What do you think?
Rate this book
The Place of Blessed Augustine in the Orthodox Church
When Fr. Seraphim found out that the early Western Father, Blessed Augustine of Hippo, was being attacked in contemporary Eastern Orthodox circles, then he--himself a Western convert to Orthodoxy--rose in his defense. This book is the outcome. Fr. Seraphim said he wrote it in the hope that it would help remove Augustine as a scapegoat for today's academic theologians, and thus "help free us all to see his and our own weaknesses in a little closer light--for his weaknesses, to a surprising degree, are indeed close to our own." After discussing Blessed Augustine's strengths and weaknesses, Fr. Seraphim examines the opinions of other Holy Fathers concerning him. "His main benefit to us today," he writes, "is probably precisely as a Father of Orthodox piety something with which he was filled to overflowing. Here he is one with the simple Orthodox faithful, as well as with all the Holy Fathers of East and West who, whatever their various failings and differences in theoretical points of doctrine, had a single deeply Christian heart and soul. It is this that makes him unquestionably an Orthodox Father." This new edition of The Place of Blessed Augustine in the Orthodox Church contains letters written by Fr. Seraphim concerning Augustine, passages from Augustine's Confessions which Fr. Seraphim found especially moving, and an Orthodox service to Blessed Augustine, commissioned by St. John Maximovitch.
144 pages, Paperback
First published December 1, 1981
8 people are currently reading
343 people want to read
About the author
Seraphim Rose
47 books329 followersSeraphim Rose, born Eugene Dennis Rose, was a hieromonk of the Russian Orthodox Church Outside Russia in the United States, whose writings have helped spread Orthodox Christianity throughout modern America and the West. They have also been widely read in Russia. Although not formally canonized as of 2008, he is venerated by some Orthodox Christians as a saint in iconography, liturgy, and prayer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 22 of 22 reviews
October 6, 2022
During catechism into the Orthodox Church, in my readings, I perceived a difference of opinion in how St. Augustine was seen in the Church in contrast with how he is seen by the Roman Catholic Church and many Protestant groups. During my time as an Evangelical, Augustine was one of the few Church Fathers I'd heard referenced through the decades by various Evangelical pastors and preachers through the years.
It seemed that Augustine was not seen as favorably by Orthodox theologians and writers --- getting blamed for such doctrines permeating, to some degree or another, Western Christianity: the role of God's grace vs. free will ("sole fide"), predestination, and "original sin" ---- concepts with which Orthodox Christianity disagrees, and considers abhorrent and damaging. For those not into theology, the kerfluffle over the centuries over these doctrines may seem abstract and inside baseball --- but, for Christians, for the interpretation of how we relate to God and our place in this world, how we answer questions about what we believe and why --- they have profound implications in practice.
Fr. Seraphim delves into these doctrines, and makes the point that, in many cases, it was not Augustine who explicitly said them, but later Western Christian theologians who took things he wrote and built on them to develop their views on these things --- which are not necessarily identical to Augustine's views.
In other cases, Augustine was doing battle with the major heresies of his day such as Pelagianism -- which held that good works and living a holy life could save sinners, not God's grace. In so doing, he made arguments to address such these erroneous doctrines, perhaps going overboard --- but also in subsequent writings made clarifications --- which were too often overlooked by succeeding theologians in the West.
There have been more than a few Orthodox writers who have gone too far in their assessments of Augustine --- some going so far as to even accuse him of heresy, questioning whether he should considered a true Saint in the Church. Fr. Seraphim argues against these views and defends Augustine's writings, showing them in their proper context.
This is definitely a niche book --- something for those interested in theology and particularly in St. Augustine and his teachings. It's for Christians interested in a deep dive on these topics so it may not be everybody. I found it stimulating, interesting, and fascinating.
It seemed that Augustine was not seen as favorably by Orthodox theologians and writers --- getting blamed for such doctrines permeating, to some degree or another, Western Christianity: the role of God's grace vs. free will ("sole fide"), predestination, and "original sin" ---- concepts with which Orthodox Christianity disagrees, and considers abhorrent and damaging. For those not into theology, the kerfluffle over the centuries over these doctrines may seem abstract and inside baseball --- but, for Christians, for the interpretation of how we relate to God and our place in this world, how we answer questions about what we believe and why --- they have profound implications in practice.
Fr. Seraphim delves into these doctrines, and makes the point that, in many cases, it was not Augustine who explicitly said them, but later Western Christian theologians who took things he wrote and built on them to develop their views on these things --- which are not necessarily identical to Augustine's views.
In other cases, Augustine was doing battle with the major heresies of his day such as Pelagianism -- which held that good works and living a holy life could save sinners, not God's grace. In so doing, he made arguments to address such these erroneous doctrines, perhaps going overboard --- but also in subsequent writings made clarifications --- which were too often overlooked by succeeding theologians in the West.
There have been more than a few Orthodox writers who have gone too far in their assessments of Augustine --- some going so far as to even accuse him of heresy, questioning whether he should considered a true Saint in the Church. Fr. Seraphim argues against these views and defends Augustine's writings, showing them in their proper context.
This is definitely a niche book --- something for those interested in theology and particularly in St. Augustine and his teachings. It's for Christians interested in a deep dive on these topics so it may not be everybody. I found it stimulating, interesting, and fascinating.
