Что такое счастье? Большинству кажется, что счастье – это что-то особенное. Оно обязательно наступит, только надо дождаться. А обычная жизнь – репетиция, подготовка к той самой счастливой жизни. И только немногим дано уже в молодости понять, что счастья не надо ждать, его надо искать в самых простых вещах: в солнечных лучах, которые тебя будят по утрам, в звучании любимых мелодий, в смехе ребенка. Мир на самом деле состоит из счастливых мужчин и женщин, которые каждый вечер встречаются за ужином у себя на кухне, разговаривают и пьют чай, строят планы и смотрят телевизор, проверяют уроки у детей и решают кроссворды. Они знают, что их ждут и что они нужны. Это и есть счастье.
Мария Метлицкая - "Дневникът на свекървата", изд. "Хермес" 2020, прев. Нели Пигулева
Годината почти свърши. А преди няколко часа аз завърших четенето на тази книга. И оттогава се чудя какво да напиша за нея. Набелязах си я за четене преди няколко месеца, след като случайно попаднах на нейно представяне в рубрика за предстоящи книги. После, пак така случайно - а всъщност дали? - тя почти ми се бутна в ръцете, когато бях влязла в книжарницата за съвсем друга книга. Даже не се бутна, а ме погледна от масата с новите книги и рече "Вземи ме". И аз я взех. Другата - не. Взех тази. Рядко се случва да се зарадвам, че първоначалните ми очаквания за еддна книга не са се оправдали.За тази обаче определено се радвам. Когато видях корицата и прочетох анотацията, очаквах смешна, забавна, щура книга. От онези, които, дори да не ти докарват сълзи от смях, все пак те разсмиват - бурно и искрено. Очаквах малко сатира, малко ирония, "класически" спречквания между снаха и свекърва, още по-класически взаимни недоволства и одумки. За щатие, получих много, много повече. В известна "доза" изброеното го има тук - със свекървата в лицето на Елена. Само че между недоволството на бъдещата свекърва и "бунта" на снахата, между на моменти комичните описания на сватбените приготовления, място са намерили и чисто човешкинеща. Истории за миналото. Спомени. Размишления. Описания на някогашната съветска действителност. Пътят на превръщането на някогашната снаха Елена, с всичките "препятствия", пред които се изправя една млада майка, съпруга и домакиня, в наперената московска свекърва. А между всичко това... Между всичко това, като пикантните и благоуханни подправки, които придават приказния вкус на едно ястие, са разпръснати историите на други жени - приятелки и познати на Елена. Снахи и свекърви. Жени от различни обществени слоеве, обединени от тази връзка - между снаха и свекърва. За мен те бяха най-трогателното в тази книга. Защото много голяма част от нас като че ли автоматично приемат тези отношения за лоши, и сякаш не могат да си представят обратното. А в тези истории аз видях преобразяване на отношения. Видях зараждане на едни от най-топлите чувства. Видх човечност. Бързам да кажа на тези от вас, които ще отворят тази книга с очакването за "забавно четиво": Ще го имате. Книгата е пълна с весели, забавни и комични случки. Но те са примесени - ще си позволя да цитирам част от анотацията - с много житейска мчъдрост. Забавното във веселите моменти не е онова безсмислено, "празноглаво" забавно, на което се смееш просто защото така се очаксва. Понякога смехът е през сълзи. Но лично на мен нищо не ми се видя неестествено пресилено. Смехът не е присмех, някои от нас може да се познаят - лично на мен първите страници ми звучаха стряскащо познато и близко. И накрая: не е задължително да сте снаха или свекърва, за да харесате тази книга. Това е свежа, приятна и добре разказана история, която, вярвам, ще се хареса на всеки с чувство за хумор. И определено ще разведри настроението ви и в най-мрачния ден.
Забавен, хумористичен поглед към проблемите на свекървите. Малко отминал като време, не особено актуален,но лек и разтоварващ. Става за запълване на времето, докато чакаш пред нечии кабинет, на някоя гара или каквото и да е изнервящо чакане…
През цялото време си я представях като stand up comedy. Точно така, някаква женица разказва живота си пред други хора и те я обвиняват или се смеят с нея, или й съчувстват. Доста поучително беше всъщност. В крайна сметка всяка жена е била нечия снаха. А от поколение до поколение, макар да има наистина голяма разлика, все пак трябва да си спомним какви сме били ние на техните години и да не ги съдим чак толкова критично младите.
Историята и неволите на една конкретна свекърва през призмата на времето и сред много други поучителни и забавни истории, посветени на същата тема. Забавлявах се, смях се и поглъщах с трепет страниците. Имаше множество поуки сред вътрешните монолози на главната героиня Лена. Препоръчвам.
Занятно. Интересно вспомнить себя в роли невестки и посмотреть на ту свою жизнь глазами свекрови. Книга написана с юмором, заходит легко. Единственный недостаток это слишком уж огромное количество посторонних историй вмонтированных в основной сюжет. Замечательные советы в конце книги.
Немного скептично и заклинино в Российских народных ценностях, но возможно это не плохо. Иногда надоедает читать нытье, жалобы, и особенно осуждения, но душевный свет остального немного облегчает этот процесс. В основном, мне понравилось. Рекомендую. В жизни не повредит.
"დედამთილის დღიური", როგორც თავად სათაური მიგვანიშნებს, ეს არის დედამთილის გადმოსახედიდან გადმოცემული შვილისა და რძლის ცხოვრება. ლენა გადმოსცემს არამარტო თავისი რძლის ამბავს, არამედ განიხილავს სხვა დედამთილების და რძლების ურთიერთობასაც. აღსანიშნავია, რომ ლენას ჰყავდა სამი რძალი და არცერთით არასდროს არ იყო კმაყოფილი, მათ გაცნობისთანავე ითვალწუნებდა. სიმართლე რომ ითქვას, მისი ცუდი წინათგრძნობა, შვილის(დანკას) უიღბლო ქორწინებების შესახებ, არცერთხელ არ შემცდარა. სხვა საკითხია, თავიდანვე კარგად რომ მიეღო რძლები, დასრულდებოდა თუ არა განქორწინებით შვილის ერთ დროს უსაზღვრო სიყვარული/ები. ცუდი რძლობა, პირველი რძლის, ნიუსენკას შემთხვევაში არანაირად არ ამართლებს იმას, რომ მან, ქმარი რომ ჰყავდა ისე გაიჩინა საყვარელი, გაჰყვა მას და მიატოვა არამარტო ქმარი, არამედ შვილიც კი, შემდგომ კი უარი თქვა მის დედობაზე. ილიუშკას აღზრდა კი თავის თავზე აიღო ყოფილმა დედამთილმა. აღსანიშნავია, რომ არც მამას გახსენებია თავისი შვილი მაშინ, როცა მეორე მეუღლე შეირთო ცოლად. ხაზგასასმელია ის ფაქტი, რომ თუკი პირველ რძალს თავიდან იმის გამო იწუნებდა, რომ მათი სოციალური წრიდან არ იყო და არ შეეფერებოდა მათ ინტელიგენტ ოჯახს (როგორებადაც თავის ოჯახს თავად მიიჩნევდა), მეორე რძალი, მარიანა კი პირიქით, ოლიგარქის ოჯახიდან იყო და თვლიდა რომ მისი შვილი დაიჩაგრებოდა ასეთ წრეში.
რძალ-დედამთილების ურიცხვი ისტორიების ბოლოს, ავტორი გვთავაზობს რამდენიმე რჩევას, თუ როგორ უნდა მოიქცეს დედამთილი რძალთან ურთიერთობის დროს, რომ საჭიროა დედამთილებმა გაიხსენონ, რომ ერთ დროს ისინიც იყვნენ რძლები.
ცუდი ისაა ამ წიგნში, რომ ერთი ისტორიიდან მეორეზე გადასვლა ხდება უცებ, რაც ართულებს გააზრებას, რადგან მკითხველს უწევს უცბად გადაერთოს სხვა ოჯახის ისტორიაში.
This entire review has been hidden because of spoilers.
- Про тёщ, невесток и, конечно же, свекровей - миллион коротких историй из советских и постсоветских времён - что посеешь, то и пожнёшь, но чудеса, как и беды, случаются - готовка, стирка, глажка (повторите 20 раз) - вычурные имена в СССР - адское терпение некоторых женщин - адская лень некоторых женщин - сходиться лучше с людьми из «своей песочницы» - у всех есть право на неудачный брак и у всех есть второй и третий шанс.
Първа книга от авторката. Допадна ми съвременната история, разказана с хумор, само ирония, главна героиня, която изглежда много естествена, докато останалите герои са с хиперболизирани на моменти черти, за да се постигне комичен ефект. Интересни бяха и малките истории, вмъкнати между основната, човешки, комични, драматични...
Такой взгляд в мозг советской тётки: невестка должна мыть, стирать, готовить и т.д. и т.п., а сына - избалованный, но любимый. А я то все никогда не понимала как такие тётки рассуждают. Легко читается, интересно. Как будто заглянула в душу одной из маминых подруг
Забавна история, много близка до нашата действителност. Разтоварваща, но и в същото време пълна с много мъдрост и храна за размисъл. Как възпитаваме децата си, какъв пример даваме и самите ние как разсъждаваме!?
Đọc mà cứ thắc mắc sao mà nhiều nhân vật trong truyện có nhiều năng lượng thế không biết, những hai ba đời vợ chồng. "Làm ăn ngay thẳng không thể xây được tòa ngang dãy dọc."
В принципе, ничего нового не почерпнула в этой книге. Интересно было наблюдать за метаниями героини. где-то узнавала себя, но для себя поняла, что скорее всего переживу измену спокойно.