What do you think?
Rate this book
Отвъд играта
Настоящето издание е разширено и допълнено с материали, публикувани в периода 2014 - 2016 г.
"Отвъд играта" е първият сборник на Иво Иванов, включващ неговата специфична документална есеистика от най-ранния му авторски период във в. "7 дни спорт". Оригиналното издание, публикувано през 2008 г. в две части, е отдавна изчерпано и е на практика неоткриваемо. Настоящата книга е отговорът на издателство "Вакон" на желанието на хиляди читатели да се сдобият с тази библиографска рядкост. "Отвъд играта" е много повече от поглед назад, и то не само заради актуалното звучене на всеки един от разказите в нея. Всъщност книгата спокойно би могла да бъде озаглавена "Отвъд отвъд играта", тъй като е значително разширена и на страниците ѝ са намерили място и някои от историите на Иво Иванов, публикувани през последните две години в българските медии.
Ако никога не сте попадали на текстовете на Иво, ще трябва да се приготвите за едно изненадващо приключение. Думите на автора живеят в свое собствено безжанрово пространство, а пътешествията, които ви очакват между тези две корици, са меко казано непредвидими. Историите му ни запознават с изумителни личности, места и събития, но това, което ги прави особено ценни, е способността им да проникват ей така, без усилие в иначе охраняваните ни души, да ни карат да се замислим, да ни разсмиват, да ни натъжават по най-красивия възможен начин и дори да променят нещо дълбоко в нас.
Каква е тайната на тези разкази? Как успяват да обезоръжат сърцата ни? Как така откриват парче по парче нещата от живота, които сме търсили с години? Може би магията им е неприкрито неспотаена в тяхната искреност. Иво не крие нищо от себе си - гласът му на страниците е такъв, какъвто е и в живота. Няма фалш, няма престореност, няма маски и грим. Причината историите му да ни докосват е в това, че те са докоснали него самия. Отваряйки широко вратите към себе си, Иво Иванов неусетно ни дава възможност да го поканим в нашия собствен вътрешен свят и да го превърнем в част от него.
Вселената на Иво Иванов е някъде там - отвъд играта. В нея понякога има усмивки, понякога сълзи, понякога и двете едновременно. Едно е сигурно - ако посетите тази хубава, пъстра, животопроменяща вселена, няма да останете безразлични и след като прелистите последната страница, ще установите, че част от вас е останала в нея завинаги.
"Отвъд играта" е първият сборник на Иво Иванов, включващ неговата специфична документална есеистика от най-ранния му авторски период във в. "7 дни спорт". Оригиналното издание, публикувано през 2008 г. в две части, е отдавна изчерпано и е на практика неоткриваемо. Настоящата книга е отговорът на издателство "Вакон" на желанието на хиляди читатели да се сдобият с тази библиографска рядкост. "Отвъд играта" е много повече от поглед назад, и то не само заради актуалното звучене на всеки един от разказите в нея. Всъщност книгата спокойно би могла да бъде озаглавена "Отвъд отвъд играта", тъй като е значително разширена и на страниците ѝ са намерили място и някои от историите на Иво Иванов, публикувани през последните две години в българските медии.
Ако никога не сте попадали на текстовете на Иво, ще трябва да се приготвите за едно изненадващо приключение. Думите на автора живеят в свое собствено безжанрово пространство, а пътешествията, които ви очакват между тези две корици, са меко казано непредвидими. Историите му ни запознават с изумителни личности, места и събития, но това, което ги прави особено ценни, е способността им да проникват ей така, без усилие в иначе охраняваните ни души, да ни карат да се замислим, да ни разсмиват, да ни натъжават по най-красивия възможен начин и дори да променят нещо дълбоко в нас.
Каква е тайната на тези разкази? Как успяват да обезоръжат сърцата ни? Как така откриват парче по парче нещата от живота, които сме търсили с години? Може би магията им е неприкрито неспотаена в тяхната искреност. Иво не крие нищо от себе си - гласът му на страниците е такъв, какъвто е и в живота. Няма фалш, няма престореност, няма маски и грим. Причината историите му да ни докосват е в това, че те са докоснали него самия. Отваряйки широко вратите към себе си, Иво Иванов неусетно ни дава възможност да го поканим в нашия собствен вътрешен свят и да го превърнем в част от него.