October 13, 2013
This book should anger a lot of neo-Palamites. I appreciate the candor in which it was written. The neo-Palamites often see Augustine as an evil Westerner who infected the church with logic. I've actually heard Orthodox radio apologists say that all the world would be Orthodox today if it weren't for Augustine!
Fr Seraphim is successful in showing that the Orthodox Church, to the degree they think they are the real early church, has always venerated Augustine.
Like many of Rose's books, there is little to nothing in the way of analysis. He merely contrasts Augustine with the (mostly)-Pelagian John Cassian and says the latter is right.
Fr Seraphim is successful in showing that the Orthodox Church, to the degree they think they are the real early church, has always venerated Augustine.
Like many of Rose's books, there is little to nothing in the way of analysis. He merely contrasts Augustine with the (mostly)-Pelagian John Cassian and says the latter is right.
November 9, 2013
Important corrective on the place of Augustine in the Orthodox Church, carefully pointing out theological errors (or really, overemphases), while rightly honoring his deep piety & Orthodoxy.
April 28, 2024
As a former Calvinist, I grew up hearing that Augustine was the father of Calvinism and that John Calvin was merely bringing back Augustine’s theology in the reformation. While Augustine’s background in heretical sects lead him to some unusual positions, it’s easy to see that he was very much Orthodox. Fr Seraphim goes through the controversies of predestination, grace and free will, and original sin, explaining where the saint has been misunderstood, where he is actually in error, the context of the errors, and how some of the errors were actually just underdeveloped Orthodox teachings.
Fr Seraphim then warns against the cold, academic types who would pass judgement on the father based on his errors, while completely missing his heart. After all, it is Augustine’s piety, great humility, and love for God that makes him a beloved and recognized saint amongst the Orthodox Church, not that he was infallible in his doctrine.
St Augustine has such a unique place in my heart. He was the first church father I ever read, his mother is my patron saint, and his book “Confessions” truly made me see the role synergy plays in our salvation.
Blessed Augustine, pray for us!
Fr Seraphim then warns against the cold, academic types who would pass judgement on the father based on his errors, while completely missing his heart. After all, it is Augustine’s piety, great humility, and love for God that makes him a beloved and recognized saint amongst the Orthodox Church, not that he was infallible in his doctrine.
St Augustine has such a unique place in my heart. He was the first church father I ever read, his mother is my patron saint, and his book “Confessions” truly made me see the role synergy plays in our salvation.
Blessed Augustine, pray for us!
January 15, 2019
Brief but excellent treatise on the piety of Augustine which addresses both his shortfalls and his modern detractors, written in a spirit of love and charity. A must read for the Orthodox believer under the sway of Schmemman, Meyendorff, and the neo-"Patristic", quasi-Protestant movement which seeks to divorce the Church from much of its tradition.
July 12, 2020
A good nuanced take that acknowledges Augustine's strenghts and his errors. Rose quotes Holy Fathers from different centuries to show how they considered Augustine.
October 5, 2024
Awesome and short read. More people need to have Fr Seraphim’s spirit, not only towards Augustine but to all of the Fathers and people in general. The whole “anti-western” spirit in the Orthodox Church today needs to chill, and Fr Seraphim speaks on that a lot more humbly and eloquently than I. Being on a polar end of any issue is where a lot of danger lies, and he presents a very moderate and middle of the road perspective which I benefited from a lot.
“I myself fear the cold hearts of the ‘intellectually correct’ much more than any errors you might find in Augustine. I sense in these cold hearts a preparation for the work of Antichrist (whose imitation of Christ must also extend to ‘correct theology’!); I feel in Augustine the love of Christ.”
“I myself fear the cold hearts of the ‘intellectually correct’ much more than any errors you might find in Augustine. I sense in these cold hearts a preparation for the work of Antichrist (whose imitation of Christ must also extend to ‘correct theology’!); I feel in Augustine the love of Christ.”
August 12, 2022
Father Seraphim didn't intend to write this as an exhaustive study on the teachings of Augustine, but rather to demonstrate that he was never considered a heretic by other (important) church fathers. Indeed, he was actually used as an authority at the 5th ecumenical synod.
The essential point father Seraphim makes in this work is the following: orthodoxy doesn't stand solely in teachings, but in living too. And although Augustine had some mistakes in his teachings, his life was that of an orthodox. There are two types of dogmatic mistakes one can make: firstly, the mistake one makes from ignorance (which is the case of Augustine) and which is forgivable; secondly the mistake one makes from intentionally holding his own teachings against what was established to be the orthodox stance (which Augustine didn't).
In other words, I believe that Augustine is indeed worthy of praising within the Orthodox church and calendar.
The essential point father Seraphim makes in this work is the following: orthodoxy doesn't stand solely in teachings, but in living too. And although Augustine had some mistakes in his teachings, his life was that of an orthodox. There are two types of dogmatic mistakes one can make: firstly, the mistake one makes from ignorance (which is the case of Augustine) and which is forgivable; secondly the mistake one makes from intentionally holding his own teachings against what was established to be the orthodox stance (which Augustine didn't).
In other words, I believe that Augustine is indeed worthy of praising within the Orthodox church and calendar.
