What do you think?
Rate this book
Над дъгата 2
"Патент 64246" - текст и рисунки Сотир Гелев
"Еак Разрушителят" - текст Кънчо Кожухаров, рисунки Евгений Йорданов
"Краят на Бенковски" - текст и рисунки Владимир Коновалов
"Зона Б18" - текст Сотир Гелев, рисунки Димитър Стоянов-Димо
"Дамга" - текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров
"Миташки и небесната дружина" - текст и рисунки Румен Чаушев
"Тамара" - текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев
"Еак Разрушителят" - текст Кънчо Кожухаров, рисунки Евгений Йорданов
"Краят на Бенковски" - текст и рисунки Владимир Коновалов
"Зона Б18" - текст Сотир Гелев, рисунки Димитър Стоянов-Димо
"Дамга" - текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров
"Миташки и небесната дружина" - текст и рисунки Румен Чаушев
"Тамара" - текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев
- GenresComics
136 pages, Paperback
First published June 8, 2016
27 people want to read
About the author
Сотир Гелев
22 books21 followersСотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите, Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите, Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
April 27, 2017
Проектът ДЪГА е едно от най-смислените неща, които се случиха в последните 5-6 години и се надявам замесените в него художници да продължат да ни радват с разкошните си комикс-албуми и занапред. И, да, както е отбелязала Стефани Евгениева в ревюто си, Сотир Гелев (сценарист на три от историите) вече трябва да напише роман!!!
May 21, 2017
Прочетете ревюто на "Книжни Криле" за албума "Над дъгата 2", както и обширно интервю в 5 части с художниците от Дъга!
https://knijnikrile.wordpress.com/tag...
https://knijnikrile.wordpress.com/tag...
March 3, 2019
Шедьовър!
March 7, 2022
Еха! Все още имаме страхотни създатели на комикси!
September 2, 2016
Въ(обра)жение(з)
(Твор)чество(я)
Любов към изкуството
От(даденост) на каузата
Сътворявам – давам част от душата си.
Giving to you ! To all of you
…
Образ в картина. Слово, облечено в рисунък. Съ(чета)ние на писателското творчество с художественото.
„Над дъгата 2“ носи в себе си носталгията по отминалото. Радва онези, които са пораснали с нея. Хората, черпили красотата й. Посветили часове от детството си потопени в нея. „Дъга“ е история!
„Над дъгата 2“ е поглед към бъдещето. Съчетание на нещата, които вълнуват в момента и на онези, които биха могли да се случат. Тя е отпечатък ,снимка и едновременно с това – гадание. Поглед напред.
„Над дъгата 2“ е изкуство! Подарък от творците, дали живот на предишните издания на списанието.
…
Патент 64246
Сотир Гелев – Стяга ли ти маската?
„Изобщо не знам за какъв дявол трябва да я нося, но всички го правят. Смята се за неприлично да се появиш на обществено място без маска.“
„Защо ми трябваше да се забърквам в това? Явно случая повече отколкото предполагам“ – търсенето на приключение, което да ни извади от скучната и обезсърчаваща реалност, ни ката да се впускаме в непонятни, понякога дори опасни начинания. Разбира се, винаги скрити зад маските. Да погледнеш на действителността през призмата на хумора, е донякъде талант, защото този талант има способността да разпръсква сивостта на ежедневието. Скуката е сива. Има нужда от малко свят, който да я направи не дотам отчайваща. Смехът е този цвят. Смехът дори е точно тази смесица от цветове, изобразяващи дъгата!
Историята продължава със смях. Диалозите са изпълнение с хумор. Да напишеш сериозна история, която кара читателя да се смее на всеки ред – безценно, гениално…
„ - Някой да ви е предлагал нещо, например да му направите някаква необичайна услуга?
- Жена ми ми предложи да се гръмна, но това не е странно, защото ме мрази от години.“
Самата история носи криминален характер. Мутри, вербуване, тайни агенти, разузнаване и контраразузнаване, тайни проекти, изневери и афери. Представете си всичко това, преплитащо се и пасващо си идеално с комичността на изрази от типа: „Моят шеф и жена ми са любовници … той ме отстранява като ми намира работа… един вид щади чувствата ми. Някак си е мило от негова страна.“
Каква всъщност е истинската причина хората да носят маски? Патент 64246 дава този отговор.
Еак Разрушителят
Сценарист: Кънчо Кожухаров; Художник: Евгений Йорданов
Историята разказва каква е цената на братското предателство. Колко струва тронът? Когато си премахнал пречката до него, но си забравил да поискаш символът на властта, можеш ли да го опазиш? Варвари, пирати, битки в открито море, подпалване на кораби – това са само част от препятствията, които избраният за наследник трябва да преодолее по пътя към онова, което трябва да възмезди.
Напълно в стила на Йорданов, справедливостта трябва да възтържествува. Доброто трябва да победи. Сигурна съм, че голяма част от вас (или поне тези, които сте се докосвали до някои от изданията на списание „Дъга“), познавате работата му още от историите за Добромир и Томек.
„Дай парата… Да си я откраднал честно като мен!“- разбира се и тук хуморът не липсва. Героичните постъпки са съчетани с интересни предизвикателства.
Краят на Бенковки по „Записки по българските въстания“ – рисунки – Владимир Коновалов
Страниците, които ни подарява В. Коновалов, са изцяло рисувано на ръка. Патриотизъм, почит, чест… връщане към славното минало и възпяването му.
Каквото и да кажем да него, ще бъде малко. Неговото достолепие, талант и отдаденост на творчеството, говорят достатъчно. Може би последният проект, в който взима участие, но със сигурност поредният, който ще остане в сърцата ни. По щрихите ще го познаете. Няма как- стилът му е повече от различим. Той е уникален. Също като него. Имах честта да се запозная с него на премиерата на „Над дъгата 2“ и той ме очарова с благостта на характера си. С усмивката на човек, достигнал и усетил възвишеността на познанието, което възпитава акта по сътворяване на изкуство у твореца.
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранинът аз отворих такава люта рана. Която никога няма да заздравей!“
Зона Б18
Сценарист: Сотир Гелев; Художник: Димитър Стоянов – Димо
Комикс без фантастика не може. Но не каква да е фантастика, а пост апокалиптична. Предвещаваща очакване. Не те пуска. Кара те да четеш, да четеш … да фантазираш. Паралелно да развиваш свой собствен сюжет във вглъбеното си вече съзнание. Страниците те пренасят в нов, различен свят.
Spoiler alert : Идеята за материализацията на фобиите на хората ме грабна веднага! Преоткриваш на най-дълбоко пазените страхове, някои от които много отдавна си забравил. Онези, които си заровил в подсъзнанието си, защото това е бил единственият начин да се справиш с тях.
Искам продължение на тази история… ЗАДЪЛЖИТЕЛНО… Това беше естествена ми реакция след като осъзнах, че разказа е приключил. Просто няма как да остане без продължение. До такава степен разпали любопитството ми, че след това няколко пъти се връщах, търсейки още страници от същия сюжет.
Мисля, не убедена съм, че Сотир Гелев трябва да напише книга (една минимум). Роман. Той умее да вълнува. Умее да улавя емоциите на читателя и да борави фино и продължително с тях. Да ги настройва на онази честота, която най-прецизно работи с въображението и усещането за тънката граница между реалност и художествена измислица.
Ако можех да си пожелая нещо за рождения ден – това щеше да е. Роман от Сотир Гелев.
