My Oedipus Complex

by Frank O'Connor

A child's jealousy of his place in his mother's life erupts when his father comes home from the war, not to subside until a new baby arrives placing his father and him in the same position.

Genres: Short Stories, Fiction, Irish Literature, Ireland, Literature, Psychology, Novels

240 pages, Paperback

First published January 1, 1953

About the author

Librarian Note: There is more than one author by this name in the Goodreads data base.

Frank O’Connor (born Michael Francis O'Connor O'Donovan) was an Irish author of over 150 works, who was best known for his short stories and memoirs. Raised an only child in Cork, Ireland, to Minnie O'Connor and Michael O'Donovan, his early life was marked by his father's alcoholism, indebtness and ill-treatment of his mother.

He was perhaps Ireland's most complete man of letters, best known for his varied and comprehensive short stories but also for his work as a literary critic, essayist, travel writer, translator and biographer.[5] He was also a novelist, poet and dramatist.[6]

From the 1930s to the 1960s he was a prolific writer of short stories, poems, plays, and novellas. His work as an Irish teacher complemented his plethora of translations into English of Irish poetry, including his initially banned translation of Brian Merriman's Cúirt an Mheán Oíche ("The Midnight Court"). Many of O'Connor's writings were based on his own life experiences — his character Larry Delaney in particular. O'Connor's experiences in the Irish War of Independence and the Irish Civil War are reflected in The Big Fellow, his biography of Irish revolutionary leader Michael Collins, published in 1937, and one of his best-known short stories, Guests of the Nation (1931), published in various forms during O'Connor's lifetime and included in Frank O'Connor — Collected Stories, published in 1981.

O'Connor's early years are recounted in An Only Child, a memoir published in 1961 but which has the immediacy of a precocious diary. U.S. President John F. Kennedy quoted from An Only Child in his remarks introducing the American commitment to land a man on the moon by the end of the 1960s. Kennedy described the long walks O'Connor would take with his friends and how, when they came to a wall that seemed too formidable to climb over, they would throw their caps over the wall so they would be forced to scale the wall after them. Kennedy concluded, "This nation has tossed its cap over the wall of space and we have no choice but to follow it."[7] O'Connor continued his autobiography through his time with the Abbey Theatre in Dublin, which ended in 1939, in his book, My Father's Son, which was published in 1968, after O'Connor's death.

Reviews

[Margarita Garova · Rating 4 out of 5]

Отдавна ми се четяха точно такива разкази, като в сборника “Моят едипов комплекс”. Ирландски по дух и синтаксис, с келтски реализъм, здраво заземяващ католизицъм и вълшебната, изумрудена природа.

В историите има някаква крехкост, въпреки че героите са жилави, упорити чудаци. Богобоязливи и по селски дяволити, склонни към дългогодишни роднински вражди и вендети. “Отминалите времена” са само на десет години разстояние, а най-хубаво е в местната кръчма.

Самобитното ирландско е поразително. Може би ако О’Конър се беше родил в България, щеше да се казва Елин Пелин или Йордан Йовков, кой знае.

Героите са интересни, без да бъдат непременно положителни. Нито пък изтънчени. Всъщност, не може да се каже че светът на тези разкази е добър, лош, приятен, непоносим. Няма разтърсващи крайности или смазващи трагедии. Няма триумф или окончателно щастие.

Не са и от типа истории, които карат читателя да се прехласне по тази страна и да си стегне багажа за следващия полет. Отсъства всичко, което може да се сметне за пошло етнографско, географски рекламно и сладникаво. Явно това е литературният портрет на Ирландия, каквато е - сурова страна с неблагодарен климат, устойчиви и непретенциозни хора, с много интересна чувствителност.

Има ги и бунтарите за ирландска независимост, но в по-уязвима светлина (“Гости на нацията”, “Картечният корпус в действие”); набожните хорица от торфените блата (“Изкоренен”, “Брачната нощ” ), особняци и самотници с принципи (“Корнетистът, който измени на Ирландия”, “Има една самотна къща”, “Величието на закона”, “Ергенска история”), както и ирландското семейство, най-странния вид семейство (“Лудите Ломасни”, “За едното нищо” и великият “Риба за петък”).

Любими обаче ми станаха историите с главни герои деца – малките грешници (“Моят едипов комплекс”, “Първа изповед”, “Изучаването на историята”), заради проницателната и още свежа гледна точка към света на големите грешници.

Франк О’Конър ги описва с лекота, без академична литературност и маниерничене. Сякаш някой произволен герой от неговите разкази е хванал перото и се е заел да опише своето семейство, съседи, сънардоници.

Затова и има нещо толкова чисто и честно в този сборник, нещо, което е привилегия на голямата, истинската литература. От този тип писане, което хем е на висота, хем не създава дистанция с читателя. Сега разбирам защо О’Конър е считан за класик и истински майстор на разказа.

Ако тепърва смятате да посетите Ирландия (не просто Дъблин), този сборник е повече от препоръчителен. Той ще ви подкове емоционално и ще ви отрезви, за да не се разочаровате, ако не откриете онази изумрудена магия, за която ви надъхват от брошурите със зелени поля и кротък добитък, леприкони и пъбове с махагонова облицовка. Ирландия е много повече от това.

[Miss Ravi · Rating 2 out of 5]

بعضی داستان‌ها، به حکایت‌هایی شبیه بودند که پیرها وقتی روی پله‌ی جلوی خانه‌شان، رو به آفتاب می‌نشینند، برای هم تعریف می‌کنند و تهش می‌گویند عجب روزگاری بود!

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

Не е лесен Франк О’Конър. И как би могъл, с неговата собствена пъстра ирландска съдба, което минава през малките градчета и селца, вечните бедни емигранти, устремени към Америка, дълбоко вкорененият католицизъм в експлозивно съчетание със свирепо бунтовен дух, та до поетичната тъга с неочаквано свежо, шеговито намигване. Всеки такъв миг е част от жизнения му път и сияе като малък скъпоценен камък, вграден във всеки един разказ, инкрустиран и гравиран с думи.

Всяка от историите рисува портрет на една Ирландия, озарена от меката светлина на изгреви и залези, когато всеки остър ръб е изгладен, контрастите се преливат и сливат в меките златно сини-тонове и придават магия на пейзажа.

Разказите са простички. Кратки миниатюри, със сгъстени щрихи и наситени с цвят. Всеки един е душа-послание в бутилка. Завършен, жив, нищо излишно. Образите се очертават в две изречения, от повече няма нужда.

Из страниците шества малката Ирландия - на рибари, свещеници, провинциални търговци, селяни, деца, скитници, луди, учителки, та дори и бойци от ИРА, но не каквито сме свикнали да си ги представяме. “Малката” Ирландия, която чрез хронологията на историите облича ту премяната на детство, ту на младост, зрелост и беловласа (но далеч не кротка) старост.

Има един своеобразен, синтезиран, лаконичен, почти поетичен свръхреализъм, който неусетно запраща нейде отвъд хоризонта, и някак си се изплъзва от тъкснта на реалността, каквато сме свикнали да я възприемаме. О’Конър го владее до съвършенство.

Невъзможно е да не заобича човек героите, особено децата, с техния поглед като лазер. В известен смисъл детското крепи цялата галерия герои. Много обич, много съчувствие, съчетано с безжалостна преценка (но не присъда) преливат във всяка история. А между много от историите лично аз имах нужда от глътка въздух - това беше задължително заради подвеждащата им простота, без нито едно “сложно” изречение. Не всички ми бяха еднакво въздействащи, но всички до една са много човешки.

Преводът е прекрасен, благодаря на Иглика Василева, че е превърнала преживяването на тези истории в истинска наслада!

——
▶️ Цитати:
☘️ “…оказва се, че всеки ерген на седемдесет и шест години има дълга памет, щом се появи повод за мърморене.”

☘️ “Както се случва и с други мъже с характер, особено в провинциални градчета, той все повече се превръщаше в сбор от чудатости, в карикатура на самия себе си."