January 22, 2024
Рождественият пост минах един курс от лекции на TTC за история на християнското богословие (History Of Christian Theology - Phillip Cary). И ми направи впечатление, колко голямо влияние в интерпретацията на Христовата мисъл св. Августин. И ми направи впечатление, колко смятам, че е в грешка в някои основни въпроси, като например Свободната воля.
И направо го захвърлих, а с него видях, че западната църква - католиците и техния клон - протестанти, приемат супер присърце Aвгустинови идеи, които просто не са верни, просто са дълбоко преувеличени.
За свободната воля той тръгва да дълбае рационално и тръгвайки от грешни, преувеличени начала достига до силно преувеличени заключения. По една или друга причина Августин (и според мен хора, които прекаляват със "светостта си") преувеличават властта и знанието, която Бог си е отредил на себе си да има, за сметка на властта, която ни е отредил на нас хората да имаме. Впрочем може би и св. ап. Павел прави същите преувеличения.
Протестантските мислители особено К*лвинистите взимат Августин и изкарват заключенията му до логичния му завършек, че няма свободната воля, и че Бог собственоръчно е решил, още от преди да се родим дали ще се спасим, и дали ще се върнем в рая или ще останем в Ада.
Доколкото знам, според православието някои неща, като свободната воля, или евхаристията са мистерия, която не е обяснима с нормални човешки разсъждания. Аз съм тотално ок с тва, даже Слава Богу.
Сега ще изкажа заключението до което аз съм стигнал по тая тема, без да претендирам, че е православно, но със сигурност не е католическо, нито протестантско/к*лвинистко.
Парадоксът между всемогъщият Бог който знае и може да направи всичко, и това, щом знае какво ще направим в бъдеще, то свободната воля не съществува... Та или Бог не знае, следователно не е всемогъщ или знае и го е сътворил и следователно бидейки творец на всичко всемогъщият Бог е творец и на нашите решения и воля, включително дали да се покаем и спасим, и отидем в рая, или да не го направим и да горим и мръзнем за цяла вечност в ада.
Не само привино, но наистина. или Бог е решил всичко, защото е всемогъщ, или не е всемогъщ. Или знае, а щом знае то той трябва да знае нещо, което съществува, а всичко дето съществува е от Бог... и пр.
Тук според мен проблема идва точно от твърде голямото мазнене към Бог, и преувеличаване. А даже иронично, мазнейки се на Бог с възпроизвеждането и разпространението на тази мосъл, колко е велик и всемогъщ, а колко сме хората не сме, нищо чудно и всъщност да хулим Бога, защото тази мисъл, че Бог е всемогъщ и следвателно прави всичко, всъщност тотално ОГРАНИЧАВА И ЗАДЪЛЖАВА волята на Бога.
Бог може да може, но може пък да не иска да прави или знае нещо...
Кой си ти, дори велик признат светец че ще ограничаваш това, какви ограничения Бог може да си слага собственоръчно на своята воля?
Според мен сигурацията с човешката воля е следната:
Бог бидейки всемогъщ, можейки да прави всичко, е избрал (понеже може би не иска) да направи така, че да НЕ може да прави някакви неща - например е избр��л да не може да лъже, избрал е да не знае бъдещето, и най-вече избрал е да се откаже от част от волята си и да я даде на човек, и така ние имаме Божествена власт да решаваме - да малка, човешка в лимитите и границите на човешкия живот и мощ, и време и мащаб, но все пак власт... А всяка власт е от Бога...
Така ни е делегирана частица от Божата власт, и това е отговора, знае ли Бог какво ще направим... ако иска може да узнае, но може би не иска...
Да това прави хората един вид мини богове, но такива са и ангелите, а и бесовете... богове с малко б. Елохими.. и то с различна йерархия... Не сме създатели на вселената, не сме създатели на земята, моретата, времето, атомите, реалността, хората не сме създатели дори на мислите, които ни идват, но сме създатели на това, което волята ни произведе (реши).
Всъщност въпроса се решава още по-лесно като човек поразсъждава търсейки истинния отговор - без да се мазни на Бог -
Може ли Бог да лъже?
Може ли Бог да върши зло?
Без нито да сме обожествяваме, като ултимативни Богове ние си, без да се мазним на Бога, мисля, че можем да намерим истината някъде по средата, че просто Бог бидейки добър си е отстъпил част от властта, волята и се е отказал от част от знанието за да може да имаме ние творенията му свободна воля.
Какъв е проблема тук? И защо хора като Августин не достигат до това елементарно закллючение.
Бог ни е казал да властваме над земята... властта ни е дадена от Него, но е истинска, божествена власт, в ръцете на хора... Тук проблемите идват, когато човек тръгне да се бута с волята и властта си в неща нкоито Бог не му е отредил... И разбира се губи Божа благодат, когато почне да върви против закона и съвестта, или когато човек директно започне да работи за врага. Но тогава властта му не изчезва, не изчезва и божествения произход на властта, просто вече е злоупотреба с власт.
Но да. Как решаваме парадокса на това, как човек може свободно да решава във вселена в която властва всемогъщ Бог? Ами решаваме го без да се мазним на Бог, ами като просто търсим истината... И тя е че хората за да можем да имаме власт Бог ни е дал власт, отказвайки се от нея и правейки ни мини елохими, поне в тази си способност - решавайки да определеяме макар и в малък човешки аспект бъдещето на битието, времето и реалността.