Дамга
Сценарий: Марин Трошанов и Евгени Пройков ; Художник: Петър Станимиров
„Не успях да се преборя – промълви през сълзи – Има много като мен… Краят идва… Тя издъхна, но аз знаех, че не говори за себе си. Девойката беше видяла края на света… “
Не просто обещаващо… а завладяващо…
Скорошното познанство и досегът ми до Марин, бързо ми подсказаха, че това е човек, чието въображение е вперено към свят, който за теб ще бъде непонятен, до момента, в който той не ти позволи да се докоснеш до него. Измерението, в което той пребивава и твори, е вълнуващо и предразполагащо. Сякаш ти казва „Заповядай в моето време – пространство. Не бързай да си тръгваш. Наслади се“ … и без усилие, съвсем естествено, може … и едновременно с това, те убеждава, че познанието, което носи той самият, е именно онова, от което се нуждаеш ти самият.
Ако сте почитатели на хоръра и в частност на Стивън Кинг, то когато влезете в книжарница и се отправите към рафтовете, специално отредени на този тип литература, ще установите, че кориците на книгите на Краля на ужаса, преведени на български, са дело на ненадминатия Петър Станимиров.
Обръщайки се към заглавията на авторите на българска фантастика ще откриете същото име. През 2009 г. П. Станимиров е поканен от издателство „Рийдърс Дайджест“, за да илюстрира българската част на изданието „Приказки от цял свят“. Взимайки участие в този проект, той твори редом с художниците: Тони Улф, Пиеро Катанео, Либико Марая, Северино Баралди, Вадим Челак.
…
Какво се случва, когато проклятието, което те е сполетяло, е и най-голямата ти сила? Пази те, предупреждава те, но от него извират само нещастия. Бди над теб, спотайвайки се мрака, и дебне… очаква момента, в който ще бъдеш намерен…
… следва продължение
… силно се надявам да има такова!
Миташки и небесната джаджа
Текст и рисунки : Румен Чаушев
Незаменимият детски хумор. Детството, което се полага на децата, като изначално и подразбиращо се право. Шегите, приятелите, хулиганите. Всичко това, примесено с доза екшън (онзи, който всеки тийнейджър, иска да изживее и в името, на който бърза да порасне).
„.. и ако искаш да знаеш името ми не е „дребен“. Тази година дори пораснах с 11 сантиметра“.
Сюжетът разказва как предмет с особена значимост и сила, попада в ръцете на малкия Миташки. Момчето не осъзнава какво притежава, но това не му пречи да разучава въпросният амулет. Присъщото детско любопитство, съчетано с първото любовно увлечение и скритото убежище на тавана в апартамента на баба и дядо, прави тази история връщаща всеки прочел я назад във времето. Към неговото детство и онова, което то олицетворява.
Не липсва и фантастичният елемент. Въпросната джаджа има специално предназначение и трябва да бъде върната, там откъдето е дошла. Може ли едно дете да се раздели с любимата си играчка и какво ще се случи ако те не могат да бъдат разделени просто така?
Тамара
Текст : Сотир Гелев ; Рисунки : Пенко Гелев
- „Да гръмнем първо стареца!
- Махни това пушкало и ела да се разберем като мъже!
- Престанете, момчета! Убеден съм, че този, когото търсим, сега ни чува и не му харесват глупостите, които дрънкате… “
(Твор)чество(я)
Любов към изкуството
От(даденост) на каузата
Сътворявам – давам част от душата си.
Giving to you ! To all of you
…
Образ в картина. Слово, облечено в рисунък. Съ(чета)ние на писателското творчество с художественото.
„Над дъгата 2“ носи в себе си носталгията по отминалото. Радва онези, които са пораснали с нея. Хората, черпили красотата й. Посветили часове от детството си потопени в нея. „Дъга“ е история!
„Над дъгата 2“ е поглед към бъдещето. Съчетание на нещата, които вълнуват в момента и на онези, които биха могли да се случат. Тя е отпечатък ,снимка и едновременно с това – гадание. Поглед напред.
„Над дъгата 2“ е изкуство! Подарък от творците, дали живот на предишните издания на списанието.
…
Патент 64246
Сотир Гелев – Стяга ли ти маската?
