What do you think?
Rate this book
Кръстопът
"Спокойния и еднообразен живот на Гарет бива смущаван от сънища, в които присъстват странни, облени в светлина същества. Това не му дава мира и обсебва мислите му в продължение на седмици. Една нощ докато е на купон му се привиждат странните същества, но този път наяве. Разстроен от случващото се той излиза на въздух, но не след дълго силно главоболие го приковава на земята. Когато отново отваря очи вече не се намира в шумния, мръсен, град, а на странно пустинно място, в небето над което греят три слънца. Гарет трябва да разбере какво е това място, да оцелее от опасностите, които го дебнат там и ако е възможно да се върне към скучния си, безметежен начин на живот. По време на пътуването си той ще научи много нови неща за себе си... които могат да го унищожат."
565 pages, Paperback
First published June 29, 2016
2 people are currently reading
37 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
September 19, 2016
Доста добра книга като за дебют! Разбира се, има някои дребни слабости - авторът не е избягал от това да превърне главния герой в полу-бог със свръхспособности, а книгата завършва с Deus Ex Machina. Но като цяло този роман ме изненада доста приятно.
И така, нещата в рая и ада са здраво прецакани. Успешен пуч срещу архангел Михаил, който е низвергнат, а на негово място се е настанил съюзилия се с дявола Гавраил. И душите отиват в рая и ада на случаен принцип, като служат за енергия на дяволите. Morpheus, you suck.
Единственият шанс за спасение на вечността е Гарет (не master thief, друг Гарет), който трябва да се добере до ценен свитък. Типично фентъзи - куест за предмет, който ще спаси света.
Любовната история стои встрани от главния сюжет, което си е добре.
Очаквам продълженията :)
И така, нещата в рая и ада са здраво прецакани. Успешен пуч срещу архангел Михаил, който е низвергнат, а на негово място се е настанил съюзилия се с дявола Гавраил. И душите отиват в рая и ада на случаен принцип, като служат за енергия на дяволите. Morpheus, you suck.
Единственият шанс за спасение на вечността е Гарет (не master thief, друг Гарет), който трябва да се добере до ценен свитък. Типично фентъзи - куест за предмет, който ще спаси света.
Любовната история стои встрани от главния сюжет, което си е добре.
Очаквам продълженията :)
September 26, 2016
Трябва да призная, че съм приятно изненадан, както от автора, така и от неговия дебютен роман. Димитър Запрянов е едва на 25 години, млад писател по стандартите на която и да е държава. Самия "Кръстопът" е резултат само и единствено на неговите собствени усилия. За съжаление издателствата в България продължават с традиционната си политика да не издават български автори, но очевидно това не спира Запрянов. Не напразно като издател е посочен "Самиздат". Една доскоро смешна, но вече тъжна действителност в литературата в България.
"Кръстопът" е роман с интересна история. Главния герой Гарет води най-обикновен живот. Работа, приятели, забавления... докато не се оказва замесен във войната между Рая и Ада. Доброто и Злото обаче са далеч от онова, което четем в Библията. Нещата са се объркали тотално и вече не е съвсем ясно кой е лошия и кой добрия в историята. Ангели са се разцепили на фракции, Адът и Рая са опустошени и всеки воюва срещу всеки водени от собствените си егоистични идеали и старомодната жажда за още власт. Човешките души обаче са подложени на страховоти мъчения и превърнати в гориво за могъществото на ангели и демони.
Именно Гарет е този, който трябва да възстанови баланса между силите и да сложи край на разцеплението сред ангелите. За целта обаче трябва да овладее могъщи сили... и да погребе хора, които обича.
Романът ми хареса заради доста необичайния сюжет. Войната между Рая и Ада не е новост като тема на история, но Запрянов я поднася по доста интересен и необичаен начин. Кой е казал, че ангелите трябва да са благородни създания, загрижени за съдбините на човечеството? И защо Рая да воюва с Ада? Защо да няма граждански войни сред самите ангели? И защо един човек да не може да се намеси в конфликта на могъщите и да наложи собствената си воля. Пък и кой е казал, че всяка история трябва да завършва с усмивка и дъжд от гирлянди по случай Великата победа над Злото?
