What do you think?
Rate this book
Видение в Мемфис
Една жена умира щастлива, веднага след като е танцувала любимия си Секондо валс на предновогодишно празненство. Това се случва пред очите на най-близките й приятелки. През седмицата, в която очакват синът й да пристигне за погребението от Канада, приятелките си спомнят една през друга – някак трансово отначало, след това все по-овладяно, както се случва при преодоляване на първоначалния потрес от такава загуба – живота на Роза. Споделяли са този живот от най-ранното детство до този шоков момент и всяка една има своите паметни мигове, съхранени в най-дълбокото на споделеното. Самата Роза също е записвала свои устни разкази за най-ярките си преживявания.
Така постепенно романът разгръща страниците на един живот с драматично детство и юношество, с уроците, които героинята получава от съдбата, с преодоляването на трудностите, с укрепването на устойчивостта на нейния светъл по природа характер.
От рождеството до смъртта онова, което е записано в небесната карта на съдбите, е за всекиго единствено и уникално, казва романът. Роза още в детството преживява загуби, смърт, болка – но и спасителна любов. И така е през целия й живот до собствената й смърт – любовта е тази, която я прави силна и независима, устремна и всеотдайна, забележима отвсякъде, както казват приятелките й.
ВИДЕНИЕ В МЕМФИС е роман за любовта. Към единствения мъж в живота на една жена, но и към приятелите, към близките хора, към живота изобщо. Живот ярък, вълнуващ, изпълнен с болка, загуби, душевни сривове, но и с извисяване и превъзмогване, с милост, доброта и светлина.
Така постепенно романът разгръща страниците на един живот с драматично детство и юношество, с уроците, които героинята получава от съдбата, с преодоляването на трудностите, с укрепването на устойчивостта на нейния светъл по природа характер.
От рождеството до смъртта онова, което е записано в небесната карта на съдбите, е за всекиго единствено и уникално, казва романът. Роза още в детството преживява загуби, смърт, болка – но и спасителна любов. И така е през целия й живот до собствената й смърт – любовта е тази, която я прави силна и независима, устремна и всеотдайна, забележима отвсякъде, както казват приятелките й.
ВИДЕНИЕ В МЕМФИС е роман за любовта. Към единствения мъж в живота на една жена, но и към приятелите, към близките хора, към живота изобщо. Живот ярък, вълнуващ, изпълнен с болка, загуби, душевни сривове, но и с извисяване и превъзмогване, с милост, доброта и светлина.
351 pages, Paperback
Published January 1, 2016
About the author
Керана Ангелова
17 books38 followersКерана Ангелова е родена в село Бродилово, само на пет-шест километра от морето, в мистичната планина Странджа – задължително го съобщава най-напред в справки за биографията си, понеже счита, че родното място е много специално нещо – то е онази точка на земното кълбо, което е проекция на замисъла всеки от нас да съществува – тук и никъде другаде.
“Тоест, смея да мисля, че родното място е посочено от пръста на онази сила, която ни е вдъхнала дъх и дух – за да поддържат те връзка със същата тази родителна сила чрез най-подходящия енергиен канал. Мисля, че ако бяхме родени на друго място, бихме имали съвсем други отношения със света: други хора, друг обмен на енергии с тях, с природата наоколо, други предизвикателства биха отключвали сетивата ни да възприемаме заобикалящото, т.е. всеки от нас си има родно място, което в общия замисъл за живота е фиксирано някъде там върху необикновената карта на животите като съдбовна отправна точка.”
Има педагогическо образование. Работи като преподавател, програмен ръководител, журналист. Има издадени осем книги с поезия и проза:
“Лято”, поезия, 1982 год. , “Подземна река”, поезия,1988 год., “Зана.Папазини”, две повести, 1998 год., “По-беззащитни глухарчета”, поезия, 2000 год., “Елада Пиньо и времето” – 2003 год., “Катокала, името на пеперудата”, поезия,2006 год. “Вътрешната стая”, роман, 2006 год., “Времена” поезия в съавторство с Роза Боянова и Калина Тельянова, 2007 год.
“Тоест, смея да мисля, че родното място е посочено от пръста на онази сила, която ни е вдъхнала дъх и дух – за да поддържат те връзка със същата тази родителна сила чрез най-подходящия енергиен канал. Мисля, че ако бяхме родени на друго място, бихме имали съвсем други отношения със света: други хора, друг обмен на енергии с тях, с природата наоколо, други предизвикателства биха отключвали сетивата ни да възприемаме заобикалящото, т.е. всеки от нас си има родно място, което в общия замисъл за живота е фиксирано някъде там върху необикновената карта на животите като съдбовна отправна точка.”
Има педагогическо образование. Работи като преподавател, програмен ръководител, журналист. Има издадени осем книги с поезия и проза:
“Лято”, поезия, 1982 год. , “Подземна река”, поезия,1988 год., “Зана.Папазини”, две повести, 1998 год., “По-беззащитни глухарчета”, поезия, 2000 год., “Елада Пиньо и времето” – 2003 год., “Катокала, името на пеперудата”, поезия,2006 год. “Вътрешната стая”, роман, 2006 год., “Времена” поезия в съавторство с Роза Боянова и Калина Тельянова, 2007 год.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
January 1, 2017
Завърших годината си с тази книга. Това е книга за живота, за смъртта и за тяхната симбиоза. Това е книга за любовта. За онази, единствената. Онази, която се случва само веднъж и ако си късметлия, може и да я срещнеш. А ако си много истински късметлия, може да я срещнеш в началото на житейския си път и да я живееш до края му, а дори и след него. Защото за тази любов времето и пространството не са от значение. Защото за тази любов не съществуват граници. И ако някога си я живял, значи винаги ще я живееш.
Това е книга за един човешки живот, преплетен с още много около него, напълно, завинаги. Защото няма обикновен живот, всеки е уникален и заслужаващ да се живее.
Тъжна книга, но с много надежда в нея. Книга, която четох през сълзи, но със стаена в сърцето си вяра, че чудесата съществуват и те са вътре в нас.
Kerana, благодаря ти!
"Обаче, питам се, винаги ли е необходимо сериозните писатели да се захващат с трудни, тежки, значими, необикновени, потресаващи теми. Ако обикновен човек като мен, един от милионите в човечеството, седне и разкаже собствения си живот, няма ли да е също така велико и потресаващо. Мисля, че ще е."
Това е книга за един човешки живот, преплетен с още много около него, напълно, завинаги. Защото няма обикновен живот, всеки е уникален и заслужаващ да се живее.
Тъжна книга, но с много надежда в нея. Книга, която четох през сълзи, но със стаена в сърцето си вяра, че чудесата съществуват и те са вътре в нас.
Kerana, благодаря ти!
"Обаче, питам се, винаги ли е необходимо сериозните писатели да се захващат с трудни, тежки, значими, необикновени, потресаващи теми. Ако обикновен човек като мен, един от милионите в човечеството, седне и разкаже собствения си живот, няма ли да е също така велико и потресаващо. Мисля, че ще е."
August 1, 2016
Пак я има магията на писането на Керана Ангелова - този особен водовъртеж, който те отнася все по-надълбоко. Но ми бяха доста клиширани образите на Роза и Светлозар; приятелките на Роза - съвсем мъгляви, като неясни гласове, които се смесваха. Бъбривостта на Роза ми дойде в повече. Все пак в романа могат да се намерят много хубави моменти.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews