What do you think?
Rate this book
Микро
“Микро” е колекция кратки разкази. Някои от тях се целят в открития космос, други – в олющения ъгъл между два делника, а трети просто звучат като сън. Някои са хубави, други – рошави и зъбати, а трети дори не притежават огледало. Но всичките се побират в разстоянието между две автобусни спирки.
84 pages, Paperback
Published July 1, 2016
2 people are currently reading
53 people want to read
About the author
Мартин Колев
13 books357 followersМартин Колев е роден в Бургас през 1989 г. Автор на фентъзи тетралогията "Софийски магьосници" (2017-2021), сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016) и др. Лауреат на Национален конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев" и Конкурс за камерна пиеса "Славка Славова" на Театър 199 за пиесата "Кроасан". Не знае накъде отива, но има дефинитивното чувство, че е към място едновременно удивително и странно.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
November 20, 2016
Като почитател на най-късите разкази следя активно какво излиза в България. Обичам Хармс, Етгар Керет (който има и съвсем кратки разкази), Джорджо Манганели, Давид Албахари и други подобни автори. Сега с радост добавям към тази колекция "Микро" на Мартин Колев. Досега не съм срещал друг български автор, който до такава степен да ме грабне в този труден жанр, в който всичко трябва да се сгъсти до няколко абзаца. Понякога и до по-малко.
В разказите фантастичното и реалистичното са смесени в един завладяващ коктейл, който те кара да поглъщаш страница след страница. В същото време успява да те държи в напрежение, защото авторът често преобръща ситуацията с последното изречение. В това отношение в книгата намирам отлични примери от жанра "разказ с неочакван край". В "Микро" всичко е изпипано и точно, което също прави много добро впечатление. Няма нищо излишно. Нищо не дотежава. И за момент не може да те отегчи. Книгата е много четивна и може да се погълне буквално за час-два.
Сега всичко, което чи остава, е да чакам излизането на следващата книга на Мартин Колев.
В разказите фантастичното и реалистичното са смесени в един завладяващ коктейл, който те кара да поглъщаш страница след страница. В същото време успява да те държи в напрежение, защото авторът често преобръща ситуацията с последното изречение. В това отношение в книгата намирам отлични примери от жанра "разказ с неочакван край". В "Микро" всичко е изпипано и точно, което също прави много добро впечатление. Няма нищо излишно. Нищо не дотежава. И за момент не може да те отегчи. Книгата е много четивна и може да се погълне буквално за час-два.
Сега всичко, което чи остава, е да чакам излизането на следващата книга на Мартин Колев.
August 31, 2016
Няма нужда да хваля сборника с разкази - оставям той сам да го направи с една малка част от себе си:
Свободно падане
Вдовицата Денева вече не беше с всичкия си, затова никой не се учуди, когато една сутрин тялото й осъмна на паважа. Притеснила се за терасните си саксии и решила да ги полее от външната страна.
– Гледай – извика някой в образувалата се тълпа, – уличната котка се мъчи да я събуди.
– Милото животинче – отвърна друг. – Вдовицата беше така привързана към кварталните котки, всяка вечер им носеше купичка с храна.
Котаракът имаше шахматна козина и големи зелени очи. Той погали с лапа окървавената, съсухрена буза на старицата. Наблизо един скелет прошумоля с черния си плащ и нетърпеливо почука с косата. Никой от насъбралата се тълпа не го забеляза.
– Е? – изсумтя Смъртта.
– Беше добро бабче – отвърна котаракът замислено. – Малко чалната, но по приятния начин... Да, дай й един от моите.
Свободно падане
Вдовицата Денева вече не беше с всичкия си, затова никой не се учуди, когато една сутрин тялото й осъмна на паважа. Притеснила се за терасните си саксии и решила да ги полее от външната страна.
– Гледай – извика някой в образувалата се тълпа, – уличната котка се мъчи да я събуди.
– Милото животинче – отвърна друг. – Вдовицата беше така привързана към кварталните котки, всяка вечер им носеше купичка с храна.
Котаракът имаше шахматна козина и големи зелени очи. Той погали с лапа окървавената, съсухрена буза на старицата. Наблизо един скелет прошумоля с черния си плащ и нетърпеливо почука с косата. Никой от насъбралата се тълпа не го забеляза.
– Е? – изсумтя Смъртта.
– Беше добро бабче – отвърна котаракът замислено. – Малко чалната, но по приятния начин... Да, дай й един от моите.
September 20, 2016
Микро разкази за кратки удоволствия: http://knigolandia.info/book-review/m...
Четох за “Микро” на Мартин Колев в “Капитал Light” и веднага го подирих в книжарница наблизо, но още не го бяха получили. Много мразя така. Сетне все пак благополучно се сдобих с книгата и разбрах, че не съм сгрешил в инстинктивното си желание да я имам. Мартин е от младите таланти, които избуяват стихийно и заявяват смело присъствието си – и за мен е удоволствие да чета наистина добрите сред тях.
Издателство "Либра Скорп"
http://knigolandia.info/book-review/m...
Четох за “Микро” на Мартин Колев в “Капитал Light” и веднага го подирих в книжарница наблизо, но още не го бяха получили. Много мразя така. Сетне все пак благополучно се сдобих с книгата и разбрах, че не съм сгрешил в инстинктивното си желание да я имам. Мартин е от младите таланти, които избуяват стихийно и заявяват смело присъствието си – и за мен е удоволствие да чета наистина добрите сред тях.
Издателство "Либра Скорп"
http://knigolandia.info/book-review/m...
November 22, 2016
Приятна проза в Туитър формат.
April 26, 2018
Отскоро свиквам да чета разкази... И то при положение, че преди никак не харесвах този жанр. Обаче късите разкази не са ми никак по вкуса. Никак. Имаше един два разказа в сборника, които ми харесаха, но като цяло оценявам "Микро" с 3 звезди.
July 10, 2019
Като любимия Етгар Керет, ама от нашите :) Браво!
September 3, 2016
Трудно е да напишеш ревю на книга, чийто автор познаваш, понеже не е лесно да си обективен - от там и прекаления критицизъм, да не вземеш да излезеш пристрАстен. Ама като е хубава една книга, си е хубава.
Микро е съставена (сглобена даже) от наистина микро разказчета и честно казано най-големият й недостатък е, че е толкова кратка (толкова микро?). Изгълтах я за няма 2 дни и то като бях на море.
Чудесен хумор, изключително забавни хрумвания и изобилие от неочаквани краища, някои от които се падат някъде към средата на разказите, което ги прави още по-неочаквани. И, естествено, тънка философия, която се прокрадва почти незабелязано право в мозъка ти.
Иха!
EDIT: И нещо много важно, което забравих да добавя! Има нещо в стила на Микро, което изключително приятно ми напомня за Небивалиците на Доналд Бисет. Сега ми се дочетоха...
Микро е съставена (сглобена даже) от наистина микро разказчета и честно казано най-големият й недостатък е, че е толкова кратка (толкова микро?). Изгълтах я за няма 2 дни и то като бях на море.
Чудесен хумор, изключително забавни хрумвания и изобилие от неочаквани краища, някои от които се падат някъде към средата на разказите, което ги прави още по-неочаквани. И, естествено, тънка философия, която се прокрадва почти незабелязано право в мозъка ти.
Иха!
EDIT: И нещо много важно, което забравих да добавя! Има нещо в стила на Микро, което изключително приятно ми напомня за Небивалиците на Доналд Бисет. Сега ми се дочетоха...
October 13, 2016
<3 <3 <3
- Невъзможна фигура
- 'Черната пудра'
- Последен празник
- Нейният сезон
- Меките стени
- Възможни фигури
- Щурци, превод
- Ретро фотоси
- Последният капан
- Горната печка
- Човекът наужким
- Човекът-елен
- Животното К.
- Какво дърво
- Грегор Замза
- Последната нощ
- Невъзможна фигура
- 'Черната пудра'
- Последен празник
- Нейният сезон
- Меките стени
- Възможни фигури
- Щурци, превод
- Ретро фотоси
- Последният капан
- Горната печка
- Човекът наужким
- Човекът-елен
- Животното К.
- Какво дърво
- Грегор Замза
- Последната нощ
May 1, 2018
Ако трябва да сме точни: оценка 3.5.
Кратки разкази се пишат трудно - колкото по-кратки всъщност, толкова по-трудно, защото трябва да синтезираш сюжета и да изчистиш максимално стила. Мартин Колев се е справил блестящо с второто - текстовете вървят леко, естествено, непринудено, няма излишни помпозности и финтифлюшки, няма нищо, което да спъва окото или да кълчи езика. Което и беше причината да изгълтам сборника само за ден - толкова леко и приятно се четеше!
Колкото до сюжетите... там става по-сложно. Веднага си признавам, че разказите от третата част, "Бързи очни движения", бяха твърде изчанчени за явно традиционалистките ми възгледи. (Изключвам "Данък сън", който тематично попада тук, но жанрово е антиутопия/ твърда фантастика, и страшно ме впечатли.) Наречете ме кон с капаци, ако щете, но все търся логика в повествованието, и откровено абсурдните текстове (като "Човекът наужким" и "Раирани рибки") вързаха бедните ми мисловни нишки на възел. За други подобни експериментални разкази сигурно ще са интересни, но на мен наистина ми напомнят объркани, несвързани, откачени сънища. Всъщност в сборника има два разказа, в които откровено не разбрах за какво става дума: "Тесни вилици" и "Синята свещ". Но два от общо близо седемдесет е нищожен процент :)
Затова пък доста други ми станаха любими: освен вече споменатият, "Свободно падане", "Марс едно", "Лакомства, естествено", "Недоволните огледала", "Надеждни разказвачи", "Невъзможна фигура", "Чиста съвест", "Другият мъж", "Черната пудра", "Крачка напред", "Ужасяваща история", "Черно, бяло". Имаше и такива, на които единствено зловещият край пречеше да ми харесат истински - "Супер герой" (не е ли една дума?), "Меките стени", "Нова кафемашина". Но пък за любителите на черния хумор ще са същинска находка.
Имаше и известна повторяемост в някои елементи: рекламни послания тип телемаркетинг се появяват в поне два разказа ("Постоянно наблюдение", "Данък сън"), а още два - "Невъзможна фигура" и "Само сега" - са изцяло изградени в този формат. Което не пречи два от четирите да са сред любимите ми, но все пак похватът малко се набива на очи.
Като цяло сборникът ме оставя със смесени чувства - основно възхищение от въображението на автора и безспорния му талант, и малко яд на самата мен, че очевидно не мога да ги оценя до край. Препоръчвам за хора, отворени към различното, които не робуват на тесни жанрови и стилови предпочитания. Има и достатъчно конвенционални разкази, но повечето отварят къде вратичка, къде цял портал към фантастичното и необичайното. И май колкото повече ги препрочиташ, толкова повече те грабват...
Кратки разкази се пишат трудно - колкото по-кратки всъщност, толкова по-трудно, защото трябва да синтезираш сюжета и да изчистиш максимално стила. Мартин Колев се е справил блестящо с второто - текстовете вървят леко, естествено, непринудено, няма излишни помпозности и финтифлюшки, няма нищо, което да спъва окото или да кълчи езика. Което и беше причината да изгълтам сборника само за ден - толкова леко и приятно се четеше!
Колкото до сюжетите... там става по-сложно. Веднага си признавам, че разказите от третата част, "Бързи очни движения", бяха твърде изчанчени за явно традиционалистките ми възгледи. (Изключвам "Данък сън", който тематично попада тук, но жанрово е антиутопия/ твърда фантастика, и страшно ме впечатли.) Наречете ме кон с капаци, ако щете, но все търся логика в повествованието, и откровено абсурдните текстове (като "Човекът наужким" и "Раирани рибки") вързаха бедните ми мисловни нишки на възел. За други подобни експериментални разкази сигурно ще са интересни, но на мен наистина ми напомнят объркани, несвързани, откачени сънища. Всъщност в сборника има два разказа, в които откровено не разбрах за какво става дума: "Тесни вилици" и "Синята свещ". Но два от общо близо седемдесет е нищожен процент :)
Затова пък доста други ми станаха любими: освен вече споменатият, "Свободно падане", "Марс едно", "Лакомства, естествено", "Недоволните огледала", "Надеждни разказвачи", "Невъзможна фигура", "Чиста съвест", "Другият мъж", "Черната пудра", "Крачка напред", "Ужасяваща история", "Черно, бяло". Имаше и такива, на които единствено зловещият край пречеше да ми харесат истински - "Супер герой" (не е ли една дума?), "Меките стени", "Нова кафемашина". Но пък за любителите на черния хумор ще са същинска находка.
Имаше и известна повторяемост в някои елементи: рекламни послания тип телемаркетинг се появяват в поне два разказа ("Постоянно наблюдение", "Данък сън"), а още два - "Невъзможна фигура" и "Само сега" - са изцяло изградени в този формат. Което не пречи два от четирите да са сред любимите ми, но все пак похватът малко се набива на очи.
Като цяло сборникът ме оставя със смесени чувства - основно възхищение от въображението на автора и безспорния му талант, и малко яд на самата мен, че очевидно не мога да ги оценя до край. Препоръчвам за хора, отворени към различното, които не робуват на тесни жанрови и стилови предпочитания. Има и достатъчно конвенционални разкази, но повечето отварят къде вратичка, къде цял портал към фантастичното и необичайното. И май колкото повече ги препрочиташ, толкова повече те грабват...
October 20, 2023
Да пишеш кратко, е талант, който не всеки притежава. Да кажеш нещо само с няколко думи, не е нещо, което се отдава на всеки. Но Мартин Колев успява. Разказите му в сборника „Микро” са микроктопични, четат се за цигара време, или както казва самият Мартин, за времето между две спирки. Но някои от разказите не отминават заедно със спирката, а се загнезват в главата ти и бавно и методично те „човъркат”.
В тази книга можете да откриете всичко – фантастика, други планети, котки, кафе машина, супергерои, любов, животни, хора, които се превъплащават в насекоми... Не бих се наела да я определям стилово или жанрово, макар и фантастичните елементи да преобладават в повечето разкази.
Тук обаче смело мага да заявя, че преобладава сънуването. Сънуването в будно състояние, бягането от реалността чрез съня, от отговорността, от способността ни да мислим, да чувстваме. Тук присъства желанието за „пълно форматиране”на съзнанието ни, на спомените ни, на чувствата. Стремежът за живот в свят, в който не ти се налага да правиш усилия, а просто някой случва живота ти такъв, какъвто ти го и рекламира.
Но сънуването е и бягство от тази реалност – нашата или създадената ни. Място, където търсим истинските неща, чувства и емоции, „защото само връзките без досег до реалността имат реален шанс да оцелеят”.
Тези разкази са забавни, с много чувство за хумор, но същевременно пропити с мъдрост и смисъл за живота и любовта. Защото „животът е като ледено сокче - безвкусен, а по средата има сладка любовна тръпка”.
March 31, 2017
Прочетена между две серии на БоДжак Хорсман. БоДжак е циничен кон със сърце от злато и бивша звезда в семеен ситком. Пенгуин Букс фалират заради него, защото от година и половина не им е предал нито страница от автобиографията си. Следователно - пет звезди.
September 11, 2016
One of the best books I've ever read! I recommend you to read it!
October 29, 2017
Предпочитам микро разкази пред стихове. Невинаги, но често. Микро ми допадна - да се пишат подобни истории е трудно, а и с времето съм чела немалко. Все пак успях да се изненадам от края на 1-2 места и дори когато го предвиждах, разказите пак ми харесваха. Няколко бяха като кръстоска между Едгар Керет и Джани Родари. Заслужават си прочита и дори в някаква степен ме грабнаха повече от "Софийски магьосници" :).
Displaying 1 - 13 of 13 reviews