Жената и мъжете, които бях

by Димана Йорданова, Румен Жеков (Illustrator)

„Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх.“
Александър Секулов

„Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите.“
Проф. Христофор Караджов

„След тези стихове заспах старец и се събудих бебе. Отдалечиха ме от времето и света, разместиха фибрите ми, изтърбушиха меридианите ми. Скоротечно разфокусираха ехото ми, издълбаха стенанията ми. Но ги почувствах и като стриптийз на сълза, и солфеж от свечеряващи се птици. И ги отнесох в организма си без никаква съпротива, с тоталното усещане, че не мога и не искам да ги махна от себе си.“
Елин Рахнев

„Две думи само: Димана Йорданова. Две думи само, събрани в една: ПОЕЗИЯ. Това е.“
Тома Марков

Genres: Poetry, Bulgarian Literature, Audiobook

96 pages, Paperback

First published January 1, 2016

About the author

Димана Йорданова е родена във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", по-късно следва Балканистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

Нейни стихотворения са публикувани в литературните издания "Страница", "Кръстопът", "Море, "Литературен вестник" и др.

Reviews

[И~N]

Поезията на Димана Йорданова изговаря това, което не е случило, децата, които не са (ѝ) се родили, любовите, които не са се осъществили. Липсата тук е материализирана и крещящо реална ("Аз съм реброто, което винаги ще ти липсва"). Затова и заглавието на стихосбирката е в прекрасен дисонанс със съдържанието. Между огледалните противоположности на корицата и вътрешността на книгата читателят е въведен в умело обигран език, който лесно се вмъква под кожата на докосва с острие тънките струни на неизговоримите неща.
Същинско удоволствие от което косата ми настръхваше, докато четях.

*
Всичко се връща,
ти всичко ли си?

[Jacqueline]

Скоро не бях чела нещо тооолкова скучно, стандартно, незапомнящо се и т.н. "Стихотворенията" на това момиче са толкова елементарни, че дори не бих могла да ги нарека претенциозни. Претенцията извира главно от текстовете на задната корица, на които искрено се смях. От Секулов и Марков очаквах нещо подобно, но присъствието на Рахнев там ме изненада, признавам си.

Глупости пълни, но честно казано, вече им свиквам на Жанет45.
Няколко примера:

Бележка до тялото:
"Излизам,
ще се върна след седем години."

Бележка от тялото:
"Купи хляб."

***
любовта ми
е с побеляла коса,
а на душата ми още
ѝ никнат зъби.

***
Как се ухажва жаба

Поканваш жабата учтиво
да влезе в тенджерата,
после я занимаваш с весели истории,
подходящи за млади жаби, и
докато тя се смее, включваш котлона на
най- слаб градус (...)
ти увеличаваш лека-полека
след всеки смях по един градус отгоре,
а тя се смее често - това е добре,
става много горещо, жабата изглежда напрегната (...)
казва "знам си гьола"

и сама завърта копчето докрая.

Достатъчно време им отделих. :)

[Maria Yankulova]

“Сложиха му ново сърце,
в което нея я няма.
Тялото му го отхвърли.”

[Inna]

Живея в град, който познавам толкова добре, че никога не бих могла да се изгубя. Живея себе си като турист.

... като пуловер в тъмното е тази любов,
все наопаки я обличаме...

(първата ми аудио книга 😁)

[Мариана Рангелова]

списък:
да пусна пералня
да пусна тото
да пусна хвърчило

с писък:
да пусна теб.

[Bozhidara]

Прекрасни стихове, близки и далечни. Поезия, на която истински можеш да се насладиш. ❤️

Опит

По-добре рана,
Отколкото никога.

[Margarita Garova]

Страхотна е тази Димана, пише от името на всички жени. И то как!

[Nedko Hristov]

За стихосбирката и Димана.

Прочетох я, но преди да напиша моето мнение позволих на себе си да остане в главата ми за няколко дни преди да реша какво чувствам и усещам около нея.

Намерих Димана Йорданова във фейсбук съвсем случайно и съм благодарен за това. Тя пише натуралистични стихове освободни от рима и закономерности и точно тази свобода обикновено поражда най-големите ла*на, които съм виждал и писал. Или тези, които обичам. Свободата и простотата на изразяване са неща, които раждат две крайности.

