В социално-битовите романи „Татул” (1938) и „Снаха” (1942) авторът следва реалистичната традиция на българската белетристика, с дълбоко психологическо проникновение изобразява разрушителната частнособственическа страст и трагизма в селския живот, но разкрива социалните и политически процеси в българското село, вътрешният драматизъм на героите е дискретно отражение на драматични социални конфликти.
Акад. Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург. Започва да публикува през 1920-те год. Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“.
За имотеца, за сплетните, за хорската приказка, за малодушието... Теми, които Караславов така добре описва. Първата ми среща с него беше със"Снаха". Чела съм го 2 пъти. Първия път бях ученичка и въобще не можах да разбера защо и какво се случи. Или по-скоро защо, за Бога. Втория я прочетох скоро - разбрах всичко. И ми стана мъчно. За Юрталана и за това колко му е ценна нивата (може би защото съм израснала на село, можех да разбера мъката му по имота). Но по-мъчно ми беше как хората се обръщат срещу ближния си. Как, изяждани от страхове, само си правят най-лошото. И полудяват. "Татул" не е по-различен случай. Толкова мислиш за имота, че забравяш за хората. И се овълчваш срещу тях. Мъчно ми беше за Тошка. За всичко, което изтърпя. И за онова, което не успя. Искаше ми се да има още от този роман. Но романите на Караславов са като живота - стигаш до някъде и повече няма. Защото просто всичко свършва.
Написана е много интересно, пренася те в селския живот и всичките му неволи и дертове. Старата е описана идеално, четеш, четеш и си казваш: "Бре, бре, що за караконджул?" Но, за съжаление, за мен това не е художествена измислица, а напълно реално. Човек за пари и имоти какво ли не прави, а когато е и простоват... Горката Тошка, на старата й трябваше баш някоя, да я остави гола и боса, а не добра и работлива душа като нея.
Дребнотемие, лицемерие, жлъч, интриги, сплетни, клюки, низки страсти от най-долен вид - 99% от повествованието се занимава именно с това. Безхарактерни герои. Депресирани и злобни. Почти всички са отвратителни и долни хора, а тези които са по-читави пък са с мишешки сърчица. Едвам я изтърпях тая книга с този мелодраматичен тон. Никакъв лъч надежда отникъде. Депресия и мрак. Нищо не можем и от нас нищо не зависи. Само това може да се научи.
Книга за човешката завист, простотия, дребнодушие, овълчване срещу ближния, свадливост и притворство, оскотяване на всички нива - все неща, които и 100 години след написването на романа не сме преодолели и няма и да преодолеем, струва ми се. Блестящо и прецизно перо на Караславов. Истинска класика.
Една трагедия, описваща българският бит от началото на 20 век. Толкова красноречиво написана от Георги Караславов, потапя те в грижите на героите по такъв начин, че можеш да симпатизираш на всеки един. Просто времената са тежки и трябва да изживеят живота си, за да могат децата им да имат по-добър такъв, както е казвал Минчо. След средата на книгата обаче силно се акцентира върху ненавистта на свекървата. Тук най-често се набляга на имота, делбата, тайни кроежи. Накрая ми причерня от омразата, причинена единствено от съмнения, клюки и липса на комуникация. До къде може да стигне човек, видял нищо друго в живота си освен глад и немотия?
This entire review has been hidden because of spoilers.
Преди няколко месеца разбрах за тази книга за първи път и се учудих, че никога не съм чувала за нея. Много добре представя българския бит в тези години, отношенията между хората в едно семейство. Как преживяват загубата на големия син, как майка му не желае да търпи овдовялата му жена и всячески се настройва срещу нея. Искаше ми се да видя какво се случва след последната сцена, как реагира Иван, дали някой разбира истината зад смъртта на Тошка. Тъжна книга, но ми откри нов за мен и доста добър български автор.
This entire review has been hidden because of spoilers.