Вселената на Иво Иванов е някъде там - отвъд играта. В нея понякога има усмивки, понякога сълзи, понякога и двете едновременно. Едно е сигурно - ако посетите тази хубава, пъстра, животопроменяща вселена, няма да останете безразлични и след като прелистите последната страница, ще установите, че част от вас е останала в нея завинаги.
512 pages, Paperback
First published January 1, 2008
About the author
Иво Иванов
9 books229 followersИво Иванов е журналист, автор и телевизионен кореспондент. През 1990 г. завършва в НСА, след което заминава да следва магистратура в САЩ. Започва да пише текстове през 1987 г. за родния вестник “Старт”. Сътрудничи и на в. “Народен Спорт” и други български издания. По-късно публикува и множество статии и очерци в американската преса. През годините работи с български медии като БНТ, в.”7 дни спорт”, в.”Телеграф”, сп. “Travel & Extreme Explorer”, сп. “Топ Гиър”, сп. “Бела”, Sportal.bg, offnews.bg и мн. др. Иво живее и работи в Лорънс (Канзас, САЩ).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 56 reviews
May 17, 2019
Това е от книгите, които ти припомнят защо четенето на истории е отвъд тематиката.
Тя е честна, истинска (в смисъл, че историите са само реални такива), без литературна претенция, но с много силни послания между редовете. Това не са истории за спортни постижения, а за постижения на духа. За човешкия дух, който може да надмогне физическите ограничения и за човешкия дух в диематрално обратно положение на упадък. Най-добрите и най-лошите примери, с които се е сблъсквал Иво Иванов. Сред тях наистина има невероятни. Доказателство, че реалния живот може да роди по нереални съдби и от писателя с най-необхватно въображение.
И ако "четенето на Кант предизвиква толкова пяна по устата, че мога да се обръсна с нея", то четенето на Иванов е гладко - като спускане по писта, намазана със същия този сапун.
Препоръчвам не само на спортни запалянковци, защото книгата е отвъд играта.
Тя е честна, истинска (в смисъл, че историите са само реални такива), без литературна претенция, но с много силни послания между редовете. Това не са истории за спортни постижения, а за постижения на духа. За човешкия дух, който може да надмогне физическите ограничения и за човешкия дух в диематрално обратно положение на упадък. Най-добрите и най-лошите примери, с които се е сблъсквал Иво Иванов. Сред тях наистина има невероятни. Доказателство, че реалния живот може да роди по нереални съдби и от писателя с най-необхватно въображение.
И ако "четенето на Кант предизвиква толкова пяна по устата, че мога да се обръсна с нея", то четенето на Иванов е гладко - като спускане по писта, намазана със същия този сапун.
Препоръчвам не само на спортни запалянковци, защото книгата е отвъд играта.
January 22, 2019
Иво е феномен за мен, всяка история разказана от него може да разтопи айсберг, това е и неговата цел, да ни накара да повярваме , че само от нас зависи да направим този свят по-добър и красив.
June 22, 2019
Оценка 4,7
Идея/Изпълнение 4,8
Интрига 4,5
Емоция 4,9
Герои 4,6
Стил/Дълбочина 4,6
Идея/Изпълнение 4,8
Интрига 4,5
Емоция 4,9
Герои 4,6
Стил/Дълбочина 4,6
August 15, 2019
Иво е журналист. Спортен. Но тази книга е много повече от разкази за спорта. Тя е... за живота ни.
За обикновените хора в него, които някога, някъде, са решили да направят онази първа стъпка в хиляда километровото пътешествие към мечтите си.
И не са спрели.
Историите са кратички и вдъхновяващи - в този смисъл дори за мениджъри е идеална, ако не знаете от къде да черпите мотивиращи истории.
Някога Андерсен казва, че светът е поредица от чудеса, с които обаче сме свикнали дотолкова, че ги наричаме ежедневие.
Е, Иво вижда чудесата и когато забележи едно, се втурва след него, да го разнищи и да опише себе си чрез събитието/ личността, които са в центъра на статията.
Без значение дали става дума за жена, прекосила сама Аляска с кучешки впряг на -50 градуса или за 150 килограмов defensive end с мозъчна травма, историите на Иво дишат, движат се, хващат те за ревера и крещят в лицето ти. Или като стар приятел и верен фен, присядат тихичко да помълчат с теб на мраморна пейка.