При Димана нещата повече клонят към добрите попадения. Стиховете разказват цяла история, половин живот, кратки случки или нюанси на настроение. В повечето си случаи се усеща не академичната подбраност на думи, а по-скоро трохи душа вложени в 5-6 реда написани в някой смачкан тефтер или салфетка. Или в телефона.
Това е и нещото, което ми хареса. Кара понякога да се замислиш или да усетиш какво ѝ се е случило за да напише това.

Пише просто и кратко (но пък за това от сърце) за (не)сбъдната (не)щаслива любов, за (момичешките ѝ) влюбвания (и разлюбвания), за раздирането на една (момичешка) душа и сърце и събирането им на едно място.

Като минус мога да кажа основно изключителната ѝ активност във фейсбук, което осигури 90% от стиховете, които ги има в стихосбирката. Не всички стихове бяха mindblowing, но има няколко, които вече обичам.

[Clarita]

Изключителна поетеса! Отдавна не бях чела толкова искрена, дълбока и своебразна поезия.

***
на първия ден го срещнах
беше голям образ и нямаше подобие
на втория ден закрихме прозорците на спалнята с вестници
и си разменихме слънчеви сплитове
на третия ден му сервирах сърцето си
на четвъртия си претоплихме и поделихме неговото
на петия ден се погледнахме продължително и двамата
чукнахме на дърво
на шестия ден чух как вратата се хлопва на седмия ден
създадох Бог

Нещо ми нашепва, че Димана носи още много поетични истории за себе си/за нас и ще продължи да ги споделя. Дано: по-хубаво и по-малко мъчително е да преминеш върху натрошените стъкълца по Пътя, нашепвайки такива стихове.

[Deni Todorova]

Прекрасна!


КВАНТОВА ФИЗИКА

ако аз и ти наистина сме направени от онези прекрасни атоми за които се говори и ако те наистина са направени от онези още
по- прекрасни субатоми както се говори

ако е вярно че два субатома докоснали се някога
и някога се разделили завинаги усещат другия
и в най- далечна точка на вселената потрепват

ако е вярно

тръгваш ли

[Antoniya Gospodinova]

Една от най-добрите стихосбирки, които съм чела!
Уникален и интересен стил на писане!
"Ти си мой дом,
каза мъжът на момичето,
избягало от вкъщи"

[Vanya Velikova]

ОПИТ
по-добре рана
отколкото никога

просто и ясно. хареса ми <3

[DayDreamer]

Тази вечер е тетрадка с тесни и широки редове,
На тесните - да поговорим,
В широките - да помълчим.

[Plamena Kozhuharova]

Стиховете на Димана носят особеното усещане за носталгия по нещо, което не се е случило. Преживяното пък се разгръща пласт по пласт в неравноделни чувства - някои атрофирали, други все още живи и парещи като подсолени рани. Думи-писма, неизказани или увиснали в миналото, където не е имало кой да ги поеме в себе си. Познати до болка усещания, мисли, стремежи, минали през всички мъже и жени, които някога са били... на този свят.

***
Изхабихме цяло едно човечество,
което се е докосвало,
за да може да роди хората,
които са се докоснали,
за да родят нас.

Никога не се докоснахме.
Изхабихме цяло едно човечество.

***
Аз съм зад гърба ти,
ти си зад гърба ми,
ние сме двете страни на една и съща
монета, останала виновно далеч
от фонтаните.

Хвърляй.
Виж кой от двама ни ще ти се падне.

[Ралица Генчева]

В книгата има много силни моменти, например:

ОПИТ
По-добре рана,
отколкото никога.

или

списък:
да пусна пералня
да пусна тото
да пусна хвърчило
с писък:
да пусна теб

Останалите също са хубави, просто очакванията ми бяха всички (или поне повечето) стихове са концентрирани, остри и въздействащи като горните.
Кратката и лаконична форма със сигурност се отдава на Димана.

[Christina Dimova]

Една от най-добрите стихосбирки, до които душата ми успя да се докосне тази година.

[Данна Донку]

Слушах я в Сторител, прочетена от авторката. Много ми хареса. Има толкова автори, които се опитват да пишат така, но не могат. Димана Йорданова го прави с лекота, реди думи без излишен патос, кратки и дълги, близки и далечни, а смисълът на обединението им те стиска за гърлото и те удря в сърцето. Много ми хареса💖.

[Yoca &#x1f33a;]

ОПИТ
По-добре рана,
отколкото никога.

[Emanuella]

Има какво да каже, има в какво да се разпознаеш и припознаеш.

[christine ♡]

In a very weird and twisted way - I loved it so much.

