What do you think?
Rate this book
الدولة الإسلامية داعش : الدولة الإسلامية و إعادة ترسيم حدود الشرق الأوسط
يرى الكثير من المراقبين في الغرب أن "الدولة الإسلامية", والقاعدة من قبلها, عبارة عن تنظيم لا يأخذ بعين الإعتبار التتابع المنطقي للحقب الزمنية و تغير الأحوال مع كر الأيام و توالي الليالي بل يريد أن يعود بعقارب الساعة إلى الماضي السحيق. بالفعل, فقد وصف اللاجئون السوريون و العراقيون حكم "الدولة الإسلامية" بأنه لا يختلف كثيرا عن حكم حركة طالبان. فسكان المناطق التي تسيطر عليها "الدولة الإسلامية" يواجهون خيارات تتلخص في اعتناق العقيدة السلفية أو الهرب أو الإعدام.
إن ما يميز هذا التنظيم عن سواه من المجموعات المسلحة وما يجعله يحقق النجاحات تلو الأخرى, هونهجة الحداثي و البرغماتي.
فقيادته تظهر فهما لا مثيل له لجهة العراقيل التي تعترض سبيل القوى العصرية في عالم معولم متعدد الأقطاب. فقد شعرت "الدولة الإسلامية", على سبيل المثال, قبل غيرها, بأن التدخل المشترك الأجنبي الذي حصل في ليبيا و العراق لا يمكن أن يستنسخ ليطبق على الحالة السورية.
إن ما يميز هذا التنظيم عن سواه من المجموعات المسلحة وما يجعله يحقق النجاحات تلو الأخرى, هونهجة الحداثي و البرغماتي.
فقيادته تظهر فهما لا مثيل له لجهة العراقيل التي تعترض سبيل القوى العصرية في عالم معولم متعدد الأقطاب. فقد شعرت "الدولة الإسلامية", على سبيل المثال, قبل غيرها, بأن التدخل المشترك الأجنبي الذي حصل في ليبيا و العراق لا يمكن أن يستنسخ ليطبق على الحالة السورية.
176 pages, Paperback
First published January 1, 2014
35 people are currently reading
629 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 70 reviews
October 29, 2023
De reținut conceptul de stat-fantoma (shell-state). Un stat-fantoma are infrastructura socio-economică a unui stat, dar îi lipsesc consensul populației și recunoașterea politică. State-fantoma au fost construite și de alte organizații teroriste, cum ar fi FARC (gherilele comuniste din Columbia) și OEP-ul lui Arafat, însă nicio altă organizație teroristă nu a fost atât de aproape de a edifica un stat real cum a fost ISIS.
Este cea mai bună descriere a Statului Islamic pe care am citit-o.
Este cea mai bună descriere a Statului Islamic pe care am citit-o.
June 17, 2015
In presenting a new Caliphate, the Islamic State attempts to offer a contemporary political image of itself analogous to that which the early Zionists projected, the word democracy is not as valued by IS as it was by Israel's founders.
The Islamist Phoenix reads like an outgrowth of periodical pieces, hence there is a steady redundancy from chapter to chapter. The ideas are forwarded clearly and without the baggage of bias(well, until later, as you'll see). The phoenix of the title refers how Salafism has responded to the various conflicts of the last 15 years and re-imagined itself presently as a tech savvy Islamic State, eager to conduct the business of state while maintaining a diet of terror for its opponents. The late Al Qaeda leader in Iraq al Zarqawi appears to have been crucial in this turn of events, while the US was painting Sadr City as the inner circle of Hell. The missed opportunites and opinions of the West is a recurring thene in the Napoleoni's analysis. The Islamic concept of takfir refers to apostasy or heresy is readily bandied back and forth between Sunnis and Shia. It gives a free hand to what many perceive as the barbarism of ISIL. It was at this point of the discussion that term genocide and the name Hitler appeared. I had to wince.
Napoleoni offers no easy solutions. The current proxy conflicts being waged against both IS as well Assad's Syrian government are also grossly counter-productive. This only appears to lead to further regional destabilization. 2.5 stars.
The Islamist Phoenix reads like an outgrowth of periodical pieces, hence there is a steady redundancy from chapter to chapter. The ideas are forwarded clearly and without the baggage of bias(well, until later, as you'll see). The phoenix of the title refers how Salafism has responded to the various conflicts of the last 15 years and re-imagined itself presently as a tech savvy Islamic State, eager to conduct the business of state while maintaining a diet of terror for its opponents. The late Al Qaeda leader in Iraq al Zarqawi appears to have been crucial in this turn of events, while the US was painting Sadr City as the inner circle of Hell. The missed opportunites and opinions of the West is a recurring thene in the Napoleoni's analysis. The Islamic concept of takfir refers to apostasy or heresy is readily bandied back and forth between Sunnis and Shia. It gives a free hand to what many perceive as the barbarism of ISIL. It was at this point of the discussion that term genocide and the name Hitler appeared. I had to wince.
Napoleoni offers no easy solutions. The current proxy conflicts being waged against both IS as well Assad's Syrian government are also grossly counter-productive. This only appears to lead to further regional destabilization. 2.5 stars.
September 28, 2020
“Know thy enemy” is probably the most important task in any conflict, and especially in a war. Publicist Loretta Napoleoni has taken this very serious. She continuously looks beyond the clichés and superficial facts and views we, in the West, have about Islamic State. She points at the historical roots of the movement, the powerful symbol of the re-establishment of the caliphate, and the deep-rooted frustration amongst Arab (and western) Muslims that is the fertile soil for the success of IS. And she stresses the very own character of the organization, namely the ambition to found a modern state; according to her IS can be the first terror movement that succeeds in doing so.
It is very wise of Napoleoni to direct our attention to these points. But there also is a reverse side. Every now and then she is so anxious to diminish our existential fear for IS that it almost looks like she’s justifying the barbaric deeds. Also the sources she uses to prove that such deeds were also committed in other recent conflicts (Kosovo for instance) are very meager and even dubious. And finally she looks to be a bit too expeditious in stating that Islamic State is really on the way to become a modern state, and possible in a few years time will become diplomatically accepted.
In short, a captivating read, but to take with a pinch of salt, in hindsight a great pinch of salt.
It is very wise of Napoleoni to direct our attention to these points. But there also is a reverse side. Every now and then she is so anxious to diminish our existential fear for IS that it almost looks like she’s justifying the barbaric deeds. Also the sources she uses to prove that such deeds were also committed in other recent conflicts (Kosovo for instance) are very meager and even dubious. And finally she looks to be a bit too expeditious in stating that Islamic State is really on the way to become a modern state, and possible in a few years time will become diplomatically accepted.
In short, a captivating read, but to take with a pinch of salt, in hindsight a great pinch of salt.
January 15, 2015
Saggio utile per chi, come me, è digiuno sull’argomento. Non sapevo neanche quale fosse il significato dell’acronimo isis, stato islamico di Iraq e Siria. Mi sono fatta un’idea sul Califfato, che l’isis vuole far rivivere, una forma di stato islamico esistita fino al XIII secolo, quando fu oggetto di conquista da parte dei Mongoli, che andava dall’Iraq fino al Mediterraneo, e che corrispose al periodo di massimo splendore della civiltà araba. Il califfo Al Baghdadi, che si ritiene discendente diretto di Maometto, dirige questa organizzazione che pubblicizza la rinascita di un tempo felice per i musulmani, una sorta di rivincita per il decadimento che il popolo musulmano ha subito a causa degli occidentali: si tratta di un fenomeno che la scrittrice definisce moderno, la creazione di uno stato islamico attraverso il terrorismo –e con l’aiuto delle più avanzate tecnologie-, che il mondo occidentale non può e non deve ignorare e sottovalutare.
Dopo le stragi di Parigi degli ultimi giorni, le parole di allarme della Napoleoni suonano profetiche e vanno ancor più rivalutate.
Dopo le stragi di Parigi degli ultimi giorni, le parole di allarme della Napoleoni suonano profetiche e vanno ancor più rivalutate.
February 28, 2015
Едва ли има по-отвратителна организация, която някога се е появявала. Всички сме гледали шокиращи видео клипове, показващи действията на тази групировка: обезглавявания, пребивания с камъни, разпъвания на кръстове, хвърляне на хора от високи сгради, ампутации, взривявания, експлозии, показни убийства, обесвания, изнасилвания, разрушаване на културни паметници, горене на книги... Дори в най-жестоките филми на ужасите никой не си е представял появата на такова явление.
Веднага изникват въпросите, които всеки си задава: защо, как, къде, поради какви причини, докога, какви са целите им, накъде върви света, кой ги финансира, кой печели, кой седи зад всичко това?
Моите уважения към Лорета Наполеони, но тя съвсем плахо се е опитала да засегне темата, към която всички са насочили погледи. Книгата е писана от човек, който не е живял в региона, няма роднини, не познава културата и историята, дори не е бил напълно честен, а просто е събирал информация от интернет и от "избрани" интервюта. Въпреки това, в книгата има и точна информация, макар и с нагласени изводи. Поради това ще добавя много неща, за които Лорета просто я е била страх да каже.
Началото. Създаването на Ал-Каида в Ирак.
Предшественикът на Ислямска държава се появява незабавно след нахлуването на САЩ в Ирак. Основава се клон на Ал-Каида, а неин лидер е Ал-Заркауи. Според Наполеони причината за тази поява е, че иракските сунити се вдигнали срещу свалянето на сунитския диктатор Саддам Хюсеин, които след неговото падане били потиснати от шиитите. Но е забравила да спомене, че диктатурата на Саддам бе светска, а идеологията на Ал-Каида е по-скоро уахабитска и много по-близка до тази на Саудитска Арабия. "Забравя" да спомене, че 2/3 от населението на Ирак са шиити, и съвсем логично бе, че след свалянето на Саддам по естествен път шиитите ще се доберат до властта.
