What do you think?
Rate this book
Жетварят
Религиозните мотиви в "Жетварят" предопределят и съдбата на повестта след 1944 г. – елегантно я заобикалят.
Съвременният прочит на "Жетварят" ни припомня: "Залови се за мъжка работа и не се бой... А хора и приятели сме – ще се приглеждаме, ще си помагаме!"
Склонен съм да смятам тази своя работа за най-хубава споделя за "Жетварят" Йордан Йовков пред проф. Спиридон Казанджиев. Изразява и удовлетворението си от изясняването на основната идея в повестта: "отношението на селянина към земята и труда като извор на всички духовни качества и прояви – на първо място религиозността", като „неделима спътница на работата".
Йордан Йовков пише "Жетварят" в Добрич и Варна през 1918–1919 г. Повестта е издадена за първи път през 1920 г. от софийското книгоиздателство "Образование". При работата си върху нея вероятно използва свои непубликувани разкази с битова тематика, създадени в Добруджа преди войните. Към "Жетварят" се връща отново, когато се решава да го преиздаде през 1930 г. Преработката е доста мъчителна: "Трябваше да се запази общата постройка, да се помиря с някои недостатъци, органически за произведението, които не можех да отстраня; трябваше да намеря точно ония места, които трябваше да се запълнят с нови моменти; новото трябваше да се даде така, че да не личи, та който чете книгата сега, да мисли, че е била такава и в първата й редакция. Едно пресмятане и съобразяване, което напомняше твърде много работата на архитекта."
Съвременният прочит на "Жетварят" ни припомня: "Залови се за мъжка работа и не се бой... А хора и приятели сме – ще се приглеждаме, ще си помагаме!"
Склонен съм да смятам тази своя работа за най-хубава споделя за "Жетварят" Йордан Йовков пред проф. Спиридон Казанджиев. Изразява и удовлетворението си от изясняването на основната идея в повестта: "отношението на селянина към земята и труда като извор на всички духовни качества и прояви – на първо място религиозността", като „неделима спътница на работата".
Йордан Йовков пише "Жетварят" в Добрич и Варна през 1918–1919 г. Повестта е издадена за първи път през 1920 г. от софийското книгоиздателство "Образование". При работата си върху нея вероятно използва свои непубликувани разкази с битова тематика, създадени в Добруджа преди войните. Към "Жетварят" се връща отново, когато се решава да го преиздаде през 1930 г. Преработката е доста мъчителна: "Трябваше да се запази общата постройка, да се помиря с някои недостатъци, органически за произведението, които не можех да отстраня; трябваше да намеря точно ония места, които трябваше да се запълнят с нови моменти; новото трябваше да се даде така, че да не личи, та който чете книгата сега, да мисли, че е била такава и в първата й редакция. Едно пресмятане и съобразяване, което напомняше твърде много работата на архитекта."
- GenresBulgarian Literature
182 pages, Paperback
First published January 1, 2007
1 person is currently reading
30 people want to read
About the author
Yordan Yovkov
54 books144 followersЙордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.
След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.
Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.
70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
March 6, 2020
Може и да се сте я чели в училище. Прочетете я пак! Страхотна книга, която не е просто българска класика, а заслужава да бъде световна класика!
Йовков още от първите станици те грабва и те увлича в един толкова жив, толкова истински свят, че не ти се иска книгата да свършва! Наистина - прочетете я пак : ) Между другото Йовков смята "Жетварят" за най-добрата си творба!
Освен това мисля, че книгата "Жетварят" може да бъде лек за моментно (или по-продължително) отчаяние. Прочиташ я, вдигаш глава, продължаваш напред, зареден с оптимизъм и вяра в бъдещето! Много вдъхновяваща книга!
Йовков още от първите станици те грабва и те увлича в един толкова жив, толкова истински свят, че не ти се иска книгата да свършва! Наистина - прочетете я пак : ) Между другото Йовков смята "Жетварят" за най-добрата си творба!
Освен това мисля, че книгата "Жетварят" може да бъде лек за моментно (или по-продължително) отчаяние. Прочиташ я, вдигаш глава, продължаваш напред, зареден с оптимизъм и вяра в бъдещето! Много вдъхновяваща книга!
May 5, 2019
Не е това изданието, което прочетох, но не е фатално.
Предизвика ме едно изказване на актьор, който си е пожелал да режисира филм по романа, но още не е.
Много е ценно, че имаме такива образци на литературата, вече обществено достояние, които има защо да се четат днес. И да се превеждат.
Няма никакво значение, че сме „малък народ“ и някъде не познават литературата ни, ако ние поне си познаваме авторите на шедьоври.
Време да се чете Йовков винаги си струва да се намери.
Вършачка от времето на „Жетварят“ едва ли може да се намери като експонат някъде. Дядо ми е притежавал вършачка през 30-те години, както и други селскостопански машини. А другият ми дядо е внесъл в първите кооперации земята си, темите не са изтрити от историята ни, само небрежно забравени.
А и в тази творба земеделието и трудът са носители на бодрост, на мотивация за живот, заедно с вярата в доброто и красивото.
Предизвика ме едно изказване на актьор, който си е пожелал да режисира филм по романа, но още не е.
Много е ценно, че имаме такива образци на литературата, вече обществено достояние, които има защо да се четат днес. И да се превеждат.
Няма никакво значение, че сме „малък народ“ и някъде не познават литературата ни, ако ние поне си познаваме авторите на шедьоври.
Време да се чете Йовков винаги си струва да се намери.
Вършачка от времето на „Жетварят“ едва ли може да се намери като експонат някъде. Дядо ми е притежавал вършачка през 30-те години, както и други селскостопански машини. А другият ми дядо е внесъл в първите кооперации земята си, темите не са изтрити от историята ни, само небрежно забравени.
А и в тази творба земеделието и трудът са носители на бодрост, на мотивация за живот, заедно с вярата в доброто и красивото.
December 14, 2012
One of the best philosophical and religious stories of Yordan Yovkov in the bulgarian literature between the two world wars.
June 10, 2013
Красиво са описани на пръв поглед малките грижи на селото!
Displaying 1 - 4 of 4 reviews