Неподражаеми метафори, бисери, които те карат да хълцаш от смях, всичко това, което Ви е пленило, ако поне веднъж сте попадали на писанията на Иво в sportal.bg например...
Тази книга си купих, без да се замисля, на 06.08 - събота, в Пловдив, малко преди да оставя колата на автомивка.
За около час вече бях потънал в причудливите и смайващи истории за странните сънища на Кралят на лудите и странно преплетените съдби на лекар, велокуриер,пожарникар, спринтьор, жираф ... и още, и още...
Веднага, щом приключих с автомивката, се върнах в книжарницата, за да си купя и другия сборник на Иво - "Кривата на щастието".
Причината да обичам книгите и тяхната магия са хора като Иво Иванов. Не само заради моя спортен background - а защото чрез неговите истории Човек общува с Човека.
За обикновените хора в него, които някога, някъде, са решили да направят онази първа стъпка в хиляда километровото пътешествие към мечтите си.
И не са спрели.
Историите са кратички и вдъхновяващи - в този смисъл дори за мениджъри е идеална, ако не знаете от къде да черпите мотивиращи истории.
Някога Андерсен казва, че светът е поредица от чудеса, с които обаче сме свикнали дотолкова, че ги наричаме ежедневие.
Е, Иво вижда чудесата и когато забележи едно, се втурва след него, да го разнищи и да опише себе си чрез събитието/ личността, които са в центъра на статията.
Без значение дали става дума за жена, прекосила сама Аляска с кучешки впряг на -50 градуса или за 150 килограмов defensive end с мозъчна травма, историите на Иво дишат, движат се, хващат те за ревера и крещят в лицето ти. Или като стар приятел и верен фен, присядат тихичко да помълчат с теб на мраморна пейка.
Неподражаеми метафори, бисери, които те карат да хълцаш от смях, всичко това, което Ви е пленило, ако поне веднъж сте попадали на писанията на Иво в sportal.bg например...
Тази книга си купих, без да се замисля, на 06.08 - събота, в Пловдив, малко преди да оставя колата на автомивка.
За около час вече бях потънал в причудливите и смайващи истории за странните сънища на Кралят на лудите и странно преплетените съдби на лекар, велокуриер,пожарникар, спринтьор, жираф ... и още, и още...
Веднага, щом приключих с автомивката, се върнах в книжарницата, за да си купя и другия сборник на Иво - "Кривата на щастието".
Причината да обичам книгите и тяхната магия са хора като Иво Иванов. Не само заради моя спортен background - а защото чрез неговите истории Човек общува с Човека.
August 4, 2019
Страхотна книга. Това бе първата ми среща с разказите на Иво Иванов и съм очарована. Като човек, незапознат с известните световни спортни лица и събития, ми беше наистина интересно да попълня тези пропуски. Разказите пленяват и омайват с това, че са истински и показват еднозначно позицията на автора.
February 5, 2018
С риск за стотен пост, искам сама да мога да си кажа, колко дълбоко ме впечатли Иво Иванов и неговата допълнена и преработена " Отвъд играта". Изполвайки неговият език, наистина няма такъв човек. ВЕЛИК просто! Какво трудолюбие, талант, постоянност и вяра в собственото супер важно послание към света. В същото време не мога да не се съглася с Violeta Simeonova, която преди доста време е написала, че най-ценни са истинските истории на Иво! Вярно, че особено за младите читатели сърцераздирателните разкази за преуспели спортисти, тръгнали от нищото са изключително мотивиращи и зареждащи и би трябвало да се четат. Мен обаче от основи ме разтърси "Силата на нашето неспокойствие ". Статия, публикувана и в изключителния сборник "Куфарът на брат ми" на Nevena Dishlieva-Krysteva! Може би защото ми се иска да съм я написала аз, толкова дълбоко лична ми е. Но най-вече защото доказва наистина огромния талант на Иво Иванов! Благодаря му и чакам книгата със само неговите истории! Тя ще е ВЕЛИКА!
Read
June 15, 2026Иво Иванов определено умее да пише. Това нещо в комбинация с нещата, за които се отнася за един спортен фен е гаранция за вълнуващо четиво. Някои от статиите, или направо есета вече въм ги чел в 7 дни спорт или Спортал. Определено си спомням историята на Джесика Лонг. Общо взето, едно от посланията тук и други споделяния на спортни достижения е, че "няма невъзможни неща". Обаче има и друго - не става дума само за спорт, а и за общочовешки въпроси, за екология и комерсиализация.
