Отдавна отлагам ревюто за тази книга. Мисля, обаче, че времето ѝ най-сетне дойде.
Помня какво се случи покрай излизането на „Парижкия апартамент“. Всеки втори четящ човек, който познавах говореше за тази книга, тя сякаш беше навсякъде, все пред очите ни, всички я търсеха, всички я искаха. Всеки рано или късно започва да се чуди дали дадена нашумяла книга наистина е толкова добра или това е някаква случайност? „Парижкия апартамент“ се възприемаше добре, четеше се от хора с разнородни читателски вкусове. С времето тя запази добрата си слава и хиляди читатели я заобичаха.
Но днес няма да ви говоря за „Парижкия апартамент“, а за втората книга на авторката Мишел Гейбъл – „Ще се видим в Париж“ (изд. Софтпрес).
Анотацията обещава много неща – пътешествия, тайни и, разбира се, любов.
31685234
Историята ни запознава с две жени – Лорън и дъщеря ѝ Ани. Лорън и Ани са много различни, като всяка майка и дъщеря, поне на пръв поглед.
Двете са напът да заминат за Англия, за да свършат работа по даден имот, който е подарен на Лорън. Разбира се, Ани не знае нищо за него, а майка ѝ изглежда не е напът нито да ѝ подскаже нещичко, нито да ѝ загатне.
Тук идва мястото и на съдбоносната книга, която ще промени живота не само на Ани, но и на всички около нея. Един ден тя намира една мистериозна кутия, пълна с документи и книжа, в която обаче е запазена и книга. Античната, вече увехтяла синя корица привлиза вниманието на Ани…
„Изчезналата херцогиня“.
Мистериозната и любопитна книга разпалва вниманието на Ани.
Гладис Спенсър-Чърчил (1881–1977) – е французойка от аристократичните среди. Тя е била любовница и по-късно втората съпруга на Чарлс Спенсър-Чърчил, 9-и херцог на Марлборо. Любопитни факти:
-докато навършва десет години вече е живяла в четири различни държави
-на единадесет е отглеждана от осъден убиец
-на дванадесет е отвлечена и попада в центъра на скандал с убийство
-на четиринайсет заявява любовта си към херцог Марлборо, бъдещия ѝ съпруг
-на шестнадесет се среща за първи път с бъдещия си съпруг в Лондон, който по това време е женен
-на двайсет заживява сама в Париж
-на четиридесет най-после се омъжва
Но да се върнем обратно към историята на Лорън и Ани.
Когато пристигат в Англия, Лорън е твърде заета с работата си по документацията, което дава много свободно време на Ани да проучва мистериозната Гладис и нейния живот. По това време тя среща Гас, който изглежда знае доста за историята й. И така, постепенно, Ани започва все повече да опознава жената зад името Гладис…
Все повече случки се разнищват и откриват.
29612320
Всичко е толкова интересно, толкова необичайно и различно.
Скоро Ани започва да навързва всичко и стига до своите заключения. А нишката между хора и събития продължава да се плете страница след страница.
Тази книга е една смесица на фикция и история. Историята се чете между редовете на измислицата и заедно пишат един завладяващ роман за живота на три жени. А скритите тайни помежду им се разплитат.
Наскоро бях писала ревю, в което казвах, че обичам и намирам книгата за наистина стойностна ако провокира размисли и те кара да се разтърсиш за допълнителни факти след прочита й. Това значи, че с нещо те е запленила, с нещо те е спечелила.И не на последно място те е обогатила със знания.
Това ми се случи отново с книгата на Мишел Гейбъл.
26248246
Силно я препоръчвам на хора, които обичат исторически романи, романтики и по-неангажиращи и разтоварващи романи. (Но тук искам да отбележа, че това в никакъв случай не е някой посредствен и лековат роман.) Някакси тази книга ми напомня и на последната ми прочетена книга от изд. Софтпрес, а именно Цветя от лед и пепел. И тук, както в романа на Б. Колин имаме много добре проучени периоди в историята, коректно изградени персонажи, лекота при изграждането на заобикалящата ги среда и автентичност. И от двата романа струи интелигентността на авторите им, които несъмнено биха ви заинтригували и пренесли в Париж.
Романът е много добре изграден – проучванията направени за персонажа на Гладис Спенсър-Чърчил са похвални и вдъхновяващи. Историята е комплексна, силно преплетена. Тласка ни ту в миналото, ту ни връща в настоящето.
Изглежда втората книга на Гейбъл е също толкова добра колкото и първата. Но, за да откриете това за себе си, ще трябва сами да я прочетете.