What do you think?
Rate this book
Брод през световете
Aнотация от Симеон Трифонов
Приятно разножанрови, но отчетливо стилни, разказите на Валентин Попов се редят като модерни приказки, които не унасят, а изкушават да отгърнеш още една и още една страница. Независимо дали ситуира героите си във фентъзи вселена или ги подлага на неочакван - а ла Роалд Дал - край в истории на ужаса, Вотан, с характерен психологизъм, вдъхва живот на своите приключенци, страдалци, меланхолици, белязвайки всеки от тях с най-съкровеното човешко качество - да бъде радетел за Доброто.
И така, пристъпвайки от свят в свят, с лекота, достижима само за истински увличащите разкази, читателят ще се види изкушен сам да избира не задължително най-плиткия брод към жадуваната развръзка, защото в сънопреживяната вселена на Валентин Попов майката природа, космическата статичност, хумор, носталгия и родни реалии преливат едни в други, за да дадат начало на нетърпящата компромиси пълноводна река на читателското удовлетворение.
Приятно разножанрови, но отчетливо стилни, разказите на Валентин Попов се редят като модерни приказки, които не унасят, а изкушават да отгърнеш още една и още една страница. Независимо дали ситуира героите си във фентъзи вселена или ги подлага на неочакван - а ла Роалд Дал - край в истории на ужаса, Вотан, с характерен психологизъм, вдъхва живот на своите приключенци, страдалци, меланхолици, белязвайки всеки от тях с най-съкровеното човешко качество - да бъде радетел за Доброто.
И така, пристъпвайки от свят в свят, с лекота, достижима само за истински увличащите разкази, читателят ще се види изкушен сам да избира не задължително най-плиткия брод към жадуваната развръзка, защото в сънопреживяната вселена на Валентин Попов майката природа, космическата статичност, хумор, носталгия и родни реалии преливат едни в други, за да дадат начало на нетърпящата компромиси пълноводна река на читателското удовлетворение.
176 pages, Paperback
Published July 3, 2016
1 person is currently reading
28 people want to read
About the author
Валентин Попов
28 books77 followersВалентин Попов – Вотан е български писател. Пише в жанровете хорър, научна фантастика, фентъзи, трилър, криминале и мистерия.
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Роден е на 8 ноември 1979 г. в град Плевен. Завършва СОУ „Христо Смирненски” и „Специална педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След дипломирането си работи по специалността около пет години, после навлиза в сферата на туризма.
Член е на сдружението на българските хорър писатели „Lazarus“ от създаването му до 2 януари 2019 г.
Член на Съюза на българските независими писатели (СБНП) от 4 юни 2018 г.
- Лауреат на Национален литературен конкурс „Атанас Липчев” (2016 г.), организиран от Сдружение на писателите – Варна, за разказа „Ангелите нямат крила”.
- Отличен е с наградата „Най-добро перо” (2017 г.) в конкурса „Под върха II” на Софийски планински клуб.
- Отличен е с една от петте равностойни награди на Втория национален конкурс за драматичен женски образ „Албена” (2017 г.).
- Печели специална награда за разказа „Рибоглавец” в конкурса „Морето” (2017 г.) на сдружение „Лумен”.
- Разказът му „Девширме време” е отличен с втора награда в категория „История и традиции” на конкурса „Изящното перо” (2017 г.), организиран от Салон за българска култура и духовност.
- Разказът му „Апликация” печели втора награда в четвъртия конкурс за литературен текст „Лист” (2017 г.), организиран от СНЦ „Пътуващите книги на Стара Загора”.
- Разказът му "Сивотина" печели трета награда в 47-я конкурс "Етрополска литературно-музикална зима 2018" в категория проза - възрастни.
- Поощрителна награда от списание „9 месеца“ в конкурса „Лабиринт на любовта“ (2018) за разказа „Василиса Прекрасна“.
- Поощрителна награда от в. „Лечител“ в конкурса за разказ на здравна тема (2018) за разказа „За гълъбите и умирането“.
- Втора награда в категория „проза“ на сдружение „Лумен“ в конкурса „Морето-2018“ за разказа „Диханието на морето“
- Първа награда в конкурса на КДК „Нов живец“ – „Пътят към Итака“ 2018 за разказа „Итака“ и номинация за разказа „Ализее“
- Първа награда в Третия национален конкурс за драматичен женски образ "Албена" (2019 г.) за разказа "Ева.891"
-Награда на журито от Националния конкурс за къс разказ "Мостове" (2019 г.) за разказа "Гардеробът"
Авторски произведения
Сборници с разкази
„Нощта срещу ноември” (Gaiana, 2014)
„Пепел от мрак” (Gaiana, 2015)
„Брод през световете” (Монт, 2016)
„Ангелите нямат криле” (Gaiana, 2017)
„26 истории“ (Gaiana, 2019)
Публикации
„Кучешката дупка” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.4/2013.
„Нощта срещу 1 ноември” (разказ) - сп. „Дракус”, бр.2/2014
„Дневникът на един луд” (разказ) - антологията „Вдъхновени от краля” (Gaiana, 2014)
„Весела Коледа” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, декември 2014
„Музиката на цветята” (разказ) - ел. сп. „Сборище на трубадури”, септември 2015
„Когато се събуди в деня на смъртта си” (разказ) - антологията „451 градуса по Бредбъри” (Gaiana, 2015)
„Топли, кафяви очи” (разказ) - ел. сп. „Молив”, бр.1/2016
„Господаря на болката” (разказ) - антологията „Писъци” (Gaiana, 2016)
„Дървото на дядо” (разказ) - антологията „Детство” (Изток-Запад, 2016)
„Starlight” (разказ) - сп. „Дракус”, специален англоезичен брой, септември 2016
„Огнената бездна” (разказ) - антологията „По крилете на гарвана” (Gaiana, 2016)
„Влакът” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.4/2017
„Тебешир” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.5/2017
„Чаят на госпожа Бърнс” (разказ) - в. „Форум - Север”, бр.6/2017
„Рапсодия за мрака и светлината” (разказ в съавторство с Полина Лъвчиева) - антологията „Мечове във времето” (Gaiana, 2016)
„В мрака на утрешния ден” (разказ) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
„Морето е черно” (стихотворение) - сборника „Морето в разкази и стихове” (Авиана Бургас, 2017)
Зелените цифри” (разказ) - сп. „Тера Фантастика”, бр.16/2017
„Пеперудите и Лайла” (разказ) - антология „Албена” (Световит, 2017)
„Ритуалът” (разказ) - антология
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
September 19, 2016
Аз съм от хората, които обожават мрачните, бруталните, сериозните и драматичните истории. Розовото, доброто... литературната чалга - не са за мене. Прекалено приспан от илюзии народ сме, за да продължаваме да наслагваме. В литературата, така наречените "добри" книги, които се очаква да ти дадат надежда, сила - да се бориш, да успяваш, да обичаш и бла бла - правят същите тези качества прекалено наивни, кухи, празни и ... скучни. Ето защо, четейки - винаги съм се насочвал към мрака, към екшъна, към текстовете, които ще извадят и обругаят емоциите ми, като по този начин ги калят.
Ето защо за мен беше предизвикателство да прочета "Брод през световете.
Защото това е една книга, която успява да постигне най-трудното - балансът, между красивото и уродливото.
Самата корица подсказва за това. Имаме една железопътна линия, която разделя два участъка. Освен това под заглавието има и текст: "Няколко тъмни и не толкова тъмни истории".
Още от самото начало бях подготвен, че ще чета един по-особен сборник. Такъв, където рамката ще бъде накъсана, а емоциите лавиращи.
Първият въпрос, който може би си задавате е - "Какъв е този брод? И какви са тези светове през, които минава?
Е ако си мислите за приключенска фантастика за нахлуване в различни галактически вселени ще останете малко разочаровани, защото тук говорим за световете, съдържащи се в човешкото същество. Или поне аз така си обяснявам този низ от истории, всяка поставяща различни въпроси и всяка изправяща ни пред различни картини, описващи определени етапи дори от собствените ни животи.
Всеки желае да познава себе си, но когато дойде моментът, смеем ли да пристъпим в този брод? Смеем ли да нагазим или ще се оставим на течението?
Стигат само няколко разказа за да влезем във въображението на Валентин Попов, където има много човещина, но и много погазена човещина, която характеризира целият останал поток от емоции.
Съдържанието е доста идейно структурирано и макар да имам някоя друга забележка относно подредбата на разказите, смятам, че това е маловажно, тъй като всеки текст влияе различно на различните читатели, тъй като не на всички емоционалната ни интелигентност е развита.
Утро...
Събуждаме се и това, което правим е - да потеглим - напред към новият ден. Така както е напреднало и Terrae Filius или детето на земята (ознаменуващо първият разказ). И така потегляме по пътя си. Вървим. Събираме впечатления. Лоши и добри. Те ни изграждат. Докарват буря от мисли в нас. Докато накрая, когато стигаме краят на поетата посока, осъзнаваме, че животът ни е свършил. Или пък е тепърва започнал?
Изключително зрял разказ. И може би моят най-любим. Това е идея, която си заслужава още по-сериозна работа. Дори на лента. И се надявам след време да я видя...
"Брод през световете". Също един разказ, чрез който пътуваме бързо през времевата линия, виждайки последователността на действията, тяхната обвързаност и най-вече, тяхното взаимно катализиране. Как чрез миналото създаваме - бъдещето? И как чрез бъдещето придаваме стойността на миналото? Още един уникално идеен текст, който показва колко мащабно мисли Валентин Попов. Другият ми фаворит от сборника.
'Влакът". Това е разказ, в който пътуването през брода е временно стопирано, за да ни покаже, човек превърнал животът си в капсула, който съдбата решава да срещне с непознато момиче, което ще го промени. Смислено издържан и доста философски интоксикиран текст - за промените, които всички трябва да претърпим, макар и краят да бъде фатален. А той изобщо такъв ли е, когато сме си позволили да живеем истински и извън комфортната зона? Дори за една вечер...
Третият ми любим разказ.
"Лица в снега". Това е разказ, който идва перфектно след интелектуално тежките преди него. Тук е момента да похваля Валентин за това, как за няколко страници успява чудесно да въведе читателя, да му даде екшън и след това да му предложи достатъчно интересна (и чудата) развръзка.
"Зъбки, бели зъбки". Тук идва и истинският хорър, така характерен за автора. Това обаче, което ще ви стресне повече от историята, е развоят й, който със сигурност няма да очаквате!
Пладне...
"Играта на дявола". Това е разказ, с който специално поздравявам хората, които са достатъчно самонадеяни да си мислят, че сами контролират животът и действията си. Домино ефектът никога не е бил по-разрушителен!
"Роклята и сбъднатите мечти" ни отвежда в изморителните часове на отегчителният семеен живот, предлагайки на всичко недоволни от брака си, интересен начин, по който да се отърват от проблемите. Макар и хорър, този текст беше първият, в който се забавлявах. С огромна зла усмивка на лицето.
"Червената роза". Жесток, и в същото време справедлив разказ, който идеално ни показва как трябва да се въздава правосъдие. Изключително тежък, този разказ, няма как да не ви разчуства и да не пробуди гняв в гърдите ви. Още една отличителна черта на текстовете на Валентин Попов - не ни оставят безучастни.
"С море в очите". Ето и един разказ с романтичен контекст, лишен от всякаква сладникавост, но въпреки това красив. Дори приказен...
"С различни очи". Друг романтичен разказ, който силно препоръчвам на всички неуверени в себе си хора. Защото не е толкова важно какви сме и как изглеждаме, а какво правим за другите...
Вечер...
"Лицето на злото". Чудех се кога ще се появи разказ с религиозен контекст. Е, получих го и за мое щастие останових, че Валентин Попов също е осъзнал една много важна житейска истина. Че в съвременният ни свят, ролите са разменени и наобратно.
Още един фаворит.
"танцът на смъртта". Разказ за суетата, напомнящ ми филма "Реквием за една мечта". Три страници, с които Валентин перфектно предава идеята за това колко лесно се губим, оплитаме и накрая - умираме в собствените си илюзии. Още веднъж. Евала Вал, за това, че владееш късият разказ до такова съвършенство.
