What do you think?
Rate this book
An tAinmhí
Book by Standun, Padraig
- GenresFiction
141 pages, Paperback
First published January 1, 1992
10 people want to read
About the author
Pádraig Standún
28 books2 followersPádraig Standún was born in Mayo in 1946. A well-known community activist, he is serving as parish priest in Carna, Co. Galway. He has written ten novels.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
Read
June 5, 2019Падриг Стендън - "Анви", изд. "ЖАР- Жанет Аргирова" 2011 г., прев. Албена Черелова-Желева
Прочетох "Анви".
Имам особена история с тази книга.
Не помня кога чух най-напред за нея. Трябва да е било преди години. Помня, че тогава ме впечатли самото заглавие, още преди да знам нещо за книгата. После може и да съм прочела нещо повече за нея, а може би не. Може би в един момент съм си казала, че искам да я прочета. И после съм забравила, защото са дошли други времена и други книги.
Само че когато има нещо да се случи, то се случва. Дори и ако се забави във времето. Мислиш си, че си забравил нещо, че то е отминало, че сте се разминали... и после, години по-късно, някой някъде го споменава, и си спомняш за него.
Така стана и с "Анви". Преди няколко седмици бе спомената в една книжна група. Тогава си спомних заглавието. А когато прочетох написаното за нея, вече знаех, че искам тази книга. На всяка цена. И ето тук идва другият невероятен момент - да си почти убеден, че няма как да се добереш до една книга, защото е твърде старо издание, и тъкмо човекът, събудил интереса ти към нея, да те попита: "Искаш ли я?"
О, да, исках я, и още как.
Няма да крия, че една - може би най-важната - причина да пожелая тази книга беше интересът ми към Ирландия. Към всичко, свързано с нея - история, митология, музика, обичаи. Смея да кажа, ч познавам донякъде историята й, миналото й. И пак донякъде, но вече от лични впечатления - настоящето й. И затова пожелах "Анви" - защото нейното действие се развива върху едно късче от Ирландия. Започвайки да чета книгата, се подготвих да бъда запленена, омаяна. Подготвих се да прочета нещо като съвременна приказка.
Дали го получих? Смея да кажа, че да. "Анви" е точно история, каквато човек очаква да "чуе" - да, именно, да чуе, защото тя създава впечатлението за устен разказ - от ирландски автор. От онези автори, които, макар да живеят в съвременността, не са забравили миналото. И още помнят ирландските легенди и митове. Онези, в които се говори за тайнствени същества, които понякога помагат - тайно - на хората, а друг път пакостят, особено ако бъдат разкрити не по собствено желание. По легендарност Анви се родее с шотландското Неси, но сякаш е по-многолик - и никой не е сигурен в намеренията му. Анви е сякаш не толкова свръхестествено създание, колкото образ на връзката с миналото, когато хората са били по-добри.
А хората... Всеки в тази история носи своята болка - настояща или отдавнашна. Животът им на острова не е лек - и въпреки това повечето от тях не биха живели другаде. Защото това е тяхното кътче, техният дом, където е миналото, където са отишлите си близки, където е близкото и познатото.
Във всяко друго общество навярно би било странно мирното "съжителство" между "официална" религия и суеверие. Не и тук. Тук суеверните вярвания са част от цялото. И това не смущава никого - напротив, дори свещеникът е склонен да се поддава на суеверията.
"Анви" разглежда наред с другото и проблеми, които засягат не само малките общности- проблема за замърсяването, за унищожаването на природата вследствие на "напредъка на човечеството". И може би тъкмо затова местните все още говорят за Анви - за тях той е може би "котвата", късчето от миналото, в което се вкопчват, за да уверят сами себе си, че все още им е останало нещо от "едното време", нещо, което "напредъкът" не е успял да унищожи.
Пак някак типично ирландски ми се видя и мотивът за "тайнствения помощник" - но споменах нещо за това по-горе, така че няма да се разпростирам.
Може би се изненадах донякъде, когато разбрах истината за Анви - но, честно казано, предпочетох да се престоря, че не съм я проумяла добре. Някак си исках да се наслаждавам по-дълго на загадката.