☘️ “…като водим малко или много публичен живот, той или ни убива, или ни лекува и същото онова колективно отношение, което може да принуди човек да се свие в примирение, което не изпитва, придава допълнително значение на всеки скандал.."

☘️ “Умът на Том Луси се движеше като в коловоз, коловоз на самодоволство, защото и един идеалист си има своите тихи задоволства и дори си дава сметка за тях.”

☘️ “Някои момчета са женчовци по природа, но аз бях женчо по убеждение.”

☘️ “Като всеки мъж, който носи в сърцето си дълбоко неудовлетворение, той непрекъснато кроеше планове за другите.”

☘️ “Преди, като си разсъждаваше, всичко му изглеждаше пределно ясно. Не беше отчел обаче собствения си темперамент.”

[M.rmt · Rating 3 out of 5]

چند تا داستان اولش عالی بود ولی بقیه متوسط!

[Hamideh · Rating 4 out of 5]

من یه تک داستان عقده ادیپ من که نشر کوله پشتی منتشر کرده رو خوندم و باقی داستانهای کتاب رو نخوندم... اما همین یکی خیلی عالی بوداحساس رقابت یه پسر
بچه با پدرش و در نهایت اتحادشون به خاطر وارد شدن نفر سوم... جالب بود واقعا
این کتاب رو نشر کوله پشتی به همراه چند کتاب دیگه طی طرحی در اینستاگرام به من داد. باشد که در خاطرم بماند

[Кремена Михайлова · Rating 5 out of 5]

Май не можах да „простя“ на прекрасния разказвач Франк О‘Конър, че не ме остави с всичките си разкази в чудните години на детството (дори не казвам непременно щастливи, но безспорно – привличащи).

„Някои момчета са женчовци по природа, но аз бях женчо по убеждение.“
„Чак тогава се сетих да ревна колкото ми глас държи.“
„Страшно ме занимаваше проблемът кой щях да бъда, ако не бях аз…“
„О, хайде, гушни ме, искаш ли?“
„… някак не успявах да се върна в себе си…“
„ – Мамо - казах, – повярвай ми, никога не съм…“

Малко преувеличавам (или стеснявам изборите), но след това сякаш остават няколко възможности за мъжете (за жените още по-малко?) – свещеници, бунтовници, емигранти (е, може и чиновници, селяни, пияници, ергени…).

„(Щом напуснат дома си, всички момчета от околността заминаваха за Америка.“)
„Самият аз така и не разбрах какво е дълг...“

[Josephine (Jo) · Rating 4 out of 5]

Although this book was written in 1953 it still has a lot to say about our relationships today. The short stories are about the relationships of boy and men with the females in their lives, little boys and their mothers, young adults and their problems with girlfriends and adult men and their families and friends.

My two favourites are First Confession, (I could feel for the little boy facing up to his big moment) and Song Without Words, a somewhat comical lesson in following the rules. There were one or two that I was less keen on, as in all collections, I found it hard to get into In The Train, it meandered somewhat maybe because the characters were all drunk! I also disliked all of the characters in Miser, the squalid life of the miser and the grasping people around him.

The style of writing is beautiful, old fashioned and has an easy going ‘Irishness’ that I loved.

I must mention that I really like the cover of my edition which is an illustration of the little boy at his first confession. It shows the child on one side of the grill and the priest listening on the other, the grill itself is made into the shape of the priest’s ear.

[E8RaH!M · Rating 3 out of 5]

شب موقع خواب پسرم بین من و خانمم میخوابه. میان غلت و واغلتش میگه: "بابا برو بیرون، برو."
همزمان با لگد به پک و پهلوم می‌زند تا از حوزه‌ی استحفاظی‌ش بیرونم کند.
.
اگر شما در حال حاضر با چنین موقعیتی روبرو هستید، اگر نگران رابطه‌ی پدر-پسری‌تان هستید این کتاب را بخوانید.
نمی‌گویم همه‌ی داستان‌ها خوب و جذاب هستند، اما داستان "عقده‌ی ادیپ من" از آنهایی است که هر خواننده‌ی داستانی باید بخواند.
وسط خواندن داستان مدام شرایط خودم را با موقعیت این داستان مقایسه می‌کردم و می‌خندیدم.
.
بیشتر داستان‌ها حول و حوش موضوع رابطه ی پدرها و پسرهایشان است. نکات ریز روانشناسی در قالب داستان به خوبی شرح داده شده.