/2026: За мач от финала на НБА в Ню Йорк билета е към 4500 долара, а месечния наем на студио в Манхатън е бил около 3500 - ами и другото число също е плашещо./
Вижте "Отговорът е Науру", макар че не е само там.
"Истината е, че Науру е микромодел на една макротенденция. Ние сме се превърнали в oбездвижени, саморазрушителни хиперконсуматори, които не могат да забележат, че Науру се случва тихичко навсякъде около нас. Обърнете внимание колко се променихме в рамките само на половин генерация... при това едва ли към добро.
Според пазарната икономика търсенето и предлагането се намират в логично равновесие, но… в последно време предлагането като че ли е излязло извън всякакъв контрол и прави всичко по силите си, за да създаде изкуствено търсене.
Навремето се разхождахме в парка – сега се разхождаме в мола. Навремето гледахме телевизия, прекъсвана от реклами – сега гледаме реклами, прекъсвани от телевизия. Навремето купувахме неща, които ни бяха необходимост – сега имаме необходимост да купуваме неща. Преди си пишехме само когато не можехме да се видим – сега се виждаме само когато не можем да си пишем. Навремето ние управлявахме автомобила си – сега автомобилът управлява нас. Навремето децата излизаха навън, за да си играят – сега влизат вътре, за да си играят. Навремето се виждахме лице в лице и четяхме книги – сега не се виждаме лице в лице и не четем книги – най-вече поради нещо, наречено „лице книга“. Навремето ние бяхме тънки, а телевизорите ни – дебели. "
И в други статии освен за спорт става дума за изкуство, политика, история, по начин, по който няма как и аз и повечето хора да не се съгласим.
"Преди няколко години, около Коледа през града ни мина Ваня Костова и около 50 българи веднага се събраха в дома ми за да се запознаят с великолепната певица. Нямаше обещание за песни, но всички, разбира се, се надяваха да чуят знаменития и глас. В даден миг, Ваня сякаш усети някакво силно, неизречено желание в претъпканата гостна и внезапно запя ”Облаче лe бяло”... Така както само тя може: хем силно, хем нежно, без никакво усилие и на самият ръб на въздишката. Всички притихнахме и оставихме прелестният и глас да обиколи плавно стаята, да грабне душите ни и да ни отведе обратно към търкалящите се родопски хълмове, към наводнените с благоухайни рози под-балкански долини, към приказливите листа на горите ни и към най-синьото небе на този грешен свят.
До ден днешен не съм чувал по-прекрасна песен, но въпреки това нямаше ръкопляскания и поздрави за изпълнението на Ваня. Надявам се тази чудесна жена да ни е простила за това и да е разбрала колко опустошително силна е била песента и и колко много признателност е имало в мълчанието ни и в просълзените ни очи. Дори съпругата ми, която не знае дума български попи чувствата ни и не успя да удържи сълзите си.
Да, има неща на този свят пред които и времето и разстоянието са безсилни. Може би затова всяка година намирам начин да се върна в България. За да не забравям точно откъде сам дошъл и на кого дължа всичко което сам постигнал. За да почерпя сили от земята си. За да усетя отново и страданието и величието на тази страна. За да науча децата си на несравнимият български език. За да даря и тях с възможността да осъзнаят саможертвата на Левски, Ботев и всички останали български мъченици. За да прегърна родителите си. И, разбира се, за да посетя сърцето си, което завинаги ще ме чака на летище София…
24 Май е голям ден за българите тук. По-голям и от Четвърти Юли, и от Деня на Благодарността, и даже от Коледа. Дори тези, които не успяват да дойдат на езерото за да празнуват, намират начин да отбележат денят на българската книжнина и писменост. Hякои отново отварят отдавна прочетена българска книга. Други запретват ръкави за да умесят любимата баница. Tрети канят приятели за да отворят дълго пазеното шише с ракия. Познавам дори един широкодушен българин, който на този ден поправя колите на сънародниците си без пари.
Ето, че тази година, аз също намерих начин да благодаря на светите братя Кирил и Методий и да отбележа 24 май по своему:
завършвайки цялото това писание без да използвам нито една чуждица.
ЧЕСТИТ 24 МАЙ, СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ!"
Тези неща съм цитирал аз, но има и много други вълнуващи статии. Както казах, автора умее да пише, но има и какво да каже.
Що се отнася до спортовете, от всички, по които са запалени американците, и всички, от които се интересувам аз, в сборника има съвпадение само с баскетбола, като едната статия всъщност е за Барак Обама. Не се интересувам нито от бокс, нито от американско ръгби и др., но изглежда подозирах, че удрянето по главата и анаболите не са полезни за народа. Имаме още надяждане, покер и разни произволни самоцелни рекорди. Напоследък в олимпиадите включват някакви налудничави дисциплини като скетборд, брейк и т.н.
Наскоро попаднах на документален сериал за Марадона, та се сетих да си припомня филма "Марадона на Кустурица". С всичките си пороци, забогатялото дете е на страната на бедните и един вид антиглобалист. Няма да цитирам тях двамата, а само аржентинския мичман след гола века /2-я срещу Англия през 1986/
"Gracias Dios, Por futbol, por Maradona, por estas lagrimas" /тези сълзи/.
Поне в спорта е нормално да имаме пристрастия.
/2026: За мач от финала на НБА в Ню Йорк билета е към 4500 долара, а месечния наем на студио в Манхатън е бил около 3500 - ами и другото число също е плашещо./
Вижте "Отговорът е Науру", макар че не е само там.
"Истината е, че Науру е микромодел на една макротенденция. Ние сме се превърнали в oбездвижени, саморазрушителни хиперконсуматори, които не могат да забележат, че Науру се случва тихичко навсякъде около нас. Обърнете внимание колко се променихме в рамките само на половин генерация... при това едва ли към добро.
Според пазарната икономика търсенето и предлагането се намират в логично равновесие, но… в последно време предлагането като че ли е излязло извън всякакъв контрол и прави всичко по силите си, за да създаде изкуствено търсене.
Навремето се разхождахме в парка – сега се разхождаме в мола. Навремето гледахме телевизия, прекъсвана от реклами – сега гледаме реклами, прекъсвани от телевизия. Навремето купувахме неща, които ни бяха необходимост – сега имаме необходимост да купуваме неща. Преди си пишехме само когато не можехме да се видим – сега се виждаме само когато не можем да си пишем. Навремето ние управлявахме автомобила си – сега автомобилът управлява нас. Навремето децата излизаха навън, за да си играят – сега влизат вътре, за да си играят. Навремето се виждахме лице в лице и четяхме книги – сега не се виждаме лице в лице и не четем книги – най-вече поради нещо, наречено „лице книга“. Навремето ние бяхме тънки, а телевизорите ни – дебели. "
И в други статии освен за спорт става дума за изкуство, политика, история, по начин, по който няма как и аз и повечето хора да не се съгласим.
"Преди няколко години, около Коледа през града ни мина Ваня Костова и около 50 българи веднага се събраха в дома ми за да се запознаят с великолепната певица. Нямаше обещание за песни, но всички, разбира се, се надяваха да чуят знаменития и глас. В даден миг, Ваня сякаш усети някакво силно, неизречено желание в претъпканата гостна и внезапно запя ”Облаче лe бяло”... Така както само тя може: хем силно, хем нежно, без никакво усилие и на самият ръб на въздишката. Всички притихнахме и оставихме прелестният и глас да обиколи плавно стаята, да грабне душите ни и да ни отведе обратно към търкалящите се родопски хълмове, към наводнените с благоухайни рози под-балкански долини, към приказливите листа на горите ни и към най-синьото небе на този грешен свят.
До ден днешен не съм чувал по-прекрасна песен, но въпреки това нямаше ръкопляскания и поздрави за изпълнението на Ваня. Надявам се тази чудесна жена да ни е простила за това и да е разбрала колко опустошително силна е била песента и и колко много признателност е имало в мълчанието ни и в просълзените ни очи. Дори съпругата ми, която не знае дума български попи чувствата ни и не успя да удържи сълзите си.
