Български рози

by Георги Тенев

„Български рози“ е тъмен, криминално загадъчен, безпощаден роман, който потапя в атмосферата на България от началото на XXI век. Насилие, присвояване на капитали и идентичности, битки за власт. Това е разказ за съдбата на интелигенцията в безскрупулния свят на силните, бруталните и богатите, за разбиването на илюзиите за невинност. Една история за непостижима любов и за предателства в името на успеха, известността и парите. Авторът отправя предизвикателство към няколко поколения, прави мрачно предсказание за бъдеще на терор и политически отмъщения и ни изправя пред зловещо надигащия се въпрос: КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С ДЕЦАТА?

312 pages, Paperback

First published January 1, 2016

About the author

ГЕОРГИ ТЕНЕВ е писател, сценарист и драматург. Автор е на романите „Партиен дом“ (Награда за български роман на годината на фондация „ВИК“, 2007), „Кристо и свободната любов“, „Господин М.“ и на сборника с разкази „Свещена светлина“ (отличен със стипендия за превод на Американския ПЕН център).

Reviews

[Jacqueline Wagenstein · Rating 5 out of 5]

Смисловата полифония на заглавието „Български рози” е знаменателна. В романа отекват гласовете на много герои, представители на различни поколения и социални групи, на различни идейни и културни течения, ако щете, и на различни партии. Много от топосите и имената на персонажите са алюзии и препращат към действителни личности, но и това не изглежда търсен ефект. Може би точно затова ефектът е налице.

Романът започва с мистериозна среща в една беседка в гората, под дъжда, между кандидата на партия „Демократите на България” Мартинов, философа Памукчиев и вездесъщия Богданов, един от „силните” на деня. Трима души с различни убеждения, готови на компромиси в името на определени интереси. Малко по-късно става ясно, че връзката между Богданов и Мартинов се казва Дора Попова, харизматична архитектка със съмнително минало и тежък здравословен проблем.

Постепенно на сцената на действието – Бялата къща, проектирана от въпросната дама, излизат дъщеря й Лия, нейната странна приятелка Мина, която я снабдява с дрога, и Къдравия, посредствено момче, насочило вниманието си към майката вместо към дъщерята. Авторът е безмилостен, не дава много храна на въображението – оставя героите си да бъдат такива, кавито са, да мислят така, както се очаква от тях. Непроницаеми тайни почти няма. Бързо става ясно, че Лия е дъщеря на Богданов, а не на настоящия съпруг на Дора – идеалистично настроения издател Константин Трейман. В това кълбо от страсти, обвинения, разчистване на сметки и взаимни манипулации, сякаш липсва само едно. Сякаш липсват угризения. Иначе всички са достатъчно умни, за да оправдаят собствените си ходове и пороци:

„Когато не се огънеш в началото, постепенно се свиква. Но вече не спиш като нормален човек, а като преследван. Как издържах? Не, не съм издържала. Беше въпрос на време, краят не можеше да се отлага прекалено. Онези са хиени, хапят те по краката и чакат да клекнеш, после те довършват. Редуваха се, не се уморяваха…”

Възможно ли е да си успяващ и почтен в страна, в която ножицата на социалното неравенство е отворена докрай? (И не означава ли това, че държава всъщност липсва?) Възможно ли е да си интелигентен, способен, да постигаш целите си последователно и смело в хищна, нерегламентирана среда, без да изпаднеш в конформизъм? Романът преформулира от гледна точка на родната действителност вечния въпрос: как е възможно да си морален в неморален контекст? Обречени ли са децата ни да плащат за собствените ни грешки? За собствената ни инертност, апатия и наивно самодоволство? Да спазваш закони, не значи автоматично, че си морален, нали. Хората понякога забравят, че законите са продукт на обществено съгласие, а не нещо абстрактно, отчуждено от тях.

Георги Тенев тематизира генерални проблеми, които нямат еднозначни, прости решения. „Български рози” са бледи и морни – от безсилие, от самосъжаление или чувство за безизходица. Онези от тях, които не изглеждат безпомощни, са не по-малко самотни и вътрешно опустошени, независимо дали го съзнават. „Български рози” не е роман, а калейдоскоп на действителността ни.

