What do you think?
Rate this book
Ходенето на българина по мъките: есета, част 3
"С течение на времето много неща започват да избледняват в паметта ми. За щастие или нещастие човек има великата привилегия да забравя както доброто, така и злото. Но като че забравата облагоприятства главно лошите спомени, изличава някак острите им, грозни черти и притъпява болката, която те носят. Ние ставаме снизходителни към миналото, може би защото е минало.
Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и мрачна реалност. Толкова повече, че картината не се е изменила, тя съществува и до ден-днешен, колкото и провокационно абсурдна да изглежда на всеки здравомислещ човек.
Мнозина не могат да си представят атмосферата на жестока безнадеждност, която смачква човешкото ви самочувствие и за кой ли път ви повтаря, че вие сте нищо. Вие не сте човек, вие не сте българин, вие не сте добър гражданин, добър работник или баща, вие сте парцал, който могат да подритват, както си искат."
Георги Марков
Есетата са четени по радио „Дойче веле“ в периода 1971-1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път.
Ала има няколко спомена, които до ден-днешен ме карат да потръпвам, сякаш зли магии са ме върнали отново в царството на онази студена и мрачна реалност. Толкова повече, че картината не се е изменила, тя съществува и до ден-днешен, колкото и провокационно абсурдна да изглежда на всеки здравомислещ човек.
Мнозина не могат да си представят атмосферата на жестока безнадеждност, която смачква човешкото ви самочувствие и за кой ли път ви повтаря, че вие сте нищо. Вие не сте човек, вие не сте българин, вие не сте добър гражданин, добър работник или баща, вие сте парцал, който могат да подритват, както си искат."
Георги Марков
Есетата са четени по радио „Дойче веле“ в периода 1971-1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път.
- GenresPolitics
356 pages, Paperback
First published January 1, 2016
4 people are currently reading
37 people want to read
About the author
Georgi Markov
51 books89 followersGeorgi Ivanov Markov (Bulgarian: Георги Иванов Марков; March 1, 1929 – September 11, 1978) was a Bulgarian dissident writer.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Markov originally worked as a novelist and playwright in his native country, then governed by a communist regime under chairman Todor Zhivkov, until his defection from Bulgaria in 1969. After relocating to the West, he worked as a broadcaster and journalist for the BBC World Service, the US-funded Radio Free Europe, and Germany's Deutsche Welle. Markov used such forums to conduct a campaign of sarcastic criticism against the incumbent Bulgarian regime. As a result of this, it has been speculated that the Bulgarian government may have decided to silence him, and may have asked the KGB for help.[1] He died as a result of an incident on a London street when a micro-engineered pellet containing ricin was fired into his leg via an umbrella wielded by someone associated with the Bulgarian secret police.
Георги Иванов Марков е български писател и дисидент във времето на Народна република България. Роден е през 1929 г. в София и е убит при покушение на 11 септември 1978 в Лондон по поръчка на българската Държавна сигурност.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
June 9, 2023
Иска ми се да дочакам времена, в които Георги Марков няма да е актуален, не четен (пази Боже), а просто публицистиката му да не е нищо повече от документално свидетелство за минали времена, не предупреждение, а поука.
Публицистиката му е страховито добра и в същото време ясна и разбираема и като такава спокойно може да се изучава в училище (което също звучи като далечна илюзия). Поне аз не съм чела нищо по-добро в жанра, писано по времето на социализма и за социализма от първа ръка.
И в този сборник статиите са разделени на няколко теми – „Образът на българина“, която е опит за критично осмисляне на устойчиви образи в социалистически контекст, силно сатиричната „Освобождението и свободата“ и литературната и филмова критика в „Прочити“.
Есетата от първата част освежават много добре късата ни историческа памет, която услужливо изтрива епизодите на унизителните забрани за пътуване в чужбина, поругаването на човешките права, полицейщината и липсата на свобода, изкривената представа за западния свят и партийното слагачество, но и докосва и съвсем пресните и доста болезнени теми като например псевдопатриотизма и ниската раждаемост. И ако по тези теми днес се пишеше спокойно, ерудирано и на приличен български език, по георгимарковски, може би днес нямаше да ги има тези кресливи гласове, които поставят под съмнение европейската ни принадлежност и ценностна ориентация. Нямаше да ги има и наивните мозъци, които мечтаят за „силна ръка“. Защото хубавото слово, освен всичко друго, възпитава и оформя човешкия светоглед по особено хуманен начин.
И за това си представям тръпката и страха на онези български слушатели от 70-те години на миналия век, които с триста мъки са настроили радиата си на честотите на „Свободна Европа“ в малките си кухнички, за да чуят поредната емисия на емигранта-невъзвращенец. Съвсем тихичко, разбира се, за да не ги чуе някой усърдно донасящ съсед.
Георги Марков умее да пише интересно за всичко, това важи и за привидно неинтересната и неактуална трета част, в която той коментира българската и световна култура от онова време. Сигурна съм, че читателят ще си набележи заглавия след като затвори сборника. Аз лично имам да наваксвам с италианските неореалисти и с Георги Мишев.
Макар че трите части на сборника са доста различни, личи си, че това, което най-силно вълнува писателят, е идеята за свободата и как тя се претворява на практика – като лично и обществено поведение, като израз на най-висше човешко благо, като възможност за следване на избрания път или потенциалната възможност за безброй отклонения от него, стига това да отговаря на личната представа за щастие на индивида. Идвайки от място на брутална не-свобода, в което ежедневно се отрича идеята за пълноценно осъществяване на човешката личност според нейните възможности и таланти, за каквото и да пише Георги Марков, мечтата за свободния българин наднича от всяко есе и идея.
Публицистиката му е страховито добра и в същото време ясна и разбираема и като такава спокойно може да се изучава в училище (което също звучи като далечна илюзия). Поне аз не съм чела нищо по-добро в жанра, писано по времето на социализма и за социализма от първа ръка.
И в този сборник статиите са разделени на няколко теми – „Образът на българина“, която е опит за критично осмисляне на устойчиви образи в социалистически контекст, силно сатиричната „Освобождението и свободата“ и литературната и филмова критика в „Прочити“.
Есетата от първата част освежават много добре късата ни историческа памет, която услужливо изтрива епизодите на унизителните забрани за пътуване в чужбина, поругаването на човешките права, полицейщината и липсата на свобода, изкривената представа за западния свят и партийното слагачество, но и докосва и съвсем пресните и доста болезнени теми като например псевдопатриотизма и ниската раждаемост. И ако по тези теми днес се пишеше спокойно, ерудирано и на приличен български език, по георгимарковски, може би днес нямаше да ги има тези кресливи гласове, които поставят под съмнение европейската ни принадлежност и ценностна ориентация. Нямаше да ги има и наивните мозъци, които мечтаят за „силна ръка“. Защото хубавото слово, освен всичко друго, възпитава и оформя човешкия светоглед по особено хуманен начин.
И за това си представям тръпката и страха на онези български слушатели от 70-те години на миналия век, които с триста мъки са настроили радиата си на честотите на „Свободна Европа“ в малките си кухнички, за да чуят поредната емисия на емигранта-невъзвращенец. Съвсем тихичко, разбира се, за да не ги чуе някой усърдно донасящ съсед.
Георги Марков умее да пише интересно за всичко, това важи и за привидно неинтересната и неактуална трета част, в която той коментира българската и световна култура от онова време. Сигурна съм, че читателят ще си набележи заглавия след като затвори сборника. Аз лично имам да наваксвам с италианските неореалисти и с Георги Мишев.
Макар че трите части на сборника са доста различни, личи си, че това, което най-силно вълнува писателят, е идеята за свободата и как тя се претворява на практика – като лично и обществено поведение, като израз на най-висше човешко благо, като възможност за следване на избрания път или потенциалната възможност за безброй отклонения от него, стига това да отговаря на личната представа за щастие на индивида. Идвайки от място на брутална не-свобода, в което ежедневно се отрича идеята за пълноценно осъществяване на човешката личност според нейните възможности и таланти, за каквото и да пише Георги Марков, мечтата за свободния българин наднича от всяко есе и идея.
May 10, 2022
Не знам дали е хубаво, че Георги Марков е често 100% актуален и днес. До такава степен, че ако се изреже някой негов параграф и се копира инкогнито по проблем от обществен интерес от 2022 г. (например корупция, мафиотски кръгове и олигархични зависимости, свобода на пресата, политически натиск и интриги, външна политика, аспекти на родната литература), то този параграф ще е абсолютно точен и много по-безкомпромисен от някои съвременни трактовки. И най-вече, в текста ще има от онази безжалостна смелост, която граничи с презрение към личната безопасност. Най-малкото малцината качествени български разследващи журналисти, не тези от най-популярните медии, биха разпознали и приветствали истински колега и съмишленик. Да, животът на Георги Марков би бил в опасност и днес. Ако перифразирам старата песен - човек на всички времена. Тъжният извод е, че родната действителност не се е подобрила дотолкова, че тихо и щастливо да пенсионира текстовете на Марков.
Сборникът от есета е разделен на три секции.
Първата, ”Образът на българина” е онази, заради която у нас и днес убиват и бият журналисти. Давността на погледа към българина и неговата действителност не само че не е изтекла, тя даже не е и започвала да тече. Не с всичко съм съгласна, като например приравняването на патриотизма с шовинизма, и идеализирането на космополитизма (макар че без него аман ни е работата, че ще остане само да хванем брадвите…). Не съм съгласна и с леко идеализирания поглед към първите 40 години на 20-ти век у нас, най-вече едва ли не като морално мерило. Но поводи за замисляне и осмисляне има много, а Марков не само че никога не е бягал от спора, но го използва като инструмент за обогатяване и прилагане на ума.
В ”Освобождението и свободата” преобладава сатирата. Тя не ме грабна толкова. Но и тук фокус точките от текста се забиват като гвоздеи.
”Прочити” обхваща текстове, свързани с литературна критика, като тя отново далеч не е в класическия си вид. Освен че запознава читателя с автори и явления, тя осветлява именно най-самоподразбиращите се моменти в силно (о)спорн(в)а(на) светлина.
Урокът на Марков: въпросът “защо” е жизнеполагащ. И жизнеутвърждаващ. И не подлежи на търговска договорка или идеологическа диверсия. Въпреки че мнозина считат, че целта е именно осребряването му или удобно канят някой друг да мисли вместо тях (че сам е трудно) - и вляво, и вдясно, и на Изток, и на Запад, и в икономиката, и в селенията на духа. Добре, че има изключения.
4,5 ⭐️
Сборникът от есета е разделен на три секции.
Първата, ”Образът на българина” е онази, заради която у нас и днес убиват и бият журналисти. Давността на погледа към българина и неговата действителност не само че не е изтекла, тя даже не е и започвала да тече. Не с всичко съм съгласна, като например приравняването на патриотизма с шовинизма, и идеализирането на космополитизма (макар че без него аман ни е работата, че ще остане само да хванем брадвите…). Не съм съгласна и с леко идеализирания поглед към първите 40 години на 20-ти век у нас, най-вече едва ли не като морално мерило. Но поводи за замисляне и осмисляне има много, а Марков не само че никога не е бягал от спора, но го използва като инструмент за обогатяване и прилагане на ума.
В ”Освобождението и свободата” преобладава сатирата. Тя не ме грабна толкова. Но и тук фокус точките от текста се забиват като гвоздеи.
”Прочити” обхваща текстове, свързани с литературна критика, като тя отново далеч не е в класическия си вид. Освен че запознава читателя с автори и явления, тя осветлява именно най-самоподразбиращите се моменти в силно (о)спорн(в)а(на) светлина.
Урокът на Марков: въпросът “защо” е жизнеполагащ. И жизнеутвърждаващ. И не подлежи на търговска договорка или идеологическа диверсия. Въпреки че мнозина считат, че целта е именно осребряването му или удобно канят някой друг да мисли вместо тях (че сам е трудно) - и вляво, и вдясно, и на Изток, и на Запад, и в икономиката, и в селенията на духа. Добре, че има изключения.
4,5 ⭐️
November 27, 2016
Третият том неиздавана публицистика на Георги Марков не разочарова. Дори някъде да има стари тетрадки с половинчати текстове, те със сигурност не са поместени тук. Качествата на есетата не са изненада -- стилизирани и същевременно без излишества, с остра мисъл и язвителен език.
Дори отчасти да повтарят тезите на Задочните репортажи, есета като това за слепия национализъм ("От Витоша по-високо..."); текстовете, които анализират функционирането на тоталитарните режими; както и сатиричните фейлетони провокират размисъл и са удоволствие за четене. Всички те развиват етическите възгледи на Марков, основани не на абстракции и теоретични постановки, а на преживяно и трезво осмисляне.
Но най-интересни безспорно са неговите "Прочити", в които размишлява върху чужди произведения, разнообразни като филмите на маестро Фелини, поемите на Висенте Алехандре или романите на Патрик Уайт. Фокусът върху писателя, драматурга, публициста и дисидента Георги Марков, уви, често оставя на заден план факта, че той е, без преувеличение, интелектуалец от европейски мащаб.
Дори отчасти да повтарят тезите на Задочните репортажи, есета като това за слепия национализъм ("От Витоша по-високо..."); текстовете, които анализират функционирането на тоталитарните режими; както и сатиричните фейлетони провокират размисъл и са удоволствие за четене. Всички те развиват етическите възгледи на Марков, основани не на абстракции и теоретични постановки, а на преживяно и трезво осмисляне.
Но най-интересни безспорно са неговите "Прочити", в които размишлява върху чужди произведения, разнообразни като филмите на маестро Фелини, поемите на Висенте Алехандре или романите на Патрик Уайт. Фокусът върху писателя, драматурга, публициста и дисидента Георги Марков, уви, често оставя на заден план факта, че той е, без преувеличение, интелектуалец от европейски мащаб.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews