Вещицата

by Венета Райкова

Нечисти сили, престъпление, възмездие...

"Вещицата" е роман за битката между доброто и злото и за конфликта на стремежа към светлина с тъмните сили във всеки един от нас. Това е история за престъпления и възмездие, в която играта е груба, а правилата - неясни. Те са красиви, известни и богати. Те са на върха, но нямат миг спокойствие. Интриги, скандали, магически ритуали и злощастни събития - всеки ден е борба за надмощие, за щастие, за живот. Телевизионната водеща Ана попада във вихрушка от абсурдни събития. Лишена от родителска обич като дете, тя се лута между объркано настояще и бъдеще, потънало в мрак. Нейната красива съседка Вера желае това, което няма, и не би се спряла пред нищо, за да го получи. Ева - главна редакторка на светско списание и приятелка на Ана, - ще трябва да си върне обратно всичко, което е загубила, не по своя вина. А Стоян - съсед на Ана, секссимвол, актьор и водещ на телевизионна игра, един от най-желаните мъже в държавата, крие тайна, която може да срути целия му свят. Във водовъртежа от житейски събития една зловеща магия ще свали маските и ще преобърне човешки съдби...

344 pages, Paperback

First published January 1, 2016

About the author

Венета Руменова Райкова-Георгиева е българска журналистка, бивша водеща на предаването „Горещо“ по Нова телевизия. Родена е през 1974 година в град Попово. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва своята журналистическа кариера през 1992 г. като водещ в БНТ на предаването „Цветовете на нощта“и едновременно с това работи като редактор и репортер в първия светски вестник у нас – в. „Хайлайф“. Същата година печели първия конкурс „Мини мис България“. През 2004 г. става автор и водещ на първия телевизионен таблоид „Горещо“, който се излъчва успешно повече от десет години.

Reviews

[Ty-Orion · Rating 1 out of 5]

Първокачествена Мозъчна Пръдня със сюжет, който се върти около няколко кокошки и сблъсъка им със силите на злото в лицето на ходжи-бежанци, врачки, муски с нокти от мъртъвци и тем подобни уродски артефакти, каквито нямаше дори в подземието с каменната топка в "Индиана Джоунс". Силата на авторката е в малоумните разговори между героите, а няколко умилени сълзи пророних при прочита на просветителските ѝ напъни, изложени диалогично. Ако търсите книга, в която читателят да е информиран що е то сексуалната практика "златен дъжд", а десетина страници по-късно бива разведен из Виа Долороса в Йерусалим с подробни описания какво се е случило с Джийзъс там етап по етап а ла Уикитравел - тази книга е за вас... Много духовност и твърди полови органи има в творбата, което е някак гениално като комбинация. Позитивни енергии, но и членове все пак.

Според мен авторът на тази книга в действителност е вълшебната катерица Беатрис. Такива енергии усетих аз, докато чета - катеричи. Който не познава Беатрис, да надникне в Ютюб.

Другата "енергия" беше тъга, защото знам, че описаните занимания с магии, ходене по врачки, баене на арабски от жени-ходжи, ровене из пресни гробове са нещо, с което се занимава една не малка част от българите. Понеделник на хомеопат, вторник на астролог, сряда при циганките на Централна гара, четвъртък на ходжа, петък на църква, събота да пуснеш бележка на свети Серафим, неделя при врачката да ти развали магията. Всички ти завиждат, всички те урочасват, всичко ти влияе, а контактите ти говорят. Не е лесно да си средновековен човек със средновековни страхове като добавка към модерните шубета.

Ако напълно се абстрахирам от темите в книгата, самият стил е слаб, профански, необработен и глупендерски. Първата 1/4 е относително по-четивна, макар и примитивна. Нататък с всяка страница става все по-зле. Авторката се опитва да се прави на психолог, като обясненията на мотивациите на героите са смехотворни. Интелектуална и духовна пустош, натикана между две корици...

[Milena Tasheva · Rating 2 out of 5]

Напоследък българските звезди започнаха да откриват книгите. При това не само за четене, а и в ролята на автори. Венета Райкова например се похвали, че е най-плодотворния български писател с издадени цели три романа в рамките на година – не съм проверявала изрично, но нищо чудно да се окаже права. Може би с изключение на Калин Терзийски и Никола Крумов, които обаче пишат разкази, няма друг съвременен автор, които да се похвали с толкова дорбе тренирана и покорна муза.

Бях си наумила да прочета някоя от книгите на Венета Райкова от професионален интерес – винаги е добре да си в крачка с тенденциите в бранша, както на световно, така и на местно ниво. Когато „Вещицата“ (изд. „Enthusiast“) ми попадна от приятел, подходих с любопитство и никакви – нито положителни, нито отрицателни – очаквания.
„Вещицата“ (а предполагам и другите книги на авторката) са страхотно изпълнен издателски продукт. Обагреното в телевизионна слава име на авторката несъменено предизвиква силен интерес, но добре оформеното книжно тяло с атрактивна спрямо жанра и аудиторията корица също е изпипано чудесно. Направи ми много приятно впечатление чудесно свършената коректорска и редакторска работа по книгата.
Що се отнася до литературната стойност на тази творба… Е, едва ли ще изненадам някого, когато кажа, че такава просто няма. Но този тип четива не се пишат, за да имат литературна стойност, а за да забавляват публиката, и се надявам, че Венета Райкова е достатъчно разумна, за да не се заблуждава, че книгите й имат някакво дълбоко послание.
„Вещицата“ прилича на жълто списание без снимки и със сменени имена на героите. Въпреки че започва със задължителното от юридическа гледна точка „всички лица и събития са измислени“, е така написана, че от намеци и недомлъвки да се досетиш за кои лица от екрана и страниците на таблоидите става дума. Дори да не се интересуваш от тези неща, се улавяш, че се опитваш да напаснеш отделните сюжетни линии със софийската действителност.
Изключително позитивна страна на книгата е, че е много четивна – страниците отлитат, а героите не претърпяват абсолютно никакво развитие, камо ли катарзис. Невероятно забавно е, когато в опита си да изглеждат задълбочени и начетени обсъждат езотерични учения, примесени с християнство, нумерология, астрология и прочее. Женските образи са особено интересни за обсъждане със своята архетипност – кучката, старата мома, мръсницата.
Накратко, сюжетът се върти около суперуспешната телевизионна водеща Ана, която чука мъжете, но не се влюбва, Ева, която иска да се влюби и да има семейство, но мъжете бягат от нея като дявол от тамян, и завистливата златотърсачка Вера.
Венета Райкова се е опитала да направи книгата си сексуално пикантна и може би щеше да се получи донякъде, ако не бяха безкрайните повторения на едно и също, уж скандално откровение. Две неща в романа звучаха автентично и ненасилено – приятелството между Ева и Ана и лицемерните отношения между Ана и Вера.
Авторката многократно се опитва да ни внуши, че Ана е онзи тип жена, който посредствените тийнейджърки си мечтатят да бъдат – с кариера, но без да се преработва, с маркови дрехи и с върволица от любовници. И докато тя използва поредния „заради дебелия му член“, като после смачква сърцето и егото му с точкето си, едната й приятелка реве, защото е дебела и никой не я обича, а другата й завижда грозно за лъскавия живот и е готова на всичко, за да го има.
Особено много ми хареса намекът, че неуспехите на Ева в любовта се дължат на магията, с която майка й някога се е домогнала до жентиба с баща й. Не знам дали Венета Райкова е запозната със съдбата и произхода на лорд Волдермор, но, признавам си, беше сладко и ме накара да се позасмея на приликите. Друг очарователен момент беше неочакваното продуктово позициониране на голяма софийска книжарница, в която авторката представя романите си, на страниците на книгата.
Образът на Лили и няколкото откровения от типа „богатите също плачат“ дори не успяха да ми досадят – толкова претупани и съшити с бели конци бяха. Към края на романа имаше момент, в които бях почти сигурна, че сюжетът ще предприеме рязък обрат и ще придобие някаква дълбочина. Уви, това не се случи.
Да търсиш послания във „Вещицата“, е като да търсиш такова в късметчето, което идва с кафето. Приятно е, усмихваш му се, може да му направиш някоя снимка за Инстаграм, но секунди по-късно вече си забравил за него. Въпреки това книгата има своите достойнства – брилятно издателска работа, увлекателност и обем точно колкото за едно по-продължително ходене на плаж. Не съжалявам, че я прочетох, защото се забавлявах чудесно, но вероятно няма да повторя скоро.

http://azcheta.com/veshticata-veneta-...

[Nicko D · Rating 2 out of 5]

Не може да не сте чули за новото поприще, в което Венета Райкова нагази смело и съвсем успешно – писането. В рамките на година журналистката и тв водеща успя да издаде 3 романа, чиито продажби я направиха най-продаваната българска авторка за 2016 година, а читателските отзиви за книгите й са повече от положителни. Днес ще ви представим втората й книга „Вещицата”, която е част от каталога на издателство „Ентусиаст”.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна! Може би това е най-важното изречение, което трябва да си втълпите преди да прочетете „Вещицата”. Сладкодумната Венета ще ви запознае отблизо с гъмжилото от интриги, клюки и жлъч в телевизионните среди, а често ще разпознавате различни родни знаменитости в повествованието на Райкова. Дали писателката обаче е имала предвид тях или пък някой друг, остава загадка, тъй като във „Вещицата” всеки си има свое име, макар и историята му да хвърля препратки към някой известен медиен образ. Тук може би е удачно да перифразираме една мисъл на Жоел Дикер, че литературата е най-добрата възможност да си разчистиш сметките с някому или пък просто да използваш готовите образи на познати и приятели като най-лесното алиби за писателя е да смени имената.

