Александър Ципкин - "Жени на непреклонна възраст, и други безпринципни истории", изд. "Колибри" 2019, прев. Пенка Кънева
Ето с този симпатичен сборник приключих току-що.
Рядко чета разкази. Нямам специална причина да ги избягвам - и, всъщност, дори не мисля, че мога да говоря за "избягване". Просто така се стекоха нещата в последните години.
Тези обаче поисках да прочета в мига, щом разбрах, че предстои да излязат. Започнах ги вчера, довърших ги днес, а сега съжалявам, че толкова бързах.
Корицата навярно би накарала човек да си помисли, че всичко, което ще прочете на тези страници, ще бъде весело, закачливо, безкрайно забавно. Че на тези страници ще е пълно с лекомислени жени и палави мъже - а защо пък не и обратното, - че ще е пълно с весели недоразумения или пък ситуации, които те карат приятно да се изчервяваш.
Е, да, вярно е. Това го има. Има го още в първия разказ - и да ви кажа, вярно си е, и вкъщи имаше подобна изненада; вторият разказ беше хем забавен, хем малко смущаващ. "Дяволът е в дребните пари" ми напомни за собственото ми детство - само дето аз пари назаем не давах.
Разказът, който за пръв път в книгата прекъсна веселото настроение, за мен беше "Прозорецът". Натъжи ме, загорча ми от него - но в същото време ми послужи като доказателство, че един добър автор може да опише всякаква ситуация така, че да въздейства на читателя и да звучи убедително. И да се справя еднакво добре с описването и на тъжното, и на веселото.
Разказът, който искрено ме разчувства, беше "Кавички". Не че не предвидих какво става. Напротив - заподозрях го отрано, и се досетих за причината. Но това не променя факта, че разказът е трогателен, и че ще го запомня задълго.
Много ми хареса и "Генадий Валентинович. Притча за загадъчната женска любов". "Хвана" ме още заглавието, а накрая вече обичах тази история.
Хареса ми, че разказите в сборника са подбрани така, че обхващат голям период от време - от "соца" и времето на пионерската организация до наши дни. Може би на някои по-млади читатели ще им е чудно как някаква си дъвка може да бъде едва ли не издигната в култ - само че някои го помним. Добре де, при нас не беше точно тази дъвка. Бяха други неща. Но все пак тази история "говори" на читателите.
Александър Ципкин владее прекрасно както иронията, така и самоиронията. И пише с чудесно чувство за хумор. Без капчица прекаленост. Книгата ми хареса много и с удоволствие бих прочела и друго от автора.