Когато вземеш някакво решение, особено, ако е в Богоугодни рамки ти си взел решение, което Бог не е взел, и ти използваш богоугодно законно, делегирана ти от Бога власт. Ти си негов наместник на позицията на която взимаш решението... Бог не се бута, не се меши, освен, ако не го помолиш с молитва...
За разлика от злото Бог уважава волята на човек, даже когато е и против него и води към пъкала.
Злото от друга страна не му пука за чуждата воля и за това постоянно се опитва, чрез пороците, зависимостите, мании и пр., да пороби човешката воля, и от свободна да я направи поробена воля, и така злото да действа чрез поробения човек.
Така Бог е делегирал власт на човека, а човека е делегирал тази власт на злото и злото действа, чрез Божията власт.. Но не Бог решава в тия зли дела.. Злото не е от Бога.
Всъщност проблема тук е че истински всемогъщ Господ би трябвало да има власт, да си ограничава властта и да я делегира. Ако Бог не може да прави това, то не е всемогъщ.
Истинския всемогъщият добър Бог реше част от собствената си Божествена власт и я дава на своите творения, за да могат и те като свободни да се насладят на творението пълноценно. А за да е свобода то те трябва да може дори да се разбунтуват към Баща си. Не без последствия, но със свободата поначало да го направят.
А как точно работи свободната воля, точно както КАК ТОЧНО хляба става плът, а виното кръв е мистерия, чудо... Но това че не разбираме нещо, не значи че то 1 - не се случва и 2 - не виждаме значителни последици от него.
....
Та за това почнах да чета тази книжка и ми хареса, че предетерминизма на Августин е отречен от православието. Всъщност покрай тази тема аз осъзнах, че православието наистина е православно. Ако човек вярва във възкресението на Исус и иска да следва наистина истииния път история на това събитие, то оказва се че наистина православната църква е православната...
Изненадах се, но наистина е така...
....
А за самата книга и Августин, книгата е прекрасно написана, и много ми харесва колко е умерена и изобщо не критикува Августин, а просто казава, че е допуснал няколко грешки и пропуски, които в последствие други отци от църквата са поправили и допълнили и че впъреки това Августин не трябва да се отрича, и да се изгражда кариера по оплюването му, както правят някои (както и аз за малко да се подхлъзна, но слава Богу православнието ме спаси от този капан) и че всъщност въпреки грешките Августин без да се превъзхвалява си остава един от велкиките православни светци, които са допринесли много за избистряне на христовото учение. Не е безгрешен, но който много говори, все някъде ще сбърка.
Тази книга е демонстрация на средния път, как някой може хем да е в грешка, хем да е от великите светци на църкава. Нито да се отрича напълно, както някои го правят (и аз бях тръгнал), нито да се приема напълно, както католиците, протестантите и к*лвинистите правят. Всъщност
и това се коментира в книгата
тази парадигма - ако някой е свят то не греши, ако греши то не е свят, (може би за пророците, но все пак това са светци не пророци) е доста лукава и се обяснява как тази логика води до папската непогрешимости съответно до огрето при папите в католическата църква.
Книгата е МНОГО МНОГО ХУБАВА, истиина балансирана, и това което ми прави впечатление е колко всички православни книги които съм чел са балансирани, внимателни, но и истинни.
Православието е Томъс Соуел-ът на Христянството.
Или по-скоро обратното - Томъс Соуел пише за икономика, така както правослваните автори пишат за богословки въпроси.
Истината е фиина и е някъде по срдата, но не е нито средно аретимитично, нито ознчава, че около нея не е пълно със заблуди и тя е бледа светлина в мрака.
И направо го захвърлих, а с него видях, че западната църква - католиците и техния клон - протестанти, приемат супер присърце Aвгустинови идеи, които просто не са верни, просто са дълбоко преувеличени.
За свободната воля той тръгва да дълбае рационално и тръгвайки от грешни, преувеличени начала достига до силно преувеличени заключения. По една или друга причина Августин (и според мен хора, които прекаляват със "светостта си") преувеличават властта и знанието, която Бог си е отредил на себе си да има, за сметка на властта, която ни е отредил на нас хората да имаме. Впрочем може би и св. ап. Павел прави същите преувеличения.
Протестантските мислители особено К*лвинистите взимат Августин и изкарват заключенията му до логичния му завършек, че няма свободната воля, и че Бог собственоръчно е решил, още от преди да се родим дали ще се спасим, и дали ще се върнем в рая или ще останем в Ада.
Доколкото знам, според православието някои неща, като свободната воля, или евхаристията са мистерия, която не е обяснима с нормални човешки разсъждания. Аз съм тотално ок с тва, даже Слава Богу.
Сега ще изкажа заключението до което аз съм стигнал по тая тема, без да претендирам, че е православно, но със сигурност не е католическо, нито протестантско/к*лвинистко.
Парадоксът между всемогъщият Бог който знае и може да направи всичко, и това, щом знае какво ще направим в бъдеще, то свободната воля не съществува... Та или Бог не знае, следователно не е всемогъщ или знае и го е сътворил и следователно бидейки творец на всичко всемогъщият Бог е творец и на нашите решения и воля, включително дали да се покаем и спасим, и отидем в рая, или да не го направим и да горим и мръзнем за цяла вечност в ада.