Коя всъщност е вещицата в романа на Венета Райкова? В книгата си авторката разказва за живота на главната героиня Ана, която е телевизионна водеща, чието щастие се оказва само привидно. Младата, богата и красива, Ана сякаш е прокълната, и отвъд медийния си образ тя среща трудностите на всеки нормален човек, че дори е затормозена да се справя и с хорската завист, заради благосъстоянието си.

В книгата си Венета Райкова навлиза в дебрите на една материя, която принципно разделя хората на две и дори е рискована за описване – магията. Във „Вещицата” героите си разчистват сметките един другиму с енергийни сили и въпреки привидните си материални успехи и благополучия, те се занимават с примитивни ритуали при врачки и ходжи за разваляне на чуждото щастие. Доколко всичко това е възможно сред богатите и известните може би самата Венета знае най-добре, а и поговорката, че дим без огън няма, сякаш говори достатъчно.

Героинята Ана не се чувства добре, макар изследванията й при лекарите да са отлични. Същевременно в живота й се случват поредица от лоши събития. Доскоро неверница, след посещение на Божи гроб в нея нещо се променя и тя преоткрива духовния начин на живот, вярвайки че има сила над нас, която по някакъв начин управлява живота ни. Ана обаче се сблъсква челно и с нещо друго. Намира в дома си черна магия, която й е направена от нейна завистница и която й желае смъртта. Какво ще направи Ана, за да се спаси? Има ли наистина лоши сили, които могат да контролират живота ни и дори да ни изпратят в гроба?

Това е роман за битката между доброто и злото и за конфликта на стремежа към светлина с тъмните сили във всеки един от нас. Това е история за престъпления и възмездие, в която играта е груба, а правилата – неясни.

„Вещицата” е изключително четивен роман с наситена динамика на действието, приятна интрига, лишен от излишни описания. Дългогодишната журналистическа кариера на Венета Райкова си личи в способността й да пише стегнато, интересно, да държи читателското внимание под прицел и да не отегчава с празнодумие.

Венета Райкова започва своята журналистическа кариера през 1992 г. като водещ в БНТ на предаването „Цветовете на нощта“и едновременно с това работи като редактор и репортер в първия светски вестник у нас – в. „Хайлайф“. Същата година печели първия конкурс „Мини мис България“. През 2004 г. става автор и водещ на първия телевизионен таблоид „Горещо“, който се излъчва успешно повече от десет години. През последната година е водещ и продуцент на следобедното всекидневно шоу „Дневникът на Венета“.

[Rosana Ganeva]

Predictable and kind of silly

[Ренета Кирова · Rating 1 out of 5]

Чудя се защо въобще си дадох зор да прочета тази простовата книга на Венета Райкова. Реших, че е време да видя за какво става дума и да си съставя мнение. "Вещицата" е пълен хаос от телевизионни звезди, суеверия, религия, магии, ню ейдж и разни духовни книги. Все си мислех, че нещо ще се случи и по едно време ми стана интересно, мислех че героите ще се променят към добро. Нищо подобно, дори и няма завършек. Героинята реши да действа око за око и зъб за зъб. Пълна безсмислица и простоватичък език. Предпочитам повече да не си причинявам Венета Райкова.

[Prescilla · Rating 3 out of 5]

Книгата е безспорно забавна за четене, което е целта в случая. И аз не съм особена фенка на Венета и на много места се чувства, че тя разговаря сама със себе си в книгата, но това е често срещано при нови неопитни автори.
Това, което ме остави с горчив вкус в устата е силно-изразената социопатия на някои от героините: "..И мен това ме ядоса. И го проклех и той умря!... Честно ти казвам, не съжалявам, че го проклех. Сега, като ти го споделих, се чувствам добре..." Без думи...

[Yuliya · Rating 1 out of 5]

Слабо, слабо, слабо. Ама не съм очаквала и нещо друго. Магии, липса на морал, секс - един омагьосан цикъл от повторение на горепосочените, но съвсем сухо написани (даже не са и описани). Тотална загуба на време.

[Ivan Bogdanov · Rating 3 out of 5]

Почна добре. Авторката има стил. После стилът се запази, но сюжета ставаше по-наивен и наивен. Края е ужасен. Ех, Лъки, Лъки...
За таргета на авторката - книгата е идеална. Другите не се морете... Но не мога да отрека - напипала е нишата и може да продава доста книги в нея.

[Galina Kvalheim · Rating 2 out of 5]

Хубава история,по - добра от първата

[Christina Christova · Rating 4 out of 5]

Изключително интересна книга, която ни разкрива как живеят наистина богатите и известните и ни кара да се замислим за това кои са истинските ни приятели!