Романът „Градът и звездите” е смятан с основание за един от върховете в творчеството на Артър Кларк. Милиард години напред в бъдещето градът Диаспар – вечен, безсмъртен и съвършен, е последен пристан за човечеството сред погълнатата от пясъците планета Земя. Неговите обитатели се будят за живот след живот в безгрижие и безопасни приключения зад стените му. До раждането на Алвин, който не може да се примири, че Диаспар е всичко останало от някогашната велика галактическа човешка империя. И тръгва да търси път навън. --- „Песните на далечната земя” разказва красивата история за планетата Таласа, колонизирана от хората след откритието, че Земята ще бъде унищожена от Слънцето в средата на четвъртото хилядолетие. Колонията се развива чудесно в мир и хармония, докато един ден от небесата не долита познат звук – звездолетът „Магелан” е в орбита около планетата и носи новини от последните мигове на Земята и Слънчевата система. Два клона на човешкия род ще се преоткрият един друг в далечното бъдеще.
Stories, works of noted British writer, scientist, and underwater explorer Sir Arthur Charles Clarke, include 2001: A Space Odyssey (1968).
This most important and influential figure in 20th century fiction spent the first half of his life in England and served in World War II as a radar operator before migrating to Ceylon in 1956. He co-created his best known novel and movie with the assistance of Stanley Kubrick.
Clarke, a graduate of King's College, London, obtained first class honours in physics and mathematics. He served as past chairman of the interplanetary society and as a member of the academy of astronautics, the royal astronomical society, and many other organizations.
He authored more than fifty books and won his numerous awards: the Kalinga prize of 1961, the American association for the advancement Westinghouse prize, the Bradford Washburn award, and the John W. Campbell award for his novel Rendezvous with Rama. Clarke also won the nebula award of the fiction of America in 1972, 1974 and 1979, the Hugo award of the world fiction convention in 1974 and 1980. In 1986, he stood as grand master of the fiction of America. The queen knighted him as the commander of the British Empire in 1989.
Прекрасно издание, което съдържа два изключително силни научнофантастични романа на големия Артър Кларк! За мен, „Градът и звездите“ е абсолютен шедьовър и ме впечатли по-силно, но и „Песните на далечната земя“ също е много качествена фантастика...
Обикновено най-удивителните произведения във фантастиката се пишат от учени, които действително вярват, че техните идеи могат да се осъществят някога в бъдещето. Артър Кларк не прави изключение. Ако не знаете, точно на този фантаст и учен дължим цялата комуникационна вселена, в която живеем. Към ден днешен няма друго средство, което да ни тегли напред и да е от толкова голямо значение. Затова Кларк е един от хората с най-голям принос в историята на човечеството и всеки, докоснал се до изумителните му идеи, остава впечатлен от невероятното му въображение. Това красиво и добре изпипано томче с две от емблематичните му произведения, писани в различни периоди на творческото му дълголетие, е не само събитие за книжния ни пазар, но и повод няколко поколения да се върнат мислено назад във времената, когато библиотеките даряваха на крехките, но будни умове цяла една нова вселена, скрита зад износените от четене корици на фантастичните книги. Аз също бях от онези хлапета, които с безкрайно удивление поглъщаха книга след книга, без да подозират, че любовта към фантастиката ще оцелее в ума им с десетилетия, а може би за цял живот. Затова „Градът и звездите. Песните на далечната земя“ („Сиела“, 2016, с превод на Любомир Николов и Румяна Танева) топли толкова много. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
Изпратих 2016 с „Градът и звездите”. Посрещнах 2017 с „Песните на далечната Земя”. Два знакови, но и много различни научнофантастични романа на титанът Артър Кларк, събрани под една страхотна корица от издателство „Сиела”. Сметнах, че няма по-подходящо четиво, с което да прекрача в Новата година. На 16 декември 2017 ще отпразнуваме 100 години от рождението на Артър Кларк. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Децата с усмивка смятат, че оградите са за прескачане, а катеренето по тях е цената, за да срещнеш приключението от другата страна. Възрастните обаче строго въсят вежди - оградата е границата на забраната и границата на собствеността - само опасност дебне отвъд. Героите на Кларк са запазили достатъчно от детския непокорен дух на човечеството, за да протегнат ръка отвъд познатия комфорт и граници и да се устремят в неизвестността и звездите.
Два от най-хубавите му романи в чудесно оформено издание.
Книгата беше доста интересна, и двата романа (нищо, че са събрани в едно книжно тяло). Когато си я поръчвах (преди доста време от някаква промоция на Сиела), очаквах да е така, но не чак в такава степен. Отведе ме хиляди години напред в бъдещето. Веднъж при хората, намерили начин да останат защитени в изолиран град на Земята, завладяна отдавна от безкрайна пустиня, където обаче живее момче, способно да се бори да възроди предишния рай, този, който сега имаме, но не ценим. Втория път при такива, успели да оцелеят след смъртта на Слънчевата система и да заселят поне една (ако не и повече) нова планета и група "земяни" пътуващи към втора. Честно казано, аз усетих хем някакъв страхотен оптимизъм, че човекът е способен да оцелее при много страшни условия, хем ми беше тъжно, че някой ден в далечното бъдеще ще се наложи същият този вид, човекът, да напусне Земята, защото в противен случай ще загине заедно с нея. Ако прераждания съществуват, аз не искам да живея в този период... Предпочитам само да съм видяла, че човечеството е готово, че има всички ресурси и способността да се спаси, пък дано след това, в новия си дом, да е по-добро от сегашното.
Много добра книга, просто явно аз съм много далеч от класическата фантастика и това си личи от безумно дългия период, през който я четох. Двете книги са изключително добре написани, но просто като цяло не е моята чаша чай. Беше ми интересно когато седна да чета, но безумно трудно се наканях да седна...
Съвсем накратко ми се иска да споделя, че "Песните на далечната Земя" за мен е истински шедьовър, особено при изграждането на образите, както и културата и психологията на една космическа колония, дълбочината и пълнотата, с която те са развити в един сравнително кратък роман.
Същевременно "Градът и звездите" не отстъпва почти по нищо като качество, но събитията, които се случват след милиони години от нашето време, са ми малко по-далечни като възприятия.
Застъпиха ми се тези три романа един след друг в подходящ момент, защото бяха за една и съща идея на двама велики фантасти. Това е един от плюсовете от купуването на промоции и по много, правя си тематични четения и си се забавлявам. Двата романа на Артър Кларк са в едно издание и как иначе: просто не стига да прочетеш един самичък. Издателство е Сиела, корици твърди, с една дума – красота.