Може и да се разпознаете в някое от тези лица, образите са правдиви и ясно очертани. Може дори мъничко да се уплашите. Може да ви се стори, че авторът е малко високомерен в жестовете си спрямо по-неоправданите социални групи. Не забравяйте, обаче, че него тук почти го няма. Той е преотстъпил правото на персонажите си да изказват мнения, да се снишават, да удрят по масата, да коват заговори, да спорят. Да бъдат решителни, пасивни или невъздържани. Кой знае кога и как историята ще се произнесе за нас, героите на днешния ден. Остава да се надяваме, че най-тъмно е преди да се съмне.

[Nicko D · Rating 1 out of 5]

20 минути по-късно:
истината е, че си изтрих ревюто, заради нещата, с които залях въпросния иптесал...
Забравям и не посягам никога отново натам!
не знам дали се води прочетена или не, защото първите 60 страници прочетох стоически, после през ред, през два, докато накрая, близо до страница 200 просто реших, че нямам време за идиотщини. #SorryNoSorry

[Ekaterina · Rating 5 out of 5]

„Български рози“ от Георги Тенев е удар по идентичността на българското съвремие. Притеснителна е съдбата на реалността, в която живеем и нейното бъдеще, което сякаш потъва в мрак. Романът ни потапя в атмосферата на България в началото на XXI век, като разкрива нестихващата битка за власт, уговорената политика, съдбата на богатите и на бедните, на тези, от които не зависи нищо и на другите, от които зависи съдбата на всички.
Бялата къща със своята традиционна символика на цвета на чистота, невинност, святост разкрива собствения си крах. Архитектурата пази своите създатели, но под покрива на естетиката, на интелигенцията навлиза обикновеното момче от прашните квартали. „Светът на наблюдаваните има свой живот и той не ви е подвластен, писачи и четящи. Когато правите реалност, не знаете какво създавате.“ Ножицата между различните класи в нашето общество е толкова широка, че изниква въпроса възможно ли е въобще да бъдеш успешен и морален в страна, която е приклещена в хватката на хищника, на носталгията по едно неслучило се минало? Въпрос, чиито отговор търсим все още, десет години по-късно от написването на романа. „Когато имаш – имаш. Когато нямаш – и това не го имаш. Защото да нямаш е форма на имане, а да не имаш е просто форма на страдание.“ В обществото на прехода хората не просто са бедни, те са лишени от перспектива. Богатството и липсата му вече не са икономически категории, а измерители на човешката стойност. Така авторът показва как социалното разслоение унищожава личността.
Съдбата на интелигентния човек е на ръба на обречеността. Елитът е там със своите познания, за да изпълни своя дълг към обществото. Но възможно ли е това в контекста на действителността, възможно ли е да останеш верен на принципите си, на морала? „В него е заложен един основен проблем, вътре в Трейман съществува интелектуалец, тоест невъзможен социален изрод.“
Още от мотото на книгата Тенев задава сложния въпрос- можеш ли да бъдеш едновременно богат и почтен и ще има ли кой да негодува срещу реалността. „Никога само трудът не е направил някого богат. Демони, духове от черната материя, идват при повикване и отварят врата. Така някой стават господари на този свят.“ Богатството е обрисувано като форма на власт, изолация дори морална деформация. Богати в романа са част от новия елит на прехода- хора, които живеят в свят на лукс и привилегии. Но не е ли плашещо колко много сегашната реалност се приближава до отминалия социализъм и капитализъм. Основната черта на една демокрация е свободата, но не всички герои в романа я притежават. Не ни ли доближава още повече до едни автократни модели? Общество, което преследва различното мнение, лесно може да се превърне в репресивно. „И богатите хора в тази страна са достатъчно бедни, от което идва драмата.“ Защото когато обществото започва да се интересува повече от скъпите автомобили по евтиния и некачествен асфалт, то измества фокуса от съзиданието- инвестиции в производство, образование или култура, към демонстрацията на статус- икономика, изградена върху суета и престиж. Корупцията е „хронична болест на бедната държава.“, защото властта се използва за лично оцеляване и облагодетелстване.
Персонажите в романа са пълнокръвни, те са хората около нас, сблъскваме се с тях ежедневно. Те говорят достатъчно сами за себе си, авторът изключително умело разкрива мислите и разсъжденията им, успява да разкрие връзката между бедните и богатите в единната система. И Дора, и Лия, и Трейман носят със себе си несигурността, мрака, тегнещ над съвременното общество. На моменти те сякаш говорят с вътрешния ни глас, казват истините, които не смеем да си помислим, чувстват заедно с нас.
Несигурността, мрачните предсказания в романа, този лош сценарии, който развиваме и се молим да не се случи, днес сякаш продължава да изгражда своите персонажи. „Български рози“ излиза пред 2016г., но днес десет години по-късно много от идеите му звучат не като художествена измислица, а като диагноза на съвременността. Десет години по-късно технологиите, луксът и външният блясък са още по-видими, но усещането за самота, липса на смисъл и отчуждение не е изчезнало. Продължаваме издирването на почтеността, а децата са все още по улиците със своите идеали и търсят отговорите, но и тяхната съдба е на ръба на разрушението, някои от тях са поели по пътя на апатията и вътрешното саморазрушение, друго на гнева и целта за възмездие. „Български рози“ е роман, който взе частица от мен, за да продължи своя живот.

[sanimo · Rating 5 out of 5]

Хиперреалистичен разказ за новата българска действителност. В романа "Български рози" на Георги Тенев богатството и властта се преплитат с политика, несигурност и страх. Истинската заплаха в битието на Теневите герои не се корени в политическите противници и конкурентите, а в най-малко допустимото -- децата, изгубили своята невинност. Бъдещето остава несигурно и тревожно. Успехът е крехък и преходен.

[Albena Georgieva]

интересно ми беше, но май бях разсеяна докато четях.

[Георги Тенев]

Наскоро завърших авторска редакция на „Български рози“ във връзка с новото издание на романа (очаквайте в началото на 2026-а). Докато четях си отбелязвах места, които бих избрал като „представителни цитати“. Ето това, например:
„Никой не строи проектите, които Дора е създала. Никой няма пари за тях, никой няма пари за красивото. И богатите хора в тази страна са достатъчно бедни, от което идва драмата. Бедни финансово или бедни ментално, бедни естетически и културно. Беден е този, който няма естетика, запомни това. Дора го повтаря на себе си, за да не забрави колко мрази всичко тук.“ (стр. 136)
И това:
„– Лежах в затвора, някога – казва побелелият мъж. – Ако това може да се нарече затвор. Докоснах се до непозната част от себе си. Разбрах къде в мен е батерията, която само аз мога да заредя. Само сам, само от нищото. Ти беше дете по онова време, не помниш. Процесът бе истински фарс, дадоха ми присъда само за да сплашат другите. Но все пак остава страхът от студения камък, от голия под. Тялото е като куче, лесно се учи, трудно забравя.“ (стр. 284)
С тези откъси не искам да разказвам сюжета, а опитвам да предам духа...

[Ud]

Георги Тенев е космотолитен автор, който може да представи универсално, на разбираме за външния наблюдател език нашето тясно профилирано от историята, менталността и битовата реалност светоусещане, като го облече методично в добре изградена, увлекателна история, разказана на прекрасен съвременен език и с мярка откъм обема на написаното.

[Ana Ivanova · Rating 5 out of 5]

„Български рози“ на Георги Тенев изисква ангажираност, размисъл и съпричастност. Читателят остава с усещането, че се е докоснал до най-мрачния пласт от българската съвременност. „Български рози“ е роман, който едновременно се чете като художествено преживяване и като интелектуално предизвикателство – книга, която заслужава вниманието на всеки, интересуващ се от литературата на днешния ден.

[Петър Керкелов · Rating 3 out of 5]

Прекалено мейнстрийм книга за стандартите на Георги Тенев. Дори има нещо, което съвсем си прилича на край. Не е лоша, но не това очаквах като прочетох името на автора.