Историята на един емигрант, или как станах богат в Америка
Никога не съм мислил, че ще завърша този ръкопис, че той дори може да стане книга. Оцеля по чудо. Започнах го преди 50 години в емиграционния лагер „Трайскирхен" край Виена. Някои въпроси и отговори останаха за по-нататък. Вероятно съм осъзнавал, че един ден ще се върна към тях отново.
После, когато вече бях в Америка, продължих да пиша – мъчех се да си обясня случилото се. Но онова, заради което бях избягал, вече губеше значение и – спрях. Бях свободен, бях в мечтаната страна и исках да стана и станах богат – всичко друго избледня...
Винаги съм смятал живота си за уникален, исках да го живея (и тогава, и сега – след половин век) така, както аз смятах и смятам, че трябва, а не както някой ми каже, заповяда или принуди. Точно затова – вече тук, в България, реших, че трябва да се върна към спомените си, към преживяното, към предизвикателствата, към полетите и паденията, и най-важното – към непресекналата ми жажда да откривам, да градя, да печеля (но и всички до мен да печелят).
Не се чувствам виновен за нищо.
Исках да полетя и да постигна мечтата си.
Успях, но с годините в Америка, а и сега, осъзнавам цената. Не финансовата – другата, която плащаш не през банките...
Дългото завръщане е неизбежно, ако прокуденият беглец започне да се „рее между земята и небето“. Да търси спокойствие и смисъл между два бряга - тук и отвъд океана... Освен ако не изгради своя стълба към небето. Парите, богатството и облагите от тях са тук и сега – докато си жив. Но ако след смъртта ти не оставят неизличима следа, те са нищото, което те превръща в нищо след нея.
Когато се изкачвам по моята стълба към небето в Стълпище, когато човешката глъч изчезне и чувам само тихите пориви на вятъра, паралелът между земята и небето като между двата бряга - България и Америка, е неизбежен. От Калифорния до Стълпище – колко далеч и колко близко! От стъпалото, до което съм стигнал, виждам как превръщаме това запустяло някога място в райска градина. Съзнавам, че няма да бера в моя живот плодовете на това, което правя сега. Засаждаме орехи и знаем, че ще дадат плод след 7-8 години. Садим нови лозя, а от гроздето им ще мога да направя вино едва на шестата година. И след това трябва да минат още 3-4 години, за да остарее.
Каква перспектива за дълъг живот!
От покрива на новата ми къща в Стълпище хоризонтът сега изглежда сякаш по-ясен: като нова мечта и като всичко, което искам да направя. И да оставя след себе си.
Любен Рабчев е роден през 1942 г. в с. Бяла черква, Търновско. През 1968 г. емигрира в САЩ и прави успешен бизнес. Връща се в България след половин век и създава винарско-хотелския комплекс „Седем поколения“ в с. Мечка, на брега на Дунав.
Това лято посетих комплексът “Седем поколения”. Мястото е прекрасно, обслужването на ниво и накрая получихме подарък книга. Веднага се зачетох. Написана е на разбираем език и лесно можеш да си представиш всяка сцена описана от автора и да почувстваш неговите емоции. Историята му е бих казала вдъхновяваща и доста полезна за млади хора, търсещи надежда. Ако някога се намирате в района около Русе, не пропускайте да се отбиете до това късче рай на земята!
Страхотна! Историята е написана просто и елегантно, което само подчертава чудесата (и чудесиите), които е преживял авторът. За успехите и премеждията между тях му се възхищавам и си пожелавам да има повече хора като него, които във или извън България работят за мечтите си и ги постигат въпреки всевъзможните спънки по пътя. А в близките седмици предстои да посетя и винарския комплекс в с. Мечка - току-виж съм успяла да поздравя господина лично. :)
Получих книгата в комплекса и имах късмета да срещна там и автора. Интересна история, която правдиво описва нравите и в България (преди и сега), и в Америка. Радвам се, че след всички премеждия г-н Рабчев е запазил позитивното в себе си и е успял да създаде това прекрасно място в Стълпище. Препоръчвам на всички, които имат възможност да прочетат тази книга и да помислят върху нея !
Изключително интересна и интригуваща история за успеха на един достоен българин в страната на неограничените възможности. Книга, която буквално се чете на един дъх, достойна според мен дори за филм! История, която показва как с цената на много лишения, труд и големи мечти можеш да постигнеш всичко, което пожелаеш. Препоръчвам на всеки, който обича такива реални истории!
Lyuben Rabchev’s book surprised me! It tells many personal stories including how he tried to escape communist Bulgaria three times! He finally made it, built a life in the US, and returned to help his homeland. His stories of life under communism are eye-opening. I admire his passion and wish him longevity so that he can fulfill as many dreams as possible!
Признавам си, че подходих към книгата с известен скептицизъм, но още в първите страници историята успя да ме грабне. Сюжетът е динамичен, а перипетите, пред които е изправен писателят, са напълно релани и днес. Авторът очевидно умее да разказва истории така, че читателят да се потопи напълно в тях. А лекотата, с която са разказани тези истории, прави четенето истинско удоволствие.