Да, има неща на този свят пред които и времето и разстоянието са безсилни. Може би затова всяка година намирам начин да се върна в България. За да не забравям точно откъде сам дошъл и на кого дължа всичко което сам постигнал. За да почерпя сили от земята си. За да усетя отново и страданието и величието на тази страна. За да науча децата си на несравнимият български език. За да даря и тях с възможността да осъзнаят саможертвата на Левски, Ботев и всички останали български мъченици. За да прегърна родителите си. И, разбира се, за да посетя сърцето си, което завинаги ще ме чака на летище София…
24 Май е голям ден за българите тук. По-голям и от Четвърти Юли, и от Деня на Благодарността, и даже от Коледа. Дори тези, които не успяват да дойдат на езерото за да празнуват, намират начин да отбележат денят на българската книжнина и писменост. Hякои отново отварят отдавна прочетена българска книга. Други запретват ръкави за да умесят любимата баница. Tрети канят приятели за да отворят дълго пазеното шише с ракия. Познавам дори един широкодушен българин, който на този ден поправя колите на сънародниците си без пари.
Ето, че тази година, аз също намерих начин да благодаря на светите братя Кирил и Методий и да отбележа 24 май по своему:
завършвайки цялото това писание без да използвам нито една чуждица.
ЧЕСТИТ 24 МАЙ, СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ!"
Тези неща съм цитирал аз, но има и много други вълнуващи статии. Както казах, автора умее да пише, но има и какво да каже.
Що се отнася до спортовете, от всички, по които са запалени американците, и всички, от които се интересувам аз, в сборника има съвпадение само с баскетбола, като едната статия всъщност е за Барак Обама. Не се интересувам нито от бокс, нито от американско ръгби и др., но изглежда подозирах, че удрянето по главата и анаболите не са полезни за народа. Имаме още надяждане, покер и разни произволни самоцелни рекорди. Напоследък в олимпиадите включват някакви налудничави дисциплини като скетборд, брейк и т.н.
Наскоро попаднах на документален сериал за Марадона, та се сетих да си припомня филма "Марадона на Кустурица". С всичките си пороци, забогатялото дете е на страната на бедните и един вид антиглобалист. Няма да цитирам тях двамата, а само аржентинския мичман след гола века /2-я срещу Англия през 1986/
"Gracias Dios, Por futbol, por Maradona, por estas lagrimas" /тези сълзи/.
Поне в спорта е нормално да имаме пристрастия.
July 20, 2022
Наистина разкошен сборник с разкази за спорта - кой от кой по-увлекателни, впечатляващи, вдъхновяващи. За ските, плуването, баскетбола, тениса и още, и още - далеч отвъд захаросаните клишета и незабравимите постижения. Иво Иванов навлиза в дълбокото с фин усет, внимание и сърце, разказва за скритото в гънките на историята така само както влюбен (в спорта) умее. Впечатлена съм, че тези статии са излизали години наред в спортни и други български медии и се радвам, че са публикувани в книга. Не обичам спорта, не обичам и разказите, но тук историите наистина си струват заради силата на човешкия дух и невероятния разказвач.
August 10, 2020
Иво е магьосник, това е! Не знам как съумява да извае с думи тези чудни светове - близки и далечни, но всъщност по-близки, отколкото предполагаме, защото попадат директно в <3 и остават дълго там. Толкова искрен, емоционален и поучителен (но не по онзи сух и авторитарен начин) тон; така елегантно и флуидно се леят чувствата и мислите му, че не можеш да не "влезеш във филма" и да изпиташ всичко съвсем реално. Така съвсем неусетно влагата в очите и настръхналата ти кожа ти подсказват, че си completely under his spell, че си фен доживот. Рекпект!
February 6, 2017
Ако имаше рейтинг от 10 звезди винаги бих го връчила на Иво Иванов! Невероятен писател с усет за човешкото във всяка история. Държа да кажа, че не съм спортен ентусиаст и започнах книгата леко предубедена. Това се промени още на третата статия когато се понесох в необятният свят който Иво разкрива във всяка една история - свят пълен с уникални хора, красиви места и невероятно количество топлина, доброта и сила на човешкия дух. Смяла съм се през сълзи и съм плакала тихо с усмивка на уста.
May 1, 2019
Невъзможно е да не заобичаш Иво Иванов! Фантастичното му умение да открива най-красивото в човешката природа, да заразява с позитивизъм и вяра в доброто е изключително вдъхновяващо!
May 15, 2023
Велик!
April 10, 2024
4.5*, единствено защото не всички препратки към спортни личности и събития ми бяха ясни. Качеството на съдържанието е 5*, Иво Иванов определно знае как да борави с думите.
October 26, 2023
Историите на Иво Иванов са изключителна ценност и рядък подарък. Още след прочитането на “Кривата на щастието” бях твърдо решен да се сдобия и с другите му две книги - “Отвъд играта” и “Хроника на болката”.
И ето, че току-що завърших “Отвъд играта”. Историите отново извираха от душата на Иво и отново се забиваха като стрели в право сърцето ми. Съпреживях чувствата на героите, техните болки, тъга и радости. Усетих добротата и човещината им. Бях заедно с тях на олимпийските стадиони, баскетболните зали и атлетическите писти. Запознах се с толкова много вдъхновяващи спортисти и личности, за които дори не знаех, че съществуват.
Но, разбира се, най-вдъхновяващото беше това, че са хора в пълния смисъл на думата. Та нали затова пише Иво - не за спортистите, а за душите, които носят. “Отвъд играта”, все пак.
Давам си сметка, обаче, че, за да пишеш по този начин, трябва да носиш душа на Ангел!
Благодаря ти Иво! А аз следващата седмица ще бъда отново с теб, защото “Хроника на болката” вече ме чака на нощното шкафче.
5/5⭐️
И ето, че току-що завърших “Отвъд играта”. Историите отново извираха от душата на Иво и отново се забиваха като стрели в право сърцето ми. Съпреживях чувствата на героите, техните болки, тъга и радости. Усетих добротата и човещината им. Бях заедно с тях на олимпийските стадиони, баскетболните зали и атлетическите писти. Запознах се с толкова много вдъхновяващи спортисти и личности, за които дори не знаех, че съществуват.
Но, разбира се, най-вдъхновяващото беше това, че са хора в пълния смисъл на думата. Та нали затова пише Иво - не за спортистите, а за душите, които носят. “Отвъд играта”, все пак.
Давам си сметка, обаче, че, за да пишеш по този начин, трябва да носиш душа на Ангел!
Благодаря ти Иво! А аз следващата седмица ще бъда отново с теб, защото “Хроника на болката” вече ме чака на нощното шкафче.
5/5⭐️
February 6, 2017
Вдъхновяваща! (Статии за Доброто)
Главни действащи лица са предимно хора от спортните среди. Интересен подход към всяка тема, много сравнения между несравними на пръв поглед истории и събития, метафори, сравнения и препратки, показващи обширната обща култура на автора. Емоционално въздействащ стил в представянето на емоционално въздействащи истории; истории за Доброто, вътрешната сила, Любовта, възможностите и Съдбата.
Препоръчвам! :)
Главни действащи лица са предимно хора от спортните среди. Интересен подход към всяка тема, много сравнения между несравними на пръв поглед истории и събития, метафори, сравнения и препратки, показващи обширната обща култура на автора. Емоционално въздействащ стил в представянето на емоционално въздействащи истории; истории за Доброто, вътрешната сила, Любовта, възможностите и Съдбата.
Препоръчвам! :)
May 12, 2021
Страница след страница се вълнувах, смеех и бършех сълзи. Думите на Иво Иванов са светлинка и вяра. Бих определила статиите му като разкази за доброто, човещината и живота в най-неподправената му форма. Спортът е просто проводникът, обивката на поуките, които откриваме във всяка от историите. "Отвъд играта" е от онези книги, които са способни да сложат усмивка на лицето ти и да ти върнат надеждата, дори когато ти се струва непрогледно тъмно.
August 9, 2016
Сборник от велики истррии, разказани от един велик човек по един неповторим начин.
May 30, 2019
В тази книга доста повече се набляга на спорта за разлика от кривата на щастието. Отново много моменти, в които ако не се просълзиш е добре да отидеш на кардиолог...
July 14, 2019
Уникална книга
September 10, 2021
Нали знаете как има книги, с които трябва да се мъчите, да се борите да стигнете до заветната последна страница? Както Джесика Лонг се е борила с отредената и съдба, за да покори многократно Олимпийския връх. Еми тази книга определено не е от тях. Преминах през нея като Емил Затопек през лекоатлетическа писта. Бързо, без напрежение и с желание за още една и още една от невероятните истории, които Иво Иванов е разказал. Не е нужно да разбираш от шах, за да разбереш какъв гений е бил Фишер или от хазарт, за да се изкефиш на системата, разработена от Били Уолтърс, разорил многобройни букмейкъри. Ако искате да разберете историята на жена, спечелила надпреварата в кучешки впрягове "Айтитарод" и още много и много чудни и неповторими истории, отговорът не е "Науру", отговорът е неповторимия изказ на ловеца на сърца - Иво Иванов.