[Gabriela Tsvetanova]

Ти си мой дом,
каза мъжът на момичето,
избягало от вкъщи.

****

Опит

По-добре рана,
отколкото никога.

[Yorkk]

https://otglas.wordpress.com/2016/09/...

"В корените на дебютната книга на Димана Йорданова заляга въпросът за изначалните превращения между мъжко и женско, за преливащите начала на слялата се плът (досущ скачени съдове). Ключ към това читателят намира в стилистиката и образността на реброто като архетипен залог за любовна вз`аимност (“АЗ съм реброто, което винаги ще ти липсва…” и “Ти си мой дом…”)."

[Rokhsara]

ФРИЗЬОРЪТ

Според него,
в корените на човешката коса
се врастват мисли
за чуждата вина,
а собствената е във цъфналите краища,
които трябва да подрязваме редовно.

За два пъти по-силен корен.

Прелестна, прелестна стихосбирка!

Доказателство, че добрият български поет след времената на Големите, изучавани в училище, не е изчезнал вид.

Давам четири звездички заради няколко по-дълги стихотворения, които ми се сториха леко разводнени.

[lady moon]

За пръв път през живота ми се случва да прочета една книга в същата година, в която съм я прочела за пръв път.
______________

Това е една от най-красивите стихосбирки, които съм чела. Не веднъж сълзи се стичака по лицето ми докато я слушах.

[Zheni]

Давам 5* и голяма роля тук играе това, че слушах стихотворенията в сторител, прочетени от авторката.

[Tina Doncheva]

За мен си е 2.5 звезди, ама заради сантименталната ми връзка с поезията (каквото и да значи това в случая), давам половинка повече. Държах да прочета нещо от Димана Йорданова и не бих казала, че съжалявам, че го сторих. Всъщност, очакванията ми бяха оправдани, а именно - типична съвременна българска "поезия", в която авторката е вкарала своя живот между редовете. Има някои доста сполучливи мисли, като:
"всеки път когато пристъпвам към теб
звукът от веригите ми
ме издава"
- но отново стигам до познатото ми "тези словоизлияния са добри и точни, но не, не са поезия." За мен поезията никога не е била просто изливане на думи, фрази, изрази на отделни редове (особено без пунктуация - уот дъ фак). Не казвам, че трябва да се състои от точно определени рими и ямбични стихове, но поезията има своите писани и неписани правила. (Па макар и "поезия" да означава "творене" - и творенето има своите закономерности. Не казвам "рамки", а по-скоро порядки - рамките ограничават, поезията освобождава.) Та така. Дотук с бг поетичността. Пък ме наречете старомодна. ;)

[Димитър Петков]

Не помнех, така от първи път да ме е грабвала поезия - като любим албум музика, без слаба песен. Това, което ме порази, не беше само свръх оригиналните образи от думи, резониращи в различен смисъл чрез изненадващи акробатики и ракурси. Основното, което ме впечатли, е безпощадната честност, откровение че на моменти да изпитвам болка и тревога за автора; спасителната нишка във въглените на страданието; погледът и съпреживяването на болките на всички същества в заобикалящия ни свят. Без преструвки, без суета, едно сърце увито в хартия като сирене и предложено на хората за четене.

[Kari Ivanova]

Стиховете на Димана обхващат цял един свят. Тематиката е разнородна. Някои са просо нюанси на настроение, изразени в един два стиха, а други описват подробно едни истински съкровени желания и усещания.

Стилът е различен от обичайното което съм чела. Пише кратко и ясно (в повечето случаи). Определено имаше много добри попадения, но и много неща които аз така и не разбрах. Може би не успях да надзърна достатъчно в душата ѝ, но и затова бих прочела още нещо нейно.

[Desislava Todorova]

Трудно ми е да пиша за съвременна българска поезия, защото нямам добър опит с нея, пък и може би съм тип класик, който обича Яворов и Дамянов. Както и да е, тази стихосбирка ми хареса наполовина, като изключим лафчета тип фейсбук, имаше добри попадения. Фаворити са ми Как се ухажва жаба, Фризьор, Докато.
Вземете си я от Читалнята и с чаша кафе/капучино й се насладете в някой слънчев ден/следобед.

[Лилия Кирилова]

Първо прочетох "Писма до Ния, която не родих" и толкова много ме разтърси, че веднага си купих тази книга и "По гръбнака", но ме изгубиха. Макар че в тази книга има много добри стихове също. Като цяло ми дойдоха разочароващи.