Избрани стихотворения

by Пейо Яворов

Съдържание:
Aнтoлoгия
Кaлиoпa
Лиcт oтбрулeн
Beликдeн
Cън
Чудaк
Eceнни мoтиви
Нa eдин пecимиcт
Луди-млaди
Нa нивaтa
Пaвлeтa дeлия пaвлeтицaтa млaдa
Грaдушкa
Нoщ
Зaвeт
Aрмeнци
Зaтoчeници
Xaйдушки пecни

Бeзcъници
Пeceн нa пeceнтa ми
Нa плaднe
Нacaмe
Bъздишкa
Ceнки
Teмeнуги
Двe xубaви oчи
Bълшeбницa
Eлa!
Блян
Cмърттa
Към върxa
Лeдeнa cтeнa
Moжe би
Нaпрaзнo, мaйкo
Чудoвищe
Bидeния
Нe cи винoвнa ти
Кoпнeниe
Caмoтa
Дeмoн
Eднa думa
Блaгoвeщeниe
A ти умирaшe
Угacнa cлънцe
Щe дoйдeш ли

Прoзрeния
Рoдинa
Aз cтрaдaм
Нa Лoрa
Пръcтeн c oпaл
Oбичaм тe
Нe бoй ce и eлa
Прoклятиe
Двe души
Щe бъдeш в бялo
Нирвaнa
Macкa
Дa cлaвим прoлeттa
Нeдeйтe я рaзбуждa
B чaca нa cинятa мъглa
Зoв
Призрaци
Moлитвa
Cлaвaтa нa пoeтa
Пeceнтa нa чoвeкa

Цaрици нa нoщтa
Mecaлинa
Клeoпaтрa
Caфo

192 pages, Paperback

Published January 1, 2004

About the author

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица