А дано, ама надали

by Джеки Стоев, Джони Пенков

Книгата „Надали, ама а дано / А дано, ама надали“ може да се чете отпред назад и отзад напред, а неговото съдържание е в типичния за авторите забавен стил, преведен през погледа на сексуални и политически интерпретации.

„Навремето, когато ми ставаше нетърпимо и се чувствах в безизходица, взимах голям цветен портрет на Тодор Живков и съсредоточено го гледах дълго в очите. И тогава, постепенно, всичко ми ставаше ясно, разбирах защо нещата са такива и защо по-добро не може да се очаква. И още, че това е най-доброто възможно, което може да желаем от това лице“, пише още Джони Пенков. В типичния си стил разказва какъв успешен работодател е бил Радой Ралин – с една страница текст, написан от него, е осигурявал месечна заплата на няколко агенти от ДС.

„Чарли, Джеки и Джони са приятели от повече от 50 години и освен общата джипка те споделят едно много специално и трудно достижимо състояние на духа – ведрото отношение към света лесно
се вижда в тяхната работа и всеки зрител, читател, събеседник или слушател може лесно да се зарази. Внимавайте!“

96 pages, Paperback

Published January 1, 2015

Reviews

[Димитър Тодоров · Rating 3 out of 5]

Моите лични координати в пространствено-времевата плоскост на софийската научно-техническо-академично-художествено-творческа интелигенция са отместени на една единица във всяка от посоките спрямо приятелския кръг на Джеки и Джони. В пространството с приятелите ни кинаджии, художници, архитекти летувахме бохемски у леля Тодорка в Созопол, а не у леля Златка в Мичурин. А във времето разминаването е едно поколение. Наш‘те бяха тези, които в легендарната грубо скованата беседка край морето си цитираха афоризми, остроумнечеха за соца и си (пре)разказваха приключенията от редки пътувания по Молдовата (обобщителен евфемизъм за чужбина, вдъхновен от Вазовия чичовец хаджи Смион). А аз слушах, попивах, забавлявах се, учех формули и сега вече съм в състояние да пресметна разстоянието по права линия на квадратен корен от две. Безпокоя се обаче, че това е и максималният радиус на таргет групата, която би оценила по достойнство тая книга. А за да не се налага да изказвам предпочитания към написаното от някой от двамата чичовци, за любим афоризъм ще цитирам една от героините: „Ленин го подгонили фашистите и той тогава побягнал, опитал се да прескочи един плет, но си закачил цървула и се обесил“. Sorry, това беше спойлер!

[. · Rating 4 out of 5]

Смешни български соц глупости.
На моменти се смях на глас. Има я в сторител! Такива книги са много хубави!

[Петър Керкелов · Rating 3 out of 5]

По интересната част е тази на Джеки Стоев.

[Sonya Racheva · Rating 3 out of 5]

Много интересна и смешна с разказаните остроумни и весели истории. Много свеж хумор!