В Ирак след падането на Саддам бяха извършени стотици атентати. В страната загинаха над 1 милион души, а това е цифра, която дори няколко саддамовци не биха постигнали. В Ирак се завърна шиитският лидер - аятолах Мухаммад Бакр ал-Хаким, който бе абсолютен фаворит за спечелването на изборите в страната. Разбира се, че аятолахът бе приближен на шиитския Иран. Точно това бе трън в гащите на американската политика - шиитското мнозинство щяха да качат аятолаха на власт, а Ирак щеше да се приближи до Иран, въпреки милиардите, хвърлени от американските корпорации за да се доберат до иракския петрол. И тогава хоп... изневиделица се появява организация, която започва да извършва терористични актове срещу всеки, който не е удобен на американската политика. Аятолах Ал-Хаким бе убит след кървав атентат, както и множество шиитски лидери, а в страната откровено започнаха да се появяват огромни пукнатини между кюрди, сунити и шиити. Християните? Над 1 милион християни изчезнаха от картата на Ирак. Вече почти няма християни там.
След като Ал-Заркауи организира атентата срещу Ал-Хаким, а на шиитие им бяха издърпани ушите, САЩ поемат юздите, а Ал-Каида в Ирак някъде към 2006 изчезва. Разбира се, "благодарение" на САЩ.
Ренесанс на Ал-Каида в Ирак. Появата на ИДИЛ.
През 2010 г. Иран, Ирак и Сирия ( с участието и на Египет) подписват споразумение, което се подготвя година по-рано, и чрез което трите страни целяха да построят газопроводи за да изнасят газ и петрол за Европа, Китай и Индия. В същото време този ход прекъсва целите на Саудитска Арабия и Катар, чиито сухоземен достъп до Турция и Европа е отрязан. Това разбира се би довело до по-голяма зависимост на Европа от руския газ, за сметка на катарския. Какво мислите се случва тогава? Хоп! През същата тази 2010 г. се появява ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Левант), възродена изневиделица от пепелта, от останките на Ал-Каида в Ирак. Начело застава вече печално известният Ал-Багдади. Същият този ислямски халифат приема идеологията на уахабитско-салфитските движения в Саудитска Арабия и Катар. Малко е подозрително, нали? Публична тайна е, че именно тези страни финансират ислямистките бунтовници в Сирия и Ирак.
Ако погледнем картата на Близкия Изток ще установим, че ИДИЛ просто прекъсва и разрязва връзката между Сирия и Ирак/Иран, като в същото време отваря сухоземна такава между Саудитска арабия и Турция. Колкото по-продължителна е войната в Сирия, толкова по-удобна ще става тя за споменатото трио Турция-Катар-С.Арабия.
Както Наполеони, така и европейските и американските медии, всичките те обичат да хвърлят вината върху шиитите и шиитските режими в Сирия и Ирак за появата на Ислямска държава, която гледа на себе си като "защитник" на сунитите в региона. Интересно защо не са се появили такива от другите религиозни групи срещу тези "режими". Това разбира се е твърде удобно за медиите, но едва ли Башар Асад е виновен за появата на Боко Харам в Нигерия, на талибаните в Афганистан, на Ансар Ал-Дин в Мали, Ислямски Магреб в Алжир и Либия, Ал-Шабаб в Сомалия, или на Ал-Каида, чиито идеологии по принцип по нищо не се различават от тези на Саудитска Арабия и Катар:
Открийте разликите
Всъщност самият американски вицепрезидент Джо Бидън призна, че коалиционните партньори на САЩ - Турция, С. Арабия, Кувейт и Катар са финансирали ИДИЛ. Но само ден след това Бидън започна трогателно и настоятелно да се извинява (линкът е към страница на CNN) на тези страни. Преди това пък Джон МакКейн обърка бунтовниците с ИДИЛ, твърдейки че ги познава, да не говорим за негови снимки с главатари на Ислямски групировки. Явно от време на време американските политици се изпускат за очевадното.
Едно от нещата, които постоянно ме питат, и които разбира се Наполеони не знае, е: "Кое е правилното название на тази организация?" ИДИС (Ислямска държава в Ирак и Сирия), ИД (Ислямска държава), ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Левант) или дори Ислямски фронт?
Правилното е ИДИЛ (или ДААШ на арабски), тъй като последното Ш седи за Шам, район познат на европейците като Левант, обхващащ териториите на Сирия, Ливан, Йордания, Палестина и Израел. Бойците сами се наричат даашиюн, а както сами забелязвате, ислямистките бунтовници отдавна са престанали да наричат Сирия с познатото наименование, тъй като то произлиза от "сириани", а сирианите (или асирийци/арамейци) са християните в този район. Поради тази причина нито една бунтовническа група не носи наименованието Сирия, а я заменят с Шам (Левант), включително и ИДИЛ. Примери: Ахрар ал-Шам, Аджнад ал-Шам, Филак ал-Шам, Харакат Шам ал-Ислам, Ансар ал-Шам и др.
Напоследък се ползва ИД (Ислямска държава), което е по-кратко, а лидерът ал-Багдади сам започна да ползва това наименование, давайки знак, че ще действа не само в Ирак и Левант.
Кой финансира ИДИЛ и каква е тяхната цел?
В своя анализ Наполеони обяснява, че ИДИЛ предимно се самофинансира, като основно е обирала банки в Ирак, обирала е населението, крадяла е петрол и го е продавала. Доста алогично обяснение, като всеки разсъждаващ човек би задал следните въпроси: "С иракски пари ли е купувала оръжие? От кого са купували оръжие? На кого продават петрола? Как от някаква банда и шайка се получава толкова добре организирана престъпна група? Как така в тази група има предимно натовско и американско оръжие? Как така лидерите на тази организация са обучавани предимно в С.Арабия, Катар или Йордания (Багдади е бил обучен в Йордания)?
Разбира се, има някакви бледи обяснения от сорта, ама видите ли, американците даваха оръжие на бунтовниците да се бият срещу бруталния диктатор, но всички попаднаха в ръцете на терористите. Включително и бойците, които също преминаха там. Много несериозно обяснение.
Нещо, което също така прави отвратително впечатление, е, че Наполеони не спомена нищо, ама абсолютно нищо за християните в Сирия. Споменава всички групи, алауити, кюрди, сунити, но не и християни. Това изглежда е тема табу за корпоративните медии. Явно се обажда гузната съвест и ярко се прикрива, че тези "ислямисти" тероризират предимно християни и алауитите в Сирия, както и всички останали малцинства. Фактите показват, че НИТО едно населено с християни място, не е оцеляло в териториите, владени от Сирийската свободна армия, Ал-Нусра, ИДИЛ или Ислямски фронт (които са съвсем различна групировка). Нито дума и за арменците в Сирия, и това, че арменският президент първи поздрави Асад за победата му на изборите преди година.
Повече от ясно е, че основните финансисти на ИДИЛ, както и на всички бунтовници в Сирия, са Саудитска арабия и Катар, както и техните съюзници от Турция, Кувейт и Йордания, и най-вече чрез тяхното отроче Мюсюлмански братя. Не случайно след падането на Мюсюлманските братя в Египет, турският президент възнегодуваше, а катарския посланик в Египет бе изгонен. Резултатът? 21 заклани египетски копти (християни) в Либия.
Факт е за всички, че откакто т.нар. "коалиция срещу ИДИЛ", включваща "демократичните" С.Арабия, Катар, Турция и подобните, бомбардира тази организация, тя се увеличила 3 пъти. Факт е, че ИДИЛ буквално копира идеологията на С.Арабия и частично на Катар. Факт е, че всичките й лидери са обучавани в саудитски "мадарес" (религиозни училища). Факт е, че основният източник на тази идеология е С.Арабия, където християнството е забранено и практикуването му се наказва (често и със смърт), където жени и мъже се пребиват с камшик, с камъни или обезглавяват за престъпления като богохулство, атеизъм, вещерство, обида към властта, прелюбодейство или просто показване на лицето без абая.
Но най-противният факт от всички бе как медии като CNN, BBC и подобните, се скъсаха да величаят саудитския крал, който почина наскоро. Наричаха го "модернизатор", "покровител на жените", "реформатор", "демократ". Твърде похвално за брутален диктатор, който до късни години се женеше за 14-15 годишни момичета, а съпругите му са над 30. И където жените нямат права. И за човек, който брутално потиска шиитите в страната, в която наскоро публично изтезават (и още ще изтезават) младо момче за показаните светски възгледи. Или за страна, в която е забранено киното, съвременната наука (ако е в разрез с религията), и общо взето не е дала абсолютно нищо на света. Е, разбира се, когато нищо не произвеждаш, а купуваш стока предимно от американски компании, всичко това ти е простено. И от урод се превръщаш в герой. Медиите умеят това.
Бъдеща заплаха/Заключение.