„Изобщо не знам за какъв дявол трябва да я нося, но всички го правят. Смята се за неприлично да се появиш на обществено място без маска.“
„Защо ми трябваше да се забърквам в това? Явно случая повече отколкото предполагам“ – търсенето на приключение, което да ни извади от скучната и обезсърчаваща реалност, ни ката да се впускаме в непонятни, понякога дори опасни начинания. Разбира се, винаги скрити зад маските. Да погледнеш на действителността през призмата на хумора, е донякъде талант, защото този талант има способността да разпръсква сивостта на ежедневието. Скуката е сива. Има нужда от малко свят, който да я направи не дотам отчайваща. Смехът е този цвят. Смехът дори е точно тази смесица от цветове, изобразяващи дъгата!
Историята продължава със смях. Диалозите са изпълнение с хумор. Да напишеш сериозна история, която кара читателя да се смее на всеки ред – безценно, гениално…
„ - Някой да ви е предлагал нещо, например да му направите някаква необичайна услуга?
- Жена ми ми предложи да се гръмна, но това не е странно, защото ме мрази от години.“
Самата история носи криминален характер. Мутри, вербуване, тайни агенти, разузнаване и контраразузнаване, тайни проекти, изневери и афери. Представете си всичко това, преплитащо се и пасващо си идеално с комичността на изрази от типа: „Моят шеф и жена ми са любовници … той ме отстранява като ми намира работа… един вид щади чувствата ми. Някак си е мило от негова страна.“
Каква всъщност е истинската причина хората да носят маски? Патент 64246 дава този отговор.
Еак Разрушителят
Сценарист: Кънчо Кожухаров; Художник: Евгений Йорданов
Историята разказва каква е цената на братското предателство. Колко струва тронът? Когато си премахнал пречката до него, но си забравил да поискаш символът на властта, можеш ли да го опазиш? Варвари, пирати, битки в открито море, подпалване на кораби – това са само част от препятствията, които избраният за наследник трябва да преодолее по пътя към онова, което трябва да възмезди.
Напълно в стила на Йорданов, справедливостта трябва да възтържествува. Доброто трябва да победи. Сигурна съм, че голяма част от вас (или поне тези, които сте се докосвали до някои от изданията на списание „Дъга“), познавате работата му още от историите за Добромир и Томек.
„Дай парата… Да си я откраднал честно като мен!“- разбира се и тук хуморът не липсва. Героичните постъпки са съчетани с интересни предизвикателства.
Краят на Бенковки по „Записки по българските въстания“ – рисунки – Владимир Коновалов
Страниците, които ни подарява В. Коновалов, са изцяло рисувано на ръка. Патриотизъм, почит, чест… връщане към славното минало и възпяването му.
Каквото и да кажем да него, ще бъде малко. Неговото достолепие, талант и отдаденост на творчеството, говорят достатъчно. Може би последният проект, в който взима участие, но със сигурност поредният, който ще остане в сърцата ни. По щрихите ще го познаете. Няма как- стилът му е повече от различим. Той е уникален. Също като него. Имах честта да се запозная с него на премиерата на „Над дъгата 2“ и той ме очарова с благостта на характера си. С усмивката на човек, достигнал и усетил възвишеността на познанието, което възпитава акта по сътворяване на изкуство у твореца.
„Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранинът аз отворих такава люта рана. Която никога няма да заздравей!“
Зона Б18
Сценарист: Сотир Гелев; Художник: Димитър Стоянов – Димо
Комикс без фантастика не може. Но не каква да е фантастика, а пост апокалиптична. Предвещаваща очакване. Не те пуска. Кара те да четеш, да четеш … да фантазираш. Паралелно да развиваш свой собствен сюжет във вглъбеното си вече съзнание. Страниците те пренасят в нов, различен свят.
Spoiler alert : Идеята за материализацията на фобиите на хората ме грабна веднага! Преоткриваш на най-дълбоко пазените страхове, някои от които много отдавна си забравил. Онези, които си заровил в подсъзнанието си, защото това е бил единственият начин да се справиш с тях.
Искам продължение на тази история… ЗАДЪЛЖИТЕЛНО… Това беше естествена ми реакция след като осъзнах, че разказа е приключил. Просто няма как да остане без продължение. До такава степен разпали любопитството ми, че след това няколко пъти се връщах, търсейки още страници от същия сюжет.
Мисля, не убедена съм, че Сотир Гелев трябва да напише книга (една минимум). Роман. Той умее да вълнува. Умее да улавя емоциите на читателя и да борави фино и продължително с тях. Да ги настройва на онази честота, която най-прецизно работи с въображението и усещането за тънката граница между реалност и художествена измислица.
Ако можех да си пожелая нещо за рождения ден – това щеше да е. Роман от Сотир Гелев.
Дамга
Сценарий: Марин Трошанов и Евгени Пройков ; Художник: Петър Станимиров
„Не успях да се преборя – промълви през сълзи – Има много като мен… Краят идва… Тя издъхна, но аз знаех, че не говори за себе си. Девойката беше видяла края на света… “
Не просто обещаващо… а завладяващо…
Скорошното познанство и досегът ми до Марин, бързо ми подсказаха, че това е човек, чието въображение е вперено към свят, който за теб ще бъде непонятен, до момента, в който той не ти позволи да се докоснеш до него. Измерението, в което той пребивава и твори, е вълнуващо и предразполагащо. Сякаш ти казва „Заповядай в моето време – пространство. Не бързай да си тръгваш. Наслади се“ … и без усилие, съвсем естествено, може … и едновременно с това, те убеждава, че познанието, което носи той самият, е именно онова, от което се нуждаеш ти самият.
Ако сте почитатели на хоръра и в частност на Стивън Кинг, то когато влезете в книжарница и се отправите към рафтовете, специално отредени на този тип литература, ще установите, че кориците на книгите на Краля на ужаса, преведени на български, са дело на ненадминатия Петър Станимиров.
Обръщайки се към заглавията на авторите на българска фантастика ще откриете същото име. През 2009 г. П. Станимиров е поканен от издателство „Рийдърс Дайджест“, за да илюстрира българската част на изданието „Приказки от цял свят“. Взимайки участие в този проект, той твори редом с художниците: Тони Улф, Пиеро Катанео, Либико Марая, Северино Баралди, Вадим Челак.
…
Какво се случва, когато проклятието, което те е сполетяло, е и най-голямата ти сила? Пази те, предупреждава те, но от него извират само нещастия. Бди над теб, спотайвайки се мрака, и дебне… очаква момента, в който ще бъдеш намерен…
… следва продължение
… силно се надявам да има такова!
Миташки и небесната джаджа
Текст и рисунки : Румен Чаушев
Незаменимият детски хумор. Детството, което се полага на децата, като изначално и подразбиращо се право. Шегите, приятелите, хулиганите. Всичко това, примесено с доза екшън (онзи, който всеки тийнейджър, иска да изживее и в името, на който бърза да порасне).
„.. и ако искаш да знаеш името ми не е „дребен“. Тази година дори пораснах с 11 сантиметра“.
Сюжетът разказва как предмет с особена значимост и сила, попада в ръцете на малкия Миташки. Момчето не осъзнава какво притежава, но това не му пречи да разучава въпросният амулет. Присъщото детско любопитство, съчетано с първото любовно увлечение и скритото убежище на тавана в апартамента на баба и дядо, прави тази история връщаща всеки прочел я назад във времето. Към неговото детство и онова, което то олицетворява.
Не липсва и фантастичният елемент. Въпросната джаджа има специално предназначение и трябва да бъде върната, там откъдето е дошла. Може ли едно дете да се раздели с любимата си играчка и какво ще се случи ако те не могат да бъдат разделени просто така?
Тамара
Текст : Сотир Гелев ; Рисунки : Пенко Гелев
- „Да гръмнем първо стареца!
- Махни това пушкало и ела да се разберем като мъже!
- Престанете, момчета! Убеден съм, че този, когото търсим, сега ни чува и не му харесват глупостите, които дрънкате… “
April 28, 2019
Патент 64246:
Когато прелистих набързо албума, първият комикс ми направи впечатление с безумните герои - хора с глави на птици. Оказа се, че са маски, а самата история е просто невероятна! Дистопично-сатиричен (похвален хумор)! Браво!!! Ако трябва да измрънкам за нещо, то това е технологичната част, която подсказва непознаване на тематиката. Пример: "отворен код" означава нещо съвсем различно! Една консултация бе свършила добра работа тук. Все пак - прекалено добър сюжет и рисунък!
Еак Разрушителят:
Юношеско конаноподобно фентъзи. Реалистично нарисуван, от време на време диалозите са смешни. Любимото ми е брадатият, стискащ меч и викащ "Бийте чужденците"! 😆
Краят на Бенковски:
За всеки патрЕот, чиито познания по история се свеждат до четенето на постове у лицевата книга. Кратката извадка от записките на Захари Стоянов перфектно отразява най-големият враг на българският народ в борбата му за освобождение (и не само) - самият той!
Зона Б18: Поклон към Стругацки, нарисуван класически - като едно време в "Дъга". Увод към нещо обещаващо.
Дамга: Друг фаворит (заедно с Патент-а)! Класно фентъзи, а главният герой дори изплющя 1,5 дами! Трета част къде е???
Миташки и небесната джаджа:
Миташкият се връща в една София от бъдещето, където сапочва да опознава джаджата. Приятно цветен и ярък! Приключенията на момчето от Лагера (квартала) изглежда тепърва предстоят!
Тамара:
Прекрасно нарисуван в пмеки пастелни тонове пустинен свят, където плужеците не са това, което изглеждат, а оргянизация иска да направи преврат. Много добър свят! Още, Гелеви!!!
Вторият полет над дъгата успява да е дори по-добър от първия! Мега!
П.П. "Над дъгата" е издадена през 2012-а, "Над Дъгата 2" - 2016-а. Чак до 2020-а ли трябва да чакаме, уважаеми? :)
Когато прелистих набързо албума, първият комикс ми направи впечатление с безумните герои - хора с глави на птици. Оказа се, че са маски, а самата история е просто невероятна! Дистопично-сатиричен (похвален хумор)! Браво!!! Ако трябва да измрънкам за нещо, то това е технологичната част, която подсказва непознаване на тематиката. Пример: "отворен код" означава нещо съвсем различно! Една консултация бе свършила добра работа тук. Все пак - прекалено добър сюжет и рисунък!
Еак Разрушителят:
Юношеско конаноподобно фентъзи. Реалистично нарисуван, от време на време диалозите са смешни. Любимото ми е брадатият, стискащ меч и викащ "Бийте чужденците"! 😆
Краят на Бенковски:
За всеки патрЕот, чиито познания по история се свеждат до четенето на постове у лицевата книга. Кратката извадка от записките на Захари Стоянов перфектно отразява най-големият враг на българският народ в борбата му за освобождение (и не само) - самият той!
Зона Б18: Поклон към Стругацки, нарисуван класически - като едно време в "Дъга". Увод към нещо обещаващо.
Дамга: Друг фаворит (заедно с Патент-а)! Класно фентъзи, а главният герой дори изплющя 1,5 дами! Трета част къде е???
Миташки и небесната джаджа:
Миташкият се връща в една София от бъдещето, където сапочва да опознава джаджата. Приятно цветен и ярък! Приключенията на момчето от Лагера (квартала) изглежда тепърва предстоят!
Тамара:
Прекрасно нарисуван в пмеки пастелни тонове пустинен свят, където плужеците не са това, което изглеждат, а оргянизация иска да направи преврат. Много добър свят! Още, Гелеви!!!
Вторият полет над дъгата успява да е дори по-добър от първия! Мега!
П.П. "Над дъгата" е издадена през 2012-а, "Над Дъгата 2" - 2016-а. Чак до 2020-а ли трябва да чакаме, уважаеми? :)
Displaying 1 - 6 of 6 reviews