Не знам дали очаквах точно такъв край, но ми хареса - както и цялата книга. Радвам се, че имах това чудесно ирландско книжно преживяване.
Прочетох "Анви".
Имам особена история с тази книга.
Не помня кога чух най-напред за нея. Трябва да е било преди години. Помня, че тогава ме впечатли самото заглавие, още преди да знам нещо за книгата. После може и да съм прочела нещо повече за нея, а може би не. Може би в един момент съм си казала, че искам да я прочета. И после съм забравила, защото са дошли други времена и други книги.
Само че когато има нещо да се случи, то се случва. Дори и ако се забави във времето. Мислиш си, че си забравил нещо, че то е отминало, че сте се разминали... и после, години по-късно, някой някъде го споменава, и си спомняш за него.
Така стана и с "Анви". Преди няколко седмици бе спомената в една книжна група. Тогава си спомних заглавието. А когато прочетох написаното за нея, вече знаех, че искам тази книга. На всяка цена. И ето тук идва другият невероятен момент - да си почти убеден, че няма как да се добереш до една книга, защото е твърде старо издание, и тъкмо човекът, събудил интереса ти към нея, да те попита: "Искаш ли я?"
О, да, исках я, и още как.
Няма да крия, че една - може би най-важната - причина да пожелая тази книга беше интересът ми към Ирландия. Към всичко, свързано с нея - история, митология, музика, обичаи. Смея да кажа, ч познавам донякъде историята й, миналото й. И пак донякъде, но вече от лични впечатления - настоящето й. И затова пожелах "Анви" - защото нейното действие се развива върху едно късче от Ирландия. Започвайки да чета книгата, се подготвих да бъда запленена, омаяна. Подготвих се да прочета нещо като съвременна приказка.
Дали го получих? Смея да кажа, че да. "Анви" е точно история, каквато човек очаква да "чуе" - да, именно, да чуе, защото тя създава впечатлението за устен разказ - от ирландски автор. От онези автори, които, макар да живеят в съвременността, не са забравили миналото. И още помнят ирландските легенди и митове. Онези, в които се говори за тайнствени същества, които понякога помагат - тайно - на хората, а друг път пакостят, особено ако бъдат разкрити не по собствено желание. По легендарност Анви се родее с шотландското Неси, но сякаш е по-многолик - и никой не е сигурен в намеренията му. Анви е сякаш не толкова свръхестествено създание, колкото образ на връзката с миналото, когато хората са били по-добри.
А хората... Всеки в тази история носи своята болка - настояща или отдавнашна. Животът им на острова не е лек - и въпреки това повечето от тях не биха живели другаде. Защото това е тяхното кътче, техният дом, където е миналото, където са отишлите си близки, където е близкото и познатото.
Във всяко друго общество навярно би било странно мирното "съжителство" между "официална" религия и суеверие. Не и тук. Тук суеверните вярвания са част от цялото. И това не смущава никого - напротив, дори свещеникът е склонен да се поддава на суеверията.
"Анви" разглежда наред с другото и проблеми, които засягат не само малките общности- проблема за замърсяването, за унищожаването на природата вследствие на "напредъка на човечеството". И може би тъкмо затова местните все още говорят за Анви - за тях той е може би "котвата", късчето от миналото, в което се вкопчват, за да уверят сами себе си, че все още им е останало нещо от "едното време", нещо, което "напредъкът" не е успял да унищожи.
Пак някак типично ирландски ми се видя и мотивът за "тайнствения помощник" - но споменах нещо за това по-горе, така че няма да се разпростирам.
Може би се изненадах донякъде, когато разбрах истината за Анви - но, честно казано, предпочетох да се престоря, че не съм я проумяла добре. Някак си исках да се наслаждавам по-дълго на загадката.
Не знам дали очаквах точно такъв край, но ми хареса - както и цялата книга. Радвам се, че имах това чудесно ирландско книжно преживяване.
Displaying 1 of 1 review