Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така.
Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова.
Прекалено много са кръчмите, които присъстват из страниците. Очаквах интересни и поетични впечатления от Белия континент, но дори и там се оказа, че има "кръчми" и сюжетите мъчително се въртят около една бяла скука и разликата между пиячка и бира. Разказите може би са насочени към по-зрели читатели... аз повечето не успях да ги усетя, но стигнах до края, за да установя, че последните няколко разказа в сборника проблясват с емоционалност и смисъл, достъпен не само за автора им.