به نظرم مشکل کتاب تعداد بالای داستانهایش است. شاید یک سوم این حجم کتاب اضافه بود. کتاب در دویست صفحه وضعیت بهتری میتوانست داشته باشد.

[sally]

بالاخره بعد از چندین ماه تمومش کردم! کتاب بدی نبود. با وجودی که بعضی از داستان‌های درون‌مایه‌ای تکراری داشتند با این حال انقدر کشش داشت تا از خواندن این مجموعه داستان کوتاه ناامید نشوم و کتاب را تمام کنم.

[Farzane · Rating 3 out of 5]

این کتاب شامل هفده داستان کوتاهه . بهترین داستان کتاب، داستان عقده ادیپ من بود. تا وسط های کتاب چهار داده بودم. اما الان که تمومش کردم فکر می کنم بین سه و چهار خوبه که متاسفانه گودریدز سه و نیم نداره. جالب اینجاست چنان تحت تاثیر کتاب قرار گرفته بودم که تموم نشده به دوستان فیسبوکیم پیشنهادش دادم. اولین بار بود که یه کتاب رو تموم نشده پیشنهاد دادم. اینم درسی شد تا یه کتاب رو تموم نکردم به کشی پیشنهادش ندم. نمیگم خوب نبود. خیلی خوب بود و هنوزم دوستش دارم. اما یه خرده احساساتی شدم و عجله کردم.هر چند هنوزم بر این باورم این کتاب رو برای همون یه داستان عقده ی ادیپم که شده نباید از دست داد.

یکی از موضوع های بحث انگیز موضوع بچه بود. من و مادرم هیچ وقت در این مورد به توافق نمی رسیدیم . خانه ی ما تنها خانه ی محله بود که بچه ی کوچولو نداشت. مادرم می گفت تا وقتی پدرم از جنگ برنگردد، نمی توانیم نوزادی بخریم، چون قیمت هر بچه هفده پوند و شش شلینگ بود و ما استطاعتش را نداشتیم. از همین جا معلوم می شود او چقدر ساده لوح بود. چون خانواده ی جنیس که خانه شان سر خیابان بود، نوزادی داشتند و همه می دانستند که در بساط آن ها هفده پوند و شش شلینگ پیدا نمی شود. شاید بچه ی آن ها از نوع ارزان بود و مادرم طالب جنس مرغوب بود، اما پیش خودم فکر می کردم که زیادی مشکل پسند است، چون بچه ی خانواده جنیس برای ما خیلی هم خوب بود.

[Richard · Rating 4 out of 5]

There are two books with this title--both published by Penguin. I have both. The older has fewer stories and a different selection.I found it worth getting the later volume as it contains some of O'Connor's best stories in the overlapping material.

The special quality one finds in these stories is a deep compassion and understanding of the trials and joys of the ordinary person. He is a fine practitioner of the form and the warmth, sorrow and joy radiate from these pieces!

[Katrin Kirilova · Rating 5 out of 5]

Колко автентични са тези образи, продукт на истинското битие. Не е лъжа, че Франк О'Конър е стриктен към пресъздаването на действителността такава, каквато я е видял или каквато я е чул, което и прави разказите му толкова топли и толкова близки. Все едно си в компанията на живи хора и всеки от тях ти разказва една от своите собствени истории, внимателно съхранена в покоите на паметта. По този начин се пробужда детето в теб, защото кое дете не обича разказите, споделени в атмосфера на най-чиста интимност. В повечето случаи героите са обикновени, скромни хора, със сиромашки мечти, които обаче страдат и дишат със земята около себе си, с цялата Природа, строга, красива, обична, често пъти равнодушна, с която делят една кръв и една твърдост, едни и същи песни, и една и съща радост. Боли ги като бъдат откъснати от нея, защото боли да бъдеш откъснат от корена си. Сред тези самобитни хора може да попаднеш на неподправена доброта, на непоклатимо упорство, на неотстъпна вяра, способни са да отдадат почит на заслужилия го и при най-тежките условия. И дори когато се обръщат един срещу друг, дори срещу най-близките си, с жлъчни думи и постъпки, то пак не идва от някакво изначално зло, обсебило човека, а от нуждата да оцелееш в този суров и несправедлив свят, от необходимостта да заявиш мислите и чувствата си, да не минеш през животa като вятър. Пътят трябва да бъде извървян без каквито и да е илюзии, да не залъгваш себе си с непостижими амбиции. Най-важната задача е да се опази генеалогията, да заслужиш мястото си в нея, а собствената ти история, колкото и скромна да е, да стане част от цикъла, който представлява морето от легенди, обвило нежно мястото, от което произхождаш и на което някак естествено принадлежиш.

Пфф, чудно беше. За пореден път се убеждавам, че един хубав разказ е толкова ценен, колкото целия живот! A за един сборник, пълен с такива - направо не знам.

[Shakila Nabakhteh · Rating 2 out of 5]

دو سه داستان اول رو خیلی دوست داشتم

[MJ Nicholls · Rating 3 out of 5]

Classic Irish tales, the finest exploring a son’s inappropriate love for his mammy.

[Alan · Rating 4 out of 5]

An excellent collection - it puts the stories not in chronological order of writing but in order of theme, so it starts with childhood, then war (Irish war of independence), peace, adulthood, death. Although I liked stories from all areas, the childhood ones were the ones I admired most, full of life and ego and love and mistakes, followed by those on death, more reflective sure, but also full of the foolishness and occasional joy.

[Деница Райкова]

Франк О' Конър - "Моят Едипов комплекс и други истории", изд. "Лист" 2019, прев. Иглика Василева

Преди няколко дни отправих една читателска "закана". Казах, че едно такова книжно ревю се е задало, дето май няма да смея да го пусна другаде освен тук.
За читателските страсти и пристрастия.
За /не/рационалните причини да посегна към някоя книга.
За това, как си мислех, че съм непредубеден читател.
За изненадите, които ни чакат, когато импулсивно купим книга, водени само от... добре, сега няма да си призная от какво... и в един момент все пак прочетем резюмето на корицата.
Е, ето ви го. Както вече ясно, става дума за сборника с разкази на Франк О' Конър "Моят Едипов комплекс и други истории",
Да караме подред и да започнем с читателските страсти и пристрастия.
Де да бяха само читателски. Но съвсем не са. За моята история, дори може да се каже за моите отношения, с Ирландия става дума. А те започнаха много, много отдавна,преди почти 30 години, по един начин, който може и да изглежда невинен, но не е. С музиката. Ама не с оная, традиционната ирландска, дето я изпълняват по техните си кръчми /тоя момент дойде по-късно/, а с нещо по-съвременно и по-... хм... "хард". До оная музика се стигна после. Май точно тя ме "накара" да стигна преди няколко години до Република Ирландия - важното е, че даже успях да пригласям на техни традиционни песни, без да ме линчуват за гавра с музиката им.
И... да, добре е да си дойдем най-после на думата и да кажа, че минавайки през музиката, най-после стигнах и до литературата.
Та... Понеже сега самият период беше такъв, "посягах" на всичко ирландско. Затова сигурно не е чудно, че името на автора върху корицата на настоящия сборник ми беше достатъчно, та при едно случайно влизане в книжарницата да си тръгнем заедно. Със сборника де, не с автора.Наистина без дори да прочета резюмето на корицата. Ето ви я, значи не/рационалната причина да му посегна.
Колкото до моята /уж/непредубеденост като читател...
Понеже сборникът "отлежа" няколко дни, докато стигна до него, като се наканих да го зачета най-сетне, реших все пак да погледна резюмето на корицата. И открих, по-специално във втория абзац от въпросното резюме, че авторът има твърде интересна биография. Особено ранната част от нея. В този момент се свърши с моята непредубеденост. И си казах: "Добре, нека да видим как пише човек с такава биография и такова минало". И като че ли до самия край на книгата това продължи да ми влияе по някакъв начин - особено при четенето на разкази като "Гости на нацията", "Картечният корпус в действие" и "Корнетистът, който измени на Ирландия".
И въпреки всичко това - а кой знае, може би точно поради него - разказите ме впечатлиха. Нарочно не казвам "харесаха ми", защото поне за мен бяха доста специфични като стил и като истории и думата "харесвам" просто не би могла да ги опише. Но определено са въздействащи - по един особен начин - и запомнящи се. Някои - като "Риба за петък" - са почти в категория "разкази с неочакван край". И в тях е побрана гама от всевъзможни емоции и усещания - мрак, ирония, тъга, хумор, известна загадъчност; никой от тях не може да остави човек безразличен. Имаше нещо трогателно в "Брачната нощ", "За едното нищо" ме смути, "Риба за петък" ме държа в напрежение през цялото време, а накрая ме разсмя, "Гости на нацията" ме остави с много объркани чувства; "Дългият път към Умера" почти ме разплака. Трябваше ми доста време да прочета сборника, защото разказите на Франк О' Конър не са "бързи" истории: те просто изискват от читателя да чете бавно. Но бяха истинска наслада - дори когато всъщност не се случваше кой знае какво, а просто се описваха отношенията между хората и животът в малките градчета в Ирландия.
И понеже споменавам това - другото, което ми хареса, е че успях да видя една Ирландия от по-отдавнашно време. Понякога на човек просто не му се чете за съвременни неща - и в този смисъл тази книга ми беше добре дошла.
След такива книги човек има чувството - поне с мен беше така - че се разделя с истински хора, а не просто дочита една книга. Не ми се излизаше от тази атмосфера. И затова се радвам, че ми предстоят още срещи с ирландски автори.

[Mohsen.khan72 · Rating 4 out of 5]

سه داستان اخر دوباره خوب شد و راضی کننده بود.

[Ellinor ﹏]

به عنوان داستان کوتاه جالب بود ....

[Paola · Rating 4 out of 5]

This collection of short stories is my first encounter with Frank O'Connor, and I know now it won't be the last. Curated by Julian Barnes, the stories are organised chronologically, the first ones centred on children, then progressing to young people, maturity and old age. Some stories are humorous (mostly the first ones), some are utterly tragic (e.g. Guests of the Nation), and those I found most poignant are those dealing with the civil war, and those to do with priesthood. In Barnes' words:

These [priests] are rarely of the gen­tle, twinkly sort; they tend to be clever, ma­nip­u­la­tive, fierce, worldly, tempt­able and de­spair­ingly con­sumed by the life they have cho­sen

.
The prose is beautiful, and dialogues very engaging: as reader I was pulled straight into the parlours, pubs, shacks where the action takes place. I loved how O'Connor plunges you immediately at the centre of the story. Several of the stories are somewhat plotless - is not the plot that matters, he only needs tiny episodes to paint the essence of the myriad contradictions and shadows and stupidity and cleverness that can all cohabit in the same individual, as for instance in Old age Pensioners.
Delightful.

[Ryan · Rating 5 out of 5]

The other Irish master of the short story. O'Connor's tales are very different from those of William Trevor, however. Trevor's stories often have the feel of well-made plays; O'Connor's feel like overheard conversations. There's very little description or scene-setting, something William Maxwell, O'Connor's editor at the New Yorker, often remarked upon.

The anthology staple 'Guests of the Nation' is immortal, and so are his best tales about children - 'The Genius' and ‘My Oedipus Complex.’

[Maureen · Rating 2 out of 5]

Frank O'Connor's wry stories about Irish childhood are staples of the Irish school syllabus, and rightly so. However, when making my way through his stories featuring adults - while at the same time re-reading a collection of William Trevor stories - I couldn't help but compare them unfavourably with the grand master, the almighty don, the Will with the quill, Billy T. He's the man for me.