Не само привино, но наистина. или Бог е решил всичко, защото е всемогъщ, или не е всемогъщ. Или знае, а щом знае то той трябва да знае нещо, което съществува, а всичко дето съществува е от Бог... и пр.
Тук според мен проблема идва точно от твърде голямото мазнене към Бог, и преувеличаване. А даже иронично, мазнейки се на Бог с възпроизвеждането и разпространението на тази мосъл, колко е велик и всемогъщ, а колко сме хората не сме, нищо чудно и всъщност да хулим Бога, защото тази мисъл, че Бог е всемогъщ и следвателно прави всичко, всъщност тотално ОГРАНИЧАВА И ЗАДЪЛЖАВА волята на Бога.
Бог може да може, но може пък да не иска да прави или знае нещо...
Кой си ти, дори велик признат светец че ще ограничаваш това, какви ограничения Бог може да си слага собственоръчно на своята воля?
Според мен сигурацията с човешката воля е следната:
Бог бидейки всемогъщ, можейки да прави всичко, е избрал (понеже може би не иска) да направи така, че да НЕ може да прави някакви неща - например е избр��л да не може да лъже, избрал е да не знае бъдещето, и най-вече избрал е да се откаже от част от волята си и да я даде на човек, и така ние имаме Божествена власт да решаваме - да малка, човешка в лимитите и границите на човешкия живот и мощ, и време и мащаб, но все пак власт... А всяка власт е от Бога...
Така ни е делегирана частица от Божата власт, и това е отговора, знае ли Бог какво ще направим... ако иска може да узнае, но може би не иска...
Да това прави хората един вид мини богове, но такива са и ангелите, а и бесовете... богове с малко б. Елохими.. и то с различна йерархия... Не сме създатели на вселената, не сме създатели на земята, моретата, времето, атомите, реалността, хората не сме създатели дори на мислите, които ни идват, но сме създатели на това, което волята ни произведе (реши).
Всъщност въпроса се решава още по-лесно като човек поразсъждава търсейки истинния отговор - без да се мазни на Бог -
Може ли Бог да лъже?
Може ли Бог да върши зло?
Без нито да сме обожествяваме, като ултимативни Богове ние си, без да се мазним на Бога, мисля, че можем да намерим истината някъде по средата, че просто Бог бидейки добър си е отстъпил част от властта, волята и се е отказал от част от знанието за да може да имаме ние творенията му свободна воля.
Какъв е проблема тук? И защо хора като Августин не достигат до това елементарно закллючение.
Бог ни е казал да властваме над земята... властта ни е дадена от Него, но е истинска, божествена власт, в ръцете на хора... Тук проблемите идват, когато човек тръгне да се бута с волята и властта си в неща нкоито Бог не му е отредил... И разбира се губи Божа благодат, когато почне да върви против закона и съвестта, или когато човек директно започне да работи за врага. Но тогава властта му не изчезва, не изчезва и божествения произход на властта, просто вече е злоупотреба с власт.
Но да. Как решаваме парадокса на това, как човек може свободно да решава във вселена в която властва всемогъщ Бог? Ами решаваме го без да се мазним на Бог, ами като просто търсим истината... И тя е че хората за да можем да имаме власт Бог ни е дал власт, отказвайки се от нея и правейки ни мини елохими, поне в тази си способност - решавайки да определеяме макар и в малък човешки аспект бъдещето на битието, времето и реалността.
Когато вземеш някакво решение, особено, ако е в Богоугодни рамки ти си взел решение, което Бог не е взел, и ти използваш богоугодно законно, делегирана ти от Бога власт. Ти си негов наместник на позицията на която взимаш решението... Бог не се бута, не се меши, освен, ако не го помолиш с молитва...
За разлика от злото Бог уважава волята на човек, даже когато е и против него и води към пъкала.
Злото от друга страна не му пука за чуждата воля и за това постоянно се опитва, чрез пороците, зависимостите, мании и пр., да пороби човешката воля, и от свободна да я направи поробена воля, и така злото да действа чрез поробения човек.
Така Бог е делегирал власт на човека, а човека е делегирал тази власт на злото и злото действа, чрез Божията власт.. Но не Бог решава в тия зли дела.. Злото не е от Бога.
Всъщност проблема тук е че истински всемогъщ Господ би трябвало да има власт, да си ограничава властта и да я делегира. Ако Бог не може да прави това, то не е всемогъщ.
Истинския всемогъщият добър Бог реше част от собствената си Божествена власт и я дава на своите творения, за да могат и те като свободни да се насладят на творението пълноценно. А за да е свобода то те трябва да може дори да се разбунтуват към Баща си. Не без последствия, но със свободата поначало да го направят.
А как точно работи свободната воля, точно както КАК ТОЧНО хляба става плът, а виното кръв е мистерия, чудо... Но това че не разбираме нещо, не значи че то 1 - не се случва и 2 - не виждаме значителни последици от него.
....
Та за това почнах да чета тази книжка и ми хареса, че предетерминизма на Августин е отречен от православието. Всъщност покрай тази тема аз осъзнах, че православието наистина е православно. Ако човек вярва във възкресението на Исус и иска да следва наистина истииния път история на това събитие, то оказва се че наистина православната църква е православната...
Изненадах се, но наистина е така...
....
А за самата книга и Августин, книгата е прекрасно написана, и много ми харесва колко е умерена и изобщо не критикува Августин, а просто казава, че е допуснал няколко грешки и пропуски, които в последствие други отци от църквата са поправили и допълнили и че впъреки това Августин не трябва да се отрича, и да се изгражда кариера по оплюването му, както правят някои (както и аз за малко да се подхлъзна, но слава Богу православнието ме спаси от този капан) и че всъщност въпреки грешките Августин без да се превъзхвалява си остава един от велкиките православни светци, които са допринесли много за избистряне на христовото учение. Не е безгрешен, но който много говори, все някъде ще сбърка.
Тази книга е демонстрация на средния път, как някой може хем да е в грешка, хем да е от великите светци на църкава. Нито да се отрича напълно, както някои го правят (и аз бях тръгнал), нито да се приема напълно, както католиците, протестантите и к*лвинистите правят. Всъщност
и това се коментира в книгата
тази парадигма - ако някой е свят то не греши, ако греши то не е свят, (може би за пророците, но все пак това са светци не пророци) е доста лукава и се обяснява как тази логика води до папската непогрешимости съответно до огрето при папите в католическата църква.
Книгата е МНОГО МНОГО ХУБАВА, истиина балансирана, и това което ми прави впечатление е колко всички православни книги които съм чел са балансирани, внимателни, но и истинни.
Православието е Томъс Соуел-ът на Христянството.
Или по-скоро обратното - Томъс Соуел пише за икономика, така както правослваните автори пишат за богословки въпроси.
Истината е фиина и е някъде по срдата, но не е нито средно аретимитично, нито ознчава, че около нея не е пълно със заблуди и тя е бледа светлина в мрака.
July 27, 2022
More like an essay with some supplemental material. Some interesting quotes from Eastern fathers here, but the author’s obsession with Eastern vs Western seems to miss the critical point that Augustine was African, and how context that affected his theology and ministry.
May 10, 2021
I asked my priest a while back about the confusion many Orthodox have toward Blessed Augustine, knowing that, to the Orthodox, he is still considered a saint. Yet, I had seen many people rail against Blessed Augustine online. So what gives, right?
I put this book on my Amazon wishlist, hoping to get to it someday, and then at church right before Pascha, my priest brought out his old copy (and by old, I mean an original edition from the early 1980s), and told me to read it.
What an edifying book. In this book, Fr. Seraphim Rose provides a summation of the theology and beliefs of Blessed Augustine during his life, while at the same time discussing his sainthood within the context of Orthodoxy.
Fr. Seraphim clarifies that, while Blessed Augustine did make some errors in theology, they were more exaggerations due to his zeal for God. His errors were based in piety, and Blessed Augustine was only too quick to ask that he be corrected by the Fathers as necessary.
Yes, Blessed Augustine made some errors in regard to predestination (the Orthodox concept - not the Calvinist), and the filioque, among others. But he was also a stalwart defender of the faith who was mentioned directly in ecumenical council and later documents. There is no defense among modernity in saying that Blessed Augustine is not a saint. He is, according to the longstanding tradition of Orthodoxy.
It is only, as Fr. Seraphim Rose states, the modernity of "Western" theology that many Orthodox push against Blessed Augustine's sainthood. This was an enlightening and encouraging read. Fr. Seraphim does not gloss over Blessed Augustine's errors, but he also notes that Blessed Augustine was never declared a heretic or condemned, but instead lovingly corrected.
I'd encourage anyone to read this short and edifying read.
I put this book on my Amazon wishlist, hoping to get to it someday, and then at church right before Pascha, my priest brought out his old copy (and by old, I mean an original edition from the early 1980s), and told me to read it.
What an edifying book. In this book, Fr. Seraphim Rose provides a summation of the theology and beliefs of Blessed Augustine during his life, while at the same time discussing his sainthood within the context of Orthodoxy.
Fr. Seraphim clarifies that, while Blessed Augustine did make some errors in theology, they were more exaggerations due to his zeal for God. His errors were based in piety, and Blessed Augustine was only too quick to ask that he be corrected by the Fathers as necessary.
Yes, Blessed Augustine made some errors in regard to predestination (the Orthodox concept - not the Calvinist), and the filioque, among others. But he was also a stalwart defender of the faith who was mentioned directly in ecumenical council and later documents. There is no defense among modernity in saying that Blessed Augustine is not a saint. He is, according to the longstanding tradition of Orthodoxy.
It is only, as Fr. Seraphim Rose states, the modernity of "Western" theology that many Orthodox push against Blessed Augustine's sainthood. This was an enlightening and encouraging read. Fr. Seraphim does not gloss over Blessed Augustine's errors, but he also notes that Blessed Augustine was never declared a heretic or condemned, but instead lovingly corrected.
I'd encourage anyone to read this short and edifying read.
February 7, 2022
St. Augustine has a complex history in the Orthodox Catholic Church. Fr. Seraphim shines light on his place in the Church and the historical context of St. Augustine's life and works in the Church.
Highly recommended for those struggling with Orthodox soteriology versus the Augustinian and Pelagian dichotomy found in western Christianity.