"Топли кафяви очи". Разказът, който не харесах. Хубава идея, но прекаленото забиване в "по-спокойният, по-чистият, и по-законен соц" отне чарът й.
"Трендафилова нощ". Ето един изключително нежен разказ, който съм сигурен, че повечето мъже няма да разберат, а повечето момичета - ще обикнат. Така де. Девойки - помагайте! :))))
"Фарът на мъртвите". Хардкор хорър, който ще ни замисли - какви деца сме били, какви деца ще отгледаме - и може би какво ще ги сполети ...
Полунощ...
"Дневникът на един луд" Последната, заключителна част на сборника започва с дълъг и концептуален разказ, който е доста далечко като стил и внушения от останалите. Нещо като книга в книгата, която дава сериозно разнообразие. Интересно написан и систематизиран. Мисля, че сюреалистичното можеше да се предаде по-леко и не чак толкова пряко, за да достави още повече удоволствие на читателските мозъци, които обичат да се confuse-ват с шантави идеи. Въпреки тази дребна забележка - хоп - още един от фаворитите ми.
"Къщата на изгубените лица" е текст, който ни доказва повече от всичко, че макар и Вал Попов да пише добре фентъзи и да има добри mindfuck идеи - все пак си остава хорър автор, при това брутален. Но не очаквайте толкова зрелища, колкото страх. Истински, парализиращ, влденяващ и *каквитотамепитетисесетите* страх!!!
"Лунна приказка". Още един разказ с неочакван край, който се поглъща за минути и се чете още 2,3,5,10... е стигнах до 12 пъти! Много добре написан. Пристрастяващо!
"Почукването". Още един разказ, в който действието се развива бързо и грабващо. Чувството в мен докато четях тази част от сборника е, че гледам поредица от късометражни хоръри, всеки стряскащ и объркващ по своему.
"Стаята за спомени". Друга трогателна история, която ме остави без думи. Разказът поставя на показ много важна тема - за човешките взаимотношения .
"Щастието на Ел" е ударният завършек на тази дълга и разнообразна амалгама от различни човешки светове. Толкова чужди, толкова свои. Това, което ще кажа за последния разказ е - че едно нещо може да ни зарадва, под различни свои форми.
В крайна сметка е важно щастието, без значение, от какво естество е. Било то например - хммм... нещо брутално.
Знаете ли.. Странното е, че написването на това ревю ми отне час. Време, за което бях преполовил сборника. Четенето е лесно... осмислянето е нещо съвсем друго. А да живееш с историите - трето.
Приключението, наречено "Брод през световете" със сигурност няма да ви остави безучастни, към света, околните, и себе си. Пътят, който ще извървите посредством текстовете ще ви отведе дълбоко във вас - такива, каквито не подозирате, че се познавате. Но отвъд всичко, тази книга ще ви доближи и до есенцията на Вселената, до начинът, по който е построена и структурирана. Е естествено ще останат още хиляди въпроси без отговори, но да речем, че след "Бродът..." ще имате много повод за размисъл.
Позволете си го!
Ето защо за мен беше предизвикателство да прочета "Брод през световете.
Защото това е една книга, която успява да постигне най-трудното - балансът, между красивото и уродливото.
Самата корица подсказва за това. Имаме една железопътна линия, която разделя два участъка. Освен това под заглавието има и текст: "Няколко тъмни и не толкова тъмни истории".
Още от самото начало бях подготвен, че ще чета един по-особен сборник. Такъв, където рамката ще бъде накъсана, а емоциите лавиращи.
Първият въпрос, който може би си задавате е - "Какъв е този брод? И какви са тези светове през, които минава?
Е ако си мислите за приключенска фантастика за нахлуване в различни галактически вселени ще останете малко разочаровани, защото тук говорим за световете, съдържащи се в човешкото същество. Или поне аз така си обяснявам този низ от истории, всяка поставяща различни въпроси и всяка изправяща ни пред различни картини, описващи определени етапи дори от собствените ни животи.
Всеки желае да познава себе си, но когато дойде моментът, смеем ли да пристъпим в този брод? Смеем ли да нагазим или ще се оставим на течението?
Стигат само няколко разказа за да влезем във въображението на Валентин Попов, където има много човещина, но и много погазена човещина, която характеризира целият останал поток от емоции.
Съдържанието е доста идейно структурирано и макар да имам някоя друга забележка относно подредбата на разказите, смятам, че това е маловажно, тъй като всеки текст влияе различно на различните читатели, тъй като не на всички емоционалната ни интелигентност е развита.
Утро...
Събуждаме се и това, което правим е - да потеглим - напред към новият ден. Така както е напреднало и Terrae Filius или детето на земята (ознаменуващо първият разказ). И така потегляме по пътя си. Вървим. Събираме впечатления. Лоши и добри. Те ни изграждат. Докарват буря от мисли в нас. Докато накрая, когато стигаме краят на поетата посока, осъзнаваме, че животът ни е свършил. Или пък е тепърва започнал?
Изключително зрял разказ. И може би моят най-любим. Това е идея, която си заслужава още по-сериозна работа. Дори на лента. И се надявам след време да я видя...
"Брод през световете". Също един разказ, чрез който пътуваме бързо през времевата линия, виждайки последователността на действията, тяхната обвързаност и най-вече, тяхното взаимно катализиране. Как чрез миналото създаваме - бъдещето? И как чрез бъдещето придаваме стойността на миналото? Още един уникално идеен текст, който показва колко мащабно мисли Валентин Попов. Другият ми фаворит от сборника.
'Влакът". Това е разказ, в който пътуването през брода е временно стопирано, за да ни покаже, човек превърнал животът си в капсула, който съдбата решава да срещне с непознато момиче, което ще го промени. Смислено издържан и доста философски интоксикиран текст - за промените, които всички трябва да претърпим, макар и краят да бъде фатален. А той изобщо такъв ли е, когато сме си позволили да живеем истински и извън комфортната зона? Дори за една вечер...
Третият ми любим разказ.
"Лица в снега". Това е разказ, който идва перфектно след интелектуално тежките преди него. Тук е момента да похваля Валентин за това, как за няколко страници успява чудесно да въведе читателя, да му даде екшън и след това да му предложи достатъчно интересна (и чудата) развръзка.
"Зъбки, бели зъбки". Тук идва и истинският хорър, така характерен за автора. Това обаче, което ще ви стресне повече от историята, е развоят й, който със сигурност няма да очаквате!
Пладне...
"Играта на дявола". Това е разказ, с който специално поздравявам хората, които са достатъчно самонадеяни да си мислят, че сами контролират животът и действията си. Домино ефектът никога не е бил по-разрушителен!
"Роклята и сбъднатите мечти" ни отвежда в изморителните часове на отегчителният семеен живот, предлагайки на всичко недоволни от брака си, интересен начин, по който да се отърват от проблемите. Макар и хорър, този текст беше първият, в който се забавлявах. С огромна зла усмивка на лицето.
"Червената роза". Жесток, и в същото време справедлив разказ, който идеално ни показва как трябва да се въздава правосъдие. Изключително тежък, този разказ, няма как да не ви разчуства и да не пробуди гняв в гърдите ви. Още една отличителна черта на текстовете на Валентин Попов - не ни оставят безучастни.
"С море в очите". Ето и един разказ с романтичен контекст, лишен от всякаква сладникавост, но въпреки това красив. Дори приказен...
"С различни очи". Друг романтичен разказ, който силно препоръчвам на всички неуверени в себе си хора. Защото не е толкова важно какви сме и как изглеждаме, а какво правим за другите...
Вечер...
"Лицето на злото". Чудех се кога ще се появи разказ с религиозен контекст. Е, получих го и за мое щастие останових, че Валентин Попов също е осъзнал една много важна житейска истина. Че в съвременният ни свят, ролите са разменени и наобратно.
Още един фаворит.
"танцът на смъртта". Разказ за суетата, напомнящ ми филма "Реквием за една мечта". Три страници, с които Валентин перфектно предава идеята за това колко лесно се губим, оплитаме и накрая - умираме в собствените си илюзии. Още веднъж. Евала Вал, за това, че владееш късият разказ до такова съвършенство.
"Топли кафяви очи". Разказът, който не харесах. Хубава идея, но прекаленото забиване в "по-спокойният, по-чистият, и по-законен соц" отне чарът й.
"Трендафилова нощ". Ето един изключително нежен разказ, който съм сигурен, че повечето мъже няма да разберат, а повечето момичета - ще обикнат. Така де. Девойки - помагайте! :))))
"Фарът на мъртвите". Хардкор хорър, който ще ни замисли - какви деца сме били, какви деца ще отгледаме - и може би какво ще ги сполети ...
Полунощ...
"Дневникът на един луд" Последната, заключителна част на сборника започва с дълъг и концептуален разказ, който е доста далечко като стил и внушения от останалите. Нещо като книга в книгата, която дава сериозно разнообразие. Интересно написан и систематизиран. Мисля, че сюреалистичното можеше да се предаде по-леко и не чак толкова пряко, за да достави още повече удоволствие на читателските мозъци, които обичат да се confuse-ват с шантави идеи. Въпреки тази дребна забележка - хоп - още един от фаворитите ми.
"Къщата на изгубените лица" е текст, който ни доказва повече от всичко, че макар и Вал Попов да пише добре фентъзи и да има добри mindfuck идеи - все пак си остава хорър автор, при това брутален. Но не очаквайте толкова зрелища, колкото страх. Истински, парализиращ, влденяващ и *каквитотамепитетисесетите* страх!!!
"Лунна приказка". Още един разказ с неочакван край, който се поглъща за минути и се чете още 2,3,5,10... е стигнах до 12 пъти! Много добре написан. Пристрастяващо!
"Почукването". Още един разказ, в който действието се развива бързо и грабващо. Чувството в мен докато четях тази част от сборника е, че гледам поредица от късометражни хоръри, всеки стряскащ и объркващ по своему.
"Стаята за спомени". Друга трогателна история, която ме остави без думи. Разказът поставя на показ много важна тема - за човешките взаимотношения .
"Щастието на Ел" е ударният завършек на тази дълга и разнообразна амалгама от различни човешки светове. Толкова чужди, толкова свои. Това, което ще кажа за последния разказ е - че едно нещо може да ни зарадва, под различни свои форми.
В крайна сметка е важно щастието, без значение, от какво естество е. Било то например - хммм... нещо брутално.
Знаете ли.. Странното е, че написването на това ревю ми отне час. Време, за което бях преполовил сборника. Четенето е лесно... осмислянето е нещо съвсем друго. А да живееш с историите - трето.
Приключението, наречено "Брод през световете" със сигурност няма да ви остави безучастни, към света, околните, и себе си. Пътят, който ще извървите посредством текстовете ще ви отведе дълбоко във вас - такива, каквито не подозирате, че се познавате. Но отвъд всичко, тази книга ще ви доближи и до есенцията на Вселената, до начинът, по който е построена и структурирана. Е естествено ще останат още хиляди въпроси без отговори, но да речем, че след "Бродът..." ще имате много повод за размисъл.
Позволете си го!
August 15, 2016
Добър остросюжетен сборник, жанрово разнообразен - има и хорър, има и фентъзи, има и философско-мистични истории, има всичко, заради което съм влюбен в този тип литература. Имам и прекрасно посвещение от Вал Попов, благодаря ти, Друже и Брате по Перо! Отнемам една точица, обаче, поради факта, че при някои от разказите изпитах усещане за претупване - таман почваха и хряс! - настъпваше краят, точно както настъпи краят и на това кратко ревю :) Пи Ес - Респект към издателство МОНТ, които продължават да ни радват, като подават ръка на интересни български автори! Все нагоре и напред!!!
