What do you think?
Rate this book
Кратки хоризонти
Първоначално книгата беше замислена като... антиутопия е може би най-близкият термин. Двама души, които нямат нищо общо помежду си - единият професионален пътешественик, а другият - заклет домошар - се срещат съвсем случайно. Кой знае защо, може би в резултат на временна нестабилност в пространство-времевия континиум, двамата започват едно фантастично, невъзможно пътешествие.
144 pages, Paperback
First published January 1, 2016
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
May 29, 2017
Преди около година четох невероятния роман на Браян Онолан "Третият полицай" и едно от ревютата доста ми хареса с описанието си, че ако искаме да знаем какво е да си единствения трезвен човек на парти с професори, които се напиват, казват си шеги на латински и се дърпат за брадите, то тази книга е точно това. Е, нещо подобно може да се каже за "Кратки хоризонти" на Бойчо Динев, само където вместо на парти на професори си на улицата, гледайки как умствено изостанали бездомници се самонараняват с мръсни счупени шишета и яростно дишат лепило докато се дърпат за пубисите.
Честно казано имах чувството, че губя хем мозъчни клетки, хем надежда в бъдещето на литературата докато четях този роман. Нещо, което не е ново за мен, имайки предвид голямото количество мъчение, под което се подлагам, като давам шанс на всеки съвременен български писател. Е, казвал съм това (мисля) само за един доста особен автор преди. Бойчо Динев не е писател, не довърших книгата му по същата причина, по която не довърших изчадието на Никола Крумов (въпреки че Крумов е доста по-зле, но това не извинява по никакъв начин аматьорските писания на Динев). Някой хора явно просто не трябва да пишат. (Намирам го за забавно как двете книги "Дневник от панелните блокове" на Крумов и "Кратки хоризонти" имат нестандартно широк дизайн, явно за в бъдеще ще трябва да внимавам за този показ на лошо писане.) Не мога да кажа категорично, че "Кратки хоризонти" не струва. Но пък ще го кажа. Книгата е пълна с плитки опити за философстване чрез фантастически (по жанр, не качество) пътеписен формат. Като цяло not my cup of tea, но в същия момент хабенето на хартия също не се пада my cup of tea. Харесва ми и как книгата донякъде е реклама на фирмата на автора, надявам се в бъдеще Бойчо Динев да се фокусира на Fox Оптикс вместо да пише глупости (пък ако иска да пише, да пише, аз със сигурност не мога да го спра).
Честно казано имах чувството, че губя хем мозъчни клетки, хем надежда в бъдещето на литературата докато четях този роман. Нещо, което не е ново за мен, имайки предвид голямото количество мъчение, под което се подлагам, като давам шанс на всеки съвременен български писател. Е, казвал съм това (мисля) само за един доста особен автор преди. Бойчо Динев не е писател, не довърших книгата му по същата причина, по която не довърших изчадието на Никола Крумов (въпреки че Крумов е доста по-зле, но това не извинява по никакъв начин аматьорските писания на Динев). Някой хора явно просто не трябва да пишат. (Намирам го за забавно как двете книги "Дневник от панелните блокове" на Крумов и "Кратки хоризонти" имат нестандартно широк дизайн, явно за в бъдеще ще трябва да внимавам за този показ на лошо писане.) Не мога да кажа категорично, че "Кратки хоризонти" не струва. Но пък ще го кажа. Книгата е пълна с плитки опити за философстване чрез фантастически (по жанр, не качество) пътеписен формат. Като цяло not my cup of tea, но в същия момент хабенето на хартия също не се пада my cup of tea. Харесва ми и как книгата донякъде е реклама на фирмата на автора, надявам се в бъдеще Бойчо Динев да се фокусира на Fox Оптикс вместо да пише глупости (пък ако иска да пише, да пише, аз със сигурност не мога да го спра).
Displaying 1 of 1 review