Highly recommended for those struggling with Orthodox soteriology versus the Augustinian and Pelagian dichotomy found in western Christianity.
December 30, 2018
Phenomenal, as expected from +Fr Seraphim.
April 17, 2025
I’ve heard this called a defence of St. Augustine, and people have said, it might make you rethink things. But I don't see it?
This is as harsh a critique of St. Augustine's teachings as I've ever seen. So I guess I haven't encountered any of the hyper criticism of St. Augustine that St. Seraphim alludes to.
Grace
Overemphasises grace. To the detriment of human freedom. But he obviously still believes in human freedom because of his statements elsewhere and ascetic practises. The issue is he is easily interpreted as not teaching human freedom at all. He admits this because he expresses concern about preaching his teachings on church in a sermon. Should be not either/or grace/freedom dichotomy but both – “synergy”.
There are actual contemporaries who addressed and corrected his teachings at the time, notably st. John Cassian. & St Vincent of lerins. Since these same people used Augustine's work in other areas where they agreed with him, they clearly don't think he is a heretic. (Although, again, I have never encountered people who criticise st. Augustine this way. Maybe because I am in the western english-speaking world).
I find it frustrating that this was settled at the time only to be rehashed later multiple times.
Predestination
Falls into actual error here. For example, negative predestination (people predestined to condemnation). Contradicts the bible when it states that God wishes all men to be saved. Does NOT teach that God predestined people to commit evil, making God the author of evil as in later Calvinism.
Filioque/Trinity theology/original sin and guilt
The book doesn't really talk about this much.
He doesn't really talk about his poor understanding of Greek or the fact that he was dealing with a mistranslation of a key bible verse which I have seen other people bring up.
The other sections are mostly about how later church fathers treated him, which is as a saint and church father, while admitting that he is only human and erred in some ways.
Multiple places where St. Augustine is humble and basically admits he could have erred and asks the later church to judge his writings for themselves.
The sad thing here is I think St. Augustine is a good example for us western people.
We live relatively luxurious and degenerate lives. He is a pious penitent who used to be a well-off degenerate.
We look to worldly powers to save us, or look to the church to provide a worldly form of salvation and get upset when that does not happen. His magnum opus City of God strongly counteracts that.
But instead we ignore all that and construct castles out of the more shaky areas of his theology :(
Quotes
"As a general rule, it may even be said that it is usually those who cry the loudest against "Western influence" and are the least forgiving of those whose theology is not "pure" - who are themselves the most infected by Western influences, often of unsuspected kinds. The spirit of disparagement of all who do not agree with one's "correct" views, whether on theology, iconography, church services, spiritual life, or whatever subject, has become far too common today, especially among new converts to the Orthodox Faith, in whom it is particularly unfitting and often has disastrous results."
although note that the author also says not to be overly harsh in criticising such zealous people either.
"The "Western" approach to theology, the over-logicalness from which, yes, Blessed Augustine (but not Bishop Theophan) did suffer, the over-reliance on the deductions of our fallible mind - is so much a part of every man living today that it is simply foolishness to pretend that it is a problem of someone else and not of ourselves first and foremost.”
This is as harsh a critique of St. Augustine's teachings as I've ever seen. So I guess I haven't encountered any of the hyper criticism of St. Augustine that St. Seraphim alludes to.
Grace
Overemphasises grace. To the detriment of human freedom. But he obviously still believes in human freedom because of his statements elsewhere and ascetic practises. The issue is he is easily interpreted as not teaching human freedom at all. He admits this because he expresses concern about preaching his teachings on church in a sermon. Should be not either/or grace/freedom dichotomy but both – “synergy”.
There are actual contemporaries who addressed and corrected his teachings at the time, notably st. John Cassian. & St Vincent of lerins. Since these same people used Augustine's work in other areas where they agreed with him, they clearly don't think he is a heretic. (Although, again, I have never encountered people who criticise st. Augustine this way. Maybe because I am in the western english-speaking world).
I find it frustrating that this was settled at the time only to be rehashed later multiple times.
Predestination
Falls into actual error here. For example, negative predestination (people predestined to condemnation). Contradicts the bible when it states that God wishes all men to be saved. Does NOT teach that God predestined people to commit evil, making God the author of evil as in later Calvinism.
Filioque/Trinity theology/original sin and guilt
The book doesn't really talk about this much.
He doesn't really talk about his poor understanding of Greek or the fact that he was dealing with a mistranslation of a key bible verse which I have seen other people bring up.
The other sections are mostly about how later church fathers treated him, which is as a saint and church father, while admitting that he is only human and erred in some ways.
Multiple places where St. Augustine is humble and basically admits he could have erred and asks the later church to judge his writings for themselves.
The sad thing here is I think St. Augustine is a good example for us western people.
We live relatively luxurious and degenerate lives. He is a pious penitent who used to be a well-off degenerate.
We look to worldly powers to save us, or look to the church to provide a worldly form of salvation and get upset when that does not happen. His magnum opus City of God strongly counteracts that.