August 26, 2016
4/5... Ааа, този път не :-)))
Добре дошли, добре дошли, скъпи гости! Сега ще ви представя новия сборник разкази на Вал Попов. Предполагам, сте чели предишните му книги - Нощта срещу Ноември и Пепел от Мрак. Пред вас е новото му книжле и, като се замисля, това е най-добрата му книгата досега. Да не повярва човек, че един левскар, и то от Плевен може да сътвори толкова добри разкази.
Бъзика настрана, вижда се, че Вал е почнал да изпипва творбите си още повече. Много ми допадна, че е заложил на хубави, богати описания, имаме чудесни пейзажи и реалистични места, където се развива действието, с една дума обстановката е за отличен. Хареса ми идеята да раздели разказите в сборника на четири цикъла - Утро, Пладне, Вечер и Полунощ.
Първите три разказа (Terrae filius, Брод през световете, Влакът) започват ударно, ала по добрия начин - без да залага на екшън, кървища и бруталии, Вал оправдава първия цикъл - Утрото, и залага на... доброта. Да, точно така. Разкази с много светлина и топлина, чрез които Попов ни показва неподозирана черта от писателското си alter ego. Явно в приказката, че с всяка следваща книга авторът не просто се развива, а все повече се разкрива пред читателите си има нещо вярно.
"Дневникът на един луд" е най-обемната и вероятно най-сериозната творба в сборника, някои моменти от нея ми напомниха за любимият ми разказ на Линдквист - "Музиката на Бенке Карлсон". Чудесен, развит и прецизен. Разбира се, внимание заслужават и много други разкази от сборника, като "Къщата на изгубените лица", "Стаята за спомени", "Щастието на Ел", "Фарът на мъртвите", "Играта на дявола" и още, но няма да се спирам поотделно на тях, сами ще си ги прочетете и ще се убедите.
Книгата е разпространена навсякъде по книжарниците, ще я има и на Панаира на Книгата, но винаги може да си я поръчате лично от автора с автограф, драскайки му един имейл на val_popov@abv.bg.
Не пропускайте - сборничето си е жива поезия в действие. 5/5.
Добре дошли, добре дошли, скъпи гости! Сега ще ви представя новия сборник разкази на Вал Попов. Предполагам, сте чели предишните му книги - Нощта срещу Ноември и Пепел от Мрак. Пред вас е новото му книжле и, като се замисля, това е най-добрата му книгата досега. Да не повярва човек, че един левскар, и то от Плевен може да сътвори толкова добри разкази.
Бъзика настрана, вижда се, че Вал е почнал да изпипва творбите си още повече. Много ми допадна, че е заложил на хубави, богати описания, имаме чудесни пейзажи и реалистични места, където се развива действието, с една дума обстановката е за отличен. Хареса ми идеята да раздели разказите в сборника на четири цикъла - Утро, Пладне, Вечер и Полунощ.
Първите три разказа (Terrae filius, Брод през световете, Влакът) започват ударно, ала по добрия начин - без да залага на екшън, кървища и бруталии, Вал оправдава първия цикъл - Утрото, и залага на... доброта. Да, точно така. Разкази с много светлина и топлина, чрез които Попов ни показва неподозирана черта от писателското си alter ego. Явно в приказката, че с всяка следваща книга авторът не просто се развива, а все повече се разкрива пред читателите си има нещо вярно.
"Дневникът на един луд" е най-обемната и вероятно най-сериозната творба в сборника, някои моменти от нея ми напомниха за любимият ми разказ на Линдквист - "Музиката на Бенке Карлсон". Чудесен, развит и прецизен. Разбира се, внимание заслужават и много други разкази от сборника, като "Къщата на изгубените лица", "Стаята за спомени", "Щастието на Ел", "Фарът на мъртвите", "Играта на дявола" и още, но няма да се спирам поотделно на тях, сами ще си ги прочетете и ще се убедите.
Книгата е разпространена навсякъде по книжарниците, ще я има и на Панаира на Книгата, но винаги може да си я поръчате лично от автора с автограф, драскайки му един имейл на val_popov@abv.bg.
Не пропускайте - сборничето си е жива поезия в действие. 5/5.
August 18, 2016
Новият сборник на Валентин Попов-Вотан "Брод през световете" ме изненада повече от приятно. Мислех си, че знам какво да очаквам от Вальо, но се оказах неподготвен. Няма да правя подробен разбор на всеки един от разказите (общо 21 на брой), но ще подметна няколко думи за тези, които ме грабнаха най-силно:
"Брод през световете" - чудна история, сякаш написана от Стивън Кинг (е, и заигравките с Бангор, както и достойното за похвала бягство от така омразните ми БГ-реалии спомагат доста за това сравнение) :)
"Зъбки, бели зъбки" - тук усещам как Делиян Маринов обилно слюноотделя и точи перото за възторжено ревю на този разказ... :(
"Червената роза" - странно, но ми хареса доста :)
"С различни очи" - свежо разказче с (не)очакван край :)
"фарът на мъртвите" - имам подобен разказ... хммм, май ще трябва да сменям заглавието :)
"Къщата на изгубените лица" - уникално добро заглавие, въпреки че разказът е с леко предсказуем финал :)
"Стаята за спомени" - много добро попадение!
Имам само една забележка - абе тези коректори не се ли научиха, че /това/ не е скоба - (това) е скоба, а предишното се използва за всичко друго, но не и като скоба!!!
"Брод през световете" - чудна история, сякаш написана от Стивън Кинг (е, и заигравките с Бангор, както и достойното за похвала бягство от така омразните ми БГ-реалии спомагат доста за това сравнение) :)
"Зъбки, бели зъбки" - тук усещам как Делиян Маринов обилно слюноотделя и точи перото за възторжено ревю на този разказ... :(
"Червената роза" - странно, но ми хареса доста :)
"С различни очи" - свежо разказче с (не)очакван край :)
"фарът на мъртвите" - имам подобен разказ... хммм, май ще трябва да сменям заглавието :)
"Къщата на изгубените лица" - уникално добро заглавие, въпреки че разказът е с леко предсказуем финал :)
"Стаята за спомени" - много добро попадение!
Имам само една забележка - абе тези коректори не се ли научиха, че /това/ не е скоба - (това) е скоба, а предишното се използва за всичко друго, но не и като скоба!!!
July 31, 2016
My Experience: Представям ви „Брод през световете“ - третия сборник с разкази на младия български писател Валентин Попов. Това е една разнообразна жанрово компилация от интересни, добре написани и малко мрачни истории, богати на актуални житейски теми, оригинални идеи, богати изразни средства, изненадващи обрати, въобще подходящо четиво за всеки любител на емоционално наситената литература и завладяващите сюжети. Сборникът е разделен на четири цикъла – УТРО, ПЛАДНЕ, ВЕЧЕР и ПОЛУНОЩ. Много ми допадат такива оригинални подходи към реализацията на някоя книга и винаги адмирирам авторите, които ги използват. Основните плюсове на сборника са, че е жанрово богат и различните читатели ще намерят разкази, които да им харесат, в същото време верните фенове на Вал Попов ще останат доволни, защото авторът не е избягал от обичайния си висок стил, дори напротив според мен го е дори го е подобрил, което е нормално за един редовно пишещ автор. Вал смело експериментира с различни теми и жанрове и въобще си личи, че се оставя на крилете на въображението си да го водят през нелекия път, в търсене на своето място в родното литературно пространство. Единственото ми разочарование от книгата бе липсата на малко информация от кухнята на създаването на всеки един от разказите, с която ни зарадва в предишния и сборник „Пепел от мрак“.
И така, ето какво открих аз, бродейки из многообразните светове на въображението на Валентин Попов – ВОТАН:
УТРО
1. „Terrae filius” - 5/5 – Сборникът започва с може би най-добрия разказ, който Валентин е писал до сега(поне от това което аз съм чел). Обожавам разкази, които са толкова добре наситени атмосферно, че сякаш хващат за ръка читателя и го повеждат на пътешествие в един измислен, но реалистичен свят. Разказ-метафора за пътя който ни чака в отвъдното. Темата за смъртта е интерпретирана стотици пъти, но Валентин Попов е успял да намери един оригинален и по-различен поглед по темата. Изненадващия финал е черешката на тортата в тази литературна кулинария.
2. Брод през световете – 5/5 - Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася съдбата. Бременната със близнаци Кайли пътува в една зимна сутрин към своя гинеколог. Той и съобщава, че бременността протича нормално. След прегледа се прибира при своя съпруг, където разбира че живота не е низ от добри новини... Животът ни поднася и тежки моменти, но как ще се справим с тях зависи само от нас.
3. Влакът – 5/5 - Влакът препуска всеки ден покрай къщата на саможивеца Драгомир, а той дори не му обръща внимание. Един ден от него слиза Ния... Животът е като влак, препуска бясно покрай нас, без да се интересува, че ние го взимаме само за даденост. Понякога обаче, спира на нашата гара и от него слиза някой, който ще преобърне живота ни, без значение дали го искаме или не.
4. Лица в снега – 5/5 – Един постапокалиптичен фентъзи разказ за война Влад и неговото пътуване в търсене на лек за своята господарка. Приключенското фентъзи явно е от жанровете, в които Вал твори с лекота, затова се надявам скоро да прочетем негов роман в този жанр.
5. Зъбки, бели зъбки – 5/5 - Първата хорър история в сборника е кратък разказ за един ведмак – вещер-кръвпиец от славянската митология, бродещ по софийските улици в търсене на поредната си жертва.
ПЛАДНЕ
6. Играта на Дявола – 5/5 – Вторият цикъл започва с още една хорър история и действието отново се развива в нашата столица. Колко поразии може да направи Дяволът като подшушне една идея на малко дете?... Много добър разказ.
7. Роклята и сбъднати мечти – 2/5 - Първият разказ в сборника който не харесах. От тривиалната тема за „колко ме дразни жена ми, а за тъщата да не говорим“, сякаш изваден от някой клиширан виц, през неумелите опити за хумор с просташки уклон, разказът е се лута между немотивирано клиширани герои, и изсмукан нереалистичен сюжет. Разбирам опита на Вал да внесе малко разнообразие чрез хумористичен разказ, но не мисля, че този път му се е получило. Адмирирам обаче опитите на младите автори да експериментират с различни жанрове, това може единствено да им бъде полезно.
8. Червената роза – 4/5 - Обикновено сирийско семейство бяга от ужасите на войната. Звучи малко клиширано, твърде мелодраматично и леко изглежда като поръчков материал, но такава е темата. Авторът брилянтно е изложил позицията си по темата за сирийските бежанци, доказвайки максимата, че и��тината е винаги субективна и всяка тема трябва да се разглежда от всички възможни страни.
9. С море в очите – 4/5 - Разказ на морска тематика, който е великолепно написан, но твърде захаросано романтичен за моите вкусове. Финалът обаче успя да ме изненада, за което – поздравления!
10. С различни очи – 3/5 - Интересен разказ за комплексиран мъж с две различни на цвят очи. За мен в това произведение има твърде много излишна информация, която не спомага с нищо на основния сюжет и повествованието върви все едно превключвам каналите на три различни програми. Иначе основната тема е интересна и оригинална.
ВЕЧЕР
11. Лицето на злото – 5/5 - Социално ориентиран разказ за дете от дом за сираци. Религиозния елемент в разказа много ми допадна.
12. Танцът на смъртта – 4/5 - Хорър разказ с много потенциал, но за разлика от „С различни очи“, тук нямаше излишни моменти, а напротив – липсваха ми още компоненти от историята. Сякаш авторът е бил притискан от ограничение на броя думи, докато го е писал.
13. Топли, кафяви очи – 3/5 - Отново сякаш леко претупан разказ с иначе оригинална идея.
14. Трендафилова нощ – 5/5 - Кратък разказ за млада жена която се наслаждава на аромата на един трендафилов храст. Звучи скучно, нали? Да, но Вал Попове успял да претвори една потенциално скучна история в страховита хорърия, която е един от най-добрите разкази в сборника.
15. Фарът на мъртвите – 5/5 - Оригинален разказ за група деца които решават да си играят в един обвит от страховити легенди фар. Нещо в тази история ми напомни на творчеството на Стивън Кинг, и по-точно разказа „Тялото“.
ПОЛУНОЩ
16. Дневникът на един луд – 5/5 - Този разказ за първи път прочетох в антологията „Вдъхновени от Краля“ и още тогава ми направи много силно впечатление. Историята за бродещото зло, така типична за романите на Стивън Кинг, тук е представена, много оригинално и безспорно препрочитането на разказа беше чисто и просто - удоволствие.
17. Къщата на изгубените лица – 5/5 - Много силен сплатър-хорър, в който главния герой открива в гората обезобразен труп на жена. Произведение, което направо си плаче за филмиране. Финалът отново е... УАУ!!!!
18. Лунна приказка – 5/5 – Млада студентка е изморена от учене и изпити. Решава да излезе и да се разходи. Едно улично куче решава да ѝ прави компания. Тогава двама пияници се опитват да изнасилят момичето. Напрежение, обрати, изненадващ финал, всичко си има този разказ
19. Почукването - 5/5 – Напрежението преди да се случи нещо е ключовия момент в един хорър разказ. Как се нагнетява напрежение в едно произведение, може да научите ако прочетете тази история за майка, която се събужда посред нощ от SMS. Съобщението е снимка на кротко спящия в другата стая неин син...
20. Стаята за спомени – 5/5 - С този психологически трилър авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. Разказът присъства и в предишния му сборник „Пепел от мрак“. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.
21. Щастието на Ел – 4/5 - С последния разказ в сборника авторът разсъждава върху теми като „какво ни е писано“, „можем ли да избягаме от съдбата си“ и т.н. Социално философска история, която е подходящ завършек на една великолепна книга.
И така, ето какво открих аз, бродейки из многообразните светове на въображението на Валентин Попов – ВОТАН:
УТРО
1. „Terrae filius” - 5/5 – Сборникът започва с може би най-добрия разказ, който Валентин е писал до сега(поне от това което аз съм чел). Обожавам разкази, които са толкова добре наситени атмосферно, че сякаш хващат за ръка читателя и го повеждат на пътешествие в един измислен, но реалистичен свят. Разказ-метафора за пътя който ни чака в отвъдното. Темата за смъртта е интерпретирана стотици пъти, но Валентин Попов е успял да намери един оригинален и по-различен поглед по темата. Изненадващия финал е черешката на тортата в тази литературна кулинария.
2. Брод през световете – 5/5 - Отново философско драматичен разказ за това какво ни поднася съдбата. Бременната със близнаци Кайли пътува в една зимна сутрин към своя гинеколог. Той и съобщава, че бременността протича нормално. След прегледа се прибира при своя съпруг, където разбира че живота не е низ от добри новини... Животът ни поднася и тежки моменти, но как ще се справим с тях зависи само от нас.
3. Влакът – 5/5 - Влакът препуска всеки ден покрай къщата на саможивеца Драгомир, а той дори не му обръща внимание. Един ден от него слиза Ния... Животът е като влак, препуска бясно покрай нас, без да се интересува, че ние го взимаме само за даденост. Понякога обаче, спира на нашата гара и от него слиза някой, който ще преобърне живота ни, без значение дали го искаме или не.
4. Лица в снега – 5/5 – Един постапокалиптичен фентъзи разказ за война Влад и неговото пътуване в търсене на лек за своята господарка. Приключенското фентъзи явно е от жанровете, в които Вал твори с лекота, затова се надявам скоро да прочетем негов роман в този жанр.
5. Зъбки, бели зъбки – 5/5 - Първата хорър история в сборника е кратък разказ за един ведмак – вещер-кръвпиец от славянската митология, бродещ по софийските улици в търсене на поредната си жертва.
ПЛАДНЕ
6. Играта на Дявола – 5/5 – Вторият цикъл започва с още една хорър история и действието отново се развива в нашата столица. Колко поразии може да направи Дяволът като подшушне една идея на малко дете?... Много добър разказ.
7. Роклята и сбъднати мечти – 2/5 - Първият разказ в сборника който не харесах. От тривиалната тема за „колко ме дразни жена ми, а за тъщата да не говорим“, сякаш изваден от някой клиширан виц, през неумелите опити за хумор с просташки уклон, разказът е се лута между немотивирано клиширани герои, и изсмукан нереалистичен сюжет. Разбирам опита на Вал да внесе малко разнообразие чрез хумористичен разказ, но не мисля, че този път му се е получило. Адмирирам обаче опитите на младите автори да експериментират с различни жанрове, това може единствено да им бъде полезно.
8. Червената роза – 4/5 - Обикновено сирийско семейство бяга от ужасите на войната. Звучи малко клиширано, твърде мелодраматично и леко изглежда като поръчков материал, но такава е темата. Авторът брилянтно е изложил позицията си по темата за сирийските бежанци, доказвайки максимата, че и��тината е винаги субективна и всяка тема трябва да се разглежда от всички възможни страни.
9. С море в очите – 4/5 - Разказ на морска тематика, който е великолепно написан, но твърде захаросано романтичен за моите вкусове. Финалът обаче успя да ме изненада, за което – поздравления!
10. С различни очи – 3/5 - Интересен разказ за комплексиран мъж с две различни на цвят очи. За мен в това произведение има твърде много излишна информация, която не спомага с нищо на основния сюжет и повествованието върви все едно превключвам каналите на три различни програми. Иначе основната тема е интересна и оригинална.
ВЕЧЕР
11. Лицето на злото – 5/5 - Социално ориентиран разказ за дете от дом за сираци. Религиозния елемент в разказа много ми допадна.
12. Танцът на смъртта – 4/5 - Хорър разказ с много потенциал, но за разлика от „С различни очи“, тук нямаше излишни моменти, а напротив – липсваха ми още компоненти от историята. Сякаш авторът е бил притискан от ограничение на броя думи, докато го е писал.
13. Топли, кафяви очи – 3/5 - Отново сякаш леко претупан разказ с иначе оригинална идея.
14. Трендафилова нощ – 5/5 - Кратък разказ за млада жена която се наслаждава на аромата на един трендафилов храст. Звучи скучно, нали? Да, но Вал Попове успял да претвори една потенциално скучна история в страховита хорърия, която е един от най-добрите разкази в сборника.
15. Фарът на мъртвите – 5/5 - Оригинален разказ за група деца които решават да си играят в един обвит от страховити легенди фар. Нещо в тази история ми напомни на творчеството на Стивън Кинг, и по-точно разказа „Тялото“.
ПОЛУНОЩ
16. Дневникът на един луд – 5/5 - Този разказ за първи път прочетох в антологията „Вдъхновени от Краля“ и още тогава ми направи много силно впечатление. Историята за бродещото зло, така типична за романите на Стивън Кинг, тук е представена, много оригинално и безспорно препрочитането на разказа беше чисто и просто - удоволствие.
17. Къщата на изгубените лица – 5/5 - Много силен сплатър-хорър, в който главния герой открива в гората обезобразен труп на жена. Произведение, което направо си плаче за филмиране. Финалът отново е... УАУ!!!!
18. Лунна приказка – 5/5 – Млада студентка е изморена от учене и изпити. Решава да излезе и да се разходи. Едно улично куче решава да ѝ прави компания. Тогава двама пияници се опитват да изнасилят момичето. Напрежение, обрати, изненадващ финал, всичко си има този разказ
19. Почукването - 5/5 – Напрежението преди да се случи нещо е ключовия момент в един хорър разказ. Как се нагнетява напрежение в едно произведение, може да научите ако прочетете тази история за майка, която се събужда посред нощ от SMS. Съобщението е снимка на кротко спящия в другата стая неин син...
20. Стаята за спомени – 5/5 - С този психологически трилър авторът дава заявка за това, че го бива и в криминалния жанр. Разказът присъства и в предишния му сборник „Пепел от мрак“. С удоволствие бих прочел още истории за този детектив.
21. Щастието на Ел – 4/5 - С последния разказ в сборника авторът разсъждава върху теми като „какво ни е писано“, „можем ли да избягаме от съдбата си“ и т.н. Социално философска история, която е подходящ завършек на една великолепна книга.
October 23, 2016
Един неочакван обрат!
И преди съм чела разкази на Валентин из други сборници на Дракус и определено преоткривам неговия писателски талант - в този самостоятелен сборник - много заслужено!
Определено няма как да не ми направи и впечатление, че за разлика от другите му неща, които съм чела - този сборник е с един голям скок в тъмната страна.
Доста добре написани истории за убийства, смъртта, серийни убийци и още други. Чак се само изненадах колко ми харесаха имайки предвид, че някой наистина предупреждавам, че не са за читатели със слаби сърца. Бързо четиво, в което има доста скрити послания според мен самата. Препоръчвам!
И преди съм чела разкази на Валентин из други сборници на Дракус и определено преоткривам неговия писателски талант - в този самостоятелен сборник - много заслужено!
Определено няма как да не ми направи и впечатление, че за разлика от другите му неща, които съм чела - този сборник е с един голям скок в тъмната страна.
Доста добре написани истории за убийства, смъртта, серийни убийци и още други. Чак се само изненадах колко ми харесаха имайки предвид, че някой наистина предупреждавам, че не са за читатели със слаби сърца. Бързо четиво, в което има доста скрити послания според мен самата. Препоръчвам!
February 5, 2017
Чудесен сборник, само с един минус - малък е!
Разказите са изключително свежи, с готини идеи и чудесна реализация.
Ако някой ден авторът издаде роман, това ще бъде страхотно, тъй като стилът му е лек за четене, потапя неусетно в атмосферата на своя разказ и повежда читателя през неочаквани пътеки.
Разказите са изключително свежи, с готини идеи и чудесна реализация.
Ако някой ден авторът издаде роман, това ще бъде страхотно, тъй като стилът му е лек за четене, потапя неусетно в атмосферата на своя разказ и повежда читателя през неочаквани пътеки.
March 2, 2022
Едни от най-яките разкази които съм чел последно време.
Хубаво е, че има издателства, които издават тези автори , вярно че са малки издателства , но им благодаря за това .
Хубаво е, че има издателства, които издават тези автори , вярно че са малки издателства , но им благодаря за това .
November 30, 2016
Светът на ужаса:
"Брод през световете" на Валентин Попов - Вотан е поредната хубава българска книга, която ще представя. Вече не знам какви суперлативи да изпиша за българските автори, просто знам, че те трябва да бъдат четени А Книгата "Брод през световете" на издателство "Монт" е още едно доказателство за правотата на думите ми.
Разказите са двадесет и един на брой и са изключително разнообразни жанрово - има чист хорър, хумористично фентъзи, брутален трилър и изключително емоционални истории. Просто красота. Четат се бързо и всеки един оставя дълбока диря в съзнанието на читателя. И по традиция, за да е кратко ревюто, ще кажа по няколко думи за тези, които ме впечатлиха най-силно:
Terrae Filius- абсолютна мистерия. Той върви по безкрайния път, а редом с него вървят още много хора. Докъде ли ще стигнат?
Брод през световете – много добър разказ. Кайли на всяка цена иска да има дете от съпруга си Джон, който е… мъртъв.
Влакът – Драгомир е възрастен самотник, живеещ в самотната си къща в планината, близо до жп линията. Един ден вижда, че по жп линията идва младо момиче.
Червената роза – силно емоционален разказ за малката Азаргуун, която заедно със семейството си. След мъчителното преминаване на Турция, където майката на Азаргуун намира смъртта си, семейството най-накрая достига България – страната на мира и на уважението към хората.
С море в очите – много хубав разказ за едно романтично запознанство на морето. Просто тук изпитах истинска наслада от четенето.
Лицето на злото – също много емоционален разказ, в който главният герой е Георги – момче, живеещо в дом за сираци и тормозено от всички.
Топли кафяви очи - този мистичен разказ го четох преди време в блога на Валентин Попов. В стара постройка в двора ка къщата си, Драган вижда светещ кръг на пода, който го отвежда в миналото.
Фарът на мъртвите - отново много добър разказ, в който има деца, обичащи приключенията и самотен фар, за който се носят страховити легенди.