Битката за ресурси между Русия и САЩ може да направи и двете страни губещи. Използването на радикалния ислям може да е удобно в момента, но в дъгосрочен план това може да създаде огромен проблем, най-вече за Европа. Саудитска Арабия и Катар знаят, че природните ресурси се изчерпват и след време ще са безгласна единица в международен план. Но и много добре разбират, че има 1,5 млрд. мюсюлмани, като голяма част живеят в Европа. Знаят, че ако настроят европейците срещу мюсюлманите, то последните няма да се идентифицират с европейската култура, напротив, ще застанат срещу нея. А ако саудитци яхнат социалното недоволство на мюсюлманите в такава враждебна изкуствено създадена (чрез атентати) среда, то мюсюлманите ще се радикализират и ще се идентифицират с крайната им идеология. Затова точно саудитските училища бълват такива крайни идеологии, точно кралската им фамилия финансира тези атентати в Европа, които поляризират обществото и създават крайни политически формации. Колкото повече проблеми създават, толкова повече поляризирани ще са двете страни. Ще са и по-лесно контролируеми. Засега Европа мълчи, защото е зависима. САЩ и Русия си играят с огъня, няколко пъти се опариха, но за тях корпорациите и олигарсите са по-важни. В такава среда се появяват тези франкенщайновски създания като ИДИЛ.
ПС Доста ме шокира Наполеони с твърдението, че ИДИЛ напомня на Израел - идеята за създаването на еврейска/сунитска държава , както и предположението, че някой ден може да не приемаме ИДИЛ като терористична, а като политическа формация...
Честно, не разбирам защо се издават книги на журналисти, които нямат представа за какво говорят, а основните им източници са wikipedia и манипулираната преса.
Веднага изникват въпросите, които всеки си задава: защо, как, къде, поради какви причини, докога, какви са целите им, накъде върви света, кой ги финансира, кой печели, кой седи зад всичко това?
Моите уважения към Лорета Наполеони, но тя съвсем плахо се е опитала да засегне темата, към която всички са насочили погледи. Книгата е писана от човек, който не е живял в региона, няма роднини, не познава културата и историята, дори не е бил напълно честен, а просто е събирал информация от интернет и от "избрани" интервюта. Въпреки това, в книгата има и точна информация, макар и с нагласени изводи. Поради това ще добавя много неща, за които Лорета просто я е била страх да каже.
Началото. Създаването на Ал-Каида в Ирак.
Предшественикът на Ислямска държава се появява незабавно след нахлуването на САЩ в Ирак. Основава се клон на Ал-Каида, а неин лидер е Ал-Заркауи. Според Наполеони причината за тази поява е, че иракските сунити се вдигнали срещу свалянето на сунитския диктатор Саддам Хюсеин, които след неговото падане били потиснати от шиитите. Но е забравила да спомене, че диктатурата на Саддам бе светска, а идеологията на Ал-Каида е по-скоро уахабитска и много по-близка до тази на Саудитска Арабия. "Забравя" да спомене, че 2/3 от населението на Ирак са шиити, и съвсем логично бе, че след свалянето на Саддам по естествен път шиитите ще се доберат до властта.
В Ирак след падането на Саддам бяха извършени стотици атентати. В страната загинаха над 1 милион души, а това е цифра, която дори няколко саддамовци не биха постигнали. В Ирак се завърна шиитският лидер - аятолах Мухаммад Бакр ал-Хаким, който бе абсолютен фаворит за спечелването на изборите в страната. Разбира се, че аятолахът бе приближен на шиитския Иран. Точно това бе трън в гащите на американската политика - шиитското мнозинство щяха да качат аятолаха на власт, а Ирак щеше да се приближи до Иран, въпреки милиардите, хвърлени от американските корпорации за да се доберат до иракския петрол. И тогава хоп... изневиделица се появява организация, която започва да извършва терористични актове срещу всеки, който не е удобен на американската политика. Аятолах Ал-Хаким бе убит след кървав атентат, както и множество шиитски лидери, а в страната откровено започнаха да се появяват огромни пукнатини между кюрди, сунити и шиити. Християните? Над 1 милион християни изчезнаха от картата на Ирак. Вече почти няма християни там.
След като Ал-Заркауи организира атентата срещу Ал-Хаким, а на шиитие им бяха издърпани ушите, САЩ поемат юздите, а Ал-Каида в Ирак някъде към 2006 изчезва. Разбира се, "благодарение" на САЩ.
Ренесанс на Ал-Каида в Ирак. Появата на ИДИЛ.
През 2010 г. Иран, Ирак и Сирия ( с участието и на Египет) подписват споразумение, което се подготвя година по-рано, и чрез което трите страни целяха да построят газопроводи за да изнасят газ и петрол за Европа, Китай и Индия. В същото време този ход прекъсва целите на Саудитска Арабия и Катар, чиито сухоземен достъп до Турция и Европа е отрязан. Това разбира се би довело до по-голяма зависимост на Европа от руския газ, за сметка на катарския. Какво мислите се случва тогава? Хоп! През същата тази 2010 г. се появява ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Левант), възродена изневиделица от пепелта, от останките на Ал-Каида в Ирак. Начело застава вече печално известният Ал-Багдади. Същият този ислямски халифат приема идеологията на уахабитско-салфитските движения в Саудитска Арабия и Катар. Малко е подозрително, нали? Публична тайна е, че именно тези страни финансират ислямистките бунтовници в Сирия и Ирак.
Ако погледнем картата на Близкия Изток ще установим, че ИДИЛ просто прекъсва и разрязва връзката между Сирия и Ирак/Иран, като в същото време отваря сухоземна такава между Саудитска арабия и Турция. Колкото по-продължителна е войната в Сирия, толкова по-удобна ще става тя за споменатото трио Турция-Катар-С.Арабия.
Както Наполеони, така и европейските и американските медии, всичките те обичат да хвърлят вината върху шиитите и шиитските режими в Сирия и Ирак за появата на Ислямска държава, която гледа на себе си като "защитник" на сунитите в региона. Интересно защо не са се появили такива от другите религиозни групи срещу тези "режими". Това разбира се е твърде удобно за медиите, но едва ли Башар Асад е виновен за появата на Боко Харам в Нигерия, на талибаните в Афганистан, на Ансар Ал-Дин в Мали, Ислямски Магреб в Алжир и Либия, Ал-Шабаб в Сомалия, или на Ал-Каида, чиито идеологии по принцип по нищо не се различават от тези на Саудитска Арабия и Катар:
Открийте разликите
Всъщност самият американски вицепрезидент Джо Бидън призна, че коалиционните партньори на САЩ - Турция, С. Арабия, Кувейт и Катар са финансирали ИДИЛ. Но само ден след това Бидън започна трогателно и настоятелно да се извинява (линкът е към страница на CNN) на тези страни. Преди това пък Джон МакКейн обърка бунтовниците с ИДИЛ, твърдейки че ги познава, да не говорим за негови снимки с главатари на Ислямски групировки. Явно от време на време американските политици се изпускат за очевадното.
Едно от нещата, които постоянно ме питат, и които разбира се Наполеони не знае, е: "Кое е правилното название на тази организация?" ИДИС (Ислямска държава в Ирак и Сирия), ИД (Ислямска държава), ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Левант) или дори Ислямски фронт?
Правилното е ИДИЛ (или ДААШ на арабски), тъй като последното Ш седи за Шам, район познат на европейците като Левант, обхващащ териториите на Сирия, Ливан, Йордания, Палестина и Израел. Бойците сами се наричат даашиюн, а както сами забелязвате, ислямистките бунтовници отдавна са престанали да наричат Сирия с познатото наименование, тъй като то произлиза от "сириани", а сирианите (или асирийци/арамейци) са християните в този район. Поради тази причина нито една бунтовническа група не носи наименованието Сирия, а я заменят с Шам (Левант), включително и ИДИЛ. Примери: Ахрар ал-Шам, Аджнад ал-Шам, Филак ал-Шам, Харакат Шам ал-Ислам, Ансар ал-Шам и др.
Напоследък се ползва ИД (Ислямска държава), което е по-кратко, а лидерът ал-Багдади сам започна да ползва това наименование, давайки знак, че ще действа не само в Ирак и Левант.
Кой финансира ИДИЛ и каква е тяхната цел?
В своя анализ Наполеони обяснява, че ИДИЛ предимно се самофинансира, като основно е обирала банки в Ирак, обирала е населението, крадяла е петрол и го е продавала. Доста алогично обяснение, като всеки разсъждаващ човек би задал следните въпроси: "С иракски пари ли е купувала оръжие? От кого са купували оръжие? На кого продават петрола? Как от някаква банда и шайка се получава толкова добре организирана престъпна група? Как така в тази група има предимно натовско и американско оръжие? Как така лидерите на тази организация са обучавани предимно в С.Арабия, Катар или Йордания (Багдади е бил обучен в Йордания)?
Разбира се, има някакви бледи обяснения от сорта, ама видите ли, американците даваха оръжие на бунтовниците да се бият срещу бруталния диктатор, но всички попаднаха в ръцете на терористите. Включително и бойците, които също преминаха там. Много несериозно обяснение.
Нещо, което също така прави отвратително впечатление, е, че Наполеони не спомена нищо, ама абсолютно нищо за християните в Сирия. Споменава всички групи, алауити, кюрди, сунити, но не и християни. Това изглежда е тема табу за корпоративните медии. Явно се обажда гузната съвест и ярко се прикрива, че тези "ислямисти" тероризират предимно християни и алауитите в Сирия, както и всички останали малцинства. Фактите показват, че НИТО едно населено с християни място, не е оцеляло в териториите, владени от Сирийската свободна армия, Ал-Нусра, ИДИЛ или Ислямски фронт (които са съвсем различна групировка). Нито дума и за арменците в Сирия, и това, че арменският президент първи поздрави Асад за победата му на изборите преди година.
Повече от ясно е, че основните финансисти на ИДИЛ, както и на всички бунтовници в Сирия, са Саудитска арабия и Катар, както и техните съюзници от Турция, Кувейт и Йордания, и най-вече чрез тяхното отроче Мюсюлмански братя. Не случайно след падането на Мюсюлманските братя в Египет, турският президент възнегодуваше, а катарския посланик в Египет бе изгонен. Резултатът? 21 заклани египетски копти (християни) в Либия.
Факт е за всички, че откакто т.нар. "коалиция срещу ИДИЛ", включваща "демократичните" С.Арабия, Катар, Турция и подобните, бомбардира тази организация, тя се увеличила 3 пъти. Факт е, че ИДИЛ буквално копира идеологията на С.Арабия и частично на Катар. Факт е, че всичките й лидери са обучавани в саудитски "мадарес" (религиозни училища). Факт е, че основният източник на тази идеология е С.Арабия, където християнството е забранено и практикуването му се наказва (често и със смърт), където жени и мъже се пребиват с камшик, с камъни или обезглавяват за престъпления като богохулство, атеизъм, вещерство, обида към властта, прелюбодейство или просто показване на лицето без абая.
Но най-противният факт от всички бе как медии като CNN, BBC и подобните, се скъсаха да величаят саудитския крал, който почина наскоро. Наричаха го "модернизатор", "покровител на жените", "реформатор", "демократ". Твърде похвално за брутален диктатор, който до късни години се женеше за 14-15 годишни момичета, а съпругите му са над 30. И където жените нямат права. И за човек, който брутално потиска шиитите в страната, в която наскоро публично изтезават (и още ще изтезават) младо момче за показаните светски възгледи. Или за страна, в която е забранено киното, съвременната наука (ако е в разрез с религията), и общо взето не е дала абсолютно нищо на света. Е, разбира се, когато нищо не произвеждаш, а купуваш стока предимно от американски компании, всичко това ти е простено. И от урод се превръщаш в герой. Медиите умеят това.
Бъдеща заплаха/Заключение.
Битката за ресурси между Русия и САЩ може да направи и двете страни губещи. Използването на радикалния ислям може да е удобно в момента, но в дъгосрочен план това може да създаде огромен проблем, най-вече за Европа. Саудитска Арабия и Катар знаят, че природните ресурси се изчерпват и след време ще са безгласна единица в международен план. Но и много добре разбират, че има 1,5 млрд. мюсюлмани, като голяма част живеят в Европа. Знаят, че ако настроят европейците срещу мюсюлманите, то последните няма да се идентифицират с европейската култура, напротив, ще застанат срещу нея. А ако саудитци яхнат социалното недоволство на мюсюлманите в такава враждебна изкуствено създадена (чрез атентати) среда, то мюсюлманите ще се радикализират и ще се идентифицират с крайната им идеология. Затова точно саудитските училища бълват такива крайни идеологии, точно кралската им фамилия финансира тези атентати в Европа, които поляризират обществото и създават крайни политически формации. Колкото повече проблеми създават, толкова повече поляризирани ще са двете страни. Ще са и по-лесно контролируеми. Засега Европа мълчи, защото е зависима. САЩ и Русия си играят с огъня, няколко пъти се опариха, но за тях корпорациите и олигарсите са по-важни. В такава среда се появяват тези франкенщайновски създания като ИДИЛ.
ПС Доста ме шокира Наполеони с твърдението, че ИДИЛ напомня на Израел - идеята за създаването на еврейска/сунитска държава , както и предположението, че някой ден може да не приемаме ИДИЛ като терористична, а като политическа формация...
Честно, не разбирам защо се издават книги на журналисти, които нямат представа за какво говорят, а основните им източници са wikipedia и манипулираната преса.
January 9, 2015
"In this information saturated world, mystery also plays a major role in stimulating the collective imagination. The more something is concealed, the more one desires it to be revealed, and the less one knows, the more one imagines. Offer viewers a few clips and they will complete the picture as they like it"
Have we misunderstood IS? Loretta Napoleoni's 'The Islamist Phoenix' is a succinct introduction to the armed organisation wreaking havoc in Syria and Iraq. Napoleoni sets out to establish that the West has misjudged the causes and aims of IS, and in turn left us dangerously ignorant and set fire to a conflict in the ME that we don't know how to handle.
She believes that IS is 'deeply pragmatic' and unlike any other terrorist network or armed organisation in achieving it's aim: The re-instatement of an Islamic Caliphate.
She justifies this stance by detailing the tools used, I've listed some of the important ideas here:
- Clever use of global media to distribute their propaganda, the use of social networking and harnessing the repulsion of the West's MSM. This bolsters radical Salafism as a politico-religious mechanism in it's rejection of Western values. It serves as a global recruitment tool, bringing in warriors from all over the world.
- The implementation of Sharia Law to create the social conditions necessary for statehood to be implemented, she claims that this gives them an edge over the Taliban who imprisoned the population and the West's efforts which were short sighted, uninformed and driven by mixed motives.
- Public consensus is vital. Welfare programmes, security and provision of law and order are used as tools to garner the support of the population. Co-operation with local leaders means areas are drawn into the Caliphate as partners not a 'conquered population'.
- Brutally violent tactics are being used to 'cleanse' the population, with apostasy as the justification. Exterminating Shiite populations with the eventual aim of annexing Jordan and Israel into the Caliphate. Napoleoni points however to their flexibility in a willingness to negotiate and accept ransoms for prisoners; something the Taliban could not and did not do. Where previous terrorist organisations have focussed on the export of violence to challenge/provoke/deter/influence; IS focusses on control within and on the borders of the Caliphate to ensure it's steady expansion.
- Capturing and harnessing the economic power of natural resources and infrastructure in Syria and Iraq to fund their operations and gain independence from the states that have bankrolled them. Kuwait, Qatar and Saudi Sunni sponsors keen to reduce the influence of Iran and Syria Shiite populations are now helpless as none can afford to raise opposition.
- An operationally competent leadership has gained ground by remaining flexible and employing a range of tactics to secure and hold. The author talks about the Baghdad Belt - suppressing a core by attacking peripheries at times while using Blitzkrieg to surge their expansion has been a strategy that has left them holding the upper hand.
- Astute exploitation of the proxy-war in Syria, whilst Russia props up the Assad regime and Washington sponsors rebels; IS confiscate weaponry provided to the rebels after each victory. She describes a boomerang effect on the sponsor States, being weakened as their strategy is advertised as ineffective.
- A well organised, well supplied and well lead militia, with a rudimentary administrative hierarchy that prevents it's units defecting within localities remaining unified to a central goal.
- Exploitation of Sunni resentment for sponsored Shia leaders (Assad by Russia and al Maliki by the West) ties into their radical Salafist ideology against Shiite populations and Western values. Both leaders had an opportunity to lead true democratic states, had they had some breathing space and not abused their power oppressing the people they were supposed to lead.
- The establishment of a 'shell state' and how it will stand or fall as a state proper. She details the requirements for this:
- Socio-economic viability
- Public consensus
- Political legitimacy - this would be the final step in achieving statehood.
There are points in the book where the author's anger seeps through, she seems almost incredulous that the West were the unknowing architects of IS and that it is not yet accepted that conventional intervention and influence is powerless to stop them.
The book highlights the areas that are misunderstood by the public, the media and governments around the world. This is an honest effort from someone who really wants people to understand the situation in the ME, she makes a solid case for the changing face of terrorism and it's products and the fumbling of the situation by states with an interest in the region.
Constantly drawing parallels between IS and other armed organisations helps to highlight why they have been successful and how their aims and methods have been more effective than contemporary terrorism.
Our approach so far in influencing the region has fed into the situation we are left with today, this is her conclusion and it is a well supported one. Continuing to push on as we are in the ME will likely bolster the success of IS and any other such organisation that arises. A new approach is needed. IS must have public consensus in order for the Caliphate to function. Our attempts at undermining this consensus in the media have not only failed but they have assisted a brutal regime in rising to power at a choke point of the worlds economy.
The book reads a little like a long article, well structured with short chapters and accessible language. There are plenty of interesting ideas and facts charged with real emotion but logical and conclusive points that make this a thoroughly enjoyable read.
There is an excellent glossary and a list of footnoted references complete with internet links. Unfortunately there is no index but the book is short enough to find what you're looking for with a little effort.
Have we misunderstood IS? Loretta Napoleoni's 'The Islamist Phoenix' is a succinct introduction to the armed organisation wreaking havoc in Syria and Iraq. Napoleoni sets out to establish that the West has misjudged the causes and aims of IS, and in turn left us dangerously ignorant and set fire to a conflict in the ME that we don't know how to handle.
She believes that IS is 'deeply pragmatic' and unlike any other terrorist network or armed organisation in achieving it's aim: The re-instatement of an Islamic Caliphate.
She justifies this stance by detailing the tools used, I've listed some of the important ideas here:
- Clever use of global media to distribute their propaganda, the use of social networking and harnessing the repulsion of the West's MSM. This bolsters radical Salafism as a politico-religious mechanism in it's rejection of Western values. It serves as a global recruitment tool, bringing in warriors from all over the world.
- The implementation of Sharia Law to create the social conditions necessary for statehood to be implemented, she claims that this gives them an edge over the Taliban who imprisoned the population and the West's efforts which were short sighted, uninformed and driven by mixed motives.
- Public consensus is vital. Welfare programmes, security and provision of law and order are used as tools to garner the support of the population. Co-operation with local leaders means areas are drawn into the Caliphate as partners not a 'conquered population'.
- Brutally violent tactics are being used to 'cleanse' the population, with apostasy as the justification. Exterminating Shiite populations with the eventual aim of annexing Jordan and Israel into the Caliphate. Napoleoni points however to their flexibility in a willingness to negotiate and accept ransoms for prisoners; something the Taliban could not and did not do. Where previous terrorist organisations have focussed on the export of violence to challenge/provoke/deter/influence; IS focusses on control within and on the borders of the Caliphate to ensure it's steady expansion.
- Capturing and harnessing the economic power of natural resources and infrastructure in Syria and Iraq to fund their operations and gain independence from the states that have bankrolled them. Kuwait, Qatar and Saudi Sunni sponsors keen to reduce the influence of Iran and Syria Shiite populations are now helpless as none can afford to raise opposition.
- An operationally competent leadership has gained ground by remaining flexible and employing a range of tactics to secure and hold. The author talks about the Baghdad Belt - suppressing a core by attacking peripheries at times while using Blitzkrieg to surge their expansion has been a strategy that has left them holding the upper hand.
- Astute exploitation of the proxy-war in Syria, whilst Russia props up the Assad regime and Washington sponsors rebels; IS confiscate weaponry provided to the rebels after each victory. She describes a boomerang effect on the sponsor States, being weakened as their strategy is advertised as ineffective.
- A well organised, well supplied and well lead militia, with a rudimentary administrative hierarchy that prevents it's units defecting within localities remaining unified to a central goal.
- Exploitation of Sunni resentment for sponsored Shia leaders (Assad by Russia and al Maliki by the West) ties into their radical Salafist ideology against Shiite populations and Western values. Both leaders had an opportunity to lead true democratic states, had they had some breathing space and not abused their power oppressing the people they were supposed to lead.
- The establishment of a 'shell state' and how it will stand or fall as a state proper. She details the requirements for this:
- Socio-economic viability
- Public consensus
- Political legitimacy - this would be the final step in achieving statehood.
There are points in the book where the author's anger seeps through, she seems almost incredulous that the West were the unknowing architects of IS and that it is not yet accepted that conventional intervention and influence is powerless to stop them.
The book highlights the areas that are misunderstood by the public, the media and governments around the world. This is an honest effort from someone who really wants people to understand the situation in the ME, she makes a solid case for the changing face of terrorism and it's products and the fumbling of the situation by states with an interest in the region.
Constantly drawing parallels between IS and other armed organisations helps to highlight why they have been successful and how their aims and methods have been more effective than contemporary terrorism.
Our approach so far in influencing the region has fed into the situation we are left with today, this is her conclusion and it is a well supported one. Continuing to push on as we are in the ME will likely bolster the success of IS and any other such organisation that arises. A new approach is needed. IS must have public consensus in order for the Caliphate to function. Our attempts at undermining this consensus in the media have not only failed but they have assisted a brutal regime in rising to power at a choke point of the worlds economy.
The book reads a little like a long article, well structured with short chapters and accessible language. There are plenty of interesting ideas and facts charged with real emotion but logical and conclusive points that make this a thoroughly enjoyable read.
There is an excellent glossary and a list of footnoted references complete with internet links. Unfortunately there is no index but the book is short enough to find what you're looking for with a little effort.
November 22, 2017
Question no.1: If you were a young man living in a war-torn Middle East country, would you be attracted to ISIS for its promise of bringing a stable, unified Islamist State--a Neo Caliphate, in where your basic needs were looked after?
For a person who only knows bits and pieces about Islamism, its development and the situation in Middle East, The Islamist Phoenix: The Islamic State (ISIS) and the Redrawing of the Middle East is a short, easy-to-read beginner book which can help us to understand why The Islamic State can come to power so rapidly in the Middle East.
The author presents us with the history of Islamism and the Middle East countries, the primitive goals of the ISIS, how ISIS functions as an...enterprise and a semi-nation, the historical roots of ISIS and how it has successfully gained support from general public and attracted young people from all over the world through the internet.
Last but not least, the author shows us how and why the chaotic situation in the Middle East was caused by powerful Western nations (mostly America and British, a la la) and the other Arabic kingdoms/nations (too many conflicts and in-fights you will lose count) out of ignorance and greed, and their attempt to fight their wars-by-proxy on someone else's homeland.
It's an informative and readable book about The Islamic State and the threats it brings. I won't say you will understand everything about ISIS after you finish with this book, but The Islamist Phoenix should be a good start.
PS: at the final part of the book, the author raises the good question of why democratic movements such as Arabic Spring and Umbrella Movement failed, but ISIS became successful. Is there any other way for democracy to survive in 2010s?
For a person who only knows bits and pieces about Islamism, its development and the situation in Middle East, The Islamist Phoenix: The Islamic State (ISIS) and the Redrawing of the Middle East is a short, easy-to-read beginner book which can help us to understand why The Islamic State can come to power so rapidly in the Middle East.
The author presents us with the history of Islamism and the Middle East countries, the primitive goals of the ISIS, how ISIS functions as an...enterprise and a semi-nation, the historical roots of ISIS and how it has successfully gained support from general public and attracted young people from all over the world through the internet.
Last but not least, the author shows us how and why the chaotic situation in the Middle East was caused by powerful Western nations (mostly America and British, a la la) and the other Arabic kingdoms/nations (too many conflicts and in-fights you will lose count) out of ignorance and greed, and their attempt to fight their wars-by-proxy on someone else's homeland.
It's an informative and readable book about The Islamic State and the threats it brings. I won't say you will understand everything about ISIS after you finish with this book, but The Islamist Phoenix should be a good start.
PS: at the final part of the book, the author raises the good question of why democratic movements such as Arabic Spring and Umbrella Movement failed, but ISIS became successful. Is there any other way for democracy to survive in 2010s?
February 5, 2015
I won this book as part of the Goodreads Giveaways. I highly recommend this book to anyone interested in learning about how ISIS has come to rise, the circumstances that lent to their rise, why they have thus been successful, why they are different from other armed groups, and the potential dangers they pose to the Middle East and globally. This book is short, but gets right to the point. So if you're busy, and would like a Cliff Notes version on ISIS then this book is for you.
May 10, 2015
Nehéz értékelést írni erről a könyvről. Részben azért, mert ahhoz képest, amit ígér, bizony egy roppant felületes, a rendkívül összetett, sokoldalú és sokgyökerű jelenségnek csupán a felszínét karcolja, idegesítően redundáns, szájbarágó, és ha nem hatalmas betűmérettel és ekkora tükörrel szedték volna, akkor aligha lehetett volna belőle könyv, esetleg egy hosszabb lélegzetvételű populáris iromány. Most azonban felejtsük el mindezen bosszúságainkat, ugyanis minden hibáit és hiányosságait feledteti és felülírja az a puszta tény, hogy ez a könyv van, megíródott, lefordították, és így a magyar olvasók is kézbe vehetik. A téma, az Iszlám Állam létrejötte, ennek mögöttes okai, a pillanatnyi geopolitikai helyzet, a terrorizmus és az ellene viselt "háború" (mekkora paradoxon!) rémisztően aktuális, a fenyegetettség itt toporog a küszöbünk előtt, nap mint nap uralja hírműsorok tudósításait, mindenkinek van véleménye róla, és mióta "bölcs" kormányunk szorgalmazására és a "tisztelt" országgyűlés megszavazta magyar katonák részvételét az amerikaiak vezette nagykoalícióban, Magyarország immár az érintett fél szemszögéből kénytelen szemlélni a dolgokat. Loretta Napoleoni könyve ideális segédeszköz ahhoz, hogy megsejtsünk valamicskét az elkerülhetetlenül propagandista nyugati és arab média filterén átszűrt kép mögötti valóságból. Illetve, talán helyesebb úgy fogalmazni, hogy a megfigyelő paradoxonát figyelmen kívül hagyva (mely szerint objektív, a vizsgálat tárgyához előítéletek nélkül közelítő illetve azt érintetlenül hagyó, arra befolyást nem gyakorló megfigyelő nem létezhet) mégiscsak egy olyan írás született, mely a sajtótermékek tudósításaiból hiányzó szempontok egységesítésével az egyébként elérhetőnél lényegesen teljesebb képet ad mindarról, ami a muszlim országokban történik. Kezdetnek, tehát, megteszi, és mindenképpen kijelöli azokat az irányokat, melyekben a lelkiismeretes, önmagát felvilágosult, saját világát érteni kívánó olvasónak el kell indulnia. Ez önmagában azért is kívánatos volna, mivel számomra egészen elképesztő volt személyesen megtapasztalni, honatyáink és mérvadó politikusaink mekkora tájékozatlanságról, tudatlanságról és felkészületlenségről tettek tanúbizonyságot, miközben olyan horderejű döntésről vitáztak, mint hogy csatlakozzunk-e az Amerika-vezette katonai koalícióhoz, avagy sem. Napoleone könyvének implicit hozadéka az a felismerés, hogy az Iszlám Állam és politikájának, törekvéseinek és eszközrendszerének megértése mélyen a múltban gyökerezik. Egy ilyen elemzés természetszerűleg nem térhet ki olyan kérdésekre, mint az orientalizmus, a Nyugatnak a Keletről alkotott képe, no és persze vica versa, a muszlimoknak a Nyugatról alkotott képe, melyet kellő mélységgel talán még máig sem tártak fel, és az ezekből az attitűdökből fakadó programrendszerek. Pedig a történet itt, nagyjából a keresztes háborúk idején veszi kezdetét, és tart egészen napjainkig, amikor a Kelet tökéletes félreértéséről tesz nap mint nap tanúbizonyságot az a "szakértői" gárda, aki tanácsadói tevékenységével vagy véleményformáló írásain, megszólalásain keresztül támpontokat szolgáltat egy hatásaiban valóban globális konfliktus feloldásához. Nehéz nem belátni, hogy a terrorizmus elleni harc, ideértve mindazon katonai beavatkozást, melyhez ez ürügyül szolgált, eddig totális kudarc, ebben a formájában eredményre nem vezet, nem is vezethet. Ahogyan nem remélhető megoldás a nyugati kultúrában mindig is meglévő, de az utóbbi időkben mesterségesen is gerjesztett xenofób viszonyulástól sem. Az iszlamista főnix a maga szerény módján ahhoz nyújthat segítséget, hogy az ember a megfelelő kérdéseket tegye fel magának, és ösztönzést leljen a válaszok megtalálásához vezető rögös úton. Mert hogy ideje volna elindulni. Mindannyiunknak.
January 11, 2015
Based on mostly journalistic accounts and clearly written with a sense of haste (understandably), this is nevertheless an important summary of the emergence of the IS an how the west missed it. Unlike more sensationalistic journalism, makes the important point that this is a thoroughly modern movement despite the barbarism displayed in western news. An important and easy read.
Read
March 11, 2015Сигурно е можело да бъде много по-дълбоко проучена, вероятно си затваря очите за много неща, но въпреки това, като за пълен лаик по отношение на тази материя, беше едно доста добро (и изненадващо) въведение.
January 3, 2016
هذا الكتاب لمحة عن تاريخ المنظمة او الدولة.ه
فيه الكثير من التكرار ، وتنتقد الكاتبة طريقة تعامل العالم
والدول مع هذه الدولة، لان العالم لم يقيم لها وزنا ولم ياخذ
حذره منها قبل توسعها، واعتبرها منظمة ارهابية في حين تسعى
هي لتكوّن دولة ثابتة وليس حزب او تنظيم عادي.ه
لا جديد في الكتاب
فيه الكثير من التكرار ، وتنتقد الكاتبة طريقة تعامل العالم
والدول مع هذه الدولة، لان العالم لم يقيم لها وزنا ولم ياخذ
حذره منها قبل توسعها، واعتبرها منظمة ارهابية في حين تسعى
هي لتكوّن دولة ثابتة وليس حزب او تنظيم عادي.ه
لا جديد في الكتاب
February 23, 2016
Solid summary. A quick, easy read with historical background and important takeaway that military might alone won't beat this group.
May 30, 2021
An easy and informative read that pieces together the news one has heard into a coherent overarching structure of understanding: the history, the recent, the future. It helps one look and understand beyond the media influences and biases. As Napoleoni writes “…’Know you enemy’ remains the most important adage in the fight again terrorism”
June 3, 2016
The book was well written and dealt with the Islamic State from a multipolar perspective, i.e. that the international system is made up several powers. Loretta Napoleoni makes a convincing case that Islamic State is not another terror group in the Middle East that can be defeated with airstrikes or any military means. Instead, she discusses the possibility to acknowledge a new power in the Middle East which is, as l understand it, the Islamic State.
I disagree with Loretta on the notion that one can’t defeat ISIS militarily. To some degree that’s true, but it’s only true when there is no solution to the real problem and the real problem is not ISIS, but rather the regimes in both Syria and Iraq. ISIS is just a symptom and so is every other extremist militant group in the Middle East. ISIS seems sophisticated because it has understood how to gain popularity from local tribes rather than just kill every opponent and impose Sharia. It has great civic projects inside its territory which creates a positive atmosphere for Sunnis in the ISIS-held territories, something that the Sunnis in Iraq and Syria have lacked.
I believe that before a military action against ISIS with the aim to "destroy" IS one needs to resolve the crisis in both Syria and Iraq, and possibly in other states like Libya. This needs a regional solution that involves the regional powers in the Middle East, or else a military engagement with ISIS is hopeless.
I disagree with Loretta on the notion that one can’t defeat ISIS militarily. To some degree that’s true, but it’s only true when there is no solution to the real problem and the real problem is not ISIS, but rather the regimes in both Syria and Iraq. ISIS is just a symptom and so is every other extremist militant group in the Middle East. ISIS seems sophisticated because it has understood how to gain popularity from local tribes rather than just kill every opponent and impose Sharia. It has great civic projects inside its territory which creates a positive atmosphere for Sunnis in the ISIS-held territories, something that the Sunnis in Iraq and Syria have lacked.
I believe that before a military action against ISIS with the aim to "destroy" IS one needs to resolve the crisis in both Syria and Iraq, and possibly in other states like Libya. This needs a regional solution that involves the regional powers in the Middle East, or else a military engagement with ISIS is hopeless.
April 12, 2016
A short, though timely, discussion of ISIS rise, and its origins in al-Zarqawi and al-Qaeda in Iraq. The book is quite short and can be read in one sitting. Since it was written more than a year ago, about an ongoing conflict, it is very quickly going to be very dated, and lack both prescience and historical insight. Although not a compliment to Napoleoni's previous book on al-Zarqawi, this almost feels like half a sequel. I look forward greatly to Napoleoni's first full length book on the topic, but this isn't it...
December 28, 2016
Excellent account of the rise of ISIS, how it funds itself, why people are attracted to joining it, how it differs from and is more significant than al-Qaeda. The upshot: ISIS currently comes closest of any Islamic movement to re-establish the Caliphate. In so doing, ISIS is erasing the boundaries around nations formed after WWI by European forces, forcing a realignment in the region of populations by ethnicity and religious affiliation (Shia vs. Sunni), and becoming a force that, in Napoleoni's estimation, is a shell state on the verge of becoming an autonomous state.
November 8, 2015
Uno de los mejores libros que he leído sobre el surgimiento del Estado Islámico. Presenta una nueva perspectiva sobre cómo ver a esta organización. Asimismo, hace una crítica a la incapacidad de Occidente para frenar su fortalecimiento.
La manera en que está escrito ayuda a entender fácilmente el surgimiento de esta organización y su comparación con otras organizaciones en Medio Oriente.
La manera en que está escrito ayuda a entender fácilmente el surgimiento de esta organización y su comparación con otras organizaciones en Medio Oriente.
May 27, 2017
I won this book as part of the Goodreads Giveaways.
A very informative book on what is happening today in the Middle East. A concise account of the origins and strategy of ISIS. I recommend this to everyone.
A very informative book on what is happening today in the Middle East. A concise account of the origins and strategy of ISIS. I recommend this to everyone.
March 12, 2016
Fantastic book and a MUST READ for anyone who really wants to get an understanding of how ISIL came about, where it gets its funding and why is so hard to stop. It's rewritten the game of terrorism and everyone is racing to catch up, keep up.
February 7, 2015
Short, sweet and informative, close to 4 stars. Al-Baghdadi and Obama shaking hands.
August 23, 2016
It is very much informative but has lots of redundancy.
March 22, 2016
Not bad, definitely might help you understand better what the modern world is all about when it comes to terrorism and ISIS
September 9, 2017
It is a good contextualisation of IS against history and the trends of extremism and terrorism. The typos and some awkward sentences do, however, detract from its overall readability.
November 14, 2019
Ez a könyv alapmű mindenkinek, aki érdeklődik a Közel-Kelet és a terrorizmus iránt, de képtelen beszerezni/elolvasni az angol nyelvű szakirodalmat, az pedig, amit az Index meg a 444 (stb.) nyújt a témáról, neki már karcsú. Napoleoni kötete egyrészt vészjósló, másrészt felettébb zavarba ejtő olvasmány. Zavarba ejtő, mert az itt leírt Iszlám Állam köszönő viszonyban sincs azzal a sematikus képpel, amit a média sugároz – és amelyet nem mellesleg saját maga is erősít a „félelem propagandájával”. Napoleoni azon túl, hogy leírja a szervezet születését és működését, legfontosabbnak azt tartja, hogy megértesse velünk, miért vonzó alternatíva egy látszólag barbár, brutális rezsim mind a régió lakossága, mind a nyugati másodgenerációs muszlim fiatalok számára. Nos, először is azért, mert bár az IÁ kifelé terrorszervezet, de a mindenféle háború után a káoszba visszazuhant Szíria és Irak polgárai számára ugyanakkor stabilitást nyújt, és biztosítja területén a szociális alapellátást. (Még a védőoltásokat is!) A nyugati diaszpórák számára pedig meglepő profizmussal tálalja, hogy ő az iszlám feltámadás letéteményese, aki az ősi földön újrateremti a Kalifátust – ez pedig több, mint csodás üzenet azoknak, akik belefáradtak a nyugattól sorozatosan elszenvedett vereségekbe és megaláztatásokba*. No és harmadszor és sokadszor: Amerikát meg a zsidókat könnyű gyűlölni. A hibáik miatt, ugye. Meg akár a saját hibáink miatt is.
A könyvet olvasgatva óhatatlanul felmerül a kérdés, hogy akkor miért kell egyáltalán harcolni az IÁ ellen?** Hiszen ők (az al-Káidával ellentétben) nem a Nyugaton végrehajtott terrorcselekményeket tekintik prioritásnak, hanem a Közel-Keleten vívott területszerző háborút – úgyhogy legtöbb félnivalója tőlük éppenséggel a muzulmánoknak van: a siíta elitnek, és a szunnita riválisoknak***. Másrészt pedig még dörzsölheti is a kezét egynémely európai államelnök, ha iszlám kisebbségének radikálisabbja elszivárog a sivatagba a saját vérei ellen harcolni. Számomra úgy tűnik, ebben a kérdésben Napoleoninak sincs kiforrott véleménye. De annyiban biztos, hogy a nyugati inváziók eddig csak a hatalmi vákuumok kialakulását segítették elő, ami a terrorizmus és a radikális szalafizmus melegágya. Szóval csak csínján ezekkel az odacsapásokkal. Azonban balgaság azt hinni, hogy ha létrejön a Kalifátus****, akkor egyszeriben újra szent lesz a béke, a keresztények és muszlimok pedig megelégedetten egymás keblére borulnak – a Nyugat ellen folytatandó támadó dzsihád minden bizonnyal abban a pillanatban aktuálissá válik. És akkor még itt vannak azok a morális kérdések, hogy képes-e tétlenül nézni egy fejlett demokrácia a saría joggyakorlatát, a nőkkel szembeni viselkedést… és ha ezt lehet is, el lehet-e tekinteni a ténytől, hogy az IÁ konkrétan kiírtja a területén élő siítákat. A konkrétan itt azt jelenti, hogy egyet se hagy*****. Szóval rohadt zavaros helyzet ez, ahol a frontvonalak totálisan elmosódottak, és gyakran nem lehet tudni, ki kivel van. Jelen pillanatban az USA kényszerű szövetségesei között ott van az a Hezbollah, akit amúgy terrorszervezetként tartanak számon. Például. Ez a darázsfészket nem lehet teljes mértékben megérteni – legfeljebb kicsit jobban. És ebben nagy segítség volt a könyv. Köszönöm, Loretta.
(Álljon itt egy morcos megjegyzés: talán nem tűnne ennyire komolytalannak egy a könyv, ha nem ilyen szellősen szedték volna. Hát ez már nem is öregbetűs könyv, hanem végstádiumú galapagos-i óriásteknős-matuzsálembetűs könyv! Mondjuk ha sűrűbbre veszik, talán kijött volna 80-120 oldalra, és akkor nem lehetett volna 3.300-ért eladni…)
* Amik közül nem is a háborús vereségek a legfontosabbak, hanem a tény, hogy muzulmánok tömegei gondolták, jobb életminőséget találnak maguknak a dekadens Nyugaton. Na, szerintem ez az iszlám igazi kudarca.
** Aki kiejti az „olaj” szót, zálogot ad.
*** Nesze neked Huntington…
**** Most arról az apróságról ne is essék szó, hogy a Kalifátus területének visszaállítása mit jelent bizonyos államok és népek számára – például hová teszik Izraelt. Vagy a kurdokat.
***** Persze esetenként át is térhetnek. Ám a buzgó siíták nem olyan áttérős fajták.
A könyvet olvasgatva óhatatlanul felmerül a kérdés, hogy akkor miért kell egyáltalán harcolni az IÁ ellen?** Hiszen ők (az al-Káidával ellentétben) nem a Nyugaton végrehajtott terrorcselekményeket tekintik prioritásnak, hanem a Közel-Keleten vívott területszerző háborút – úgyhogy legtöbb félnivalója tőlük éppenséggel a muzulmánoknak van: a siíta elitnek, és a szunnita riválisoknak***. Másrészt pedig még dörzsölheti is a kezét egynémely európai államelnök, ha iszlám kisebbségének radikálisabbja elszivárog a sivatagba a saját vérei ellen harcolni. Számomra úgy tűnik, ebben a kérdésben Napoleoninak sincs kiforrott véleménye. De annyiban biztos, hogy a nyugati inváziók eddig csak a hatalmi vákuumok kialakulását segítették elő, ami a terrorizmus és a radikális szalafizmus melegágya. Szóval csak csínján ezekkel az odacsapásokkal. Azonban balgaság azt hinni, hogy ha létrejön a Kalifátus****, akkor egyszeriben újra szent lesz a béke, a keresztények és muszlimok pedig megelégedetten egymás keblére borulnak – a Nyugat ellen folytatandó támadó dzsihád minden bizonnyal abban a pillanatban aktuálissá válik. És akkor még itt vannak azok a morális kérdések, hogy képes-e tétlenül nézni egy fejlett demokrácia a saría joggyakorlatát, a nőkkel szembeni viselkedést… és ha ezt lehet is, el lehet-e tekinteni a ténytől, hogy az IÁ konkrétan kiírtja a területén élő siítákat. A konkrétan itt azt jelenti, hogy egyet se hagy*****. Szóval rohadt zavaros helyzet ez, ahol a frontvonalak totálisan elmosódottak, és gyakran nem lehet tudni, ki kivel van. Jelen pillanatban az USA kényszerű szövetségesei között ott van az a Hezbollah, akit amúgy terrorszervezetként tartanak számon. Például. Ez a darázsfészket nem lehet teljes mértékben megérteni – legfeljebb kicsit jobban. És ebben nagy segítség volt a könyv. Köszönöm, Loretta.
(Álljon itt egy morcos megjegyzés: talán nem tűnne ennyire komolytalannak egy a könyv, ha nem ilyen szellősen szedték volna. Hát ez már nem is öregbetűs könyv, hanem végstádiumú galapagos-i óriásteknős-matuzsálembetűs könyv! Mondjuk ha sűrűbbre veszik, talán kijött volna 80-120 oldalra, és akkor nem lehetett volna 3.300-ért eladni…)
* Amik közül nem is a háborús vereségek a legfontosabbak, hanem a tény, hogy muzulmánok tömegei gondolták, jobb életminőséget találnak maguknak a dekadens Nyugaton. Na, szerintem ez az iszlám igazi kudarca.
** Aki kiejti az „olaj” szót, zálogot ad.
*** Nesze neked Huntington…
**** Most arról az apróságról ne is essék szó, hogy a Kalifátus területének visszaállítása mit jelent bizonyos államok és népek számára – például hová teszik Izraelt. Vagy a kurdokat.
***** Persze esetenként át is térhetnek. Ám a buzgó siíták nem olyan áttérős fajták.
May 22, 2022
L'ombra dell'IS
"In Siria, come in Iraq, l'abilità di Al Baghdadi ed il suo gruppo nel convincere i sunniti che possono riuscire là dove tutti gli altri hanno fallito è un'impresa ragguardevole perché è profondamente moderna. In passato nessun gruppo jihadista ha mai posseduto gli strumenti atti a costruire e a gestire un vero Stato. Non avevano idea di come gestire le forniture idriche, le costruzioni fognarie o stradali, ne sapevano come sfruttare il mondo virtuale per fare proseliti e raccogliere fondi in tutto il mondo. In più, ignoravano tutto su come costruire il consenso all'interno di una comunità. Queste carenze, le abbiamo visto in Afghanistan con il califfato del Mullah Omar, derivano da una visione premoderna della società, revisione diffusa dal salafismo radicale. Sei il sogno del movimento jihadista È sempre stato quello di ricreare il Califfato, questo non era niente di più che un vago concetto romantico, del tutto inapplicabile in tempi moderni, in quanto il salafismo respingeva ogni idea di costruzione dello stato moderno. Il salafismo radicale, piuttosto, ha congelato il concetto di società ideale nella sua incarnazione nell' Arabia del settimo secolo. Tutti gli eventi successivi sono considerati superflui e dannosi, dalle infrastrutture dello stato moderno all'odierna tecnologia, come evidenziato dalla messa al bando da parte di talebani di musica, radio e televisione.
//
La fabbricazione del mito di Al Zarqawi si è rilevata un successo perché dopo l'11 settembre c'era un bisogno disperato di attribuire più di un volto alle atrocità commesse da Al Qaeda, e Saddam Hussein, odiatissimo dittatore, si adattava perfettamente al profilo. Al tempo stesso Bush e Blair riuscirono a far accettare al mondo e ai propri Parlamenti le loro bugie, perché nessuno voleva neppure prendere in considerazione l'idea che mentissero. L'opinione pubblica mondiale resta ancora abbarbicata all'assurda convinzione e nel moderno Stato nazionale la battaglia politica quotidiana si esclusivamente tra il bene e il male e che i politici di fronte alla scelta bellica non mentano. Coloro che non sono caduti vittime di questa illusione, però, sapevano che noi esisteva alcun legame tra Al Qaeda e Saddam Hussein, e che l'invasione dell'Iraq avrebbe finito per destabilizzare intera regione.
Oggi queste stesse persone stanno denunciando direzione di un altro mito assurdo: quello del Califfato e del suo leader, Al Baghdadi, non in Occidente ma nel mondo musulmano; stanno anche assistendo la formazione di un'altra profezia che si auto avvera grazie al potere dei social media. Dopo decenni di guerra e distruzione per mano delle Elite locali appoggiate dalle potenze occidentali, gli arabi sunniti e musulmani voglio disperatamente credere che finalmente, dalle ceneri un mondo scomparso da tempo, sia nata una magnifica fenice. Ossia, uno Stato è un leader che li accompagneranno verso la tanto attesa liberazione dal infernale presente. È al Baghdadi quell'uomo, ed è il Califfato quello stato ?! L' occidente ed il mondo credono fortemente che non lo siano, ma solo il popolo e il Medioriente potrà dare, a suo tempo, la risposta giusta."
"In Siria, come in Iraq, l'abilità di Al Baghdadi ed il suo gruppo nel convincere i sunniti che possono riuscire là dove tutti gli altri hanno fallito è un'impresa ragguardevole perché è profondamente moderna. In passato nessun gruppo jihadista ha mai posseduto gli strumenti atti a costruire e a gestire un vero Stato. Non avevano idea di come gestire le forniture idriche, le costruzioni fognarie o stradali, ne sapevano come sfruttare il mondo virtuale per fare proseliti e raccogliere fondi in tutto il mondo. In più, ignoravano tutto su come costruire il consenso all'interno di una comunità. Queste carenze, le abbiamo visto in Afghanistan con il califfato del Mullah Omar, derivano da una visione premoderna della società, revisione diffusa dal salafismo radicale. Sei il sogno del movimento jihadista È sempre stato quello di ricreare il Califfato, questo non era niente di più che un vago concetto romantico, del tutto inapplicabile in tempi moderni, in quanto il salafismo respingeva ogni idea di costruzione dello stato moderno. Il salafismo radicale, piuttosto, ha congelato il concetto di società ideale nella sua incarnazione nell' Arabia del settimo secolo. Tutti gli eventi successivi sono considerati superflui e dannosi, dalle infrastrutture dello stato moderno all'odierna tecnologia, come evidenziato dalla messa al bando da parte di talebani di musica, radio e televisione.
//
La fabbricazione del mito di Al Zarqawi si è rilevata un successo perché dopo l'11 settembre c'era un bisogno disperato di attribuire più di un volto alle atrocità commesse da Al Qaeda, e Saddam Hussein, odiatissimo dittatore, si adattava perfettamente al profilo. Al tempo stesso Bush e Blair riuscirono a far accettare al mondo e ai propri Parlamenti le loro bugie, perché nessuno voleva neppure prendere in considerazione l'idea che mentissero. L'opinione pubblica mondiale resta ancora abbarbicata all'assurda convinzione e nel moderno Stato nazionale la battaglia politica quotidiana si esclusivamente tra il bene e il male e che i politici di fronte alla scelta bellica non mentano. Coloro che non sono caduti vittime di questa illusione, però, sapevano che noi esisteva alcun legame tra Al Qaeda e Saddam Hussein, e che l'invasione dell'Iraq avrebbe finito per destabilizzare intera regione.
Oggi queste stesse persone stanno denunciando direzione di un altro mito assurdo: quello del Califfato e del suo leader, Al Baghdadi, non in Occidente ma nel mondo musulmano; stanno anche assistendo la formazione di un'altra profezia che si auto avvera grazie al potere dei social media. Dopo decenni di guerra e distruzione per mano delle Elite locali appoggiate dalle potenze occidentali, gli arabi sunniti e musulmani voglio disperatamente credere che finalmente, dalle ceneri un mondo scomparso da tempo, sia nata una magnifica fenice. Ossia, uno Stato è un leader che li accompagneranno verso la tanto attesa liberazione dal infernale presente. È al Baghdadi quell'uomo, ed è il Califfato quello stato ?! L' occidente ed il mondo credono fortemente che non lo siano, ma solo il popolo e il Medioriente potrà dare, a suo tempo, la risposta giusta."
April 14, 2024
I am not going to write a review of this excellent one that deals with the emergence of the Islamic State and short biographies of its main leaders such as Al-Zarqawi and Al-Bagdadhi, but rather add a lament.
The author recalled a few times during the book the hoax used by George Bush and Tony Blair for the invasion of Iraq that there were links between Saddam Hussein and the Jordanian terrorist Al-Zarqawi and that the Iraqi dictator, in addition to supporting Al-Qaeda, had also weapons of mass destruction. Complete lies.
No matter how psychopathic, genocidal, megalomaniac Saddam Hussein was, his totalitarian regime still served as a brake to prevent Iranian expansion and its Shiite revolution that is now spreading across the entire Middle East and generating destabilization from Gaza to Pakistan.
Saddam Hussein had in his hands a repression apparatus so powerful that terrorists didn't even use Iraq as a base. Immediately after the fall of Saddam's regime, Iraq became the global HQ of terrorism.
The birth of ISIS and Iranian tentacles spreading throughout the Middle East are direct results of the insane foolishness of George Bush invading Iraq in 2003.
The author recalled a few times during the book the hoax used by George Bush and Tony Blair for the invasion of Iraq that there were links between Saddam Hussein and the Jordanian terrorist Al-Zarqawi and that the Iraqi dictator, in addition to supporting Al-Qaeda, had also weapons of mass destruction. Complete lies.
No matter how psychopathic, genocidal, megalomaniac Saddam Hussein was, his totalitarian regime still served as a brake to prevent Iranian expansion and its Shiite revolution that is now spreading across the entire Middle East and generating destabilization from Gaza to Pakistan.
Saddam Hussein had in his hands a repression apparatus so powerful that terrorists didn't even use Iraq as a base. Immediately after the fall of Saddam's regime, Iraq became the global HQ of terrorism.
The birth of ISIS and Iranian tentacles spreading throughout the Middle East are direct results of the insane foolishness of George Bush invading Iraq in 2003.
June 2, 2020
Basically this is not so much of a surprising book at all...a lot of back door policies are not mentioned..and the Elites behind all this...not a truther book at all..White Helmet operated by ex-MI5/6...nice touch but no heavy hammering on US disgusting foreign policies for oil...ISIS at later stage became actors/actress platform with many falseflags..If you want to pick a book about Middle East History...definitely not this one at all..nothing about the real who is ISIS...
看了以後我有幾個論點同意／不同意的部分
同意：
伊斯蘭國的崛起是為了回教遜尼派回教徒整體思想的大精神與小精神為起點
基本上是反殖民主義反腐敗的什葉派⋯⋯革命，建立偉大哈里發精神如同天主教宗教統一社會
這個世界多國變化整個中東都是代理人戰爭⋯香港反中國暴民也是美國的代理人⋯中東每一國都有他們的代理人：比比皆是，一點都不稀奇，資金充斥整個市場⋯還有跨國⋯
利用媒體的發達，散播他們最恐怖的報復行動：現場報導砍頭，但是針對遜尼派他們會覺得不足為奇，因為這個報復是正當理由⋯⋯
不同意的：
作者在這一邊沒有提到伊斯���國後來變成美國資金也揭露本來伊斯蘭國不是要推翻敘利亞但後來變成美國的代理人：目標要佔據敘利亞的油田正如美國入侵阿富汗伊拉克一樣⋯
作者也沒有提到白帽子人道協會也是英國特攻支援⋯主要是利用媒體作假新聞揭露政府軍是殘暴的政權⋯⋯
本人不同意說因為獨裁政權的下台之後會留下真空的社會管理現象變成全民大亂鬥⋯⋯其實不用極權你只要沒有政府的狀態：人就會出現瘋狂行為。你看香港，你看美國就是這樣子所以這些西方國家常常都說專制的政權假如被移除掉是有他的正當性的⋯這個我不同意⋯因為極權的有分共榮性極權，另外一種模式只有極權的政府得利⋯前者是有點像李光耀時代新加坡但是人人得利⋯後者就是北韓現在⋯
整體作者只是講片面的中東歷史還有伊斯蘭國的崛起，並不算是爆料的那一種⋯普通
4/10
看了以後我有幾個論點同意／不同意的部分
同意：
伊斯蘭國的崛起是為了回教遜尼派回教徒整體思想的大精神與小精神為起點
基本上是反殖民主義反腐敗的什葉派⋯⋯革命，建立偉大哈里發精神如同天主教宗教統一社會
這個世界多國變化整個中東都是代理人戰爭⋯香港反中國暴民也是美國的代理人⋯中東每一國都有他們的代理人：比比皆是，一點都不稀奇，資金充斥整個市場⋯還有跨國⋯
利用媒體的發達，散播他們最恐怖的報復行動：現場報導砍頭，但是針對遜尼派他們會覺得不足為奇，因為這個報復是正當理由⋯⋯
不同意的：
作者在這一邊沒有提到伊斯���國後來變成美國資金也揭露本來伊斯蘭國不是要推翻敘利亞但後來變成美國的代理人：目標要佔據敘利亞的油田正如美國入侵阿富汗伊拉克一樣⋯
作者也沒有提到白帽子人道協會也是英國特攻支援⋯主要是利用媒體作假新聞揭露政府軍是殘暴的政權⋯⋯
本人不同意說因為獨裁政權的下台之後會留下真空的社會管理現象變成全民大亂鬥⋯⋯其實不用極權你只要沒有政府的狀態：人就會出現瘋狂行為。你看香港，你看美國就是這樣子所以這些西方國家常常都說專制的政權假如被移除掉是有他的正當性的⋯這個我不同意⋯因為極權的有分共榮性極權，另外一種模式只有極權的政府得利⋯前者是有點像李光耀時代新加坡但是人人得利⋯後者就是北韓現在⋯
整體作者只是講片面的中東歷史還有伊斯蘭國的崛起，並不算是爆料的那一種⋯普通
4/10
July 25, 2020
Since I am from Palestine, and when I saw a book talking about ISIS, I had to buy and see how ISIS was founded in the heart of Iraq. The first time he commented on a book he read only, because we know the truth and unfortunately the truth was not present in the book. First of September 11, the apparently terrible incident in the bin Laden agreement adopted this terrorist act, but the truth is American intelligence, and in clear evidence that has yet been on YouTube for a political expert. Secondly, the book is very superficial, and the information in the book is from Google, and it is very easy for any person to know this information without having to buy the book, as if this book is like a newspaper, nothing more. Third. The author talks about the success of the Islamic state and not others, and it is clear from this information the simplicity of this information is very strange. Where is the Islamic state now? very funny . The answer is certain. You do not have it because your information is only the Internet, not intelligence. Opinion without regret This book is not worth reading, especially for people from the Middle East who live these moments.
April 18, 2021
This is a valuable insight into the Islamic State and the development of the trans-national terrorism of the 2000s and 2010s. The book was published in 2014 and, as such, described a powerful organisation that - we now know - was at the height of its influence and reach. An updated version would provide the context of the reduced position of Islamic State after the offensive against ISIS forces that took place from late-2014 onwards and seems to have removed much of the influence from the territory previously held. The discussion here is still a valuable one for historians looking at the conflict and, with the US's recent announcement of an 'end' to military involvement in Afghanistan, it may still provide a 'blueprint' for the filling of the vacuum that will undoubtedly ensue. The way in which Napoleoni marshalls the variety of press and analysis pieces from news sources and cuts to an acute analysis - critical of both sides of the conflict - is admirable and provides a valuable overall synthesis of much of what can get lost in day-to-day reporting - a wider context.
Displaying 1 - 30 of 70 reviews