Дали "Кръстопът" е перфектен? Не, не е. Романът е издаден от самия автор и липсата на добър редактор личи. Правописни грешки и излишните описания не са рядкост и от тяхното поправяне романът може само да спечели. Дали това прави историята лоша? Определено не. Всъщност забелязват се само първите десетина страници, когато романът увлича и след това само истроята има значение. Не ми остава нищо друго освен да се надявам, че последващите редакции ще премахнат недостатъците и ще имаме възможност да се насладим на една отлична история.
Не мога да отрека, че Димитър Запрянов заслужава възхищение. Първо за труда си - 561 страници са забележителни като обем, второ - за смелостта сам да финансира издаването на роман.
Надявам се, че Запрянов ще продължи да пише, защото има талант, а очевидно не му липсва и кураж. Трябва да отбележа, че е прав за едно - всеки кръстопът има четири посоки. Дано да прочетем още истории от пътищата, по които тепърви ни предстои да бродим.
А, още едно нещо. МАЙНАТА ТИ, МАРКЪС!
"Кръстопът" е роман с интересна история. Главния герой Гарет води най-обикновен живот. Работа, приятели, забавления... докато не се оказва замесен във войната между Рая и Ада. Доброто и Злото обаче са далеч от онова, което четем в Библията. Нещата са се объркали тотално и вече не е съвсем ясно кой е лошия и кой добрия в историята. Ангели са се разцепили на фракции, Адът и Рая са опустошени и всеки воюва срещу всеки водени от собствените си егоистични идеали и старомодната жажда за още власт. Човешките души обаче са подложени на страховоти мъчения и превърнати в гориво за могъществото на ангели и демони.
Именно Гарет е този, който трябва да възстанови баланса между силите и да сложи край на разцеплението сред ангелите. За целта обаче трябва да овладее могъщи сили... и да погребе хора, които обича.
Романът ми хареса заради доста необичайния сюжет. Войната между Рая и Ада не е новост като тема на история, но Запрянов я поднася по доста интересен и необичаен начин. Кой е казал, че ангелите трябва да са благородни създания, загрижени за съдбините на човечеството? И защо Рая да воюва с Ада? Защо да няма граждански войни сред самите ангели? И защо един човек да не може да се намеси в конфликта на могъщите и да наложи собствената си воля. Пък и кой е казал, че всяка история трябва да завършва с усмивка и дъжд от гирлянди по случай Великата победа над Злото?
Дали "Кръстопът" е перфектен? Не, не е. Романът е издаден от самия автор и липсата на добър редактор личи. Правописни грешки и излишните описания не са рядкост и от тяхното поправяне романът може само да спечели. Дали това прави историята лоша? Определено не. Всъщност забелязват се само първите десетина страници, когато романът увлича и след това само истроята има значение. Не ми остава нищо друго освен да се надявам, че последващите редакции ще премахнат недостатъците и ще имаме възможност да се насладим на една отлична история.
Не мога да отрека, че Димитър Запрянов заслужава възхищение. Първо за труда си - 561 страници са забележителни като обем, второ - за смелостта сам да финансира издаването на роман.
Надявам се, че Запрянов ще продължи да пише, защото има талант, а очевидно не му липсва и кураж. Трябва да отбележа, че е прав за едно - всеки кръстопът има четири посоки. Дано да прочетем още истории от пътищата, по които тепърви ни предстои да бродим.
А, още едно нещо. МАЙНАТА ТИ, МАРКЪС!
November 11, 2017
Издържах сто и педесе страници. Има идея, но е оплескана в зародиш. Идеята за кръстопътя между Рая, Ада и Земята всъщност е приятна, но не съм съгласна архангел Михаил да води цялата работа, както и Гавраил и Велзевул ли беше третия? Къде е Луцифер? Къде е Йехова? Защо Михаил се представя като "Моето име е архангел Михаил?" (или нещо подобно) Грандоман ли е? От писаното дотук ми се стори, че не е. Има голяма нужда от редакция. Същества на по 1000 и повече години не може да си говорят като съвременни младежи, има нужда да се пипне речевата им характеристика. Имаше проблеми и с логиката, но ги забравих вече. Като цяло ми прилича на сапунена опера, но не мисля, че ще я прочета цялата, за да потвърдя това си впечатление.
April 8, 2017
Това е първото фентъзи от български автор, което чета и да си призная – не очаквах, че ще ми хареса толкова много.
Поръчах си книгата съвсем спонтанно директно от автора. Корицата не успя да ме грабне веднага, но навлизайки в историята успях да я схвана. Описанието на гърба на книгагата обаче хвана интереса ми и ме накара да започна да я чета веднага, а не да престои дълго време в купчината с книги, както се случва с 85% от новозакупените от мен.
Като фен на класическото фентъзи си признавам, че в началото ми тръгна бавно. В повечето фентъзи книги още от началото се намираме в различен свят, но тук авторът вплита новата фентъзи реалност в истинския свят. Другото нещо, заради което ми вървеше бавно е може би факта, че книгата не е редактирана както трябва и в последствие разбрах, че редакцията е попаднала в грешни ръце, но все пак да не забравяме, че книгата е издадена от автора, а не от издателство. След като свикнах с тези дребни неизчистени грешки, книгата потече наистина бързо и успях да свърша последните 300 страници за една вечер.
Сюжета е много добър. Ама наистина. Няма дупки, няма липсващи елементи, няма излишни елементи, всеки герой стои на мястото си и знае защо е там. Чела съм много фентъзи книги през годините и смея да твърдя, че историята и действието са толкова добре издържани, че бих помислила, че автора е писал поне 10 години, но фактите сочат, че това е първия му роман. Колкото повече четеш, толкова повече искаш да знаеш как продължава историята. Тук всеки малък детайл е важен, защото не знаеш кога ще изиграе ключова роля в следващите страници.
Героите също са добре изпипани и стоят на местата си като скали, както казах по-горе. Появяват се в точния момент и изиграват правилната роля. Главният герой е Гарет – младеж минал през тежко детство, без родители, който успява да се погрижи сам за себе си. Той не е типичния младеж и в главата му се въртят много различни мисли. Това, което ми харесва в него е факта, че успява от обикновен младеж да израстне в мъж и да поеме съдбата си, колкото и горчива и неочаквана да е тя. Успява да покаже както на себе си, така и на другите, че може да носи тежкото бреме на раменете си и да постъпи правилно, въпреки че така може да изложи живота си на риск. Другият герой, който ми допадна веднага след Гарет е Крейвън – герой, който не се разкрива напълно, но определено играе важна роля в историята на книгата и в развитието на главния ни герой. А женската героиня Лейла определено също помага в изграждането му.
Факт е, че харесвам книги, в които се разказва за ангели и демони, а тази ни отвежда в свят, който не е типично представен и ни кара да погледнем на нещата от различна гледна точка. Харесва ми по какъв начин са описани ангелите и демоните, историята в името на всеки един герой и начина, по който всичко напасва на правилното място.
Нещото, което беше важно за мен докато четях, а и вече няколко дена по-късно са всички чувства, които предизвика в мен историята. Бях толкова емоционално свързана с историята и с героите, беше ме грижа за тях, треперях, смях се много.
Наистина много ми хареса книгата и се радвам, че дадох шанс на един български автор. Сега вече знам, че и българските автори могат да пишат по толкова прекрасен начин.
Поръчах си книгата съвсем спонтанно директно от автора. Корицата не успя да ме грабне веднага, но навлизайки в историята успях да я схвана. Описанието на гърба на книгагата обаче хвана интереса ми и ме накара да започна да я чета веднага, а не да престои дълго време в купчината с книги, както се случва с 85% от новозакупените от мен.
Като фен на класическото фентъзи си признавам, че в началото ми тръгна бавно. В повечето фентъзи книги още от началото се намираме в различен свят, но тук авторът вплита новата фентъзи реалност в истинския свят. Другото нещо, заради което ми вървеше бавно е може би факта, че книгата не е редактирана както трябва и в последствие разбрах, че редакцията е попаднала в грешни ръце, но все пак да не забравяме, че книгата е издадена от автора, а не от издателство. След като свикнах с тези дребни неизчистени грешки, книгата потече наистина бързо и успях да свърша последните 300 страници за една вечер.
Сюжета е много добър. Ама наистина. Няма дупки, няма липсващи елементи, няма излишни елементи, всеки герой стои на мястото си и знае защо е там. Чела съм много фентъзи книги през годините и смея да твърдя, че историята и действието са толкова добре издържани, че бих помислила, че автора е писал поне 10 години, но фактите сочат, че това е първия му роман. Колкото повече четеш, толкова повече искаш да знаеш как продължава историята. Тук всеки малък детайл е важен, защото не знаеш кога ще изиграе ключова роля в следващите страници.
Героите също са добре изпипани и стоят на местата си като скали, както казах по-горе. Появяват се в точния момент и изиграват правилната роля. Главният герой е Гарет – младеж минал през тежко детство, без родители, който успява да се погрижи сам за себе си. Той не е типичния младеж и в главата му се въртят много различни мисли. Това, което ми харесва в него е факта, че успява от обикновен младеж да израстне в мъж и да поеме съдбата си, колкото и горчива и неочаквана да е тя. Успява да покаже както на себе си, така и на другите, че може да носи тежкото бреме на раменете си и да постъпи правилно, въпреки че така може да изложи живота си на риск. Другият герой, който ми допадна веднага след Гарет е Крейвън – герой, който не се разкрива напълно, но определено играе важна роля в историята на книгата и в развитието на главния ни герой. А женската героиня Лейла определено също помага в изграждането му.
Факт е, че харесвам книги, в които се разказва за ангели и демони, а тази ни отвежда в свят, който не е типично представен и ни кара да погледнем на нещата от различна гледна точка. Харесва ми по какъв начин са описани ангелите и демоните, историята в името на всеки един герой и начина, по който всичко напасва на правилното място.
Нещото, което беше важно за мен докато четях, а и вече няколко дена по-късно са всички чувства, които предизвика в мен историята. Бях толкова емоционално свързана с историята и с героите, беше ме грижа за тях, треперях, смях се много.
Наистина много ми хареса книгата и се радвам, че дадох шанс на един български автор. Сега вече знам, че и българските автори могат да пишат по толкова прекрасен начин.
November 7, 2016
Димитър Запрянов определено има какво да ви разкаже и аз го поздравявам за този му дебютен роман.
На Кръстопътя на световете се водят битки и съществува магия, по-невероятна от всичко, което главния ни герой Гарет някога е вярвал, че ще разбере. Кой би казал, че едно обикновено момче ще попадне на съвсем друго, магическо място... случайно?
Може би не.
И какво ще стане с него, когато се озове на мястото отвъд всички места, където греят три странни слънца? Твърде далеч от дома. Ето там започва историята...
Авторът е представил един доста любопитен свят на ангели и демони, добра заигравка. Лично аз (макар че коя ли съм, за да го казвам, но все пак) бих препоръчала още работа с текста, за да се избегнат някои досадни повторения (например това с "морскосините очи" - всички разбрахме, че ангелите имат такива очи, по някакъв начин ставаше едно натякване). Работа с текста също така и за да се постигне един по-изгладен стил (което пък си идва и с многото писане, разбира се). И си искам липсващите питанки! Някак си се дразнех много, когато някой задаваше въпрос като съобщително изречение. Аз нали съм момиче, сигурно очаквам повече емоционалност, изразена с конкретните знаци, знам ли, но пък си ги искам xD (Би ми било интересно как бих представила аз една глава от книгата... не знам как ми хрумна това).
Що се отнася до героите, аз ги искам с още малко дълбочина. Крейвън затова ми е любимеца xD Михаил също ми хареса като образ, но Гарет по някакъв начин прилича повече на тийнейджър, отколкото на млад мъж, поне според моя личен усет.
Епилогът беше повече от чудесен, държа да си призная, защото е нещото, което още си премислям с усмивка.
На Кръстопътя на световете се водят битки и съществува магия, по-невероятна от всичко, което главния ни герой Гарет някога е вярвал, че ще разбере. Кой би казал, че едно обикновено момче ще попадне на съвсем друго, магическо място... случайно?
Може би не.
И какво ще стане с него, когато се озове на мястото отвъд всички места, където греят три странни слънца? Твърде далеч от дома. Ето там започва историята...
Авторът е представил един доста любопитен свят на ангели и демони, добра заигравка. Лично аз (макар че коя ли съм, за да го казвам, но все пак) бих препоръчала още работа с текста, за да се избегнат някои досадни повторения (например това с "морскосините очи" - всички разбрахме, че ангелите имат такива очи, по някакъв начин ставаше едно натякване). Работа с текста също така и за да се постигне един по-изгладен стил (което пък си идва и с многото писане, разбира се). И си искам липсващите питанки! Някак си се дразнех много, когато някой задаваше въпрос като съобщително изречение. Аз нали съм момиче, сигурно очаквам повече емоционалност, изразена с конкретните знаци, знам ли, но пък си ги искам xD (Би ми било интересно как бих представила аз една глава от книгата... не знам как ми хрумна това).
Що се отнася до героите, аз ги искам с още малко дълбочина. Крейвън затова ми е любимеца xD Михаил също ми хареса като образ, но Гарет по някакъв начин прилича повече на тийнейджър, отколкото на млад мъж, поне според моя личен усет.
Епилогът беше повече от чудесен, държа да си призная, защото е нещото, което още си премислям с усмивка.
December 13, 2017
Won trough a Goodreads giveaway.
Много ми се щеше да дам повече звезди на тази книга, обаче липсата на всякаква редакторска намеса не ми позволява. Като изключим това, не е лоша. Като за дебютен роман си е направо супер.
Димитър Запрянов има още много какво да доизкусурява в стила си на писане. Безкрайните, ненужни и повтарящи се описания и епитети съвсем спокойно можеха да се пропуснат и книгата освен, че щеше да стане два пъти по-кратка, щеше и да задържа вниманието на читателя за повече от двадесет-тридесет страници на ден. Само заради ненужно разточителния стил на писане на автора ми отне цял месец да прочета някакви си петстотин страници с иначе интересна история. Респективно това си е мое мнение и на който му харесва този стил да си го чете и да си гледа работата.
Другият ми основен проблем с тази книга са героите. Остави това, че главния ни персонаж Гарет рязко и изведнъж става непобедим и всичко му се нарежда без той да си дава твърде много зор (това си е проблем на фентъзито като цяло). Просто с нито един образ аз не направих връзка. Изобщо не се впечатлих от смъртта на тези хора, нито от любовните им терзания. Останах безразлична към същността им, защото такава нямаше. Всичките бяха някак по калъп направени. Предполагам, че е трудно да придадеш индивидуалност и характер на героите си, ама чак пък толкова...
И толкова. Други критики нямам :) Освен, може би, липсата на Луцифер, но да речем че невключването на някои широко известни образи е опит за бягство от мейнстрийма от страна на автора и ще го уважим.
Като цяло съм доволна. Димитър Запрянов успява, с дебютния си роман, да надмите български автори, които уж са голяма работа, поне в моите очи.
Много ми се щеше да дам повече звезди на тази книга, обаче липсата на всякаква редакторска намеса не ми позволява. Като изключим това, не е лоша. Като за дебютен роман си е направо супер.
Димитър Запрянов има още много какво да доизкусурява в стила си на писане. Безкрайните, ненужни и повтарящи се описания и епитети съвсем спокойно можеха да се пропуснат и книгата освен, че щеше да стане два пъти по-кратка, щеше и да задържа вниманието на читателя за повече от двадесет-тридесет страници на ден. Само заради ненужно разточителния стил на писане на автора ми отне цял месец да прочета някакви си петстотин страници с иначе интересна история. Респективно това си е мое мнение и на който му харесва този стил да си го чете и да си гледа работата.
Другият ми основен проблем с тази книга са героите. Остави това, че главния ни персонаж Гарет рязко и изведнъж става непобедим и всичко му се нарежда без той да си дава твърде много зор (това си е проблем на фентъзито като цяло). Просто с нито един образ аз не направих връзка. Изобщо не се впечатлих от смъртта на тези хора, нито от любовните им терзания. Останах безразлична към същността им, защото такава нямаше. Всичките бяха някак по калъп направени. Предполагам, че е трудно да придадеш индивидуалност и характер на героите си, ама чак пък толкова...
И толкова. Други критики нямам :) Освен, може би, липсата на Луцифер, но да речем че невключването на някои широко известни образи е опит за бягство от мейнстрийма от страна на автора и ще го уважим.
Като цяло съм доволна. Димитър Запрянов успява, с дебютния си роман, да надмите български автори, които уж са голяма работа, поне в моите очи.
February 6, 2017
Борбата за Рая, Ада и душите на човечеството
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Не ми се случва често да попадам на книга от български автор, която да избягва умозаключения за живота, вселената и всичко останало и да е натъпкана с достатъчно действие, за да държи в напрежение от началото до края. Димитър Запрянов се е заел с нелеката задача претвори Ад, Рай и Чистилище, които да не се припокриват особено с казаното в Библията, или поне да не копират основните догми в Християнството. Това си е фентъзи, да, но е изумително как от едни не особено убедителни истории за Бог, ангели и останалите от антуража, може да се напише хубава история с много действие и интересни приключения. „Кръстопът“ (Самиздат, 2016) се сборва съвсем достойно с традициите в жанра и внася доста свежест като сюжет и пълнокръвни герои. За самиздат книгите е доста трудно да си спестят грешките, които се набиват на очи и тук, но това не омаловажава труда на един млад човек, заел се да докаже пред себе си и читателите, че може да създава убедителни собствени светове. Самата книга е с колосален обем за дебют, но практически това не се забелязва по време на четене. Има много действие, както споменах, и увлича доста.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Не ми се случва често да попадам на книга от български автор, която да избягва умозаключения за живота, вселената и всичко останало и да е натъпкана с достатъчно действие, за да държи в напрежение от началото до края. Димитър Запрянов се е заел с нелеката задача претвори Ад, Рай и Чистилище, които да не се припокриват особено с казаното в Библията, или поне да не копират основните догми в Християнството. Това си е фентъзи, да, но е изумително как от едни не особено убедителни истории за Бог, ангели и останалите от антуража, може да се напише хубава история с много действие и интересни приключения. „Кръстопът“ (Самиздат, 2016) се сборва съвсем достойно с традициите в жанра и внася доста свежест като сюжет и пълнокръвни герои. За самиздат книгите е доста трудно да си спестят грешките, които се набиват на очи и тук, но това не омаловажава труда на един млад човек, заел се да докаже пред себе си и читателите, че може да създава убедителни собствени светове. Самата книга е с колосален обем за дебют, но практически това не се забелязва по време на четене. Има много действие, както споменах, и увлича доста.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
December 12, 2016
https://radiradev.blogspot.bg/2016/11...
За първи път чета българско "ърбан" фентъзи. Авторът Димитър Запрянов се е справил много добре. Голяма част от книгата навлиза и в дебрите на епичното фентъзи, което само демонстрира необятното въображение на създателя на този фантастичен роман.
"Кръстопът" ни запознава с Гарет, който си живее съвсем обикновено. Внезапно главният герой е пренесен в друг свят. Там има три слънца. Гарет се сблъсква с летящи чудовища и малко остава да загине. На помощ му се притичва гиганта Крейвън.
Запознатите със сагата за крал Артур знаят, че в митологията Гарет е рицар на Кръглата маса, и че самото име означава "благороден".
На главният герой в "Кръстопът" също му се налага да се занимава с велики, славни и знатни дела. Гарет се среща със самия архангел Михаил и научава, че му предстои да участва във война.
Запрянов пише много силни диалози:
"- Аз съм пил от кръвта на самия Велзевул, силата на господаря на Ада тече във вените ми и не мога да бъда убит."
Авторът пресъздава по оригинален начин поредната битка между Рая и Ада.
https://radiradev.blogspot.bg/2016/11...
За първи път чета българско "ърбан" фентъзи. Авторът Димитър Запрянов се е справил много добре. Голяма част от книгата навлиза и в дебрите на епичното фентъзи, което само демонстрира необятното въображение на създателя на този фантастичен роман.
"Кръстопът" ни запознава с Гарет, който си живее съвсем обикновено. Внезапно главният герой е пренесен в друг свят. Там има три слънца. Гарет се сблъсква с летящи чудовища и малко остава да загине. На помощ му се притичва гиганта Крейвън.
Запознатите със сагата за крал Артур знаят, че в митологията Гарет е рицар на Кръглата маса, и че самото име означава "благороден".
На главният герой в "Кръстопът" също му се налага да се занимава с велики, славни и знатни дела. Гарет се среща със самия архангел Михаил и научава, че му предстои да участва във война.
Запрянов пише много силни диалози:
"- Аз съм пил от кръвта на самия Велзевул, силата на господаря на Ада тече във вените ми и не мога да бъда убит."
Авторът пресъздава по оригинален начин поредната битка между Рая и Ада.
https://radiradev.blogspot.bg/2016/11...
February 6, 2017
Димитър Запрянов е изградил един интересен свят на демони и ангели. Като цяло книгата ми хареса, но имам няколко забележки, които забелязах из текста. Това, което товари малко четенето са повторенията из текста – имената на героите, морскосините очи и на дадени места, нещо свързано с дадени предмети из сюжета и откъде са били взети. Няма нужда от тези повторения. Читателя знае Крейвън откъде си е взел шлифера. :) Другото, което от една страна не ми хареса в дадена сцена е, че по този начин написана, една част от героите излязоха със студени сърца, поне аз така реагирах на сцената. Липсва в книжката малко повече сцени с магий, по-емоционални герои. Гарет не е толкова добре изграден образ, колкото Крейвън. Като за дебютен роман, книжката е приятна за четене. Радвам се, че започвам новата година с първата ми прочетена книга да бъде "Кръстопът".
September 13, 2016
За мен винаги е празник, когато открия ново добро фентъзи от непознат за мен автор, още повече, ако става дума за българин. Точно такъв е случаят с “Кръстопът”, ако се не лъжа дебютен роман на младия Димитър Запрянов, който представя един уникален свят на ангели и демони, вплетени във вечната битка на Доброто и Злото, но не такава, каквато си я представяте.
Цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BA%D1%80%D1...
Цялото ревю четете на линка:
http://citadelata.com/%D0%BA%D1%80%D1...
February 23, 2020
"Кръстопът" на Димитър Запрянов е интересно българско фентъзи. Впечатли ме въображението на автора, също както при Кристофър Паолини. Сюжетът е необичаен - за Ада, Рая, ангели, серафими, демони. Чете се бързо, въпреки обема си и е книга за любителите на фентъзи жанра.
Имам само една забележка - книгата не е минала през редактор и това се усеща много, затова и свалих една звезда при оценката. Ако беше минала по този ред, щеше да е много по-стегната, щяха да се избегнат повторенията и пунктуацията да е правилна.
Авторът има бъдеще и се надявам да продължава да пише така увлекателно.
Имам само една забележка - книгата не е минала през редактор и това се усеща много, затова и свалих една звезда при оценката. Ако беше минала по този ред, щеше да е много по-стегната, щяха да се избегнат повторенията и пунктуацията да е правилна.
Авторът има бъдеще и се надявам да продължава да пише така увлекателно.
dnf
March 15, 2022Огромен потенциал, адски интересна концепция, но не беше добре написана. Това си е моето мнение. Имаше отчайваща нужда от добър редактор и коректор. Толкова ненужни повтаряния на истории. Пряка реч, която продължава със страници. Има си похвати, които се използват в писането, за да не се повтаряш ужасно много. Имаше нужда от изрязване на ненужни сцени. Знам, че книгата е издадена от сам-издат, но не мога да не кажа какво й липсва. Това развали удоволствието ми от книгата. Повтаряне, дълга пряка реч и плоски герои към, които не може да се превържеш.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews