Les Cosmonautes ne font que passer

by Elitza Gueorguieva

«Ton grand-père est communiste. Un vrai, te dit-on plusieurs fois et tu comprends qu’il y en a aussi des faux. C’est comme avec les Barbie et les baskets Nike, qu’on peut trouver en vrai uniquement si on possède des relations de très haut niveau. Les tiennes sont fausses…»

Ce premier roman a trouvé le ton elliptique et malicieux pour conjuguer l’univers intérieur de l’enfance avec les bouleversements de la grande Histoire. Grâce à la naïveté fantasque de sa jeune héroïne, Les cosmonautes ne font que passer donne à voir comment le politique pénètre la vie des individus, détermine leurs valeurs, imprègne leurs rêves, et de quelle manière y résister.

Genres: Roman, France, 21st Century, Bulgarian Literature, Fiction, Contemporary

184 pages, Paperback

First published August 25, 2016

About the author

Née à Sofia (Bulgarie) en 1982, Elitza Gueorguieva vit depuis quinze ans à Paris. Après l'obtention d'un master de création cinématographique et d'un master de création littéraire à l'Université Paris-8 Saint-Denis, elle se consacre à des projets artistiques multiples entre le documentaire de création vidéo, l'écriture littéraire et les performances. Les cosmonautes ne font que passer est son premier roman.

Reviews

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 4 out of 5]

Радвам се, че открих тази книжка на Панаира на книгата в Брюксел. Впечатли ме българското име на корицата на книга на щанда на голямото френско издателство Gallimard. И се забавлявах истински с нея през следващите няколко дни. Не е смешно това, което разказва, а свежият и готин начин, по който го прави. Демократичните промени през погледа на едно дете. Прочетено на френски звучи като художествена литература. Иначе си е чиста автобиография на няколко поколения. Браво, елица георгиева (и това оформление с малките букви ми хареса много)! Дали вече има превод на български?

[The Reading Bibliophile · Rating 5 out of 5]

Quelle réussite ce premier roman ! Ce roman de formation d'une jeune Bulgare, rêvant de conquête spatiale, habitant un quartier populaire du Sofia communiste débute vers la fin des années 80, juste avant la Chute du mur de Berlin et se termine près de dix ans après. On suit donc le passage à l'âge adulte de la protagoniste sur fond d'avènement de la "démocratie" en Bulgarie.
Une merveille d'humour et de sensibilité, un peu à l'image du film Goodbye Lenin au cinéma.

[Ty-Orion · Rating 2 out of 5]

Един бърз курс по нова българска история за чужденци през очите на дете, станало свидетел на падането на комунизма и на мутренските години. На българи няма какво да каже... Темата е уморена, стилът на писане във второ лице единствено число не се предава добре на български език. Уж хумористично, а всъщност наистина ме депресира.

[Margarita Garova · Rating 3 out of 5]

Три звездички заради нелошия финал и тук-там приятен хумор. Не можа да ме приближи емоционално, мисля, че изначално е писана за друг пазар. За нас, децата на 80те, не казва нищо ново.

[Boris · Rating 1 out of 5]

Доживяхме да прочетем на френски език как лошата демокрация незаслужено мачка достойните комунисти. Пълен бълвоч и безсилие. Искам си обратно мръсните, демократични пари, които дадох за този парцал.

[Stef De Meyer · Rating 3 out of 5]

3,5 sterren

[Ivana Ivanova · Rating 2 out of 5]

i had hard time reading this book.

[Caroline · Rating 5 out of 5]

I loved this book: Les Cosmonautes Ne Font Que Passer (French edition).
Elitza Georgieva has been living in Paris for 15 years. She was born in Sofia, Bulgaria in 1982. Master degree of filmmaking + literature at Paris-8 University, LCNFQP is her first novel and my favorite of the literary season here in France.
Her tone is elliptical and malicious. It combines the inner world of childhood with the upheavals of the great History. Or how politics enter the lives of individuals, determine their values, permeate their dreams, and how in the end it is possible to resist. Yes, it is possible.
This book tells the political events in the time of communism and the Soviet dictatorship followed by democratic transition. 8 years of history seen through the innocent eyes of a little girl who dreams of becoming a cosmonaut like Iouri Gagarin (the name of her school) and Valentina Tereshkova. Until she discovers Kurt Cobain and Nirvana on MTV. And there occurs the clash of two worlds, two cultures. The pure total chaos. A magnitude 9 on the mind Richter scale...
Absolutely fantastic.

[Anita Radeva · Rating 5 out of 5]

Трябва да се четат повече книжки от български автори. Елица Георгиева успя да ме потопи в света на едно дете, преживяващо СОЦ реалността в България. Колкото сериозно успя да предложи цялата история, толкова и саркастични моменти се прокрадваха почти на всяка страница. Определено я препоръчвам на всеки, който иска да се докосне до ситуацията около 89г. в България.

[Evelynn.M · Rating 5 out of 5]

Едно е да знаеш историята, друго е да си вкаран в нечий свят по време на нея, да видиш реалността на объркването - какво е да изгубиш цялата истина за света и себе си.
Чете се лесно, думите се стичат една след друга. В началото второто лице ме учуди, но впоследствие ми хареса ефектът, който придава. Купих си книгата след като останах очарована от документалния филм на авторката "Нашето тихо местенце".
А по повод едно от ревютата тук на друг читател, смятащ че книгата възхвалява комунистите - това, че не възхвалява мутрите не означава непременно обратното. Това е книга на полета.

[Adriyana Grotseva · Rating 4 out of 5]

Книгата разглежда падането на комунизма и идването на “демокрацията” и мутренския период в България през погледа на авторката/ дете. Беше ми интересна, особено понеже съм родена след комунизма. Всяка история в книгата е кратка - по 2-3 страници и със саркастичен хумор. Малко ми беше странно да чета написаното от второ лице единствено число. Не знам дали книгата е написана на френски и после преведена на български и на това се дължи, въпреки че авторката е българка.

[Мариана Рангелова · Rating 3 out of 5]

3,5 звезди

Тази малка книжка успя да ме разсмее в момент, в който въобще не ми беше до смях. Изненадах се от доста изрази, които мисля, че нямаха място точно в тази книга ("спийд" и "лузър")... Но не мога да скрия колко много ми допадна момиченцето с вечните ѝ опити да се превърне в идола си. Които по някаква загадъчна причина все умираха :д

[Diana Petrova · Rating 5 out of 5]

„Космонавтите само минават”
Елица Георгиева
изд. Колибри
превод: Росица Ташева
художник на корицата: Дамян Дамянов

Ама че щура книга прочетох! :) И тъжна, и весела, но мисля, че думата, която най-много и приляга е „артистична”.
Сюжетно- едно дете, което пораства до млад човек през последните години на соца и ранните години на демокрацията, с неговите идоли и терзания, приятелства и предателства, семейна обич и семейни недоразумения, социални ценности и обезценяването им, големи надежди и големи провали. До тук нищо кой знае какво непознато. Забележителен в тази книга е не чак толкова сюжета, а начина по който е написана. Всички неща, които споменах са в подчертано, силно подчертано черно-бели краски. Добрите са добри, лошите са лоши, после изведнъж добрите стават лошо, лошите добри, другите лоши още по-лоши, идолите са звездни, идолите се търкалят в прахта, абсолютна въртележка. Казах Ви вече- артистична е. :))) Използвана е една умишлена бутафория, от която нееднократно прихвах от смях, онзи тип хумор, който се стоварва като тухла върху главата Ви и който особено харесвам.
На всичкото отгоре въпросното дете-тийнейджър-главен-герой учи в училище „Юрий Гагарин”. Дори само това бе достатъчно, за да привлече интереса ми. Аз също съм учила там, познати са ми всички описани местенца, и атмосферата, и хумора дори. Има някои времево-пространствени неточности, но предполагам са умишлени. Но, разбира се, това е едно съвсем мъничко парченце от пъзела, макар и да беше много мило за мен парченце.
Книгата е написана във второ лице, което намирам за много симпатичен похват. Авторката хем се идентифицира с героинята си, хем се разграничава от нея и я наблюдава отстрани.
Четох тук-там, че книгата показва как е изглеждал преходът през очите на едно дете. Според мен обаче, това е много меко казано и напълно повърхностно тълкуване. Така де, наистина показва някаква гледн�� точка,свързана с прехода, но тя е толкова нарочно разфокусирана от авторката и съзнателно инфантилизирана, че целенасочено придобива това свое смешно-гротескно звучене. Четох също и някакви любопи��ни негативни отзиви за книгата. Липсвала и дълбочина и плътност, дори не можела точно да се нарича художествена литература. Струва ми се, че разбирам генезиса на подобни твърдения. Заслепен от великолепния блясък на ювелирното злато (разбирайте четенето на изключителни литературни шедьоври), човек може да изгуби способността си да оцени слънчевото проблясване и игривото намигване на естествената златинка в пясъка на речното дъно.
Романът, наричан от авторката не-роман (в синхрон с всичко останало :) ), излиза първо на френски език, във Франция и печели наградата „Андре Дюбрьой” за първи роман, написан с хумор и критично чувство. Преведен е и публикуван в България по-късно.
Много ми допада българският вариант на корицата. Използван е любимият ми похват за оформление - да прочетеш поне известна част от книгата, за да разбереш защо на корицата е нарисувано точно това. Корицата е неделима част от книгата, а не просто картинка.
Елица Георгиева пише безспорно забавно, шантаво, но съвсем не липсва и тъничкото убождане в усещанията. Това мисля аз, може да направи само човек с висок интелект и пъстроперна душа. Лично на мен романът много ми хареса, но не поемам никакви гаранции, че ще се хареса на всички.

[Inès · Rating 2 out of 5]

Quel dommage cette narration à la deuxième personne du singulier et ces listes a)b)c) qui apparaissent régulièrement dans le texte, cela distrait énormément de l'histoire qui est pourtant touchante : celle d'une petite fille bulgare passionnée par Gagarine et la conquête spatiale soviétique. Quelques passages qui traînent un peu également malgré un roman court.

[Мартина Неделчева · Rating 2 out of 5]

Страхотен език, добри похвати, но липса на динамика и дълбочина. Освен това тематиката ми се струва изтъркана и не ми беше интересна.

[Rosesinparis · Rating 4 out of 5]

a very clear and real description of this period in Bulgaria. It was really as described in the book. Here are some of the quotes which are the most remarkable ones for me :)
- "our neighboor of the 4th floor is on her terrace and she is monitoring you with a lot of professionalism, thanks to her 45 years traineeship under the dictatorship period."
- "the mix of oriental music and disco music is as pleasant as the chain saw...."
- " you are presuming that the Tsalga ghost is occupying your house, and then you find a better explanation: the window is open and it seems that the music is coming from the outside".
Other fascinating facts:
- quewing so you can buy bread and mik
- wearing false Nike shoes or vest (mine was done by the dressmaker of the neighboorhood, with a false "nike" sign) :)
- bananas and oranges were luxurious products and we only had the chance to buy 1kg per family.

There were some of my souvenirs about this strange period.

[Lea Saurusrex · Rating 5 out of 5]

Un véritable coup de cœur que ce court roman d'Elitza Gueorguieva.

Une petite fille naïve et fantasque grandit dans la Bulgarie communiste et voit de l'intérieur la chute du mouvement. Entre rêves, amitiés, mensonges et espoirs, elle apprend brutalement que l'honnêteté n'est pas l'apanage de tout le monde. Entourée par une famille aimante et aussi perdue qu'elle, elle va tenter de se faire à sa nouvelle vie, dans cette Bulgarie qui peine à se reconstruire et qui subit de plein fouet l'effondrement politique.

Touchant, avec un style de narration d'abord un peu perturbant mais finalement fort et percutant, ce roman est une ode aux rêves d'enfance, un hommage aux difficultés de l'adolescence et une plongée dans un passé que l'on connaît trop peu.

Une lecture comme je les adore.

[Léa · Rating 3 out of 5]

Récit d'enfance doux-amer et drôle, j'ai passé un bon moment avec ce texte. De courts chapitres aux titres savoureux, une belle évocation de Youri Gagarine, de la fin du communisme en Bulgarie, de son impacte à l'échelle d'une petite fille. La puissance de Nirvana, le passage à l'âge adulte, la transition démocratique, ce livre raconte plein de choses, peut-être trop, mais sa singularité vaut le détour.

[Anna CARTER · Rating 4 out of 5]

Ecrit à la deuxième personne du singulier, on est tout à côté de la narratrice, on voit le monde par ses yeux d'adolescente. C'est la chute de l'empire soviétique et la fin de sa grandeur vue par une adolescente qui veut devenir Iouri Gargarine : elle vit si c'était la conquête de l'espace. Que faire quand l'empire soviétique n'est plus le seul modèle à suivre et que les grands héros soviétiques sont déchus? Frais, léger, drôle, une autre façon (malicieuse) d'aborder la vie.

[Richard Tremblay]

Sur un ton plein de fraîcheur qui m'a rappelé Vingt ans et des poussières de van Cauwelaert. Eliza Gueorguieva tisse la toile d'une adolescence en Bulgarie communiste dans les années qui précèdent et qui suivent l'effondrement des pays socialistes.

C'est brillant presque de bout en bout. Il n'y a que dans le dernier tiers du roman que le ton devient plus monotone et confus (à l'image de la Transition démocratique, sans doute) et perd sa fraîcheur à mon avis.

[Monika · Rating 4 out of 5]

Като "дете на демокрацията" не съм преживяла лично историческите събития, на фона на които се развива сюжетът, но стилът на писане определено ми помогна да се транспортирам в контекста на времето. Смяната на едни идоли с нови, в личен и исторически план, е проследена от почти наивен, детински изглеждащ обектив, но със свеж самоироничен хумор, издайник на зрелостта. Ще препрочитам със сигурност :)

[Adriana · Rating 5 out of 5]

The language is light and written with a good sense of humour. I mostly associate with the content because we are the same generation and have gone through the same hard and awkward and grotesque period of transition - from communist to democratic and epic failure. It reads fast and easy.

[Niki Gyoshev · Rating 5 out of 5]

Книга, в която всички родени в началото на 80-те, ще се припознаят. Върна ме назад във времето и ми припомни много забравени неща, както от детството, така и от юношеските години. Написана увлекателно и (въпреки че си е клишет този израз) се чете "на един дъх".

[Coraline · Rating 3 out of 5]

Roman drôle et pétillant sur la Bulgarie vue au travers des yeux d'une fillette qui rêve de devenir cosmonaute comme Iouri Gagarine. Du communisme à la "Transition démocratique", sans lâcher ce ton décalé parvenu à l'adolescence grunge.

[Lise · Rating 3 out of 5]

L’histoire d’une enfant bulgare à l’heure de la fin du communisme et de la transition démocratique. Un ton léger qui laisse pourtant transparaître les difficultés politiques et économiques du moment ainsi que celles du passage de l’enfance à l’adolescence. Bon roman !

[Fanja Evers · Rating 3 out of 5]

3,5 étoiles - une découverte très sympathique. Un roman qui a mis un peu de temps à m'apprivoiser (le style narratif, l'humour) - ou c'est moi qui ait été longue à la détente - et dont j'ai fini par quitter l'univers à regret.

[Em · Rating 5 out of 5]

J'ai aimé passer ce moment avec cette enfant qui rêve de devenir cosmonaute. De plus, le changement qui s'opère dans son pays, dans sa famille et en elle après la chute du mur de Berlin est très intéressant à découvrir. J'ai beaucoup apprécié ce livre.

[Chetty · Rating 4 out of 5]

Très bon aperçu sur la Bulgarie des années 80-90 avec sa transition difficile de régime.
Блогадария Елица.

[Laurent Ruyt · Rating 5 out of 5]

Très belle histoire de la transition du communisme au capitalisme en Bulgarie

[Lison Vandamme · Rating 3 out of 5]

Je l'ai lu il y a longtemps et je pensais que j'avais pas aimé mais j'y repense souvent et je crois qu'en fait si