[Mohammad Mirzaali · Rating 3 out of 5]

برخی از داستان‌هایش درخشان بودند‌، به خصوص داستان‌های آغازین که از زبان یک کودک روایت می‌شد و از جهان آدم‌بزرگ‌ها با گوشه و کنایه و شیطنت ایراد می‌گرفت

[Deborah Sheldon · Rating 3 out of 5]

For those who long for the good old days of life in an Irish village circa mid-twentieth century, this collection will be a wonderfully nostalgic read. And that's why I felt locked out of the stories. Oh well. The exception was "Guests of the Nation", a chilling, perfectly written and unforgettable glimpse into 'The Troubles' that I'll be thinking about for a long, long time. (To be honest, I only kept reading the collection in the hope for more stories like this one.)

[Keith Kavanagh · Rating 2 out of 5]

I thoroughly enjoyed the stories of youth and friendship, perchance because I myself would be considered by some to be a friendly young man
however frankly o' connor, the rest I didn't care for
my oedipus complex, there is a lone house and a story by maupassant were my personal favourites
this rating is based off how many of the stories I enjoyed which was 11/30

[Magdalena · Rating 4 out of 5]

Ирландия винаги ми е била, по особен начин, любима. От ирландската същност лъха на един специфичен маниер, не винаги примесен с уиски.
Въпреки, че все още не съм успяла да я посетя, Ирландия дойде на порции у дома. Поднесена с финес, доза ирония, много хумор, но най-вече обич.
Франк О`Конър с любов описва делничните преживявания на своите сънародници, като създава толкова уютна и реалистична картина, че няма как разказите да не ти доставят удоволствие. Изказът му украсява дребните детайли, в иначе не особено извисените герои, но тъкмо тяхното простодушение, любознателност и инатлив характер, правят гореспоменатия маниер точно ирландски.
Героите са обикновени жители, подвластни на характеристиките на историята. Но те са пример за радостта от слънчевия следобед в дъждовен ден, сладостта от откритието, което седемгодишно дете прави за пръв път, надеждата и вярата, на всеки един човек.
Оставих си няколко разказа в резерв. Малки късчета Ирландия, за късмет.

[Alexandra Cannon · Rating 4 out of 5]

I read the title story in college and laughed so hard all the way through. I have been searching out this story and its author for years and finally discovered it a few weeks ago in a New Yorker fiction podcast in which an author selected one of O'Connor's other stories (also wonderful) to read aloud. He mentioned in the interview afterward that he was first drawn to O'Connor because of the title of this book (he thought the "my" modifier was really impressive). It occurred to me that My Oedipus Complex might be the same work as the story I had read at 19. It was and I am so thrilled that I am recording the entire sequence of events here despite that it will be emailed out to all my poor goodreads friends. But I do so to highlight how highly I recommend this book on the basis of only two stories. They were good enough to recommend the entire work sight unseen. I think.

[Rhonda · Rating 3 out of 5]

This title work is an hysterical and somewhat frightening insight into the issues of war and the legitimacy of convention. I have to admit although I laughed and laughed at this title story, I could also understand the perfectly expressed points of view in a serious way. For example, one day you are getting along just fine in your life with your mother and then comes this usurper! How else is a child able to understand the world?
It is a delightful romp through a war torn England as seen through the eyes of a child. O'Connor is especially adept at hinting at what others, in this case adults, are thinking through subtle messages. All in all, it is a magnificent example of how well a simple story indicates all which is really important in very subdued ways.

[Helen]

Frank O'Connor has some hysterical classics (First Confession, My Oedipus Complex), but his stories of war and the life of low-income people in small town Ireland are also excellent.

[Samane⚘️ · Rating 3 out of 5]

طنز قشنگی داشت :D

[tom · Rating 4 out of 5]

some critics think frank o'connor is unfairly remembered as a "mere humourist" and i tried to bear this in mind while i read this short story collection. unfortunately i still ended up liking the funny ones best.