February 10, 2021
Иво Иванов е великолепен разказвач и с всяка история, която ни представя успява да предизвика вселена от емоции у читателя.
October 12, 2022
Изключителен и ненадминат Иво Иванов !
May 8, 2024
Има автори, на които предварително да дадеш 5 звезди- няма да сбъркаш. Такива са Георги Господинов и Никос Казандзакис. Такъв е и Иво Иванов.
February 24, 2025
Не знам какво да кажа. Като бивш спортист и човек, който следи, подкрепя и страшно много уважава професионално спортуващите личности, мога само да споделя, че това е страхотна книга. Нямам думи от изказът, използваните думи, знанието, любопитството, опитът и страхотният професионализъм като спортен журналист на Иво Иванов. Всеки разказ/статия, понеже някои са, е уникален сам по себе си. Няма и да коментирам краят на книгата, последният разказ “Писмо до любимата”, сълзи се стичаха от почитание.
Препоръчвам я със сто ръце и знайте, че няма да останете ни най-малко разочаровани!
А за теб Иво, ти си невероятен човек, след тази книга и мой любим български писател. Възхищавам ти се не само на писането, на мисълта ти, на добрината ти, на сърцето ти и на прекрасната ти душа, която имаме радостта да опознаем чрез книгите ти. Благодаря ти!
Препоръчвам я със сто ръце и знайте, че няма да останете ни най-малко разочаровани!
А за теб Иво, ти си невероятен човек, след тази книга и мой любим български писател. Възхищавам ти се не само на писането, на мисълта ти, на добрината ти, на сърцето ти и на прекрасната ти душа, която имаме радостта да опознаем чрез книгите ти. Благодаря ти!
December 30, 2022
Една от малкото книги, която ме поставя отвъд възможностите ми да опиша емоцията на всеки един разказ който съпреживях.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 17, 2025
Иво Иванов и книгите му са универсално терапевтично средство <3
September 22, 2022
Когато разбрах, че всъщност книгата е своеобразен сборник от статии, реших че не е моето и няма да я чета. Но пусто му човешко любопитство отворих и зачетох първата статия....и така до края!
Много приятно ме изненадаха тези страници. Като започнем от стила на писане до всеобхватността на историите. Изобщо не става дума само за спорт. Той е катализатора, но има такова изобилие от теми, проблеми и поуки в съдържанието.
Отне ми малко повече време, за да я прочета, но това е защото всяка статия отваряше по една непозната за мен врата. След завършване на дадена статия, се отваряше търсачката в интернет и се търсеше допълнително информация. Научих доста нови неща.
Много приятно и увлекателно четиво, на моменти хумористично ( някъде се смях с глас), на моменти сурово и печално.
Много приятно ме изненадаха тези страници. Като започнем от стила на писане до всеобхватността на историите. Изобщо не става дума само за спорт. Той е катализатора, но има такова изобилие от теми, проблеми и поуки в съдържанието.
Отне ми малко повече време, за да я прочета, но това е защото всяка статия отваряше по една непозната за мен врата. След завършване на дадена статия, се отваряше търсачката в интернет и се търсеше допълнително информация. Научих доста нови неща.
Много приятно и увлекателно четиво, на моменти хумористично ( някъде се смях с глас), на моменти сурово и печално.
December 1, 2016
Обичайното от Иво Иванов. Нищо повече и нищо по-малко. За феновете му това е абсолютно задължителен сборник. А ако не ви допада емоционалното прекаляване, което е характерно за Иво Иванов, то определено ще ви дойде в повече да четете стотици страници, изпълнени с хиперболизирани житейски ситуации.
За мой късмет, аз съм от първите.
За мой късмет, аз съм от първите.
June 19, 2020
Разширеното издание съдържа стари и нови статии. По този начин се усеща развитието на Иво Иванов като писател. Първите статии са много добри, но не чак толкова завладяващи колкото следващите. А последните са повече от феноменални! За мен това е един от най-гениалните български автори на всички времена! Статиите му имат лечебна сила!
January 5, 2019
I hope one day to have a translated version of the book to be able to gift to foreigners one of the best contemporary Bulgarian storyteller.
Displaying 1 - 30 of 56 reviews