Дневникът на един луд - великолепно написана хорър история за хора, попаднали в лудницата и за загадъчен гарван, сеещ смърт при появата си. Силно, силно препоръчвам!
Стаята за спомени - доста добър криминален разказ за полицаят Клинт Карсън, който търси загадъчен убиец, прибиращ телата на жертвите си.
Книгата "Брод през световете" на Валентин Попов - Вотан, издадена от издателство "Монт" можете да я намерите по книжарниците из цялата страна. Гарантирам, че книгата ще ви донесе много емоции!
"Брод през световете" на Валентин Попов - Вотан е поредната хубава българска книга, която ще представя. Вече не знам какви суперлативи да изпиша за българските автори, просто знам, че те трябва да бъдат четени А Книгата "Брод през световете" на издателство "Монт" е още едно доказателство за правотата на думите ми.
Разказите са двадесет и един на брой и са изключително разнообразни жанрово - има чист хорър, хумористично фентъзи, брутален трилър и изключително емоционални истории. Просто красота. Четат се бързо и всеки един оставя дълбока диря в съзнанието на читателя. И по традиция, за да е кратко ревюто, ще кажа по няколко думи за тези, които ме впечатлиха най-силно:
Terrae Filius- абсолютна мистерия. Той върви по безкрайния път, а редом с него вървят още много хора. Докъде ли ще стигнат?
Брод през световете – много добър разказ. Кайли на всяка цена иска да има дете от съпруга си Джон, който е… мъртъв.
Влакът – Драгомир е възрастен самотник, живеещ в самотната си къща в планината, близо до жп линията. Един ден вижда, че по жп линията идва младо момиче.
Червената роза – силно емоционален разказ за малката Азаргуун, която заедно със семейството си. След мъчителното преминаване на Турция, където майката на Азаргуун намира смъртта си, семейството най-накрая достига България – страната на мира и на уважението към хората.
С море в очите – много хубав разказ за едно романтично запознанство на морето. Просто тук изпитах истинска наслада от четенето.
Лицето на злото – също много емоционален разказ, в който главният герой е Георги – момче, живеещо в дом за сираци и тормозено от всички.
Топли кафяви очи - този мистичен разказ го четох преди време в блога на Валентин Попов. В стара постройка в двора ка къщата си, Драган вижда светещ кръг на пода, който го отвежда в миналото.
Фарът на мъртвите - отново много добър разказ, в който има деца, обичащи приключенията и самотен фар, за който се носят страховити легенди.
Дневникът на един луд - великолепно написана хорър история за хора, попаднали в лудницата и за загадъчен гарван, сеещ смърт при появата си. Силно, силно препоръчвам!
Стаята за спомени - доста добър криминален разказ за полицаят Клинт Карсън, който търси загадъчен убиец, прибиращ телата на жертвите си.
Книгата "Брод през световете" на Валентин Попов - Вотан, издадена от издателство "Монт" можете да я намерите по книжарниците из цялата страна. Гарантирам, че книгата ще ви донесе много емоции!
February 15, 2017
Малка, но освен това и голяма книжка, която си взех на зимния панаир на книгата в София и която бавно бавно прочетох от 7 януари от 5 февруари. И не защото не е интересна, а защото аз съм пъзла. Бидейки честна, за мен това е книга, която изцяло ме извежда от зоната ми на комфорт, тъй като ама изобщо изобщо не съм фен на хорър и тем подобни жанрови произведения, защото както вече казах съм пъзла. Обаче… ми хареса. А ми отне толкова много време, макар малкото 176 страници, защото я четох само през деня, разказ по разказ и то с крака много далече от пода.
Съдържанието на книгата е разделено на 4 части – Утро, Пладне, Вечер и Полунощ, като всяка една част може да те накара да настръхнеш дали от страшни случки или от странни стечения на обстоятелствата. Общо за всички разкази бих казала, че са много силни с много добре изразени герои, па макар и някои разкази да са само 3-4 страници. Няма да описвам всеки разказ по отделно, защото това няма да свърши никак добре за мен (пиша това в промеждутъка от 8 и половина – 9 вечерта), така че ще се спра само на някои, които са ми направили голямо впечатление.
„Брод през световете“ е първият разказ, който ме остави в дълбок размисъл. Много силен, с реалистичен (но и сюрреалистичен) сюжет и герои и край, който ме разтрепери и то доста. Самата идея, която представя е хем някакси реална, хем абсолютно нереална. Има защо цялата книга да е озаглавена така.
„Лица в снега“ е може би разказа, който ми допадна най-много, може би защото беше по-фентъзи и не толкова страшен – по моите критерии за страшно обаче. Наистина много много ми допадна.
„Червената роза“ е също много силен разказ, който представя една много по-различна картина за бежанците, за която повече��о хора не се замислят – че освен бежанци, те са и хора и че не можем да съдим хората по расата и националността им. Разплака ме.
„Фарът на мъртвите“ хем ми хареса, хем ми даде странни размисли за това колко да вярваме в старите суеверия и вярвания и как децата ги възприемат. Краят ме разтърси силно наистина ме накара да се замисля.
„Дневникът на един луд“ е един от малкото по-дълги разкази и по-страшни, който ми хвана вниманието. Добре написан и с интересна идея. Края също интересен и неочакван, беше може би най-добрия, който да бъде.
Като цяло много добра книга, страхотни разкази и идеи. Препоръчвам на хора, които са почитатели на хоръра, фентъзито и мистериите. Определено книга, която дълго ще ме държи в напрежение и ще ми напомня за себе си.
Съдържанието на книгата е разделено на 4 части – Утро, Пладне, Вечер и Полунощ, като всяка една част може да те накара да настръхнеш дали от страшни случки или от странни стечения на обстоятелствата. Общо за всички разкази бих казала, че са много силни с много добре изразени герои, па макар и някои разкази да са само 3-4 страници. Няма да описвам всеки разказ по отделно, защото това няма да свърши никак добре за мен (пиша това в промеждутъка от 8 и половина – 9 вечерта), така че ще се спра само на някои, които са ми направили голямо впечатление.
„Брод през световете“ е първият разказ, който ме остави в дълбок размисъл. Много силен, с реалистичен (но и сюрреалистичен) сюжет и герои и край, който ме разтрепери и то доста. Самата идея, която представя е хем някакси реална, хем абсолютно нереална. Има защо цялата книга да е озаглавена така.
„Лица в снега“ е може би разказа, който ми допадна най-много, може би защото беше по-фентъзи и не толкова страшен – по моите критерии за страшно обаче. Наистина много много ми допадна.
„Червената роза“ е също много силен разказ, който представя една много по-различна картина за бежанците, за която повече��о хора не се замислят – че освен бежанци, те са и хора и че не можем да съдим хората по расата и националността им. Разплака ме.
„Фарът на мъртвите“ хем ми хареса, хем ми даде странни размисли за това колко да вярваме в старите суеверия и вярвания и как децата ги възприемат. Краят ме разтърси силно наистина ме накара да се замисля.
„Дневникът на един луд“ е един от малкото по-дълги разкази и по-страшни, който ми хвана вниманието. Добре написан и с интересна идея. Края също интересен и неочакван, беше може би най-добрия, който да бъде.
Като цяло много добра книга, страхотни разкази и идеи. Препоръчвам на хора, които са почитатели на хоръра, фентъзито и мистериите. Определено книга, която дълго ще ме държи в напрежение и ще ми напомня за себе си.
February 23, 2017
Краткият разказ може и да се пише по-бързо от роман, но не винаги се пише по-лесно. Да скицираш ситуациите и героите си, но с такива умели словесни щрихи, че те да нямат нужда от допълнителни параграфи от краски и пояснения, за да достигнат до ума на читателя. Да съумееш да вкараш и атмосфера, и смисъл, и обрат във форма, която се чете за броени минути – това не го умее всеки. Валентин Попов – Вотан го може. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
August 22, 2017
Едно (почти) ревю на " Брод през световете“ на Valentin Popov - Вотан
Още от самото начало си признавам, че това не е едно съвсем обичайно ревю. То всъщност е силно пристрастно. :) Защо? Защото имам своето лично участие в тази чудесна книга. Ако вече сте я разгърнали, вероятно сте забелязали, че първата и част започва с мои стихове. Е, всъщност истината е, че „вмешателството“ ми съвсем не се изчерпва с това. Имах огромното удоволствие да бъде сред първите хора, прочели разказите. Да бъда сред първите, докоснали се до мрачната, но и „лирична“ проза на Вотан, която той извая и включи в този сборник. Имах изключително приятната възможност да дам своето мнение, своите коментари и хрумки. А също така да споря с човека, когото познавате като мълчаливец, до полуда. :) Уверявам Ви, че когато защитава идеите си, никак, никак не е мълчалив :)
Тъй като не обичам ревюта, които „преразказват“ съдържанието на книгите, споделям единствено личните си впечатления.
Книгата започва с два предговора. Първият е човешко и искрено обръщение на автора към читателите, а вторият е един страхотно описан от Георги Връбчев / Georgi Vrubchev кратък поглед към сборника.
Както подсказва още корицата, книгата съдържа „няколко тъмни и не толкова тъмни истории“. Концептуално е решена с разделяне на четири части: Утро, Пладне, Вечер, Полунощ, като разказите включени в четирите дяла следват по „мрачност“ логиката на денонощието. Тъй както парфюмеристите сътворяват онези специални парфюми, наречени „живо цвете“, които подобно на истинските цветя ухаят по близък, но все пак различен начин в хода на деня, така и книгата е различна в отделните си части. „Уханието“ на всяка част е допълнително подсилено със стихове в началото.
Верен на собствения си стил Валентин Попов използва особеностите и предимствата на различни жанрове, рисува елегантно малки светове, които са населени от обикновени на пръв поглед хора, от романтични фигури, от странни фентъзийни създания, от патологично изгубени души. И този сборник, както и предходните, е написан с типичния за автора похват и тъкмо това е, което най-много харесвам у него- историите започват с едни леки лежерни описания-на картини или сцени- които само след миг те сграбчват за гърлото. Спокойствието е само привидно. Текстът е гладък за четене, ненатоварен с излишни драматизации, докато в един момент всичко се преобръща. Развръзките „нападат“ изненадващо, незвисимо от тематиката. А тя, и в тази книга, отново е различна. Има разкази, посветени на социално значими теми, има разкази, в които живее чистият ужас, има разкази, в които се разплита някаква загадка, а има и такива, които звучат минорно, нежно, тъжно и меланхолично.
Моите лични фавотите, в различните дялове на книгата са:
УТРО: „Terrae filius“ (Дете на земята), с неговото фентазийно-романтично звучене и изненадващ край, едноименният „Брод през световете“ и странната история на Кайли.
ПЛАДНЕ: „Червената роза“, разплакваща, но истинна история, както и разказът „С море в очите“, а „Играта на дявола“- дяволски добър!
ВЕЧЕР: „Топли кафяви очи“, мрачна фантастична история
ПОЛУНОЩ: „Стаята за спомени“- много интересна и необикновена идея, и „Дневникът на един луд“- смразяваща история в класически стил.
Отваряйки книгата, можете да се насладите на разказите един след друг, но пък ако сте любители на интересните читателски експерименти- прочетете отделните компоненти в съответната част на деня и си доставете удоволствието да помиришете „живото цвете“.
Още от самото начало си признавам, че това не е едно съвсем обичайно ревю. То всъщност е силно пристрастно. :) Защо? Защото имам своето лично участие в тази чудесна книга. Ако вече сте я разгърнали, вероятно сте забелязали, че първата и част започва с мои стихове. Е, всъщност истината е, че „вмешателството“ ми съвсем не се изчерпва с това. Имах огромното удоволствие да бъде сред първите хора, прочели разказите. Да бъда сред първите, докоснали се до мрачната, но и „лирична“ проза на Вотан, която той извая и включи в този сборник. Имах изключително приятната възможност да дам своето мнение, своите коментари и хрумки. А също така да споря с човека, когото познавате като мълчаливец, до полуда. :) Уверявам Ви, че когато защитава идеите си, никак, никак не е мълчалив :)
Тъй като не обичам ревюта, които „преразказват“ съдържанието на книгите, споделям единствено личните си впечатления.
Книгата започва с два предговора. Първият е човешко и искрено обръщение на автора към читателите, а вторият е един страхотно описан от Георги Връбчев / Georgi Vrubchev кратък поглед към сборника.
Както подсказва още корицата, книгата съдържа „няколко тъмни и не толкова тъмни истории“. Концептуално е решена с разделяне на четири части: Утро, Пладне, Вечер, Полунощ, като разказите включени в четирите дяла следват по „мрачност“ логиката на денонощието. Тъй както парфюмеристите сътворяват онези специални парфюми, наречени „живо цвете“, които подобно на истинските цветя ухаят по близък, но все пак различен начин в хода на деня, така и книгата е различна в отделните си части. „Уханието“ на всяка част е допълнително подсилено със стихове в началото.
Верен на собствения си стил Валентин Попов използва особеностите и предимствата на различни жанрове, рисува елегантно малки светове, които са населени от обикновени на пръв поглед хора, от романтични фигури, от странни фентъзийни създания, от патологично изгубени души. И този сборник, както и предходните, е написан с типичния за автора похват и тъкмо това е, което най-много харесвам у него- историите започват с едни леки лежерни описания-на картини или сцени- които само след миг те сграбчват за гърлото. Спокойствието е само привидно. Текстът е гладък за четене, ненатоварен с излишни драматизации, докато в един момент всичко се преобръща. Развръзките „нападат“ изненадващо, незвисимо от тематиката. А тя, и в тази книга, отново е различна. Има разкази, посветени на социално значими теми, има разкази, в които живее чистият ужас, има разкази, в които се разплита някаква загадка, а има и такива, които звучат минорно, нежно, тъжно и меланхолично.
Моите лични фавотите, в различните дялове на книгата са:
УТРО: „Terrae filius“ (Дете на земята), с неговото фентазийно-романтично звучене и изненадващ край, едноименният „Брод през световете“ и странната история на Кайли.
ПЛАДНЕ: „Червената роза“, разплакваща, но истинна история, както и разказът „С море в очите“, а „Играта на дявола“- дяволски добър!
ВЕЧЕР: „Топли кафяви очи“, мрачна фантастична история
ПОЛУНОЩ: „Стаята за спомени“- много интересна и необикновена идея, и „Дневникът на един луд“- смразяваща история в класически стил.
Отваряйки книгата, можете да се насладите на разказите един след друг, но пък ако сте любители на интересните читателски експерименти- прочетете отделните компоненти в съответната част на деня и си доставете удоволствието да помиришете „живото цвете“.
November 7, 2016
"Брод през светове" е втория добър сборник на Валентин Попов, който чета и със сигурност няма да е последния, най-малкото защото вече съм хвърлил поглед на неговия "Пепел от мрак". Първото, което ми направи впечатление е корицата. Много семпла и същевременно изключително качествена, за което мога да кажа само "браво" на юнаците от издателство Монт.
Между скромните 172 страници на сборника са събрани впечатляващите 21 разказа, които варират от традиционни истории на ужаса до свръхестествени такива, като сред тях се промъква и един интерес разказ с малко изненадващ за мен любовен сюжет ("С различни очи"), както и малък постапокалипсис, който наистина не очаквах ("Лица в снега"). Със сигурност ще се намери разказ за вкуса и на най-капризния читател, имайки предвид изненадващото ранообразие. Онова, което ме учуди е обаче е странния избор на автор по отношение на име на сборника. Разказа "Брод през световете" бледнее в сравнение с моите лични фаворити "Играта на дявола", "Фарът на мъртвите", "Стаята за спомени" и шеговито-зловещия "Роклята и сбъднатите мечти". Тук трябва да споменем и перлата на целия сборник - много силния "Червената роза", който заслужаваше да бъде първия разказ, който да посрещне читателите.
Разказите се четат бързо и това няма нищо общо с техния обем. Просто Валентин Попов знае как да пише кратки разкази, в които с минимум думи максимум да заплени читателя. Все още се чудя защо се ограничава с писането само на разкази, имайки предвид потенциала му да напише цял роман, като очевидно добри идеи не му липсват. Със сигурност нама да му липсват читатели. Мога горещо да му препоръчам да развие "Стая за спомени", от който може да се получи страхотен зловещо-криминален роман.
Между скромните 172 страници на сборника са събрани впечатляващите 21 разказа, които варират от традиционни истории на ужаса до свръхестествени такива, като сред тях се промъква и един интерес разказ с малко изненадващ за мен любовен сюжет ("С различни очи"), както и малък постапокалипсис, който наистина не очаквах ("Лица в снега"). Със сигурност ще се намери разказ за вкуса и на най-капризния читател, имайки предвид изненадващото ранообразие. Онова, което ме учуди е обаче е странния избор на автор по отношение на име на сборника. Разказа "Брод през световете" бледнее в сравнение с моите лични фаворити "Играта на дявола", "Фарът на мъртвите", "Стаята за спомени" и шеговито-зловещия "Роклята и сбъднатите мечти". Тук трябва да споменем и перлата на целия сборник - много силния "Червената роза", който заслужаваше да бъде първия разказ, който да посрещне читателите.
Разказите се четат бързо и това няма нищо общо с техния обем. Просто Валентин Попов знае как да пише кратки разкази, в които с минимум думи максимум да заплени читателя. Все още се чудя защо се ограничава с писането само на разкази, имайки предвид потенциала му да напише цял роман, като очевидно добри идеи не му липсват. Със сигурност нама да му липсват читатели. Мога горещо да му препоръчам да развие "Стая за спомени", от който може да се получи страхотен зловещо-криминален роман.
October 21, 2016
С новата си книга "Брод през световете", Валентин Попов – Вотан продължава да шества успешно през мрачните дебри на човешкото съзнание, разказвайки по своему страховити и в същото време много истински и докосващи истории. Макар и читателят предварително да очаква те да не завършват с хепи енд, то краищата са различни и носещи в себе си различни послания. Авторът много залага на играта с различни психологически категории и образи, в които неизменно се вплитат различни социални теми от ежедневието, които ни съпътстват и вълнуват. Онова, което е заклеймено за „Зло” не винаги се оказва такова и обратното.
Книгата е чудесен сбор от разкази, в която има произведения за всеки вкус, в нея Валентин поне според мен е разгърнал в най-пълна степен своя талант, като автор на къси произведения. Думите са добре подбрани, точни, придаващи живот на вплетените в тях герои. Историите се четат леко и неусетно. Без значение откъде ще се гмурне в неговия свят читателя, той винаги има как и с какво да бъде изненадан.
Пожелавам на Валентин много успехи с новата му книга и се надявам в скоро бъдеще, той да реши да ни зарадва с роман, или поне сборник с няколко новели.
December 14, 2016
Страхотна книжка...най-вече, защото в нея можеш да намериш всичко. Ужасът се преплита с тривиалното; ежедневието преминава в неуловимо вълшебство, което те докосва като слънчева светлина, излязла зад зимните облаци. Не съм чела другите книги на Валентин Попов, но никога не съм била фен на твърде бруталния хорър. Радвам, че тук, сред кръвта и труповете, намерих и оптимизъм и надежда. Браво! :)
September 13, 2016
Абсолютно заслужена 5-ца, ако имаше по-голяма оценка - щях да я дам! Страшно увлекателни разкази ... супер реалистични, с поука във всеки един от тях, докосващи!
December 29, 2016
Винаги се радвам на всеки нов сборник или роман от български автор в моите си селения на фантастичното, фентъзийното и даже понякога откровеното плашещото, което ни подготвя за вероятния сценарий на нападение от зомбита или някаква друга зъбата гад, която кротко клечи между токчетата и колекцията ми от чанти в гардероба. Затова и Брода не избяга от радара ми, радвайки ме, че видиш ли – все повече издателства се осмеляват да включат и такива заглавия в програмите си, при какви условия обаче – за това не смея да питам, но тъй като авторът е член на клуб Лазарус, подозирам винаги наличието на позлатени папируси, разписани с кръв. Но пък си е заслужавало.
Можете да си представите книгата като мен – пред очите ми непрестанно стоеше един доста зает в професионален план демон, описващ наблюденията си и работните задачи в няколко измерения едновременно, и то с вдъхновението на напълно отдадено на тъмните дела създание. Утрото настъпва в компанията на призраци, тръгнали по пътя си към отвъд, незнаещи, че в края ги очаква отново сивотата на изпитанието наречено тук и сега. Духове на вълшебни създания, на обикновени души, на есенции мъдрост, или чиста магия – нетленните се носят на талази в утрешната мараня, не настояващи да им бъде отдадено някакво физическо внимание, извън това, което така или иначе ще си вземат.
По пладне се върши откровено демонската работа – изпълняват се желания. Искания за забавление, за смърт, за спокойствие, за любов – всяка недоизказана молба, отправена в неподходящия момент, бива чута и изпълнена, но не по правилата, които евентуално биха донесли усмивка, ненарушена от предсмъртен гърч. Вечер е още по-заето, човешките слабости надигат глава, и печелят битка с поуморените от дневното бдение добродетели, и завист, обида, страх или страст водят душите към смъртните грехове, които така нежно стоплят неизброимите дяволски сърца. А в полунощ излизат истинските чудовища, навлекли временни костюми на хора, и понякога носят справедливост, друг път – просто глад, и разликата между ловец и жертва е твърде осезаема в момента, когато крайници започват да валят като есенни листа около нас.
Различна колекция, с някои противоречиви за вкуса ми истории, но изцяло подчинени на хорър вълната, разлистваща книгата на човешкия ужас и представяща изкривените лица на неговите жертви, неподчинени на място и време, а само на болка и мечта за милостива смърт. Подгответе се за изпита си отвъд, и за възможните начини да изгубите напълно буквално главата си, защото никога не се знае кога някой внимателен и работлив демон ще обърне взор към вас, изисквайки да крещите така, че да се чува в няколко свята едновременно. А не искаме да се излагаме пред чужденците, все пак.
Можете да си представите книгата като мен – пред очите ми непрестанно стоеше един доста зает в професионален план демон, описващ наблюденията си и работните задачи в няколко измерения едновременно, и то с вдъхновението на напълно отдадено на тъмните дела създание. Утрото настъпва в компанията на призраци, тръгнали по пътя си към отвъд, незнаещи, че в края ги очаква отново сивотата на изпитанието наречено тук и сега. Духове на вълшебни създания, на обикновени души, на есенции мъдрост, или чиста магия – нетленните се носят на талази в утрешната мараня, не настояващи да им бъде отдадено някакво физическо внимание, извън това, което така или иначе ще си вземат.
По пладне се върши откровено демонската работа – изпълняват се желания. Искания за забавление, за смърт, за спокойствие, за любов – всяка недоизказана молба, отправена в неподходящия момент, бива чута и изпълнена, но не по правилата, които евентуално биха донесли усмивка, ненарушена от предсмъртен гърч. Вечер е още по-заето, човешките слабости надигат глава, и печелят битка с поуморените от дневното бдение добродетели, и завист, обида, страх или страст водят душите към смъртните грехове, които така нежно стоплят неизброимите дяволски сърца. А в полунощ излизат истинските чудовища, навлекли временни костюми на хора, и понякога носят справедливост, друг път – просто глад, и разликата между ловец и жертва е твърде осезаема в момента, когато крайници започват да валят като есенни листа около нас.
Различна колекция, с някои противоречиви за вкуса ми истории, но изцяло подчинени на хорър вълната, разлистваща книгата на човешкия ужас и представяща изкривените лица на неговите жертви, неподчинени на място и време, а само на болка и мечта за милостива смърт. Подгответе се за изпита си отвъд, и за възможните начини да изгубите напълно буквално главата си, защото никога не се знае кога някой внимателен и работлив демон ще обърне взор към вас, изисквайки да крещите така, че да се чува в няколко свята едновременно. А не искаме да се излагаме пред чужденците, все пак.
October 10, 2016
Изключително приятна и разнообразна книга. Разказите са завладяващи и във всеки от тях има поука. Смело мога да кажа, че автора вече си е изградил собствен стил и съм сигурен, че ако прочета анонимен негов текст ще разпозная таланта му на секундата.
November 14, 2016
Разкази за тъмната страна
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Може би вече познавам достатъчно творчеството на Валентин Попов, за да имам известни очаквания. „Нощта срещу ноември“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Пепел от мрак“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) ми разкриха доста за стила на автора и сюжетите, с които оперира. Все пак „Брод през световете“ („Монт“, 2016) е нов сборник, който тепърва трябва да доказва, че е нужен на българската жанрова литература. Особено съм щастлив, че темите са все така разнообразни и не ме отпуснаха дори за миг. По-дългите разкази обаче създават и по-приятно усещане за добре изпипани истории, с повече материал за размисъл. Пък и си мисля, че ако Валентин съзре потенциал в някоя тема, какъвто забелязах тук-там, може спокойно да изкара няколко чудни новели. На някои от късите, мисля си, им липсва плътност, която да „повлече“ мисълта на четящия, да го убеди, че в разказа става нещо наистина значимо. И това го казвам като обикновен читател, който иска да се забавлява повече. Харесах характерните за хорър жанра типажи. Тук съзирам истинско умение да се борави с характери и да се използва целият потенциал на ситуациите, в които попадат героите. Сега да погледнем и самите истории…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Може би вече познавам достатъчно творчеството на Валентин Попов, за да имам известни очаквания. „Нощта срещу ноември“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) и „Пепел от мрак“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) ми разкриха доста за стила на автора и сюжетите, с които оперира. Все пак „Брод през световете“ („Монт“, 2016) е нов сборник, който тепърва трябва да доказва, че е нужен на българската жанрова литература. Особено съм щастлив, че темите са все така разнообразни и не ме отпуснаха дори за миг. По-дългите разкази обаче създават и по-приятно усещане за добре изпипани истории, с повече материал за размисъл. Пък и си мисля, че ако Валентин съзре потенциал в някоя тема, какъвто забелязах тук-там, може спокойно да изкара няколко чудни новели. На някои от късите, мисля си, им липсва плътност, която да „повлече“ мисълта на четящия, да го убеди, че в разказа става нещо наистина значимо. И това го казвам като обикновен читател, който иска да се забавлява повече. Харесах характерните за хорър жанра типажи. Тук съзирам истинско умение да се борави с характери и да се използва целият потенциал на ситуациите, в които попадат героите. Сега да погледнем и самите истории…
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
November 14, 2016
Валката си е спазил обещанието от корицата - „Няколко тъмни и не толкова тъмни истории”
Аз, дори и в най-позитивните му неща, се натъкнах на дълбоко скрити парченца мрак, понякога само загатнати, които превръщат кратките разкази в литература. Разделението на четири части е много добро попадение, което задава тон на книгата.
Утро – утрото е позитивно, злото се е наиграло през тъмната част на денощието и уморено отстъпват на зареденото с енергия добро. Както и Вал ни зарежда, за да се преборим с мрака в следващите произведения.
Пладне – Доброто се мобилизира, но и поизнервя. Пладнето е време за справедливо възмездие, което може да бъде кърваво колкото и козните на извечния противник.
Вечер – Злото набира сила, хаотично и безкомпромисно. На пук на всички клишета точно вечерта виждаме най-грозното му лице.
Полунощ – Мракът е в стихията си, но вече се загатва приближаването на светлото утро, за това повечето истории имат щастлива развръзка.
Разделението все пак е формално и във всяка част има разкази, които да те изненадат и накарат да се замислиш защо са поставени точно там. Винаги има по-дълбок смисъл от привидния. Всички разкази къртят при първо прочитане, а още повече, когато ги оставиш да отлежат малко в главата ти и после ги прочетеш отново.
Отдавна не ми се беше случвало, веднага след като затворя последната страница на книга, да започна да я прелиствам отново.
Аз, дори и в най-позитивните му неща, се натъкнах на дълбоко скрити парченца мрак, понякога само загатнати, които превръщат кратките разкази в литература. Разделението на четири части е много добро попадение, което задава тон на книгата.
Утро – утрото е позитивно, злото се е наиграло през тъмната част на денощието и уморено отстъпват на зареденото с енергия добро. Както и Вал ни зарежда, за да се преборим с мрака в следващите произведения.
Пладне – Доброто се мобилизира, но и поизнервя. Пладнето е време за справедливо възмездие, което може да бъде кърваво колкото и козните на извечния противник.
Вечер – Злото набира сила, хаотично и безкомпромисно. На пук на всички клишета точно вечерта виждаме най-грозното му лице.
Полунощ – Мракът е в стихията си, но вече се загатва приближаването на светлото утро, за това повечето истории имат щастлива развръзка.
Разделението все пак е формално и във всяка част има разкази, които да те изненадат и накарат да се замислиш защо са поставени точно там. Винаги има по-дълбок смисъл от привидния. Всички разкази къртят при първо прочитане, а още повече, когато ги оставиш да отлежат малко в главата ти и после ги прочетеш отново.
Отдавна не ми се беше случвало, веднага след като затворя последната страница на книга, да започна да я прелиствам отново.
August 24, 2017
За „Брод през световете“ от Валентин Попов – Вотан, или добро или нищо. След „Пепел от мрак“ исках да прочета още неща на Валентин, защото си личи, че е писател с голям талант. Лично за мен, настоящата книжка остави прекрасни впечатления с пълнокръвните си и най-разнообразни по тон разкази.
Фен съм на сборници и романи, които са разделени на различни части/цикли. В случая са различните части от деня – Утро, Пладне, Вечер и Полунощ. Подгответе се за приятни, стряскащи и удивляващи срещи с всеки от героите на разказите.
„Утро“:
„Terrae filius“ – Разказът, който подготвя читателя за това, което го очаква занапред. В него има всичко – магически реализъм, страшнички моменти, меланхолия, изградени със стегнат и изчистен писателски стил. А финалът е великолепен, въобще не предполагах, че ще е такъв.
„Брод през световете“ – Титулният разказ е доста в стил Стивън Кинг – добре изградена и силна драматична история за една бременна жена и желанието й да бъде майка. Чете се на един дъх.
„Влакът“ – Валентин Попов ни пренася в спокойния свят на мъж, който не иска много от живота и е доволен от това, което има. Но един ден при него пристига симпатична жена, която ще му покаже, че животът му може да се промени.
„Лица в снега“ – Страхотно хорър-фентъзи с яка атмосфера и свят на развитие на действието, в което героите са взаимно допълващи се.
„Зъбки, бели зъбки“ – Тук се почувствах, че се разхождам за пореден път из популярни софийски места, но тази София е една малко по-различна - такава из която крачат различни магични създания, които по-добре човек да не среща. Поздравления за сполучливото комбиниране на тези митологични герои.
„Пладне“:
„Играта на дявола“ – Самият Дявол пристига в китната ни столица и няма да трябва много за да внесе хаос в живота ни. Просто трябва да прошепне нещо на едно момченце… Отново страхотно реализиран разказ.
„Роклята и сбъднатите мечти“ – Най-забавният разказ в сборника, който показва, че на Валентин му се удава и забавният жанр, в който, разбира се, има и щипка (или повече) черен хумор. Лично аз много се забавлявах.
„Червената роза“ – Много човешка и силна история, занимаваща се с един от най-наболелите съвременни проблеми. Признавам, че се разчувствах на финала. Палци горе отново за силното произведение.
„С море в очите“ – Морето за повечето хора е свързано с романтика и тук не е подмината тази концепция. Финалът отново е изненадващ и пляскащ ни звучен шамар.
„С различни очи“ – Социален разказ, фокусиращ се върху мъж, чиито скучен живот изведнъж се преобръща с краката нагоре. Но въпреки това, той все още ��ма своите си борби и притеснения свързани с различните му по цвят очи. Хареса ми посланието, че невинаги промените в живота ни могат да са положителни, а дори да доведат до по-лоши неща.
„Вечер“:
„Лицето на злото“ – За съжаление във всяко училище, или подобна институция, има деца, които стават обект на подигравки, в приемник на изливането на злобата от индивиди, които никога няма да достигнат мисловното ниво, което тормозените притежават. Главният герой е едно такова момче. Проблемът е, че дори и директорката му е ужасяваща жена, която е готово да премачка всеки. Но нещата ще се извъртят и ще придобият чудовищни измерения.
„Танцът на смъртта“ – Изводът тук е, че в даден момент самотата може да доведе човек до лудост – лудост с големи размери. Краткото произведение влиза в съзнанието като наточен бръснач, умело напътстван от внимателната ръка на разказвача.
„Топли кафяви очи“ – Един от най-любимите ми разкази. Страхотна романтична история, с интересно преплитане на двете времена, в които се развива действието.
„Трендафилова нощ“ – Един от най-късите разкази, но много атмосферен и дори поетичен.
„Фарът на мъртвите“ – Много се кефя на истории, в които има фарове и намесени я призраци, я някакви други елементи от ужаса. Отново много Кинговски, с изненадващ обрат, в който не можем да бъдем сигурни дали всичко е реално или просто измислица на съзнанието ни.
„Полунощ.“:
„Дневникът на един луд“ – разказът прочетох за първи път в конкурсния сборник „Вдъхновени от Краля“. Най-мащабното произведение в сборника, с разгърнат сюжет, който се развива както в ужасното настояще, така и в миналото. Изпитах симпатии към тъжната участ на мъжа, който е имал едно страхотно семейство, но непредвидените обстоятелства го запращат в бездната на лудостта. Чете се на един дъх и определено човек иска да научи какво става на финала.
„Къщата на изгубените лица“ – Хорър, който засяга един от класическите сюжети на загубил се в гората човек и намирането на странна къща, с още по-странни обитатели.
„Лунна приказка“ – Една девойка излиза сама на разходка по улиците на София – да, лоша идея, както се оказва. Но кой ще бъде жертвата в края на краищата?
„Почукването“ – Никой не обича да чуе неочаквано почукване по нощите в жилището си. Пригответе се да настръхнете.
„Стаята за спомени“ – разказа съм го чел и във великолепния сборник „Пепел от мрак“ – една детективска история, свързана със зловещ убиец и безсилието на разследващите детективи в разследването на случая. Но главният герой Клинт Карсън е решен на всяка цена да залови психопата, колкото и време да му отнеме това.
„Щастието на Ел“ – последната и също много кратка творба си играе с преплитането на пътищата на основните герои, тяхното разделяне и последвалите събития. Финалът определено е от най-изненадващите, за мен имаше нещо и от Дейвид Линч в него.
Единственият минус на книжката е от техническо естество – имаше места с коректорски грешки, най-вече изпуснати или сбъркани буквички, но това се преглъща, защото стойността на написаното е огромна.
Предстои издаването на новия сборник с разкази на Валентин Попов – „Ангелите нямат криле“. Без съмнение ще го очаквам с нетърпение. :)
Фен съм на сборници и романи, които са разделени на различни части/цикли. В случая са различните части от деня – Утро, Пладне, Вечер и Полунощ. Подгответе се за приятни, стряскащи и удивляващи срещи с всеки от героите на разказите.
„Утро“:
„Terrae filius“ – Разказът, който подготвя читателя за това, което го очаква занапред. В него има всичко – магически реализъм, страшнички моменти, меланхолия, изградени със стегнат и изчистен писателски стил. А финалът е великолепен, въобще не предполагах, че ще е такъв.
„Брод през световете“ – Титулният разказ е доста в стил Стивън Кинг – добре изградена и силна драматична история за една бременна жена и желанието й да бъде майка. Чете се на един дъх.
„Влакът“ – Валентин Попов ни пренася в спокойния свят на мъж, който не иска много от живота и е доволен от това, което има. Но един ден при него пристига симпатична жена, която ще му покаже, че животът му може да се промени.
„Лица в снега“ – Страхотно хорър-фентъзи с яка атмосфера и свят на развитие на действието, в което героите са взаимно допълващи се.
„Зъбки, бели зъбки“ – Тук се почувствах, че се разхождам за пореден път из популярни софийски места, но тази София е една малко по-различна - такава из която крачат различни магични създания, които по-добре човек да не среща. Поздравления за сполучливото комбиниране на тези митологични герои.
„Пладне“:
„Играта на дявола“ – Самият Дявол пристига в китната ни столица и няма да трябва много за да внесе хаос в живота ни. Просто трябва да прошепне нещо на едно момченце… Отново страхотно реализиран разказ.
„Роклята и сбъднатите мечти“ – Най-забавният разказ в сборника, който показва, че на Валентин му се удава и забавният жанр, в който, разбира се, има и щипка (или повече) черен хумор. Лично аз много се забавлявах.
„Червената роза“ – Много човешка и силна история, занимаваща се с един от най-наболелите съвременни проблеми. Признавам, че се разчувствах на финала. Палци горе отново за силното произведение.
„С море в очите“ – Морето за повечето хора е свързано с романтика и тук не е подмината тази концепция. Финалът отново е изненадващ и пляскащ ни звучен шамар.
„С различни очи“ – Социален разказ, фокусиращ се върху мъж, чиито скучен живот изведнъж се преобръща с краката нагоре. Но въпреки това, той все още ��ма своите си борби и притеснения свързани с различните му по цвят очи. Хареса ми посланието, че невинаги промените в живота ни могат да са положителни, а дори да доведат до по-лоши неща.
„Вечер“:
„Лицето на злото“ – За съжаление във всяко училище, или подобна институция, има деца, които стават обект на подигравки, в приемник на изливането на злобата от индивиди, които никога няма да достигнат мисловното ниво, което тормозените притежават. Главният герой е едно такова момче. Проблемът е, че дори и директорката му е ужасяваща жена, която е готово да премачка всеки. Но нещата ще се извъртят и ще придобият чудовищни измерения.
„Танцът на смъртта“ – Изводът тук е, че в даден момент самотата може да доведе човек до лудост – лудост с големи размери. Краткото произведение влиза в съзнанието като наточен бръснач, умело напътстван от внимателната ръка на разказвача.
„Топли кафяви очи“ – Един от най-любимите ми разкази. Страхотна романтична история, с интересно преплитане на двете времена, в които се развива действието.
„Трендафилова нощ“ – Един от най-късите разкази, но много атмосферен и дори поетичен.
„Фарът на мъртвите“ – Много се кефя на истории, в които има фарове и намесени я призраци, я някакви други елементи от ужаса. Отново много Кинговски, с изненадващ обрат, в който не можем да бъдем сигурни дали всичко е реално или просто измислица на съзнанието ни.
„Полунощ.“:
„Дневникът на един луд“ – разказът прочетох за първи път в конкурсния сборник „Вдъхновени от Краля“. Най-мащабното произведение в сборника, с разгърнат сюжет, който се развива както в ужасното настояще, така и в миналото. Изпитах симпатии към тъжната участ на мъжа, който е имал едно страхотно семейство, но непредвидените обстоятелства го запращат в бездната на лудостта. Чете се на един дъх и определено човек иска да научи какво става на финала.
„Къщата на изгубените лица“ – Хорър, който засяга един от класическите сюжети на загубил се в гората човек и намирането на странна къща, с още по-странни обитатели.
„Лунна приказка“ – Една девойка излиза сама на разходка по улиците на София – да, лоша идея, както се оказва. Но кой ще бъде жертвата в края на краищата?
„Почукването“ – Никой не обича да чуе неочаквано почукване по нощите в жилището си. Пригответе се да настръхнете.
„Стаята за спомени“ – разказа съм го чел и във великолепния сборник „Пепел от мрак“ – една детективска история, свързана със зловещ убиец и безсилието на разследващите детективи в разследването на случая. Но главният герой Клинт Карсън е решен на всяка цена да залови психопата, колкото и време да му отнеме това.
„Щастието на Ел“ – последната и също много кратка творба си играе с преплитането на пътищата на основните герои, тяхното разделяне и последвалите събития. Финалът определено е от най-изненадващите, за мен имаше нещо и от Дейвид Линч в него.
Единственият минус на книжката е от техническо естество – имаше места с коректорски грешки, най-вече изпуснати или сбъркани буквички, но това се преглъща, защото стойността на написаното е огромна.
Предстои издаването на новия сборник с разкази на Валентин Попов – „Ангелите нямат криле“. Без съмнение ще го очаквам с нетърпение. :)
August 2, 2017
Това е една разновидна колекция разкази дошли от една богата, ако доста тъмна, фантазия. Първото нещо, обаче, което трябва да се каже за книгата, е че е в жестока нужда от редактор. Много прекрасни идеи се губят измежду правописните грешки, изпуснатите букви и липсващата, жизнено важна пунктуация. Също така има много теми, които не са доразвити, и разкази, които имат нужда от по-добри преходи от една сцена в друга, или от по-завършени последни редове.
Като съдържание, разказите са страхотни. Няма два разказа, които да си приличат, героите са интересни и разнообразни, а жанрът на писане се разхожда широко из фентъзито и хоръра. Различните секции, на които е разделена книгата ѝ придават определен тон, който я прави по-запомняща се и обогатява разказите.
"Terrae Filius", "Роклята и сбъднати мечти", "С различни очи" и "Лунна приказка" са някои от запомнящите се разкази в сбирката, "Дневника на един луд" е един много добре издържан дълъг разказ, "Стаята за спомени" е носталгично-звучаща криминална история, но "Червената роза" напълно избива рибата с хипер-реализма си. Болезнено истински е за четене, дори и ако контекста му не е интересен за читателя.
И за край едно малко, но прекрасно цитатче, което четох и препрочитах няколко пъти: "Продължава да върви, докато звукът го обгръща в метал."
Като съдържание, разказите са страхотни. Няма два разказа, които да си приличат, героите са интересни и разнообразни, а жанрът на писане се разхожда широко из фентъзито и хоръра. Различните секции, на които е разделена книгата ѝ придават определен тон, който я прави по-запомняща се и обогатява разказите.
"Terrae Filius", "Роклята и сбъднати мечти", "С различни очи" и "Лунна приказка" са някои от запомнящите се разкази в сбирката, "Дневника на един луд" е един много добре издържан дълъг разказ, "Стаята за спомени" е носталгично-звучаща криминална история, но "Червената роза" напълно избива рибата с хипер-реализма си. Болезнено истински е за четене, дори и ако контекста му не е интересен за читателя.
И за край едно малко, но прекрасно цитатче, което четох и препрочитах няколко пъти: "Продължава да върви, докато звукът го обгръща в метал."
October 11, 2016
Много добра подборка и оригинална подредба на разказите в цикли. Над всички тях обаче е "Влакът" - смаза ме тая история. Толкова е силна, че Попов сериозно трябва да се замисли дали тъкмо тази стилистика не е присъщата му. Ния и Драгомир са образи-емблеми, финалът е разкъртващ. За изучаване в училище си е, няма майтап.
November 8, 2017
Не без основание мога да кажа, че съм проследила цялата творческа кариера на автора, още от първата му книга, както и че съм била свидетел на написването на голяма част от разказите, дошли след нея. В тази връзка не можех да не забележа стремителното израстване на Валентин като автор, все по-доброто и по-добро въплъщаване на изначалните идеи в текст, обличането им в думи. С всеки следващ сборник разказите ставаха все по-наситени, плътни, многопластови, оставящи следи у читателя, карайки го да съпреживява с персонажите, да мисли за тях, да страда с тях, да мечтае с тях. Сборникът „Брод през световете“ е последният, който прочетох (чакам с нетърпение „Ангелите“) и мнението ми за непрекъснатото развитие на Валентин като автор се затвърди още повече. Той е човек, който не просто е надарен с богато въображение, той умее да покаже своите идеи на читателя, да го накара с интерес да прелиства лист след лист, да иска да чете още и още. Богатото авторово въображение е съпътствано и от богата словесна култура, познание за света и нещата в него, желание за развитие. Валентин е трудолюбив и усърден автор, стремящ се към най-доброто, на което е способен, дори на още повече, и това си личи от книгите му. При него липсва писане за отбиване на номера, писане за норматив, писане за да има нещо там. Именно заради това усърдие е и резонното му развитие; защото всеки труд се отплаща.
November 4, 2022
Няма нищо по-прекрасно и обогатяващо от това да се докоснеш до мислите и душевността на друг човек. Разказите в книгата ми доставиха палитра от емоции: едни ме смразиха, други ме разплакаха, а трети - искрено ме възхитиха. Историите се четат на един дъх, а след края на някои от тях оставаш и без него!
November 17, 2017
Цялото ревю на книгата тук - https://magicmoonlightblog.wordpress....
Влог ревю на книгата - https://www.youtube.com/watch?v=7UEE-...
Хареса ми силният психологизъм, с който Вал изгражда героите си. Дилемите, пред които са изправени. Вътрешният хаос. Бясното лъкатушене между минало, настояще и бъдеще. Между възможно и невъзможно. Реализмът и фантастиката се преплитат така изкусно на места, че читателя може да се изгуби в пъзела, който така майсторски го приканва и поглъща.
Опитай се да търсиш изход след това. Не можеш. Захласнат си. Прелистваш страница след страница и се питаш – това мистика ли е? Толкова реалистично звучи. И тайничко се надяваш, че е възможно да бъде реално. Защото знаеш, че вътрешното ти чудовище, се храни точно с това.
Защото ти, читателю (както и аз като теб) приспиваме по едно малко (или не чак толкова малко) монстърче в гърдите си, защото в нашето „цивилизовано общество“, пуснем ли го на свобода, то няма да бъде радушно посрещнато. И затова ни издира отвътре. Моли да бъде пускано от време на време… ей така… да поблудства със себе си. Но ние го държим на каишка, здраво заключено в клетка с метални решетки и няколко ръждясали катинара.
Влог ревю на книгата - https://www.youtube.com/watch?v=7UEE-...
Хареса ми силният психологизъм, с който Вал изгражда героите си. Дилемите, пред които са изправени. Вътрешният хаос. Бясното лъкатушене между минало, настояще и бъдеще. Между възможно и невъзможно. Реализмът и фантастиката се преплитат така изкусно на места, че читателя може да се изгуби в пъзела, който така майсторски го приканва и поглъща.
Опитай се да търсиш изход след това. Не можеш. Захласнат си. Прелистваш страница след страница и се питаш – това мистика ли е? Толкова реалистично звучи. И тайничко се надяваш, че е възможно да бъде реално. Защото знаеш, че вътрешното ти чудовище, се храни точно с това.
Защото ти, читателю (както и аз като теб) приспиваме по едно малко (или не чак толкова малко) монстърче в гърдите си, защото в нашето „цивилизовано общество“, пуснем ли го на свобода, то няма да бъде радушно посрещнато. И затова ни издира отвътре. Моли да бъде пускано от време на време… ей така… да поблудства със себе си. Но ние го държим на каишка, здраво заключено в клетка с метални решетки и няколко ръждясали катинара.
April 11, 2024
Каква изненада! И винаги разказите на Валентин Попов са изненада - не знам как го прави, винаги е толкова различен и същевременно верен на стила си да създава разкази, които те белязват необратимо.
May 6, 2024
....
И бавно, бавно се развиделява,
звездите чезнат в крехка бледнота.
Сивеят небесата в опит
да сграбчат с нокти плаща на нощта.
Но утрото настъпва смело,
събрало дързост, там, кураж, копнеж
и с чаши черно, ласкаво еспресо
градът се буди, обновен и свеж!
Диана Петрова
И бавно, бавно се развиделява,
звездите чезнат в крехка бледнота.
Сивеят небесата в опит
да сграбчат с нокти плаща на нощта.
Но утрото настъпва смело,
събрало дързост, там, кураж, копнеж
и с чаши черно, ласкаво еспресо
градът се буди, обновен и свеж!
Диана Петрова
Displaying 1 - 28 of 28 reviews