Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт. Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери". Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Йовков е бил командир на рота по време на Балканските войни и затова тези разкази са преживявания от първа ръка.
Задължителна книга за любителите на военната проза като мен, бавна, напоителна литература, без патриотични фанфари и крясъци. Особено силно ми въздейства разказът "Първа победа", образец по всички канони на жанра със съспенса на очакването, хаоса на сражението и най-трудната част - преброяването на оцелелите. Не липсва порядъчно съчувствие към разгромените турски войски, което още повече издига в моите очи хуманистичния характер на разказите в "Край места".
След привършването на сборника ти става едно болно, защото ентусиазмът, с който българските войничета отиват на гибел, за да осъществят националния идеал, няма да бъде повторен никога повече; нескопосаната дипломация обезценява военните победи, а това, което в нашата военна история е останало като славни сражения при Лозен и Люлебургас, за западния свят е идеалната репетиция за предстоящата Голяма война.