Арете: идеи и образи на сборната добродетел

by Димитър Иванов

Аретè е старогръцка дума, с която се обозначава сборната мъжка добродетел, осъзнавана от древните хора като градивно активно поведение. В основата на тази нравствена категория – и фонетично, и съдържателно – е трако-елинският бог Арес, който е възприеман и като цар, войн, стопанин и мъж. Функциите на този образ на бога очертават идеала за властник, свободен гражданин, глава на семейство и защитник на родината.
Аретè включва идеи и образи, които трябва да бъдат разпознати и назовани, за да се постигне историко-психологическото им наследяване и етико-педагогическо възпитаване. Целта е една по-сложна мотивация за достигане уравновесеността между тяло и дух. Тази вътрешно-психологическа „борба на всеки със себе си” определя аретè като етика, която става педагогика, възпитаваща ценностна система за индивидуално и групово полезно поведение. Т.е. за изграждане на култура в латинския смисъл на думата – като „обработка на духа”.
Сборната добродетел, която в развитие формира Екзистенциално-ценностната система Аретè се структурира в пет тематични кръга: вяра, власт, бран, труд, любов, с техните персонификации: бог, цар, войн, стопанин и мъж. Проследявайки развитието им през трите хилядолетия държавно-строителна история от античния свят до днес, ние виждаме как вярата в езическите богове Арес и Марс, преминава в упование и закрила на светците-войни в християнската религия, за да се преобразува в съставна част на хуманизма на социалната държава – като надежда за по-справедлив обществен строй. В края на така очертаната линия от идеи и образи е любовта, която ги сплотява и насочва към исторически определената им мисия.

Unknown Binding

Published January 1, 2015

About the author

Проф. д.ик.н Димитър Христов Иванов е университетски преподавател, журналист, колекционер, общественик, предприемач и историк. Бивш служител в Държавна сигурност, Иванов е известен в някои среди като "Митьо Гестапото".
Образованието си завършва във Висшата специална школа на МВР като Магистър по национална сигурност през 1976, по философия (1981) и журналистика (1986) от Софийския университет. Кандидат на историческите науки (1996) с дисертация на тема „Стефан Стамболов като публицист“. Доктор на икономическите науки (2007) с дисертация на тема „Организация и управление на системата „държавност-сигурност“ в Първата българска република(1946-1991 г.)“.

Иванов последователно е разузнавач III степен (1976-1980), старши разузнавач (1980-1982), инспектор (1982), заместник-началник отделение (1982-1983), началник отделение (1983-1986), заместник-началник отдел (1986-1989) и началник на Шести отдел („Корупция и контрол на структурите на МВР и БКП“) в Шесто управление („Борба с идеологическата диверсия“) на Държавна сигурност.

От 1991 до 1996 г. Иванов е вицепрезидент на Мултигруп.
От 1998 до 2001 г. е издател на в. „Дума“.Към 2011 г. Иванов е председател на редакционните съвети на вестниците „Земя“, „Русия днес“ и „Вестник за дома“.

Към 2013 г. Иванов преподава Духовност и лидерство и Аксиология и национална сигурност в Университета по библиотекознание и информационни технологии и Психология на лидерството в Университета за национално и световно стопанство.