What do you think?
Rate this book
Писма до един млад поет / Писма до една млада жена / Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева: кореспонденция
Тази книга включва – за първи път на български език в тяхната цялост – три кратки кореспонденции на австрийския поет Райнер Мария Рилке (1875–1926). В първите две, известни като „Писма до един млад поет” и „Писма до една млада жена”, с възхитителна дълбочина и изисканост на стила Рилке споделя своите разсъждения за смисъла на творческия акт и функциите на изкуството, за пола, Бога, самотата. Кореспондецията на Рилке с руската поетеса Марина Цветаева (1892–1941), водена месеци преди смъртта на поета, е страстен разговор, магнетична любовна история, въплътена в думи; сливане в езика и в поезията, което копнее за вечността.
Събрани в едно издание, тези сами по себе си самостоятелни литературни произведения са не само уникален документ на времето и ключ към творчеството на двама от най-големите поети на XX век; те разтварят границите на литературата, утвърждавайки я единствено като институция на духа.
„Обърнете се към себе си. Изследвайте причината, която Ви кара да пишете; проверете дали корените й се крият в най-потайните кътчета на сърцето Ви, признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?”
Райнер Мария Рилке
Събрани в едно издание, тези сами по себе си самостоятелни литературни произведения са не само уникален документ на времето и ключ към творчеството на двама от най-големите поети на XX век; те разтварят границите на литературата, утвърждавайки я единствено като институция на духа.
„Обърнете се към себе си. Изследвайте причината, която Ви кара да пишете; проверете дали корените й се крият в най-потайните кътчета на сърцето Ви, признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?”
Райнер Мария Рилке
- GenresNonfiction
188 pages, Hardcover
Published September 16, 2016
6 people are currently reading
109 people want to read
About the author
Rainer Maria Rilke
1,799 books6,941 followersA mystic lyricism and precise imagery often marked verse of German poet Rainer Maria Rilke, whose collections profoundly influenced 20th-century German literature and include
The Book of Hours
(1905) and
The Duino Elegies
(1923).
People consider him of the greatest 20th century users of the language.
His haunting images tend to focus on the difficulty of communion with the ineffable in an age of disbelief, solitude, and profound anxiety — themes that tend to position him as a transitional figure between the traditional and the modernist poets.
His two most famous sequences include the Sonnets to Orpheus , and his most famous prose works include the Letters to a Young Poet and the semi-autobiographical The Notebooks of Malte Laurids Brigge .
He also wrote more than four hundred poems in French, dedicated to the canton of Valais in Switzerland, his homeland of choice.
People consider him of the greatest 20th century users of the language.
His haunting images tend to focus on the difficulty of communion with the ineffable in an age of disbelief, solitude, and profound anxiety — themes that tend to position him as a transitional figure between the traditional and the modernist poets.
His two most famous sequences include the Sonnets to Orpheus , and his most famous prose works include the Letters to a Young Poet and the semi-autobiographical The Notebooks of Malte Laurids Brigge .
He also wrote more than four hundred poems in French, dedicated to the canton of Valais in Switzerland, his homeland of choice.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
November 2, 2016
Превъзходно издание. Първо това.
Второ. Казвала съм, но ще повторя: тази книга е настолна. За пресягане, присещане, припомняне, препрочитане. Тази книга е мехлем. Езикът е балсам. Лекува така, както само великите поети лекуват. Със собствен опит. С кървене по страниците.
Трето. Марина Цветаева! Ей, богу, тази жена пише като богиня. Всъщност повечето от цитатите по-долу са от нейните писма към Рилке.
.
.
.
Tочно в най-дълбоките и най-важни неща ние сме безименно самотни.
*
Обичайте самотата си и носете болката, която тя Ви причинява, с красиво звучащ вопъл.
*
Любовта – задълго и до късно в живота – остава: самота, засилено и задълбочено усамотяване за онзи, който обича. Да обичаш, първоначално не означава да се разтвориш в някого, да се отдадеш и слееш с него (...) да обичаш, това е висш повод за човека да съзрее, да стане нещо в самия себе си, да се превърне в свят, да стане свят за себе си заради някой друг (...)
*
Щом любовта ги завладее, те [младите хора] (в чиято същност е заложено да бъдат нетърпеливи) се подхвърлят небрежно един на друг, разпръскват себе си такива, каквито са, в цялата си неподреденост, хаотичност, обърканост... Какво обаче ще се случи след това? Какво трябва да прави животът с тази купчина отломъци, която те наричат своя заедност и която с радост, ако беше прилично, биха нарекли свое щастие, свое бъдеще? В името на другия всеки губи себе си, губи и другия, както и още много други, които са щели да се появят.
*
Вие сте толкова млад, все още изправен преди всяко начало, че искам, доколкото мога, да Ви помоля, драги господине, да имате търпение спрямо всичко объркано в сърцето си и да се опитате да обичате самите въпроси като заключени стаи и като книги, написани на някакъв много чужд език. Не търсете сега отговорите, които не може да Ви бъдат дадени, защото не бихте могли да ги живеете. А точно за това става дума - всичко да бъде изживяно. Сега живейте въпросите.
*
Такава, каквато сте сега, след толкова честни и искрени усилия, смирена и овладяна от чисто очакване да получите някакво признание, бих казал, че никаква погрешна стъпка не би могла да ви отклони или засегне...; гласът, който призова, със сигурност заслужава доверие, заслужава да се вслушате в него, заслужава радост.
*
Познавам (...) много малко и го обичам така, както обичаме никога невидените люибими (отминали, следващи, по-следващи), никога невидени или никога несбъднати.
*
Светът беше много млад. Трябваше всичко да се случи – за да може да се появиш ти.
*
Любовта ми към теб се разпада на дни и писма, часове и редове.
*
Такава съм. Такава е любовта – във времето. Неблагодарна и самоунищожителна. Не уважавам и не обичам любовта.
*
Сега всичко е минало. Сега ти пиша.
*
Искам в живота на хората да бъда нещо, което не боли, затова лъжа – всички, с изключение на мен самата.
*
Той знаеше небето наизуст.
*
Но животът ми така странно натежава вътре в мен, често изобщо не мога да го поместя; струва ми се, че тежестта му поражда ново отношение към самия него – от детството не ме е спохождало такова трайно настроение; тогава обаче светът бе устойчив и тегнеше върху човек, който сам не бе нищо друго освен опърпано крило, губещо едно по едно перцата си във вълната; сега аз самият съм тежестта, а светът наоколо е като сън, а лятото – така странно разсеяно, сякаш напълно е забравило собствените си дела...
*
Никога няма да привикна към теб (нито към себе си!).
*
Всичко, което никога не спи, би желало да се наспи в ръцете ти.
*
Нещо за спането, твоето и моето...
*
Няма две чжбини, има чужбина и не-чужбина – толкова. Но чубината съм аз! Съм и не деля с никого.
*
Защото е много късно и защото съм много уморена, те прегръщам.
*
Да и да, и да, Марина, всички „Да“ за всичко, всичко наведнъж, което искаш и което си, толкова велика. Като едно „да“ към самия живот...: но в него са включени и всички десетки хиляди „не“, онези, непредвидимите.
*
Страх – страх то множеството дни дотогава, техните повторения, страх от случайностите, които нищо не подозират и няма как да бъдат уведомени.
*
Любовта живее от изключения, изключвания, изключителности.
*
Начин на изразяване! Начин на обичане!
*
Така пиша аз (...) надграждам думите с поезия.
*
Цял живот се раздавам в стихове – на всички.
*
Какво искам от теб ли? Това, което искам от цялата поезия и от всеки отделен стих (...)
*
Какво искам от теб (...)? Нищо. Всичко. Да ми разрешиш всеки миг от живота си да гледам нагоре към теб – като към планински връх, който ме закриля (такъв един каменен ангел пазител!). Докато не те познавах, това беше възможно, сега, когато те познавам, е нужно разрешение.
Защото душата ми е добре възпитана.
*
Да слага край, тоест да убива, никой не желае. Аз само изговорих, нарекох, разомагьосах нещата. Сега всичко е наред, царствата са разделени (...)
Второ. Казвала съм, но ще повторя: тази книга е настолна. За пресягане, присещане, припомняне, препрочитане. Тази книга е мехлем. Езикът е балсам. Лекува така, както само великите поети лекуват. Със собствен опит. С кървене по страниците.
Трето. Марина Цветаева! Ей, богу, тази жена пише като богиня. Всъщност повечето от цитатите по-долу са от нейните писма към Рилке.
.
.
.
Tочно в най-дълбоките и най-важни неща ние сме безименно самотни.
*
Обичайте самотата си и носете болката, която тя Ви причинява, с красиво звучащ вопъл.
*
Любовта – задълго и до късно в живота – остава: самота, засилено и задълбочено усамотяване за онзи, който обича. Да обичаш, първоначално не означава да се разтвориш в някого, да се отдадеш и слееш с него (...) да обичаш, това е висш повод за човека да съзрее, да стане нещо в самия себе си, да се превърне в свят, да стане свят за себе си заради някой друг (...)
*
Щом любовта ги завладее, те [младите хора] (в чиято същност е заложено да бъдат нетърпеливи) се подхвърлят небрежно един на друг, разпръскват себе си такива, каквито са, в цялата си неподреденост, хаотичност, обърканост... Какво обаче ще се случи след това? Какво трябва да прави животът с тази купчина отломъци, която те наричат своя заедност и която с радост, ако беше прилично, биха нарекли свое щастие, свое бъдеще? В името на другия всеки губи себе си, губи и другия, както и още много други, които са щели да се появят.
*
Вие сте толкова млад, все още изправен преди всяко начало, че искам, доколкото мога, да Ви помоля, драги господине, да имате търпение спрямо всичко объркано в сърцето си и да се опитате да обичате самите въпроси като заключени стаи и като книги, написани на някакъв много чужд език. Не търсете сега отговорите, които не може да Ви бъдат дадени, защото не бихте могли да ги живеете. А точно за това става дума - всичко да бъде изживяно. Сега живейте въпросите.
*
Такава, каквато сте сега, след толкова честни и искрени усилия, смирена и овладяна от чисто очакване да получите някакво признание, бих казал, че никаква погрешна стъпка не би могла да ви отклони или засегне...; гласът, който призова, със сигурност заслужава доверие, заслужава да се вслушате в него, заслужава радост.
*
Познавам (...) много малко и го обичам така, както обичаме никога невидените люибими (отминали, следващи, по-следващи), никога невидени или никога несбъднати.
*
Светът беше много млад. Трябваше всичко да се случи – за да може да се появиш ти.
*
Любовта ми към теб се разпада на дни и писма, часове и редове.
*
Такава съм. Такава е любовта – във времето. Неблагодарна и самоунищожителна. Не уважавам и не обичам любовта.
*
Сега всичко е минало. Сега ти пиша.
*
Искам в живота на хората да бъда нещо, което не боли, затова лъжа – всички, с изключение на мен самата.
*
Той знаеше небето наизуст.
*
Но животът ми така странно натежава вътре в мен, често изобщо не мога да го поместя; струва ми се, че тежестта му поражда ново отношение към самия него – от детството не ме е спохождало такова трайно настроение; тогава обаче светът бе устойчив и тегнеше върху човек, който сам не бе нищо друго освен опърпано крило, губещо едно по едно перцата си във вълната; сега аз самият съм тежестта, а светът наоколо е като сън, а лятото – така странно разсеяно, сякаш напълно е забравило собствените си дела...
*
Никога няма да привикна към теб (нито към себе си!).
*
Всичко, което никога не спи, би желало да се наспи в ръцете ти.
*
Нещо за спането, твоето и моето...
*
Няма две чжбини, има чужбина и не-чужбина – толкова. Но чубината съм аз! Съм и не деля с никого.
*
Защото е много късно и защото съм много уморена, те прегръщам.
*
Да и да, и да, Марина, всички „Да“ за всичко, всичко наведнъж, което искаш и което си, толкова велика. Като едно „да“ към самия живот...: но в него са включени и всички десетки хиляди „не“, онези, непредвидимите.
*
Страх – страх то множеството дни дотогава, техните повторения, страх от случайностите, които нищо не подозират и няма как да бъдат уведомени.
*
Любовта живее от изключения, изключвания, изключителности.
*
Начин на изразяване! Начин на обичане!
*
Така пиша аз (...) надграждам думите с поезия.
*
Цял живот се раздавам в стихове – на всички.
*
Какво искам от теб ли? Това, което искам от цялата поезия и от всеки отделен стих (...)
*
Какво искам от теб (...)? Нищо. Всичко. Да ми разрешиш всеки миг от живота си да гледам нагоре към теб – като към планински връх, който ме закриля (такъв един каменен ангел пазител!). Докато не те познавах, това беше възможно, сега, когато те познавам, е нужно разрешение.
Защото душата ми е добре възпитана.
*
Да слага край, тоест да убива, никой не желае. Аз само изговорих, нарекох, разомагьосах нещата. Сега всичко е наред, царствата са разделени (...)
December 27, 2020
"Последното от 9 юли е при мен- колко често се канех да ти отговоря! Но животът ми така странно натежава вътре в мен, често изобщо не мога да го поместя, струва ми се че тежестта му поражда ново отношение към самия него- от детството не ме е спохождало такова трайно настроение, тогава обаче светът бе устойчив и тегнеше върху човек, който сам не бе нищо друго освен опърпано крило, губещо едно по едно перцата си във вълната; сега аз самия съм тежестта, а светът наоколо е като сън, а лятото- така странно разсеяно, сякаш напълно е забравило собствените си дела..."- Р.М.Р.
September 27, 2016
Няма как да си немски възпитаник и да не се сблъскаш с Райнер Мария Рилке. Така се случи, че той е един от най-свидните автори на сърцето ми. Някак неизвежно ми се струва човек да остане същия след досега с неговото творчество. Особено четено в оригинал.
Рилке беше почти неоткриваем на български (през март, тази година, най-добрият ми приятел преобърна света, но така и не можа да открие кореспонденцията на Рилке, за да ми я подари) Ето защо „Писма до един млад поет. Писма до една млада жена. Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева. Кореспонденция" е издание, към което емоционално нямаше как да остана безразлична, макар да разбрах, че излиза под логото на „Колибри" едва седмица преди издаването му (фестивално време, няма секунда спокойствие). И естествено, за такива неща се пише най-трудно, така че не съдете измъченото ми ревю в Книжно: На по книга, две. Искам да ви кажа много повече, но сякаш няма смисъл. Сами трябва да се срещнете с тези писма.
Поезия, лишена от строгостта на формата – писмата на Рилке спокойно могат да се разглеждат като литературно произведение, като литературно откровение, след което читателят ще излезе по-чист (от reiner, „по-чист”) и по-красив. Te са малката нощна музика, с която територията на човешкото, на творческото става лесно проходима и непосилно лека.
Все още ми предстои да разлистя и другия превод на „Писма до един млад поет", този на Венцислав Константинов и издателство „ЕргО", но колкото повече Рилке, толкова повече Рилке.
http://knijno.blogspot.bg/2016/09/blo...
Рилке беше почти неоткриваем на български (през март, тази година, най-добрият ми приятел преобърна света, но така и не можа да открие кореспонденцията на Рилке, за да ми я подари) Ето защо „Писма до един млад поет. Писма до една млада жена. Райнер Мария Рилке – Марина Цветаева. Кореспонденция" е издание, към което емоционално нямаше как да остана безразлична, макар да разбрах, че излиза под логото на „Колибри" едва седмица преди издаването му (фестивално време, няма секунда спокойствие). И естествено, за такива неща се пише най-трудно, така че не съдете измъченото ми ревю в Книжно: На по книга, две. Искам да ви кажа много повече, но сякаш няма смисъл. Сами трябва да се срещнете с тези писма.
Поезия, лишена от строгостта на формата – писмата на Рилке спокойно могат да се разглеждат като литературно произведение, като литературно откровение, след което читателят ще излезе по-чист (от reiner, „по-чист”) и по-красив. Te са малката нощна музика, с която територията на човешкото, на творческото става лесно проходима и непосилно лека.
Все още ми предстои да разлистя и другия превод на „Писма до един млад поет", този на Венцислав Константинов и издателство „ЕргО", но колкото повече Рилке, толкова повече Рилке.
http://knijno.blogspot.bg/2016/09/blo...
