„Чудните дела на съдията Бао“ (или „Седмина юнаци и петима справедливци“) разказва за невероятните приключения и случаи на китайския Шерлок Холмс – съдията Бао Джън (999–1062) – и неговите верни помощници, майстори на бойните изкуства и доблестни юнаци. Книгата и героите ѝ са сред любимите четива и персонажи на китайците от векове.
Романът е първи от поредицата „Китайски загадки“, позната на българския читател единствено от произведенията на Роберт ван Хюлик. Автентичните „Китайски загадки“ са всъщност средновековните „романи за честни съдии и доблестни юнаци“, чийто най-ярък и най-популярен представител в Китай е тази творба. Тя съдържа 120 глави и предстои да излезе в четири тома. Това е първият несъкратен превод на романа (в Китай е филмиран над 80 пъти!) на европейски език.
Сюжетът е наситен с приключения и невероятни случки, които следват една подир друга с такава динамика, че държат читателя в напрежение от началото до края. Богатите и преплетени сюжетни линии са присъщи на приключенските романи за съдии и юнаци, което обяснява незалязващата им популярност от „Крайречно царство“ (XIV в.) дори до наши дни. Съвременен представител на този класически жанр е Дзин Юн, смятан за най-продавания китайски писател днес.
Едва ли бих направила по-професионално въведение от преводача и, по мое мнение, повече от страхотен китаист Петко Хинов, затова дори няма да се опитвам. Това е превъзходно издание, погледнато от всеки един ъгъл. Илюстрациите, бележките... но какво ли имам наистина да обяснявам, това е книга, която всеки човек, обичащ Азия, с радост ще поиска да притежава.
Почвайки книгита си мислих, че ще е нещо подобно на "Китайски загадки" от Ван Хюлик, разбира се има общи точки, но в "Чудните дела на съдията Бао" имаше повече динамика, защото случаите се сменяха през 20 стр. Но за жалост точно тази динамика не ми допадна. При Ван Хюлик книгите бяха по-дълги, но не бяха ненужно разтеглени. Имаше достатъчно място да се завърти интересна интрига, и да се проследи разсшедването. Но в тази книга нямаше много разследване. Арестуват човек, изтезават го, той си признава, и го екзекутират. Давайте следващия!
Ако сте от почитателите на класическите Китайски загадки на съдията Ди и високобюджетните азиатски продукции с лятящи по покривите хора с остри предмети в ръцете и почти неразличими една от друга физиономии, то източните колекции на Изток Запад са идеалното четиво за вас. Съдията Бао е достоен съперник на Ди в способностите си за дедукция и познание на човешките слабости и хитрини, но с една основна разлика – той е черен. Мда, казах лошата думичка с ч, но забележете в азиатската култура тъмният цвят на кожата не е причина майката да бъде пребита публично заради почти ясна изневяра с представител на южноафриканските територии, ами е знак за специални способности на носителя на специфичната окраска. И после ми говорете, че китайците били тесногръди и консервативни.
За късмет съдията Бао, наречен с обич Черньото от приятели и познати, се оказва доста способно момче, доказало се пред императорските власти като познавач на древната литература на няколко нива, и се докопва по почти вълшебен начин по силата на шега на съдбата до нивото на съветник на самия владетел на необятната страна на порцелановите хора. Съдбата има огромна роля в почти всяка история в двата сборника, подреждайки нещата веднъж в ползва на лошите, веднъж в полза на добрите, до самия финал в нозете на съдията, който по почти свръхествествен, макар и напълно логичен начин, отсъжда повече от креативни наказания за провинилите се. Как ви звучи хилядната смърт, при която жертвата, обичайно неверна жена, се накъсва на поне хиляда парченца, докато е още жива, или гилотините във формата на митични животни, пресичащи човек през кръста много преди мосю Гилотен да се замисли за кошниците за глави.
Признавам, че огромното количество обяснения и бележки под линия вкарват много информация, която понякога не върши добра услуга на художествената ценност на текста, но дава доста приятна автентичност и усещане на разгръщане на древен ръкопис, въоръжени с универсалното познание да прочетем всичко на какъвто и да е език. Което, съгласете се, ни прави поне една пета Индиана Джоунс среща Лара Крофт в далечна Азия. Голяма част от историите са като сценарий за Тигър и дракон или Герой, с цялото майсторско въртене на меча и от жени, и от мъже, и катеренето по невидими стълби на всяка стена или покрив, и особено във втория том това заема повечко място от чисто съдебните процеси и изпитания за интелекта на съдията на Бао, но пак е забавно за истинските почитатели на изкуствата на бадемооките раси като мен.
За абстинентите по добрите източни криминалета и летенето по листата на тиха бамбукова гора. Не, никога няма да разбера този странен свят някъде около изгрева на слънцето, но не мога да пропусна да му хвърлям някой и друг преизпълнен с любопитство поглед от безопасния домашен диван. Какво пък, има и такива приключения.
Почвайки книгита си мислих, че ще е нещо подобно на "Китайски загадки" от Ван Хюлик, разбира се има общи точки, но в "Чудните дела на съдията Бао" имаше повече динамика, защото случаите се сменяха през 20 стр. Но за жалост точно тази динамика не ми допадна. При Ван Хюлик книгите бяха по-дълги, но не бяха ненужно разтеглени. Имаше достатъчно място да се завърти интересна интрига, и да се проследи разсшедването. Но в тази книга нямаше много разследване. Арестуват човек, изтезават го, той си признава, и го екзекутират. Давайте следващия!