални проблеми след войните. Герои на неговия роман са млади хора, мечтатели за нов живот, идеалисти, бунтовници или пък обикновени кариеристи, дрбни души. Пред очите ви се изнизва галерия от живи образи, убедителни типове, които сякаш разкриват цялото многообразие на човешки възможности, познато нам от всекидневния ни опит. Без да съди и да възхвалява, най-безпристрастно и съчувствено Талев се е старал да разкрие духовния лик наедно младо поколение, което войната и трагедията на Родината е поставило в трагични идейни противоречия."

Георги Константинов, 1941

230 pages, Paperback

First published January 1, 1996

About the author

Димитър Талев (Dimitar Talev) Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.

Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.

През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.

През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.

Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.

Reviews

[Славея Котова · Rating 5 out of 5]

Моят любим и мил Димитър Талев. Винаги, държейки го в ръце, се чувствам все едно държа малък къс от България! "На завой" е една история, която започва с борбата в един млад човек, който се лута между идеологиите, между политиката и желанието да бъде герой, и завършва с превръщането му в такъв, като един обикновен човек от едно обикновено българско семейство, който със собствените си ръце гради своето, и на децата си, бъдеще.

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Писан през 1940. После почти 60 години не е видял преиздаване. Естествено, че е бил неудобен за публикуване - няма никакъв начин да го вмъкнеш под етикета "социалистически реализъм", както примерно Караславовите творения. Не само че комунистите са представени в лоша светлина, не само че разкрепостената еманципирана жена доброволно си се отказва от еманципацията, ами главният герой накрая избира да стане чифликчия (кулак) в името на добруването на семейство, род и родина. Темата е духовната криза в България, предимно у софиянци, предимно у средната класа и интелигенцията между световните войни. Единият от отрицателните или по-точно - не даваните за пример герои - е образ и подобие на собствения ми дядо - лекар, отворил практика някъде в провинцията, от която да спечели пари за собсветна болница в София. Разликата е, че преследва жена със зестра на едър търговец, докато дядо ми се е задомил в академичен род. Не бях се замислял, че ударът от националните катастрофи е бил много по-силен, защото е последвал десетилетия на национален подем и въодушевление. Съвсем различно от сътресенията в началото на 90-те, когато икономическият и духовен крах дойде след десетилетия на натрупвало се неудовлетворение и донесе именно подем на въодушевление и надежда. Не съм сигурен обаче доколко повествуванието може да се приеме за реалистично, особено в диалозите и дискусиите между героите. Дали наистина вкусът на времето е диктувал хората да обсъждат публично многословно, задълбочено и дори поетично емоционалните си състояния, терзания и колебания. Такава пряка реч е немислима в наши дни. Или пък авторът говори чрез устата на героите си, както Вазов чрез лиричните алтер-егота на Левски и Паисий от "Епопеята".

[Georgi · Rating 2 out of 5]

Колко от вас знаят, че авторът на прочутата тетралогия „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“ Димитър Талев е минал през трудовия лагер Бобовдол и пернишкия рудник Куциян в първите години на „народната власт“ и едва оцелява там? Причината за това вероятно са позициите, които Талев не се колебае да заявява категорично на страниците на в. „Зора“ преди преврата – отдаденост на българската идея и националния идеал и критика на болшевизма. Малко известно е обаче, че освен в периодичния печат, Талев дава изява на тези идеи и в един роман, излязъл през 1940 г. и забранен веднага след установяването на комунистическата диктатура. „На завой“ остава забравен далеч в сянката на монументалните произведения на Талев от следващите години – чак до днешни дни, когато изд. „Захарий Стоянов“ го връща на литературната сцена в ново издание. Предисловието на новото издание е озаглавено „Романът, заради който Талев беше изпратен в лагерите „Бобовдол“ и „Куциян“ и загатва, че именно някои от пасажите в него са причина за озлоблението, с което завзелите властта комунисти се разправят с писателя. Става дума за един цитат, който намираме още в началото на романа:

„Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България. И тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все още ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние!…“.

Ревю: https://bibliotekata.wordpress.com/20...

[Цветомира Маринкова · Rating 5 out of 5]

Тази книга заслужава не пет, а десет звезди! Мога с увереност да кажа, че “преоткрих” Димитър Талев. Романът му е великолепна смесица от художествено разнообразие, многопластови внушения и философска дълбочина, които очертават образа на Царство България през 20-те и 30-те години на миналия век. Всяка една страница се чете с див интерес и затаен дъх, които безспорният писателски талант на твореца предизвиква у читателя. Категорично препоръчвам този незаслужено малко известен роман на Димитър Талев, който, смятам, че би бил полезен за съвременния българин, обречен да живее в смутно и объркано време.
За завършек на ревюто ще приложа цитат от романа, който според мен описва внушението на творбата в едно изречение:
“Каква е хубава земята ни, Бойка, и плодородна… И защо нашият български народ не е по-щастлив?…”

[Tsvetan Tsvetanov]

Оригинална идея и отличен стил. Очаквах повече от финала.

[Venelin Arnaudov · Rating 4 out of 5]

Ново амплоа за автора на "Железният светлник". Описание на годините между двете войни и душевните терзания на обикновения човек.

[Десислава Стоянова · Rating 5 out of 5]

Много бъргарска и топла книга. Лично за мен съдържа българската мечта, от която, кой знае защо, всички упорито бягаме.