What do you think?
Rate this book
Рибарят и неговата душа
Дали душата е ценна колкото всичкото злато на света, или не струва нищо? Готов ли си да се разделиш с нея, за да спечелиш любовта си? Това ще направи един млад рибар, влюбен в морска русалка...
Оскар Уайлд е майстор на изящния изказ и мъдрото послание. Това особено личи в неговите приказки, които могат да бъдат четени както от деца, така и от възрастни. В тях всеки ще открие нещо, което ще го развълнува и ще го накара да се замисли - да прозре кое е важното в живота му, да открие мисията да прави добро, да разбере, че същинската красота понякога е невидима и че ако обичаш истински, трябва да си готов на саможертва. Както Щастливия принц и лястовичето, както славеят, който пробожда сърцето си, за да изпее най-хубавата си песен и да разцъфне най-красивата роза... В сърцето ти ще покълне доброто, ако тръгнеш по трънливия път, извървян от Звездното дете, и откриеш истински ценните неща, както го правят младият крал, себелюбивият великан и рибарят, влюбил се в русалка...
Илюстрациите в книгата са дело на талантливия художник Йордан Терзийски, завършил "Графика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", участвал в различни изложби, със самостоятелна изложба в Регенсбург (Германия), както и множество участия в разнородни фестивали. От няколко години прави илюстрации за книги, уеб сайтове, игри, списания, комикси и други.
Оскар Уайлд е майстор на изящния изказ и мъдрото послание. Това особено личи в неговите приказки, които могат да бъдат четени както от деца, така и от възрастни. В тях всеки ще открие нещо, което ще го развълнува и ще го накара да се замисли - да прозре кое е важното в живота му, да открие мисията да прави добро, да разбере, че същинската красота понякога е невидима и че ако обичаш истински, трябва да си готов на саможертва. Както Щастливия принц и лястовичето, както славеят, който пробожда сърцето си, за да изпее най-хубавата си песен и да разцъфне най-красивата роза... В сърцето ти ще покълне доброто, ако тръгнеш по трънливия път, извървян от Звездното дете, и откриеш истински ценните неща, както го правят младият крал, себелюбивият великан и рибарят, влюбил се в русалка...
Илюстрациите в книгата са дело на талантливия художник Йордан Терзийски, завършил "Графика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", участвал в различни изложби, със самостоятелна изложба в Регенсбург (Германия), както и множество участия в разнородни фестивали. От няколко години прави илюстрации за книги, уеб сайтове, игри, списания, комикси и други.
192 pages, Paperback
Published January 1, 2014
18 people want to read
About the author
Oscar Wilde
5,530 books38.9k followersOscar Fingal O'Fflahertie Wills Wilde was an Irish poet and playwright. After writing in different forms throughout the 1880s, he became one of the most popular playwrights in London in the early 1890s. He is best remembered for his epigrams and plays, his novel The Picture of Dorian Gray, and his criminal conviction for gross indecency for homosexual acts.
Wilde's parents were Anglo-Irish intellectuals in Dublin. In his youth, Wilde learned to speak fluent French and German. At university, he read Greats; he demonstrated himself to be an exceptional classicist, first at Trinity College Dublin, then at Magdalen College, Oxford. He became associated with the emerging philosophy of aestheticism, led by two of his tutors, Walter Pater and John Ruskin. After university, Wilde moved to London into fashionable cultural and social circles.
Wilde tried his hand at various literary activities: he wrote a play, published a book of poems, lectured in the United States and Canada on "The English Renaissance" in art and interior decoration, and then returned to London where he lectured on his American travels and wrote reviews for various periodicals. Known for his biting wit, flamboyant dress and glittering conversational skill, Wilde became one of the best-known personalities of his day. At the turn of the 1890s, he refined his ideas about the supremacy of art in a series of dialogues and essays, and incorporated themes of decadence, duplicity, and beauty into what would be his only novel, The Picture of Dorian Gray (1890). Wilde returned to drama, writing Salome (1891) in French while in Paris, but it was refused a licence for England due to an absolute prohibition on the portrayal of Biblical subjects on the English stage. Undiscouraged, Wilde produced four society comedies in the early 1890s, which made him one of the most successful playwrights of late-Victorian London.
At the height of his fame and success, while An Ideal Husband (1895) and The Importance of Being Earnest (1895) were still being performed in London, Wilde issued a civil writ against John Sholto Douglas, the 9th Marquess of Queensberry for criminal libel. The Marquess was the father of Wilde's lover, Lord Alfred Douglas. The libel hearings unearthed evidence that caused Wilde to drop his charges and led to his own arrest and criminal prosecution for gross indecency with other males. The jury was unable to reach a verdict and so a retrial was ordered. In the second trial Wilde was convicted and sentenced to two years' hard labour, the maximum penalty, and was jailed from 1895 to 1897. During his last year in prison he wrote De Profundis (published posthumously in abridged form in 1905), a long letter that discusses his spiritual journey through his trials and is a dark counterpoint to his earlier philosophy of pleasure. On the day of his release, he caught the overnight steamer to France, never to return to Britain or Ireland. In France and Italy, he wrote his last work, The Ballad of Reading Gaol (1898), a long poem commemorating the harsh rhythms of prison life.
Wilde's parents were Anglo-Irish intellectuals in Dublin. In his youth, Wilde learned to speak fluent French and German. At university, he read Greats; he demonstrated himself to be an exceptional classicist, first at Trinity College Dublin, then at Magdalen College, Oxford. He became associated with the emerging philosophy of aestheticism, led by two of his tutors, Walter Pater and John Ruskin. After university, Wilde moved to London into fashionable cultural and social circles.
Wilde tried his hand at various literary activities: he wrote a play, published a book of poems, lectured in the United States and Canada on "The English Renaissance" in art and interior decoration, and then returned to London where he lectured on his American travels and wrote reviews for various periodicals. Known for his biting wit, flamboyant dress and glittering conversational skill, Wilde became one of the best-known personalities of his day. At the turn of the 1890s, he refined his ideas about the supremacy of art in a series of dialogues and essays, and incorporated themes of decadence, duplicity, and beauty into what would be his only novel, The Picture of Dorian Gray (1890). Wilde returned to drama, writing Salome (1891) in French while in Paris, but it was refused a licence for England due to an absolute prohibition on the portrayal of Biblical subjects on the English stage. Undiscouraged, Wilde produced four society comedies in the early 1890s, which made him one of the most successful playwrights of late-Victorian London.
At the height of his fame and success, while An Ideal Husband (1895) and The Importance of Being Earnest (1895) were still being performed in London, Wilde issued a civil writ against John Sholto Douglas, the 9th Marquess of Queensberry for criminal libel. The Marquess was the father of Wilde's lover, Lord Alfred Douglas. The libel hearings unearthed evidence that caused Wilde to drop his charges and led to his own arrest and criminal prosecution for gross indecency with other males. The jury was unable to reach a verdict and so a retrial was ordered. In the second trial Wilde was convicted and sentenced to two years' hard labour, the maximum penalty, and was jailed from 1895 to 1897. During his last year in prison he wrote De Profundis (published posthumously in abridged form in 1905), a long letter that discusses his spiritual journey through his trials and is a dark counterpoint to his earlier philosophy of pleasure. On the day of his release, he caught the overnight steamer to France, never to return to Britain or Ireland. In France and Italy, he wrote his last work, The Ballad of Reading Gaol (1898), a long poem commemorating the harsh rhythms of prison life.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
July 6, 2016
Не съм от хората, които имат любими неща - любима песен, любима книга, любима актриса и т.н. Винаги ми е било много трудно да се огранича до едно предпочитано нещо в категория. И въпреки това дълги години отговарях на въпроса за любимия ми автор с Оскар Уайлд. И това си има съвсем логична причина.
Не винаги съм била книгоман. Има два сравнително големи периода в живота ми, когато четенето беше много назад в класацията с неща, с които да си запълвам времето. Единият беше в ранните ми детски години в първите класове на училището, когато да търча в училищния двор и зиме, и лете беше къде-къде по-важен приоритет. Тогава любовта ми към четенето събуди "Щастливия принц" и се впуснах да наваксвам с всевъзможните книги, които нашите ми бяха подарявали през годините, а аз само складирах по рафтовете. После влезнах в онази така „очарователна“ тийнейджърска възраст и се вкиснах. Нашите ми взеха компютър и книгите пак прашлясваха. Докато не станах на 16-17, когато прочетох Дориан Грей. Така че за мен Оскар Уайлд винаги ще има специално място в библиотеката ми.
Вчера се върнах към нещо крайно обично за мен - приказките на Уайлд. Харесвам начинът, по който вижда света - без було, без маска, без да отрича жестокостта и грозотата в него, без да си затваря очите за недъзите, за плиткоумието, за повърхностната визия на хората. Но без да е озлобен. Саркастичен - да, поучителен - да, изобличаващ - да, но не и като малък злобен човечец, който плюе по хората от тясното си прозорче, а после се крие. Оскар Уайлд застава пред обществеността със собствените си идеи и възгледи за света.
Той умее нещо, което липсва на мнозина. Той вижда светът такъв, какъвто е и когато говори за него, да нарича нещата с истинските им имена, без да ни спестява нищо. Затова и думите му въздействат толкова силно.
Много ярки и красиви разкази. За саможертвата на славея, който забива трън в гърдите си, пеейки, докато обагри една единствена роза в червено, за да влее целият си живот в тази една рози. Всичко това в името на любовта. Любов, която не заслужава тази саможертва. Или за пръснатото сърце на малкото, изкривено, грозно джудже, което цял живот обича и се радва на света покрай себе си, за да разбере накрая, че всичкият този смях, който винаги го е обграждал, не е радост, а присмех и подигравка. Едно прекрасно и чисто сърце е потъпкано и убито, а инфантата си пожелава приятели без сърца, защото е толкова по-удобно да нямаш сърце. И докато разказите му звучат като камшик, те могат да галят и нежно като с перо в душата на човек. Той пише за добрината и всеотдайността на Щастливият принц, който раздава ...себе си, за да нахрани бедните си гладни граждани, за лястовичето, което никога не заминава в Египет при своите другари, за да помогне на принца, за звездното дете, което след голямо страдание изкупува греха към майка си, за да получи опрощение. Нищо не е черно или бяло в нашия свят. Ние сме такива, защото сме позволили на светът и хората покрай нас да ни направят моделират. Неизбежно е. Никой не се е родил с черна душа, нито без душа. Всеки сам решава какво да прави своята душа и на собствена отговорност се отказва от нея.
Това са разкази, които човек може да прочете и на 10, и на 20, и на 60 години и те няма да са морално остарели, защото няма значение колко напредва технологично света ни, емоциите и чувствата, които човек е способен да изпита не се променят. Променя се единствено нашата способност да ги разпознаваме и приемаме.
Не винаги съм била книгоман. Има два сравнително големи периода в живота ми, когато четенето беше много назад в класацията с неща, с които да си запълвам времето. Единият беше в ранните ми детски години в първите класове на училището, когато да търча в училищния двор и зиме, и лете беше къде-къде по-важен приоритет. Тогава любовта ми към четенето събуди "Щастливия принц" и се впуснах да наваксвам с всевъзможните книги, които нашите ми бяха подарявали през годините, а аз само складирах по рафтовете. После влезнах в онази така „очарователна“ тийнейджърска възраст и се вкиснах. Нашите ми взеха компютър и книгите пак прашлясваха. Докато не станах на 16-17, когато прочетох Дориан Грей. Така че за мен Оскар Уайлд винаги ще има специално място в библиотеката ми.
Вчера се върнах към нещо крайно обично за мен - приказките на Уайлд. Харесвам начинът, по който вижда света - без було, без маска, без да отрича жестокостта и грозотата в него, без да си затваря очите за недъзите, за плиткоумието, за повърхностната визия на хората. Но без да е озлобен. Саркастичен - да, поучителен - да, изобличаващ - да, но не и като малък злобен човечец, който плюе по хората от тясното си прозорче, а после се крие. Оскар Уайлд застава пред обществеността със собствените си идеи и възгледи за света.
Той умее нещо, което липсва на мнозина. Той вижда светът такъв, какъвто е и когато говори за него, да нарича нещата с истинските им имена, без да ни спестява нищо. Затова и думите му въздействат толкова силно.
Много ярки и красиви разкази. За саможертвата на славея, който забива трън в гърдите си, пеейки, докато обагри една единствена роза в червено, за да влее целият си живот в тази една рози. Всичко това в името на любовта. Любов, която не заслужава тази саможертва. Или за пръснатото сърце на малкото, изкривено, грозно джудже, което цял живот обича и се радва на света покрай себе си, за да разбере накрая, че всичкият този смях, който винаги го е обграждал, не е радост, а присмех и подигравка. Едно прекрасно и чисто сърце е потъпкано и убито, а инфантата си пожелава приятели без сърца, защото е толкова по-удобно да нямаш сърце. И докато разказите му звучат като камшик, те могат да галят и нежно като с перо в душата на човек. Той пише за добрината и всеотдайността на Щастливият принц, който раздава ...себе си, за да нахрани бедните си гладни граждани, за лястовичето, което никога не заминава в Египет при своите другари, за да помогне на принца, за звездното дете, което след голямо страдание изкупува греха към майка си, за да получи опрощение. Нищо не е черно или бяло в нашия свят. Ние сме такива, защото сме позволили на светът и хората покрай нас да ни направят моделират. Неизбежно е. Никой не се е родил с черна душа, нито без душа. Всеки сам решава какво да прави своята душа и на собствена отговорност се отказва от нея.
Това са разкази, които човек може да прочете и на 10, и на 20, и на 60 години и те няма да са морално остарели, защото няма значение колко напредва технологично света ни, емоциите и чувствата, които човек е способен да изпита не се променят. Променя се единствено нашата способност да ги разпознаваме и приемаме.
May 24, 2018
So fucking dumb!
Творба, пълна с приказни описания, които нямат почти никакъв принос към сюжета, разказващ за един тъп рибар, който прави всичко, казано му от душата, и се сеща да го пита защо е нужно всичко това чак след като изпълни поставените му задачи.
Творба, пълна с приказни описания, които нямат почти никакъв принос към сюжета, разказващ за един тъп рибар, който прави всичко, казано му от душата, и се сеща да го пита защо е нужно всичко това чак след като изпълни поставените му задачи.
December 28, 2025
Чудесна приказка, както и всико написано от Оскар Уайлд. Трогателни приказки!!!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews