Chinese philosopher Confucius, originally Kong Fuzi and born circa 551 BC, promoted a system of social and political ethics, emphasizing order, moderation, and reciprocity between superiors and subordinates; after his death in 479 BC, disciples compiled the Analects, which contains a collection of his sayings and dialogues.
Teachings of this social thinker deeply influenced Korean, Japanese, and Vietnamese life.
Конфуцианството с триста зора покрива изискванията за религия (и това е изцяло в полза на конфуцианството). Като етична система обаче е изумително практична, ясна, достъпна и разбираема. Въпреки архаизма си на много места (все пак е поела по широкия свят около 500 г. пр. н. е.), тази удивително земна, напълно личена от мистика и прагматичен на философия и днес има много какво да предложи.
Китай и Южна Корея са немислими без конфуцианството. В Китай, разбира се, то е примесено с лек (вече) комунизъм и по-тежък (и новодигитализиран) тоталитаризъм. Както и със смекчаващите го будизъм и даоизъм. А защо не и атеизъм - той смекчава всички религии.
Сентенциите и поуките на стария учител са изпотили не един кандидат за вековния държавен изпит за чиновници в Китай. Днес, за щастие, ни остава удоволствието от не толкова тежкия и догматичен прочит.
Уви, това кратко издание, не предлага особено удачно запознаване. Езикът е тромав. Преводът е от немски. Подборката е някак несвързана. Китайските имена звучат много странно. А и, какво да си кривя душата, старият учител - при цялата си доброта - е страшен консерватор и даже реакционер! Послушанието, покорството и пълното подчинение на всевъзможните утвърдени йерархии са изведени в толкова екстремни добродетели, че още в зората на учението закостенялостта към теченията на живота и към прогреса са били в кърпа вързани на стриктните конфуцианци.
Сигурно съдя стария учител твърде строго и малко несправедливо - все пак той е живял половин хилядолетие преди новата ера, а принципите му осигуряват нелоша начална база за едно удачно, стабилно и съчувстващо общество. Истинска революция за онова време. А и за това днес.
—————————————————————— 🐉”Който не се замисля върху това, което е далеч, го заплашва близко зло”
🐉“Да имаш недостатъци и да не се помъчиш да ги поправиш, това значи наистина да имаш недостатъци.”
🐉“Има хора, с които можеш да се учиш заедно, но не и да напреднеш; с други можеш да напреднеш, но не и да работиш съвместно; а има и такива, до които можеш да стоиш, но не и да се разбираш с тях. ”
🐉“Само най-мъдрите и най-глупавите не могат да се променят.”
🐉“Когато бях на 15 години, се хвърлих върху ученето. На 30 се сдобих с твърда позиция. На 40 вече не страдах от заблуди. На 50 познавах повелите на небето. На 60 се вслушвах внимателно в тях. На 70 вече можех да следвам повелите на своето сърце, защото каквото си пожелавах, то вече не престъпваше границата на правдата.”
🐉“Знание означава да разбереш, че знаеш и ако нещо не знаеш, да разбереш, че не го знаеш. Това е знание”
🐉“Кой е истински Благороден? Този, който не проповядва това, което върши, преди да е сторил онова, което проповядва.”
🐉“Когато в една страна цари добрия път, бъдете смели в думи и дела. Когато обаче той не цари, бъдете смели само в делата, но въздържани в думите! ”
🐉“който наистина е добър, никога не е нещастен; който наистина е мъдър, никога не е смутен; който наистина е храбър, никога не изпитва страх.”
🐉“Да. И [благородният] изпитва омраза. Той мрази тези, които определят какво заслужава ненавист у другите.”
🐉“За Благородния в света няма нито враждебност, нито привързаност, той винаги стои на страната на правото, където и да го открива”
🐉“Благородният може да влияе върху тези, които стоят над него; малкият човек влияе само на тези, които стоят под него.”
🐉“Благородният може да разглежда един въпрос от всички страни без “предразсъдъци. Малкият човек е пълен с предразсъдъци и може да разглежда един въпрос само от една страна.”
🐉“Благородният има достойнство, но никога не е високомерен; простият човек е високомерен, но няма достойнство.”
🐉“От Благородният се очаква постоянство, а не сляпо послушание. Благородният се приспособява, но не се подчинява; простолюдието се подчинява, но не умее да се приспособява.”
🐉“Човек лесно може да обслужи Благородния, но е трудно да го удовлетвори, защото, ако човек се опита да го удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, гой повече няма да иска да има нищо общо с това. Ако обаче той приеме услугите на други, ще очаква от тях само това, на което те са способни. Обикновените хора трудно се обслужват, но лесно се задоволяват. Дори човек да се опита да ги удовлетвори по начин, несъвместим с добрия път, те ще са съгласни; но когато приемат услугите на други, те ще очакват от тях да вършат всякаква работа, без оглед на техните сили.”
🐉“Кой е добър господар? Който обича хората.
Кой е мъдър господар? Който познава хората.”
🐉“Мъдрият се радва на водата, добрият на планините. Защото мъдрият се движи, а добрият стои твърдо на земята. Мъдрите се чувстват щастливи, а добрите — сигурни.”
"Това, което е важно в живота на един човек е добродетелността. Не я ли притежава, той може да говори за късмет, ако все пак успее да се справи в живота."
"Знание означава да разбереш, че знаеш и ако нещо не знаеш, да разбереш, че не го знаеш. Това е знание."
"Благородният се измъчва от мисълта, че му липсват способности, но не и от това, че други не искат да признаят заслугите му."
Тази книга беше пълна скука. Не ми хареса как е съставена. Не бях съгласна с много от мъдростите. Картината , която рисува тази книга е много посредствена.