June 4, 2019
„Обичайте самотата си и носете болката, която тя Ви причинява, с красиво звучащ вопъл.“
„… защото всъщност и точно в най-дълбоките и най-важни неща ние сме безименно самотни…“
„… ще се събират като хора, за да носят заедно – просто, сериозно и търпеливо – тежестта на пола, която им е възложена.“
„Иронията: Не ѝ позволявайте да ви завладее, особено в непродуктивните моменти. В творческите мигове се опитайте да си служите с нея като допълнително средство, с което да обхванете живота. Употребена в чист вид, тя също е чиста и човек не трябва да се срамува заради нея; ако обаче се чувствате твърде предразположен към нея, тогава се страхувайте от растящата ѝ близост, обърнете се към големите и сериозни предмети, пред които тя става малка и безпомощна.“
„Избягвайте да подхранвате драмата, която винаги се разиграва между родители и деца…“
„Пример за това са цялата журналистика, почти цялата критика и три четвърти от това, което се нарича или иска да се нарича литература.“
„��айнер Мария Рилке!
Мога ли да Ви наричам така? Вие, въплътената поезия, сигурно знаете, че самото Ви име вече е стих.“
„Националността: капсулованост и затвореност.“
„Тази трудност произтича от нашите твърде индивидуални националности – всичко онова, което за нас е „аз“, за европейците означава – „руснак“.
„Когато дъщеря ми (Ариадне) беше още съвсем малка – две-тригодишна, – често ме питаше преди лягане: А ты будешь читать Райнеке“
„…признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?”
„… успях да се спася в Швейцария, територия, все още владяна от естествеността и доверчивостта…“
„Любовта живее от думите и умира в делата.“
„… защото всъщност и точно в най-дълбоките и най-важни неща ние сме безименно самотни…“
„… ще се събират като хора, за да носят заедно – просто, сериозно и търпеливо – тежестта на пола, която им е възложена.“
„Иронията: Не ѝ позволявайте да ви завладее, особено в непродуктивните моменти. В творческите мигове се опитайте да си служите с нея като допълнително средство, с което да обхванете живота. Употребена в чист вид, тя също е чиста и човек не трябва да се срамува заради нея; ако обаче се чувствате твърде предразположен към нея, тогава се страхувайте от растящата ѝ близост, обърнете се към големите и сериозни предмети, пред които тя става малка и безпомощна.“
„Избягвайте да подхранвате драмата, която винаги се разиграва между родители и деца…“
„Пример за това са цялата журналистика, почти цялата критика и три четвърти от това, което се нарича или иска да се нарича литература.“
„��айнер Мария Рилке!
Мога ли да Ви наричам така? Вие, въплътената поезия, сигурно знаете, че самото Ви име вече е стих.“
„Националността: капсулованост и затвореност.“
„Тази трудност произтича от нашите твърде индивидуални националности – всичко онова, което за нас е „аз“, за европейците означава – „руснак“.
„Когато дъщеря ми (Ариадне) беше още съвсем малка – две-тригодишна, – често ме питаше преди лягане: А ты будешь читать Райнеке“
„…признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?”
„… успях да се спася в Швейцария, територия, все още владяна от естествеността и доверчивостта…“
„Любовта живее от думите и умира в делата.“
February 13, 2017
Тази книга е цял океан, не вселена от думи, красиви, безкрайни, безколичествени, несъизмерни с нищо друго. Такъв благ изказ, такава непринуденост и истинност.
В тези три разговора, по писма и души, преоткрих една теория, спомената отдавна в лекция. В писмата пишещият създава другия, променя го в собствените си представи, дава му качества, които той може да не притежава. В кореспонденцията с Марина Цветаева виждам точно това - нейната утопия по Рилке, болезнено необходима жажда за неговите думи, които са фантазия "(не-въздигна ме, не-постави ме)".
В нея намирам и себе си, и всяка жена, объркана, проекция на думи, на чувства, на космос от желания и ненаситни терзания, защото жената е мазохист, но в най-красивия смисъл на думата. Бореща се със себе си, себична, поетична, представям си как нощем намира някой глух лист (по бял от страниците на книгите ѝ), попълва го с омърсените от ежедневието пръсти, думите текат като река вливаща се в безкраен океан, а от другата страна Рилке ги чете, потапя краката си (в първите писма е по-отдръпнат) и после нагазва целия в нейния свят. Каква космически значима смърт.
Цветаева е жена пожар, интимност, думи, поезия (никога проза), стълба от думи, предизвикателства, необходимости и желания. Радвам се, че имах възможността да стана част от този малък любовен спектакъл, защото как иначе бих нарекла позицията си в този диалог, ако не на най-обикновен зрител?
И четейки последните редове се замислих за годините, които делят мен от тази книга. Когато през онези години хората се влюбвали по пощата сигурно е било нормално, но сега слагаме етикет на онези, които се влюбват по интернет. Може би не сме се променили чак толкова, но думите - те винаги са там, тук, на пръст разстояние, на една стотна от секундата, докосващи другите, през екрана, хартията, звука.
"Преди живота сме винаги и всичко, но щом заживеем, сме нещо и сега"
В тези три разговора, по писма и души, преоткрих една теория, спомената отдавна в лекция. В писмата пишещият създава другия, променя го в собствените си представи, дава му качества, които той може да не притежава. В кореспонденцията с Марина Цветаева виждам точно това - нейната утопия по Рилке, болезнено необходима жажда за неговите думи, които са фантазия "(не-въздигна ме, не-постави ме)".
В нея намирам и себе си, и всяка жена, объркана, проекция на думи, на чувства, на космос от желания и ненаситни терзания, защото жената е мазохист, но в най-красивия смисъл на думата. Бореща се със себе си, себична, поетична, представям си как нощем намира някой глух лист (по бял от страниците на книгите ѝ), попълва го с омърсените от ежедневието пръсти, думите текат като река вливаща се в безкраен океан, а от другата страна Рилке ги чете, потапя краката си (в първите писма е по-отдръпнат) и после нагазва целия в нейния свят. Каква космически значима смърт.
Цветаева е жена пожар, интимност, думи, поезия (никога проза), стълба от думи, предизвикателства, необходимости и желания. Радвам се, че имах възможността да стана част от този малък любовен спектакъл, защото как иначе бих нарекла позицията си в този диалог, ако не на най-обикновен зрител?
И четейки последните редове се замислих за годините, които делят мен от тази книга. Когато през онези години хората се влюбвали по пощата сигурно е било нормално, но сега слагаме етикет на онези, които се влюбват по интернет. Може би не сме се променили чак толкова, но думите - те винаги са там, тук, на пръст разстояние, на една стотна от секундата, докосващи другите, през екрана, хартията, звука.
"Преди живота сме винаги и всичко, но щом заживеем, сме нещо и сега"
June 6, 2021
"Ако добавим към това разсеяността, липсата на концентрация и нетърпението при мъжа, факта, че жената е дълбоко даваща само в редките състояния на щастие и че най-близо до така разделените и потресени двама стои детето, което ги задминава, но скоро само и по същия начин застива в безпомощност - да, тогава можем само смирено да се съгласим, че не ни е никак лесно."
Read
July 19, 2024ПИСМА ДО ЕДИН МЛАД ПОЕТ в Изумен
„Записките на Малте Лауридс Бриге" е едно от откритията ми тази година. И Райнер Мария Рилке като цяло. Знаех за него, но не бях чел нито поезията, нито краткия му роман с автобиографични елементи. В „Лауридс Бриге" мe спечелиха лиричната проза и изповедния тон. Рилке бързо ти става приятел. Приятел, на чиято чувствителност се възхищаваш. Междувременно си намерих изключителните „Дуински елегии", които сякаш са писани в друго пространство. Предстоят ми разказите и драмите му.
Сега от издателство Колибри добавят ценен актив към достъпните на български книги от австрийския поет. Томчето, което излезе миналата седмица включва три кратки кореспонденции на Рилке – „Писма до един млад поет”, „Писма до една млада жена” и тези с руската поетеса Марина Цветаева (1892–1941).
„Писма до един млад поет” ми беше любимата част. Може би защото в нея са изложени най-ясно възгледите на Рилке за създаването на изкуство. В тази кореспонденция е поместена и най-стоплящата и ефикасна критика към начинаещите писатели.
Обърнете се към себе си. Изследвайте причината, която Ви кара да пишете; проверете дали корените й се крият в най-потайните кътчета на сърцето Ви, признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?
Втората част от книгата – „Писма до една млада жена” не ми беше толкова интересна. Може би защото разговорът между двамата е от личен характер, говори се за неща, които не са съвсем ясни, необходимо е да се прибягва към предговора от преводачката Майа Разбойникова-Фратева.
Кореспонденцията с Цветаева е тягостна и по детски чиста. В редовете се преплитат болките и радостите на двамата поети, твърде чувствителни за един суров и практичен свят. Вечните уговорки кога и как да се видят никога не се изпълняват. Едни от последните писма на Рилке са поместени тук. Болезнено е да се чете, чувствах го като прегрешение, сякаш се натрапваш в нечие чуждо пространство. Запитах се дали след години ще се ровят в чатовете на днешните писатели,
„Записките на Малте Лауридс Бриге" е едно от откритията ми тази година. И Райнер Мария Рилке като цяло. Знаех за него, но не бях чел нито поезията, нито краткия му роман с автобиографични елементи. В „Лауридс Бриге" мe спечелиха лиричната проза и изповедния тон. Рилке бързо ти става приятел. Приятел, на чиято чувствителност се възхищаваш. Междувременно си намерих изключителните „Дуински елегии", които сякаш са писани в друго пространство. Предстоят ми разказите и драмите му.
Сега от издателство Колибри добавят ценен актив към достъпните на български книги от австрийския поет. Томчето, което излезе миналата седмица включва три кратки кореспонденции на Рилке – „Писма до един млад поет”, „Писма до една млада жена” и тези с руската поетеса Марина Цветаева (1892–1941).
„Писма до един млад поет” ми беше любимата част. Може би защото в нея са изложени най-ясно възгледите на Рилке за създаването на изкуство. В тази кореспонденция е поместена и най-стоплящата и ефикасна критика към начинаещите писатели.
Обърнете се към себе си. Изследвайте причината, която Ви кара да пишете; проверете дали корените й се крият в най-потайните кътчета на сърцето Ви, признайте пред себе си дали забраната да пишете би била за Вас равнозначна на смърт. И преди всичко: в най-тихия час на своята нощ си задайте въпроса: трябва ли да пиша?
Втората част от книгата – „Писма до една млада жена” не ми беше толкова интересна. Може би защото разговорът между двамата е от личен характер, говори се за неща, които не са съвсем ясни, необходимо е да се прибягва към предговора от преводачката Майа Разбойникова-Фратева.
Кореспонденцията с Цветаева е тягостна и по детски чиста. В редовете се преплитат болките и радостите на двамата поети, твърде чувствителни за един суров и практичен свят. Вечните уговорки кога и как да се видят никога не се изпълняват. Едни от последните писма на Рилке са поместени тук. Болезнено е да се чете, чувствах го като прегрешение, сякаш се натрапваш в нечие чуждо пространство. Запитах се дали след години ще се ровят в чатовете на днешните писатели,
December 4, 2016
Подейства ми утешаващо и вдъхновяващо. А в края и малко натъжаващо.
"Ти си това, което ще сънувам тази нощ, което ще ме сънува тази нощ. Ще бъда една непозната в чуждия сън. ... И ако някой сънува и двама ни - в неговия сън ще се срещнем.
Искам да дойда при теб и заради новото си Аз, което може да възникне само с теб и в теб. И след това, Райнер - не ми се сърди, та това съм аз, искам да спя с теб - да заспя и да спя. Най-прекрасната дума, която е измислил народът, колко дълбока е, колко истинска, колко еднозначна, точно това, което казва. Просто - да спя. И нищо повече. Не, и още нещо: заровила глава под лявото ти рамо, ръката ми през дясното - нищо друго. Не, още нещо: да зная и в най-дълбокия си сън, че това си ти. И още: как тупа сърцето ти. И - да целуна сърцето." (Марина Цветаева до Рилке)
"Ти си това, което ще сънувам тази нощ, което ще ме сънува тази нощ. Ще бъда една непозната в чуждия сън. ... И ако някой сънува и двама ни - в неговия сън ще се срещнем.
Искам да дойда при теб и заради новото си Аз, което може да възникне само с теб и в теб. И след това, Райнер - не ми се сърди, та това съм аз, искам да спя с теб - да заспя и да спя. Най-прекрасната дума, която е измислил народът, колко дълбока е, колко истинска, колко еднозначна, точно това, което казва. Просто - да спя. И нищо повече. Не, и още нещо: заровила глава под лявото ти рамо, ръката ми през дясното - нищо друго. Не, още нещо: да зная и в най-дълбокия си сън, че това си ти. И още: как тупа сърцето ти. И - да целуна сърцето." (Марина Цветаева до Рилке)
Displaying 1 - 8 of 8 reviews