But instead we ignore all that and construct castles out of the more shaky areas of his theology :(
Quotes
"As a general rule, it may even be said that it is usually those who cry the loudest against "Western influence" and are the least forgiving of those whose theology is not "pure" - who are themselves the most infected by Western influences, often of unsuspected kinds. The spirit of disparagement of all who do not agree with one's "correct" views, whether on theology, iconography, church services, spiritual life, or whatever subject, has become far too common today, especially among new converts to the Orthodox Faith, in whom it is particularly unfitting and often has disastrous results."
although note that the author also says not to be overly harsh in criticising such zealous people either.
"The "Western" approach to theology, the over-logicalness from which, yes, Blessed Augustine (but not Bishop Theophan) did suffer, the over-reliance on the deductions of our fallible mind - is so much a part of every man living today that it is simply foolishness to pretend that it is a problem of someone else and not of ourselves first and foremost.”
December 27, 2024
Scrierile cuviosului Serafim Rose sunt de fiecare dată o sursă importantă de găsire a adevărului în modernitate. În opera 'Locul binecuvântatului Augustin în biserica ortodoxă', ne este arătată nu numai viziunea părinților asupra lui Augustin, ci și perspectiva bisericii asupra marilor gânditori apuseni, venerați mai mult de catolici decât de estici. Adevărul stă mai mult în dorința de a accepta posibilitatea prezenței anumitor greșeli în scrierile de natură umană din ambele părți. Atât Augustin, cât și părinți moderni, cum ar fi Nectarie, au anumite greșeli dogmatice în scrierile lor. Însă perspectiva ortodocșilor de rând este mai mult cea a unei persoane în timpul unei epidemii: se feresc mai mult de vest decât de greșeli. Ceea ce este foarte diferit de abordarea bisericii (care a acceptat introducerea unor astfel de gânditori în calendarul ortodox), și totodată această perspectivă bolnavă, contrazice biblia, întrucât ne este spus în Matei 5:9 'Fericiți făcătorii de pace, că aceia fiii lui Dumnezeu se vor chema.'
October 6, 2025
Many Orthodox Christians today view Augustine with suspicion or contempt for his theology, but it was not always that way. Fr. Seraphim Rose does the service of pointing out the history of his reception in Orthodox circles throughout the centuries. While his dogmatics were incorrect in place, he was regarded as a saint, and the former did not jeopardize the latter. And, his dogmatics are only one part of his writing. Fr. Rose highlights the value of Augustine's confessional writings, particularly his Confessions, and notes how highly it has been regarded by the Orthodox who have come in contact with it. It was heartwarming to read that Russian monks in the 19th century kept it around along with the other classic Patristics.
Thus, Fr. Seraphim Rose is one of a number of that has disabused me of the idea that St. Augustine is exceptional in his wrongness and contrary to Orthodoxy. Dr. Jeannie Constantinou in her podcast Search the Scriptures also helped me see his value as an exegete, and David Bentley Hart helped me realize the Orthodoxy of his views of the Trinity.
Thus, Fr. Seraphim Rose is one of a number of that has disabused me of the idea that St. Augustine is exceptional in his wrongness and contrary to Orthodoxy. Dr. Jeannie Constantinou in her podcast Search the Scriptures also helped me see his value as an exegete, and David Bentley Hart helped me realize the Orthodoxy of his views of the Trinity.
March 23, 2023
A very balanced and well written work. Seraphim does an excellent job describing the controversies surrounding Augustine in some Orthodox circles and places his teachings in a proper context. His highlighting of other Western saints like Cassian and Vincent of Lerins, his letters touching upon the topic and the service written for Augustine by St. John Maximovitch all really add to the book as well.
Though the book cleared up a lot of confusion about how the Orthodox view Augustine on several of the main issues (grace and free will, predestination, East vs West) Seraphim never discussed the original sin vs ancestral sin debate, which I know some Orthodox attribute to Augustine as well, and I’m disappointed it wasn’t addressed.
Overall though it’s a great book that’s easy to read and highly informative.
Though the book cleared up a lot of confusion about how the Orthodox view Augustine on several of the main issues (grace and free will, predestination, East vs West) Seraphim never discussed the original sin vs ancestral sin debate, which I know some Orthodox attribute to Augustine as well, and I’m disappointed it wasn’t addressed.
Overall though it’s a great book that’s easy to read and highly informative.
January 11, 2025
Augustine of Hippo was perhaps the most prolific of all Christian writers in the history of the church however it is written "In the multitude of words, sin is not lacking."
While Augustine communicated some erroneous ideas and was unbalanced in some of his teachings on grace and a few other topics, the saint continued to show a heart for Christ and was humble to see his errors and repented of his errors in later years. Highly recommend this book for those who are curious to know more about what the Bishop believed as well as what are common misconceptions.
While Augustine communicated some erroneous ideas and was unbalanced in some of his teachings on grace and a few other topics, the saint continued to show a heart for Christ and was humble to see his errors and repented of his errors in later years. Highly recommend this book for those who are curious to know more about what the Bishop believed as well as what are common misconceptions.
March 24, 2023
I love Saint Augustine, as a Catholic Christian. I'm glad he is becoming more respected in the Orthodox Church. May the peace of the Lord be with you all.
October 28, 2010
A good read. I would recommend Seraphim Rose's other books over this one depending on the need of the reader.
August 11, 2011
Wonderful read, this should be mandatory for all Eastern orthodox divinity students.
Displaying 1 - 22 of 22 reviews